М О Т И В И към Присъда № 171 от 23.04.2019г. по НДОХ № 1318 по описа за 2018 год. на Районен съд – гр.В.
Делото е образувано по обвинителен акт на В.ската районна прокуратура, с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия В.М. *** с ЕГН ********** по чл.296, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
Представителят на районната прокуратура в съдебното заседание е поддържал обвинението, така както е внесено в съда с обвинителния акт срещу подсъдимия П. и моли той да бъде признат за виновен и да бъде постановена спрямо него осъдителна присъда.
Пострадалата Д.Л.П. *** е конституирана като частен обвинител и поддържа обвинението.
Подс.П. в съдебно заседание се явява, дава обяснения по делото, не се признава за виновен, не потвърждава фактите от твърдяното обвинение, както и извършителство на престъплението. В съдебното заседание неговият защитник оспорва изложеното в обвинителния акт, твърдяното от прокурора, като отрича авторството на заявеното от обвинението престъпно деяние. Защитата моли да се остави без уважение искането на представителя на районна прокуратура за осъдителна присъда, като бъде признат П. за невинен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия и пострадалата П. от 2011г. са били съпрузи, но от 2016г. са разделени, а децата им останали при П.. Причина за раздялата им е, че П. употребявал алкохол, държал се агресивно, чупел, вещи, заплашвал пострадалата и я душел. Имал и извънбрачна връзка. През 2017г. двамата пак се събрали заради децата си, обаче конфликтите, тормозът и заплашванията продължили, и още същата година пак се разделили. Въпреки това подсъдимият продължил да заплашва и тормози пострадалата. Поради това в края на 2017г. свидетелката П. подала молба за развод и молба по ЗЗДН против П.. Била издадена заповед за незабавна защита от 08.12.2017г. по гр.д.№ 3522/17г. на ВРС. На основание чл.5, ал.1, т.3, пр.1,2,3 от ЗЗДН на подсъдимия се забранявало да приближава свид.П.,***, както и местоработата й в гр.В., както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100м. Срокът на действие на заповедта е до издаване на заповед за защита по делото или на отказ да се издаде. Въпросното дело е спряно на 21.03.2018г., производството към 16.08.2018г. не е възобновено, като така тази заповед е още в сила към 08.12.2018г. На 27.03.2018г. около 17,30ч. свидетелката си тръгнала от ТД НАП-В., след работа, с автомобила си марка „Мерцедес“, сив, с рег.№. Видяла, че П. карал своя лек автомобил марка „Сеат Толедо“ с рег.№, сив, плътно зад нея. Стигайки до кръстовището на ул.“Ц. С.
В.“ с ул.“Р.Княгиня“ тя от уплаха спряла, подсъдимия спрял до нея, като крещял и я заплашвал. При зелен сигнал на светофара потърпевшата потеглила по ул.“Ц. С.
В.“, П. тръгнал след нея и пред сградата на бившия промкомбинат „М.Н.“ двата автомобила, се ударили. Възникнало ПТП. На място пристигнали служители на Сектор ПП-В. и на РУ-В.. На 23.07.2018г. потърпевшата П. заедно с дъщеря си Виктория на 7 год. и свидетелката И. *** в посока към ул.“Ш.“ към куриерска фирма „Еконт“. В близост до училище „Л.К.“ видели срещу тях да се приближава лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ , който се движел в посока към ул.“Ш.“. Този автомобил спрял до тях в непосредствена близост от 1 метър разстояние и те видели, че е управляван от П.. Той крещял и заплашвал пострадалата свидетелка с думите:“Ще те убия, ще те залича от земята, ще ти взема децата“. П. много се уплашила, решила да се обади на тел.112, но понеже подсъдимия си тръгнал се отказала. Подала жалба в РУ-В..
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните и писмени доказателства: показанията на свидетелите И., М., К., В. и Й., комплексната психиатрична и психологична експертиза, заповед за незабавна защита, разпореждане на полицейски орган, справка в централна база КАТ 2бр., протокол от 21.03.2018г. по гр.д.№ 3522/17г. на ВРС, протокол за предупреждение, протокол за полицейско предупреждение, справка за съдимост и карта за обвиняемо лице. Тези доказателства се преценяват всяко едно от тях по отделно и всички такива в тяхната съвкупност. Между посочените доказателства, относно това, което е прието от съда като безспорно установено и за категорично доказано няма противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си, за което съдът ги възприема, кредитира и им дава вяра.
От изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъпното деяние по чл.296, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той За времето от 27.03.2018г. до 23.07.2018г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, когато деянията осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите извършил следното: На 27.03.2018г. в гр.В., обл.В., на ул.„Ц. С. В.“, пред сградата на бившия Промкомбинат, не изпълнил Заповед за незабавна защита, издадена на 08.12.2017г. по гр.дело № 3522/2017г. по описа на РС – В., с която на основание чл.5, ал.1, т.3, предл.1, 2 и 3 от Закона за защита от домашно насилие, му се забранява да приближава Д.Л.П., както и жилището й, находящо се в гр.В.,
ж.к.„Гео Милев“, бл.3, вх.Б, ет.4, ап.7, както и местоработата й в гр.В., ул.„6-ти септември“, № 12 – ТД на НАП, офис В., както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 метра, като на посочената дата с управлявания от него лек автомобил, марка „Сеат Толедо“ с рег. № ВН 5686 ВН приближил на по-малко от 100 метра Д.Л.П., като блъснал в задната част управлявания от същата лек автомобил, марка „Мерцедес 180“
с рег. № ; На 23.07.2018г. в гр.В., обл.В., на ул.„Райко Жинзифов“ в непосредствена близост до ОУ „Л. К.“, не изпълнил Заповед за незабавна защита, издадена на 08.12.2017г. по гр.дело № 3522/2017г. по описа на РС – В., с която на основание чл.5, ал.1, т.3, предл. 1, 2 и 3 от Закона за защита от домашното насилие, му се забранява да приближава Д.Л.П., както и жилището й, находящо се в гр.В., ж.к. „Гео Милев“, бл.3, вх. Б,
ет.4, ап.7, както и местоработата й в гр.В., ул.„6-ти септември“, № 12 – ТД на НАП, офис В., както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 метра, като на посочената дата с управлявания от него лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № ВН 00293 АВ приближил на по-малко от 100 метра Д.Л.П..
От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Разбирал е свойсвото и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Осъществил е държането, осъзнавал е елементите от престъпния състав, и извършването на противозаконно и общественоопасно деяние. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото субективно отношение към стореното.
За описаното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба до 5000лв. За постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и при индивидуализацията на наказанието съгласно чл.54 от НК на подсъдимия може да бъде наложено наказание над минималния размер, по втората алтернатива. Съдът отчита наличие на смекчаващи отговронстта обстоятелство, а именно, че П. не е осъждан, не се отклонява от наказателния процес и органите на съдебната власт, като по този начин разкрива добро процесуално поведение и ниска степен на обществена опасност на дееца. Стореното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица и за обществените отношения.
От изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъпното деяние по чл.296, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на
23.07.2018г.
в гр.В., на ул.„Райко Жинзифов“ в непосредствена близост до ОУ „Л. К.“ се заканил на Д.Л.П. *** с престъпление против личността й – убийство, с думите: „Ей,
ще те убия, ще те залича от земята и ще ти взема децата!“ и това заканване би могло да възбуди у последната основателен страх за осъществяването му.
От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Разбирал е свойсвото и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Осъществил е държането, осъзнавал е елементите от престъпния състав, и извършването на противозаконно и общественоопасно деяние. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото субективно отношение към стореното.
За описаното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до шест години. За постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и при индивидуализацията на наказанието съгласно чл.54 от НК на подсъдимия може да бъде наложено наказание в минималния размер, което на основание чл.66, ал.1 от НК може да бъде отложено за изпитателен срок също в минимален размер. Съдът отчита наличие на смекчаващи отговронстта обстоятелство, а именно, че П. не е осъждан, не се отклонява от наказателния процес и органите на съдебната власт, като по този начин разкрива добро процесуално поведение и ниска степен на обществена опасност на дееца. Стореното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица и за обществените отношения.
На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК налага на подсъдимия В.М.П. едно общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от девет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три години и присъединява изцяло към него наказанието „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът не възприема становището на защитата на подсъдимия П., което е в смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато защитата има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че подсъдимия П. е невиновен. Ето защо съдът не възприема оправдателната версия, предложена от защитата подсъдимия. Съгласно свидетелските показания на свидетелите и заключението на вещите лица по изготвената експертиза, както и че показанията на свидетелите се допълват с останалите доказателства извършителството и вината се доказват несъмнено и безусловно. В тази насока свидетелите ясно и точно посочват целта към извършване на деянието. Съгласно установеното от възприетите доказателства показанията на цитираните свидетели, извършването на престъпното деяние се явява несъмнено и безусловно.
Подсъдимия П. следва да заплати по сметка на Районен съд–В. сумата 200 лева, изразходвана за вещи лица, както и по сметка на ОД-МВР - В. сумата 304,98 лева, изразходвана за изготвяне на експертизи.
Водим от горното съдът постанови присъдата.
Районен съдия: