№ 100
гр. Сливница, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20251890200126 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. С. Г., ЕГН **********, с която на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва Наказателно постановление №
25-0344-000021/13.03.2025 г., издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница
при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършването на твърдяното нарушение.
Жалбоподателят твърди, че са допуснати и процесуални нарушения при
издаването на АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. Маркова, която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – началник на РУ – Сливница при ОДМВР - София
като наказващ орган, редовно уведомен, не изпраща свой процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени
материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби,
намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 18.02.2025 г., около 02:04 ч., в гр. Драгоман, ул. „Цар Симеон
Велики“ с посока на движение от ул. „Стефан Стамболов“ към ул. „Велчова
1
Завера“ , жалбоподателят Х. С. Г. управлявал лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А8”, с рег. № .................... Жалбоподателят бил спрян за проверка от
полицейските служители – свидетелите Д. Р. Н. и Р. А. Й., които изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул на територията на гр. Сливница.
Полицейските служители поискали съдействие от ОДЧ при РУ-Сливница. На
място бил изпратен мл. автоконтрольор Й. Г. С., за да изпробва водача за
употреба на алкохол. В присъствието на полицейските служители
жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен № ARВA 0149 и му бил издаден талон за медицинско
изследване № 258952/18.02.2025 г. до ФСМП – Сливница, където
впоследствие пред медицинско лице жалбоподателят отказал да даде кръвна
проба за изследване за наличието на алкохол в кръвта му.
Свидетелят Й. Г. С. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 1175594 от 18.02.2025 г., в
който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението,
неговите фактически елементи и правната му квалификация – чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите при съставянето
на акта. Жалбоподателят отказал да подпише акта, което било удостоверено с
подписа на Тошко Георгиев Иванов.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили от
жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН началникът на РУ - Сливница издал и
атакуваното НП № 25-0344-000021 от 13.03.2025 г., в което било описано
нарушението и с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства: съставеният АУАН, талон за изследване № 258952,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за
встъпване в длъжност на Е.С.С., заповед № 517з-5728/11.10.2024 г. на
директора на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност на Й. Г. С., справка
за нарушител/водач.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
органи, и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова
ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно
датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката
нарушение. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените
доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани
2
всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и
представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова
и съдът основа фактическите си изводи на базата на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали,
според съдебния състав, води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формално,
засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
По процедурата:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат
да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контролът по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай,
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл.
автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта. Това
обстоятелство се установява от показанията на свидетелите, от представените
3
по делото заповеди и акт за встъпване. Ето защо се установява неговата
компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите
на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите,
овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН,
ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния
закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай,
правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министърът
на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. В
случая, въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи,
наказващият орган е разполагал с правомощието да издаде и процесното НП.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетели-очевидци и на самия жалбоподател, и съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и от свидетел удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише
акта съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В акта са посочени конкретните норми, нарушени
от санкционираното лице, нарушението е описано словесно, като е осигурена
възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е
привлечен към административна отговорност. В допълнение, в издаденото НП
също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога,
като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат
изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на
издаването му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя;
индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и
час) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено; законовият текст, който е нарушен, както и видът на наложеното
наказание и неговият размер.
4
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че същият отказал да бъде тестван за употреба на алкохол
с техническо средство, както и за това, че не е изпълнил предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидена санкция за
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
От доказателствата по делото се установи, че на 18.02.2025 г., около
02:04 часа, в гр. Драгоман, ул. „Цар Симеон Велики“ с посока на движение от
ул. „Стефан Стамболов“ към ул. „Велчова Завера“ , жалбоподателят Х. С. Г.
управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8”, с рег. № ....................
При спиране за проверка от полицейски служители жалбоподателят, който бил
във видимо нетрезво състояние, отказал да бъде тестван с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта. Издаден му бил талон за
медицинско изследване и лицето било придружено от полицейските
служители до ФСМП – Сливница, където, пред медицинско лице, същият
отказал да даде кръвна проба за изследване. От показанията на свидетелите се
установиха в пълнота обстоятелствата по делото и в частност около самото
нарушение. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна
страна, като същото е извършено при форма на вина „пряк умисъл“, доколкото
същият е съзнавал, че управлява лек автомобил и при извършена проверка от
компетентните органи отказва да бъде проверен за употреба на алкохол и да
предостави кръвна проба за медицинско изследване.
В закона са посочени две форми на изпълнително деяние на едно и също
нарушение, доколкото предметът и целта на проверката и в двата случая е
един и същ, а именно: да се установи дали водачът управлява превозното
средство след употреба на алкохол и каква е концентрацията му в кръвта на
водача /в този смисъл са и мотивите на ТР № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. №
1/2021 на ВАС/. Напълно възможно е, водачът да извърши нарушението чрез
двете му форми – да откаже, както да бъде тестван с техническо средство, така
и да не изпълни предписанието за медицинско изследване. В случая
жалбоподателят не само е отказал да бъде тестван с техническо средство, но
също така е отказал пред медицинско лице да даде кръвна проба за изследване
5
съдържанието на алкохол в кръвта му.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда
административно наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. При определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по
вид административно наказание. Неговият размер е правилно и
законосъобразно определен, доколкото е в неговия абсолютен размер.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“
на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. Отделно от това и размерът на предиденото в
закона административно наказание напълно съответства на обществената
опасност на същото. С оглед на това правилно административнонаказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съдът не констатира основания за неговата
отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт,
респективно - не му се дължат разноски за такъв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0344-
6
000021/13.03.2025 г., издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя Х. С. Г., ЕГН ********** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-област в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7