Р Е Ш Е Н И Е
№3341/19.7.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и осемнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №3194 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД от И.Д.К., ЕГН ********** *** срещу А.И.К.,
ЕГН ********** *** за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко
– продажба от 01.10.2016г. по отношение на
¼ ид.части от недвижим имот представляващ
сграда за търговия (магазин) на един етаж с площ от 11 кв.м., находяща се в гр. Варна, ***************** №6, с
идентификатор 10135.71.165.5, построена в имот с идентификатор 10135.71.165 при граница: * сграда с идентификатор 10135.71.313.7 и останалата
част имот с идентификатор 10135.71.165, като и 1/20 ид.части от дворно място с
идентификатор 10135.71.165, цялото с площ от 279 кв.м., при граници на дворното
място: имоти с идентификатори 10135.71.313, 10135.71.152, 10135.71.270 и
10135.71.307, както и срещу Г.Д.К.,
ЕГН ********** ***. за обявяване за окончателен предварителен договор за
покупко – продажба от 01.10.2016г. по отношение на ¼ ид.части от недвижим имот
представляващ сграда за търговия (магазин) на един етаж с площ от 11 кв.м., находяща се в гр. Варна, ул. *, с идентификатор 10135.71.165.5, построена в имот с
идентификатор 10135.71.165
при граница: ул. *, сграда с
идентификатор 10135.71.313.7 и останалата част имот с идентификатор
10135.71.165, като и 1/20 ид.части от дворно място с идентификатор 10135.71.165,
цялото с площ от 279 кв.м., при граници на дворното място: имоти с
идентификатори 10135.71.313, 10135.71.152, 10135.71.270 и 10135.71.307, при
условие А.И.К., ЕГН ********** ***
да ползва безвъзмездно процесните ½ ид.части
от недвижим имот представляващ сграда за търговия (магазин) на един етаж и 1/10
ид.части от дворно място до края на живота си.
В исковата молба се излага, че страните са наследници
на общият им наследодател Д. Г.К.,***, който приживе е сключил предварителен
договор за покупко – продажба с ищцата досежно ½ ид.части
от недвижим имот представляващ сграда за търговия (магазин) на един етаж и 1/10
ид.части от дворно място при уговорена цена от 9000
лева, която цена ищцата е заплатила изцяло. Дворното място е придобито от
праводателя на страните по силата на наследство, като е извършена и делба на
наследство по гр. дело №815/1988 на ВРС. По отношение на процесния магазин се
твърди, че същия е построен в имота въз
основа на издадена разрешение за строеж №75/13.09.1992г., като останалата
½ ид.част от имота се притежава от Н.Д.К. –
сестра на наследодателя на страните. Твърди, че уговорката за предоставяне
правото на ползване на процесните ид.части от
магазина и дворното място ще породи задължение за ищцата след обявяване на
същия за окончателен да предприеме необходимите правни действия относно
предоставяне правото на ползване на ответницата А.И.К. – съпруга на праводателя
на страните.
В срока по чл. 131 ГПК не депозиран писмен отговор от
ответниците.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
протокол за съдебна делба от 05.04.1990г. по гр. дело № 815/1988г. на ВРС,
вписан на 24.08.1990г., том ІV, №1, вх.рег. 6990, с който е извършена съдебна
делба между съделителите Г.Д.К. *** и Н.Д.К. ***. В полза на Г.К. се предоставя
дял І-ви от жилище намиращо се в гр. Варна, ***************** №6, а в дял ІІ-ри
от жилището се предоставя на съделителя Н.К.. ½ ид.
части от дворно място на ********************с
площ от 285 кв.м., представляващо имот с пл.№15, кв.191, по плана на 12-ти м.р.
на гр.Варна се предоставят на Г.К., съответно ½ ид.части
от дворното място се предоставят и на Н.Д.К. ***.
Представена е Скица на имот
№15-308438-17.05.2018г. издадена от СГКК гр. Варна, от която се установява, че
имот с идентификатор 10135.71.165 е с площ от 279 кв.м., предназначение на
територията „Урбанизирана“, начин на трайно застрояване: ниско застрояване
(до10м.), номер по предходен план 15, кв.191, при граници имоти с
идентификатори: 10135.71.313, 10135.71.152, 10135.71.270, 10135.71.307.
Представена е данъчна
оценка на имот с идентификатор 10135.71.165, в която се посочва, че имота с
площ от 280 кв.м. е с данъчна оценка в размер на 15736 лева.
Представено е разрешение за
строеж № 75/13.11.1992г., с което на Г.Д.К. и Н.Д.К. е разрешено на осн. чл.120
ППЗТСУ от Община Варна, с което на страните е разрешено изграждането на
временна постройка от 10 кв.м. за търговска дейност.
Представено по делото е
удостоверение за заварен строеж по §21 от ЗР на ЗУТ от Община Варна по
отношение на „Временна постройка за търговска дейност с площ от 10 кв.м.“ с
административен адрес гр. Варна, ***************** №6, находяща
се в гр. Варна, ПИ №15, кв.191, по плана на 12-ти м.р. на града.
Представена е скица на сграда
№15-308446-17.05.2018г. издадена от СГКК гр. Варна, от която се установява, че
обект с идентификатор 10135.71.165.5 е с площ от 11 кв.м., изграден е на един
етаж и по предназначение на сграда за търговия.
Представена е данъчна
оценка №**********/12.01.2018г. от Община Варна, в която се посочва, че имот с
идентификатор 10135.71.165.5, с площ от 11 кв.м., предназначение: търговски
обект е с определена данъчна оценка в размер на 13061,70 лева.
Представено е удостоверение
за наследници на Г.Д.К.,***, от което се установява, че същия е починал на
16.06.1998г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 730/17.06.1998г.
от Община Варна. Наследници на страната са неговата съпруга T.В. К., както и децата му –
дъщеря Л. Г. К. и син – Д.Г. К..
Представено е удостоверение
за наследници на Т. В. К., от което се установява, че същата е
починала на 27.02.2015г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт №
382/27.02.2015г. от Община Варна. Наследници на лицето са неговите низходящи
дъщеря Лиляна Георгиева К. и син – Д. Г.К..
Представено е удостоверение
за наследници на Д. Г.К., от което се установява, че същия е починал на
30.01.2017г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 246/30.01.2017г.
от Община Варна, като наследници на лицето са неговата съпруга А.И.К., както и
низходящите му Г.Д.К. и И.Д.К..
Представено е удостоверение
за наследници на Н.Д.К., от което се установява,че същата е починала на
26.12.2011г., като е съставен акт за смърт № 1997/27.12.2011г. от Община Варна.От
удостоверението за наследници се установява, че наследници на страната са Лиляна
Георгиева К. и Д. Г.К..
Представен по делото е
предварителен договор от 01.10.2016г. за покупко – продажба на недвижи имот
сключен между Д. Г.К., като продавач и И.Д.К., като купувач, с който обещателят
е поел задължението да прехвърли собствеността в полза на дъщеря си на ½
ид.части от магазин построен в имот в гр. Варна, *****************
№6, с площ от 11 кв.м., ведно с 1/10 ид.части от
дворното място, в което е построен магазина, при уговорена цена от 9000 лева,
от които 4400 лева получени в брой и 4600 лева платими в срок от един месец от
поискване. Предварителния договор е сключен при условие майката на купувача – А.К.
ползва безвъзмездно имота предмет на договора докато е жива.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За да се уважи предявеният конститутивен иск
следва да се установи, че между страните по делото съществува предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, че предварителният договор е
действителен. Съгласно разпоредбата на чл. 363 ГПК, съдът в настоящото
производство следва да провери и дали са налице предпоставките за прехвърляне
собствеността върху недвижимия имот по нотариален ред, включително и дали
отчуждителят е собственик, както и дали са изпълнени особените изисквания,
поставени от закона.
Съдът след анализ на представените по делото
писмени доказателства приема, че наследодателя на страните Д. Г.К.,*** е
наследник по закон на Г.Д.К.,***, последния починал през 1998г. Наследник на Г.Д.К.
е и Лиляна Д.К.. След смъртта на Н.Д.К. същата е наследена от на осн. чл. 10,
ал.2 ЗН от своите племенница – наследодателя на страните Д. Г.К. и Лиляна
Георгиева К.. Наследници на Д. Г.К. са
страните – ищцата И.Д.К. и ответниците – съпругата му А.И.К. и синът му Г.Д.К..
През 1990г. е осъществена съдебна делба между Г.Д.К.
и Н.Д.К., като е
ликвидирана съсобствеността между страните по отношение на сграда намираща се в
имот на ********************в гр. Варна, като в полза на съделителя К. е
предоставен дял І-ви, състоящ се от антре, кухня и две стаи, а в полза на Н.К.
е предоставен дял ІІ-ри състоящ се от
антре, салон, три стаи и кухня. На страните са предоставени по ½ ид.части от дворното място цялото с площ от 285 кв.м.,
представляващо имот с пл.№15, кв.191, по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна.Приживе
на Г.Д.К. и Н.Д.К. е разрешено да осъществят строеж на търговски обект с площ 10
кв.м. в съсобствения си имот, който строеж видно от представеното по делото
удостоверение за заварен строеж от Община Варна от 21.10.2011г. е реализиран.
От
гореизложеното следва извода, че наследодателя на страните по делото се явява
собственик на ½ ид.части от построения магазин
в дворно място с пл.№15, кв.191, по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна, така и на
½ и.д.част от дворното място. Тази си собственост наследодателя на
страните е придобил в качеството си на наследник на прекия си наследодателя Г.Д.К., от който е придобил
¼ ид.части от магазина и ¼ ид.части от дворното място и в качеството си на наследник
по право на заместване по чл.10, ал.2 ЗН на Н.Д.К., от чийто дял същия е
придобил останалите ¼ ид.части от магазина и
¼ от дворното място.
Строежът в съсобствения имот е реализиран, който извод съдът прави от
представеното по делото удостоверите за заварен строеж по §21 от ЗР на ЗУТ от Община
Варна по отношение на „Временна постройка за търговска дейност с площ от 10
кв.м.“ с административен адрес гр. Варна, ***************** №6, находяща се в гр. Варна, ПИ №15, кв.191, по плана на 12-ти
м.р. на града, така и от представената по делото схема на самостоятелен обект с
идентификатор 10135.71.165.5, с предназначение: сграда за търговия, от които
документи се установява, че имота е самостоятелен обект по смисъла на ЗКИР.
Истинността на представения
по делото предварителен договор за покупко – продажба не е оспорена от
страните. Съответно съдът на осн. чл.176, ал.3 ГПК приема, че уговорената
продажна цена от 9000 лева е заплатена от купувача на продавача, доколкото
съдът изрично постави този въпрос на ответниците, като задължи същите да се
явят в открито съдебно заседание да заявят дали се оспорва този факт, същите
бяха редовно уведомени за задължението им за явяване, но въпреки това проявиха
процесуално бездействие, като същевременно съдът им указа, че ще приеме този
факт за доказан в случай, чене се явят да дадат обяснения.
С решение №
438/15.12.2011г., постановено по гр. дело № 1338/2010г. на ВКС,ІV-то г.о. се
приема разбирането, че всеки от наследниците на обещателя отговаря по иск с
правно осн. чл. 19, ал.3 ЗЗД съобразно своя наследствен дял, като в случай на
основателност на претенцията, то такъв иск следва да бъде уважен до размера на
наследствения дял на всеки един от тях.
Съдът прие, че
наследодателя на страните по делото Д. Г.К. е собственик на ½ ид.части от магазина и ½ ид.части
от дворното място, която собственост същия е придобил по наследство от баща си Г.Д.К.
и леля си Н.Д.К.. Видно от удостоверение за наследници на Д. Г.К., същия
починал през 2017г., след неговата смърт наследници са страните по делото –
преживяла съпруга и две деца. Имущественото предмет на отритото наследство е
придобито от самия наследодател по наследство, поради което след неговата смърт
наследниците му придобиват равни дялове от него или от по 1/3 идеална част за
всеки един от ищцата и двамата ответници. Към момента на откриване на
наследството всеки един от ответниците А.К. и Г.К. притежават 1/3 ид.част от ½ ид.част от
магазина, така и 1/3 ид.част от ½ ид.част от дворното място или по 1/6 ид.части
от магазина и 1/6 ид.части от дворното място. В
размер на 1/6 ид.части от магазина и 1/6 и.части от
дворното място е собствеността и на ищцата, придобита по наследство от нейния
баща.
Тълкувайки уговорките в
предварителния договор по правилата на чл.20 ЗЗД съдът приема, че обещателят
поема задължението да се разпореди с 1/10 идеална част от дворното място, от
която притежава общо ½ ид.части. Всеки един от
ответниците притежава от по 1/6 ид.части от дворното
място, поради което отговоря по иск с правно осн. чл. 19, ал.3 ЗЗД до
притежаваната от него квота, с оглед на което предявените искове срещу всеки
един от ответниците за обявяване на процесния предварителен договор за
окончателен в посочените 1/20 ид.части се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на магазина:
Предмет на разпоредителната
сделка е ½ ид.част от магазина, т.е. в размер
на притежаваните от обещателя материални права. След неговата смърт всеки един
от страните по делото е придобил 1/6 ид.части от
собствеността от този обект, поради което искът срещу всеки един от ответниците
следва да бъде отхвърлен за разликата над размера, за който претенцията е
основателна, а именно от по 1/6 ид.части за всеки
до предявените от по ¼ ид.части срещу всеки
един от двамата. По отношение на останалата 1/6 ид.части
от магазина, то тя по пътя на наследственото правоприемство е собственост на
ищцата.
По отношение на правото на
ползване:
Правото на ползване като
ограничено вещно право се учредява от собственикът на веща в полза на друго
лице, което съобразно разпоредбата на чл. 56 ЗС може да използва веща съгласно
нейното предназначение, съответно и правото да получава добиви от нея без да
променя предназначението й. Разпоредбата на чл. 22 ЗЗД не изключва и
възможността, че може да се договоря и в полза на трето лице. В настоящата
хипотеза обещателя поема задължение да продаде собствената си идеална част от
магазина и 1/10 ид.части от дворното място на своята
дъщеря – ищцата К., като имота (магазин и дворно място) се ползва безвъзмездно от майката на страната
(ответницата А.К.) до края на живота й. В такъв мисъл уговарящия и обещателя са
постигнали съгласие за сключване на окончателен договор за покупко – продажба
на процесните идеални части от имота.В практиката си ВКС приема, че третото
лице придобива право на собственост или друго вещно право от момента на
постигане на съгласието между уговарящия и обещателя. В общата хипотеза това ще
бъде от момента на сключване на окончателния договор за покупко – продажба, а
при невъзможност от момента на обявяване на предварителния договор за
окончателен. Третото лице придобива права преди да е заявил, че иска да се
ползва от уговорката в негова полза. Не е необходим изричен акт за приемане на
установените в негова полза права, като единствено отказът е формален акт,
който следва да се извърши по правилата на чл.100 ЗС. В този смисъл решение
№573/ 25.10.2010г., постановено по гр. дело № 169/2009г. на ВКС, ІV г.о.
Както вече бе посочено
третото лице ще придобие права от момента на постигане на съгласие, а в
настоящата хипотеза от момента на одобряване на предварителния договор за
окончателен. Правата обаче, които ще придоби третото лице по този обявен за
окончателен договор съответстват на установените материални права на
собственост за страните по спора. Посочено в случая бе, че всяка една от
страните по спора притежава по 1/6 ид.части от
магазина и 1/6 ид.части от дворното място. В
хипотезата в случай, че бе постигнато съгласие между Димитър К.,*** и ищцата,
то ответницата А.К. би придобила безвъзмездно и пожизнено право на ползване
върху ½ от магазина и 1/10 от дворното място. И.К. е купувач по
предварителния договор, наследник на обещателя и ищец в производството по
делото.Последното й качество предполага уважаване на претенцията й срещу
ответниците в рамките на притежаваните от тях права – по 1/6 ид.части от магазина и по 1/20 ид.части
от дворното място. По отношение на останалата 1/6 ид.части
искът се отхвърли предвид това, че самата ищца вече на друго основание е
станала собственик на 1/6 ид.части от магазина, а
едно лице може да бъде собственик на една вещ на едно правно основание. При
тези съображения в полза на третото лице по см. на чл.22 ЗЗД следва да бъдат
признати ограничени вещни права в размер на уважената част от предявените
искове за обявяване на предварителния договор за покупко – продажба за
окончателен.
По отношение на разноските:
Материалният интерес възлиза на
5927,50 лева, съразмерно уважената част на предявените искове, от които 4353,90
лева за обявения за окончателен предварителен договор относно търговския обект
срещу всеки един от ответниците ( 2х2176,95 лева), както и 1576,60 лева за
обявения за окончателен предварителен договор относно дворното място (15736
лева/20х2).Ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 107,55 лева, на осн. чл.86, т.3 вр. чл.856, ал.2 ЗННД вр. т.8 от
Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
На основание чл.45 вр. чл.47, ал.2 ЗМДТ вр. чл.34,
ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Врана, приета с решение на ОбС Варна
№271-4/4/06.02.2008г., ищцата следва да бъде осъдена за заплати в полза на
Община Варна сумата от 154,11 лева,
съставляваща дължим данък за възмездно придобиване на недвижимо имущество.
В полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно уважената част на предявените искове или сумата
от 95,52 лева (130,62х5927,50/8105,45 лева), на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответната страна не претендира
разноски, при което съдът не се произнася в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от
01.10.2016г., по предявения иск на И.Д.К.,
ЕГН ********** *** срещу А.И.К., ЕГН
********** ***, в качеството й на наследник на обещателя Д. Г.К.,*** по
отношение на 1/6 (една шеста) идеални
части от обект
с идентификатор 10135.71.165.5, представляващ сграда за търговия
(магазин) на един етаж с площ от 11 кв.м., находяща
се в гр. Варна, ***************** №6, построена в имот с идентификатор
10135.71.165 при граници: *****************, сграда с идентификатор
10135.71.313.7 и останалата част имот с идентификатор 10135.71.165, както и по отношение на 1/20 ид.части
от дворно място с адрес гр. Варна, ********************с идентификатор 10135.71.165, цялото с площ от 279 кв.м., предназначение на
територията „Урбанизирана“, начин на трайно застрояване: ниско застрояване
(до10м.), номер по предходен план 15, кв.191, при граници имоти с
идентификатори: 10135.71.313, 10135.71.152, 10135.71.270, 10135.71.307, при условие
А.И.К., ЕГН ********** *** да ползва безвъзмездно 1/6 ид.части от недвижим имот представляващ сграда за търговия
(магазин) на един етаж с идентификатор 10135.71.165.5 и 1/20 ид.части
от дворно място с идентификатор 10135.71.165 до края на живота си, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 1/6 ид.части
до пълно предявените ¼ ид.части от посочения
обект представляващ сграда за търговия (магазин) на един етаж.
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2016г., по
предявения иск на И.Д.К., ЕГН ********** *** срещу Г.Д.К., ЕГН ********** ***, в качеството му на наследник на
обещателя Д. Г.К.,*** отношение на 1/6 (една
шеста) идеални части от обект с идентификатор 10135.71.165.5, представляващ сграда
за търговия (магазин) на един етаж с площ от 11 кв.м., находяща
се в гр. Варна, ***************** №6, построена в имот с идентификатор
10135.71.165 при граница: *****************, сграда с идентификатор
10135.71.313.7 и останалата част имот с идентификатор 10135.71.165, както и по отношение на 1/20 ид.части
от дворно място с адрес гр. Варна, ********************с идентификатор 10135.71.165, цялото с площ от 279 кв.м., предназначение на
територията „Урбанизирана“, начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до 10м.),
номер по предходен план 15, кв.191, при граници имоти с идентификатори:
10135.71.313, 10135.71.152, 10135.71.270, 10135.71.307, при условие А.И.К.,
ЕГН ********** *** да ползва безвъзмездно 1/6 ид.части от недвижим имот представляващ сграда за търговия
(магазин) на един етаж с идентификатор 10135.71.165.5 и 1/20 ид.части
от дворно място с идентификатор 10135.71.165 до края на живота си, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 1/6 ид.части
до пълно предявените ¼ ид.части от посочения
обект представляващ сграда за търговия (магазин) на един етаж.
Осъжда И.Д.К.,
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд нотариална такса в размер на 107,55 (сто и седем лева и 55 ст.) лева,
на осн. чл.86, т.3 вр. чл.85, ал.2 ЗННД вр. т.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
Осъжда И.Д.К.,
ЕГН ********** *** да заплати в полза на Община Варна представлявана от Иван Портних
в качеството му на Кмет сумата от 154,11
(сто петдесет и четири лева и 11 ст.) лева, съставляваща дължим данък за
възмездно придобиване на недвижимо имущество, на осн. чл.45 вр.
чл.47, ал.2 ЗМДТ вр. чл.34, ал.2 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Врана.
Осъжда
А.И.К., ЕГН
********** *** и Г.Д.К., ЕГН
********** *** да заплатят на И.Д.К., ЕГН ********** *** сумата от 95,52 (деветдесет и пет
лева 82 ст.) лева съставляваща сторени съдебно – деловодни разноски,
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Нарежда да се впише възбрана върху
посочените в съдебното решение идеални части от недвижимия имот, описани в
настоящото решение, до заплащане на разноските по прехвърлянето му, на осн. чл. 364, ал.1 ГПК.
Препис от решението да
се изпрати служебно на Служба по вписванията гр. Варна за вписване
на възбраната.
След влизане на решението в сила,
същото подлежи на вписване в шестмесечен
срок, на основание чл.115 във вр. с чл.112, б.
„з” и „а” от ЗС, като указва на купувача, че след изтичането на срока
вписването на исковата молба губи действието си.
ПРЕПИС от
влязлото в сила решение за вписване да се издаде след представяне от
ищеца - купувач на доказателства, че са заплатени разноските
по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, вкл.
за заплатен в
данъчната служба дължим местен данък по чл. 44 ал.1 от ЗМДТ; удостоверение, че
продавача няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, на осн. чл.264 от ДОПК, както
и актуално удостоверение за данъчни оценки на недвижимите имоти – магазин и
дворно място, необходимо за удостоверяване на липсата на непогасени данъчни
задължения за имотите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :