Присъда по дело №1389/2022 на Районен съд - Варна
Номер на акта: | 10 |
Дата: | 18 януари 2023 г. |
Съдия: | Радостина Методиева |
Дело: | 20223110201389 |
Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
Дата на образуване: | 12 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1389 ПО ОПИСА ЗА 2022 ГОДИНА НА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила във
ВРС частна тъжба от Ек. Ив. Ст. ********** срещу Р. П. П. с оглед
извършени от нея две престъпления наказуеми както следва:
1. престъпление по чл. 146, ал.1, от НК за това, че на 12.11.2021год., в
гр.Варна, казала нещо унизително за честта и достойнството на Ек. Ив. Ст., в
негово присъствие – нарекла я „мръсница“, „мърша“, казала й „ето я курвата
от седмия етаж“;
2. престъпление по чл. 144, ал.1 от НК за това, че на 20.11.2021год. в
гр.Варна се заканила на Ек. Ив. Ст. с престъпление против личността й –
казала й „Ще те осакатя от наети от мен лица“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание е допуснат и приет за съвместно разглеждане гр.
иск предявен от частната тъжителка Ек. Ив. Ст. срещу подс. Р. П. за сума в
размер на 2000лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.146 от НК, ведно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
В съдебното производство частната тъжителка участва лично. Същият
се представлява и от упълномощен повереник в лицето на адв. Ив. Вл., която
във фазата по съществото на делото пледира за осъдителна присъда като
изразява становище за безспорна доказаност на повдигнатите с частната
тъжба обвинения и моли подсъдимата да бъде призната за виновна.
Подсъдимата участва лично в съдебното производство. Същата се
представлява и от служебно назначен защитник в лицето на адв. Ат. С., който
във фазата на съдебните прения пледира за оправдателна присъда като изразя
становище, че подзащитната му е невинна.
Подсъдимата Р. заявява, че разбира обвинението. Същата дава
обяснения в хода на съдебното следствие в които по същество отрича да е
извършила деянията за които е предадена на съд. В дадената й последна дума
заявява, че е невинна, че не е искала да чупи ръцете на тъжителката, както и
че не е я обиждала.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата и частната тъжителка били съседки. И двете живеели в
гр.Варна, ул. „У. Гладстон“ бл.4, вх. А. Тъжителката живеела на седмия етаж,
а подсъдимата на първия етаж. Двете били във влошени междусъседски
1
отношения изразяващи се в множество пререкания по различни поводи,
обвинения от страна на подсъдимата спрямо тъжителката, в това число
подаване на жалби в полицията и отправяне на обиди към тъжителката.
На едно от събранията на входа проведено през месец октомври
2021год. на което присъствали частната тъжителка и подсъдимата,
последната нарекла тъжителката „курва“, а през лятото на 2022год. (края на
юни началото на юли месец) двете отново се карали пред входа на блока в
който живеели като подсъдимата казала на тъжителката, че ще й счупи ръцете
и краката, но няма тя да си цапа ръцете с това, а имала пари и щяла да плати.
Горното било чуто от св. Богданова живуща в същия вход, която тъкмо
излизала от входа когато възприела разпрата и чула изреченото от
подсъдимата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
обясненията на подсъдимата, показанията на всички разпитани по делото
свидетели Ст. Б., В. К., Ж. Д. и С. Н., материалите по прокурорски преписки
на ВРП № 7656/2021год. (жалба от Р. П. П. от 15.06.2021год. и
предупредителни протоколи по ЗМВР издадени по отношение на Р. Пе. П., С.
Г. Н. и Ек. Ив. Ст. и № 11979/2022год. (протокол за проведено общо събрание
на собствениците на жилищна сграда в режим на етажна собственост на адрес
гр.Варна, ул. „У. Гладстон“ бл.4, вх.а от 22.10.2021год.) като така посочените
доказателства са непротиворечиви, кореспондират по между си и преценени
по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда изцяло с доверие.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на свидетелите Б., К. и Н. – свидетели очевидци, които лично са
възприели (чули) как подсъдимата нарича частната тъжителка курва. От
показанията на посочените свидетели се установява, че това е станало на
общо събрание на входа в края на 2021год., а през лятото на 2022год. св. Б. е
чула и думи със заплашителен характер отправени от подсъдимата спрямо
тъжителката. Лично чула как подсъдимата казала на тъжителката „Аз ще ти
счупя ръцете и краката, но няма да си цапам ръцете. Имам пари и ще си
платя“.
От съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по
делото е и приобщения ведно с материалите по пр. пр. 11979/2022год. по
описа на ВРП протокол за проведено общо събрание на собствениците на
жилищна сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.Варна, ул. „У.
Гладстон“ бл.4, вх.а от 22.10.2021год. От последния се установява датата на
провеждане на общото събрание в края на 2021год..
В съдебно заседание показания е дала и Ж. Д., но нейните показания не
са от съществено значение за изясняване фактическата обстановка. Същата
сочи, че е присъствала на общо събрание на входа през есента на 2021год.
(октомври или ноември), на което всички викали, но нищо не чула.
В обясненията си пред съда подсъдимата сочи, че не е присъствала на
2
общо събрание през месец ноември 2021год. и не е заплашвала пред входа
тъжителката на 20.11.2021год. Съдът изцяло кредитира обясненията й тъй
като същите от една страна не се опровергават от събраните по делото
доказателства, а от друга с пълен унисон с приобщения по делото протокол
от общо събрание от 22.10.2021год. и показанията на св. Б. - единствения
свидетел ангажиран от частното обвинение досежно вмененото престъпление
по чл. 144 от НК. Последната свидетелства за такива факти, но сочи че те са
настъпили през лятото на 2022год. (края на юни, началото на юли).
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа
обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за
установено от правна страна следното:
С частната тъжба на подсъдимата Р. П. П. са повдигнати обвинения за
две престъпления както следва:
1. престъпление по чл. 146, ал.1, от НК за това, че на 12.11.2021год., в
гр.Варна, казала нещо унизително за честта и достойнството на Ек. Ив. Ст., в
негово присъствие – нарекла я „мръсница“, „мърша“, казала й „ето я курвата
от седмия етаж“;
2. престъпление по чл. 144, ал.1 от НК за това, че на 20.11.2021год. в
гр.Варна се заканила на Ек. Ив. Ст. с престъпление против личността й –
казала й „Ще те осакатя от наети от мен лица“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
По обвинението за престъпление по чл. 146, ал.1 от НК – обида.
С частната тъжба подс. Р. П. е предадена на съд за това че на
12.11.2021год., вечерта около 18:00ч – 19:00ч. на общо събрание на
живущите в гр.Варна, ул. „У. Гладстон“ бл.4, вх.А обидила тъжителката Ек.
Ив. Ст..
От обективна страна състава на престъплението обида може да бъде
осъществено в две форми – чрез думи или чрез действия с които субектът
изразява отрицателната си оценка, мнение за личното достойнство на
обидения като особения признак на обективната съставомерност е, че
деянието следва да бъде извършено в присъствието на пострадалия.
Съгласно теорията и константната съдебна практика обида чрез думи е
налице когато деецът дава своята отрицателна оценка (мнение) за личността
на пострадалия в езикова форма използвайки унизителни от гледна точка на
морала епитети отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или
изрази, унизителни съждения за качествата на пострадалия.
За да е съставомерно престъплението следва обидните думи, изрази
жестове да са възприети пряко или опосредено от обидения.
В случая обвинението е именно за думи изречени в присъствието на
пострадалата, като видно от съдържанието на частната тъжба думите от които
тъжителката се почувствал обидена са „Ето я курвата от седмия етаж“,
3
„мръсница“ и „мърша“.
Предвид така установената по-горе фактическа обстановка съдът
приема, че действително на общо събрание на входа подсъдимата е отправила
към тъжителката дума унизителна за честта и достойнството на последната –
казала й курва. В тази насока са показанията на свидетелите Н., Б. и К., които
са присъствали на събранието и лично са възприели изреченото от
подсъдимата по отношение на тъжителката в присъствието на последната.
Доказателства обаче, които да установят, че това се е случило на
12.11.2021год. каквото фактическо обвинение е повдигнато на подсъдимата не
са налице.
От една страна и тримата посочени по-горе свидетели не сочат
конкретна дата на която се е провело събранието на което са чули Петрова да
нарича Ст. курва. Б. сочи, че събранието се провело през 2021год., но точна
дата и месец не може да посочи. Сочи също така, че почти на всички
събрания поведението на П. било такова, както и че е чувала П. да нарича
курва Ст. и „извън събранията“. На свой ред в показанията си пред съда св. К.
сочи, че присъствала само на едно събрание което било проведено в края на
2021год. като дата и месец не сочи. Св. Н. (лице живущо на семейни начала с
тъжителката) сочи, че мисли че събраните било през ноември 2021год., но
отново не сочи конкретна дата. Заявява, че на събранието се обсъждал ремонт
на покрива.
От друга страна в обясненията си пред съда подсъдимата категорично
отрича да е присъствала на общо събрание на входа през месец ноември
2021год. като сочи, че такова събрание е имало през месец октомври.
Обясненията и са в пълен унисон с приобщения по делото протокол за
проведено общо събрание на собствениците на жилищна сграда в режим на
етажна собственост на адрес гр.Варна, ул. „У. Гладстон“ бл.4, вх.А, приложен
към материалите по пр. пр. 11979/2022год. Видно от него общо събрание на
входа с включена в дневния ред точка „обсъждане на оферта за ремонт на
покрив“ (както твърди св. Н.) е било проведено на 22.10.2021год.
По отношение на повдигнатото обвинение за отправени от подсъдимата
спрямо тъжителката обидни думи – „мръсница“ и „мърша“ в хода на
съдебното следствие не бяха събрани каквито и да било доказателства.
По обвинението за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.
С частната тъжба подс. Р. П. П. е предадена на съд престъпление
извършено на 20.11.2021год., наказуемо по чл. 144, ал.1 от НК - закана с
престъпление, а именно за това че се заканила на Ек. Ив. Ст. с престъпление
против личността й – казала й „Ще те осакатя от наети от мен лица“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна изпълнително деяние на престъплението по чл.
144, ал.1 от НК се осъществява само чрез действие како се изразява в
обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши
престъпление срещу него или срещу негови близки. Заплахата може да бъде
4
отправена устно, писмено и по друг начин например с жестове и т.н. като
същата следва да създава възможност за възбуждане у жертвата на
основателен страх от извършване на престъплението. Не е необходимо деецът
действително да се е уплашил.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че
отправя към пострадалия заплаха с престъпление против неговата личност
или имот (съответно към личността и/или имота на неговите ближни), да
съзнава, че заканата с престъплението се възприема от пострадалия и, че у
него може да възникне страх от осъществяване на престъплението и да цели
именно това – заплахата да бъде възприета от пострадалия и той да изпита
страх от нейното осъществяване.
Досежно това обвинение в частната тъжба се твърди, че на
20.11.2021год., преди обяд около 10:30 – 11:00ч. пред входа на блока в който
живеела тъжителката – гр.Варна, ул. „У. Гладстон“ бл.4, вх.А подсъдимата и
се заканила с думите „ще те осакатя с наети от мен лица“.
В случая обаче в хода на съдебното следствие каквито и да било
доказателства в подкрепа на така повдигнатото на подсъдимата обвинение не
бяха събрани. Нито един от разпитаните по делото свидетели в това число и
ангажираните от страна на тъжителката Н., Б. и К., не сочат за такъв точно
израз изречен от подсъдимата спрямо тъжителката и то на посочените в
частната тъжба дата и място. Вярно, че в показанията на св. Богданова сочи,
че е била свидетел на разправия между тъжителката и подсъдимата, пред
входа, когато чула подсъдимата да казва на тъжителката „Аз ще ти счупя
ръцете и краката, но няма да си цапам ръцете с това. Имам пари и ще си
платя“. От показанията на тази свидетелка се установява, че това било
станало в края на юни или началото на юли 2022год. (сочи тази година като е
разпитана в съдебно заседание на 12.09.2022год.). От друга страна в
показанията си св. Н. (лицето с което тъжителката живее на семейни начала)
сочи, че многократно Р. е наричала жена му с обидни думи като я е
заплашвала, че ще плати на хора да й счупят краката и че ще я убие.
Последният обаче от една страна не бил очевидец на подобна закана, а
заявява, че жена му му се била оплакала, а от друга също не сочи кога е
станало това (кога и къде е била изречена заканата). Напротив свидетелства за
многократност на такова поведение от страна на подсъдимата. Другата
ангажирана от страна на частната тъжителка свидетелка )К.) пък изобщо не
съобщава подобни факти.
В изпълнение на задължението си да събере служебно и други
доказателства относно фактическите положения включени в предмета на
доказване определен с нормата на чл.102 от НПК, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на
обективната истина по делото, но въпреки това доказателства които да
докажат обвинението /което по силата на чл.103 от НПК е в тежест на
5
тъжителя/ по несъмнен начин не бяха събрани.
Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото прецени, че по делото липсват
безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303, ал.2, които да
установят, че подсъдимата Р. П. П. е извършила престъпленията, за които е
предадена на съд с частната тъжба, поради което и на основание чл. 304 от
НПК я оправда по възведените й обвинения по чл.146, ал.1 от НК и по чл.
144, ал.1 от НК.
С оглед крайния изход на делото, като призна подсъдимата за
невиновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК съдът счете,
че предявеният срещу нея граждански иск в размер на 2 000лв. за претърпени
неимуществени вреди от това деяние се явява недоказан по основание и като
такъв го отхвърли.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6