№ 87
гр. гр.Несебър, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101645 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.К.” ЕАД срещу Е.М.Д., М.А.Д. и З.М. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за присъждане на сумата от 131,64 лв. (по 1/3 – 43,88 лв. за всеки от ответниците) – главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 33,46 лв.
(по 1/3 – 11,15 лв. за всеки от ответниците) – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. –
02.12.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 06.10.2017г. – 03.10.2019г. (по издадени фактури в периода
26.11.2018г. – 28.10.2019г.) до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг - запад“, комплекс
„********, с идентификатор ******, аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по
валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 131,64 лв.,
като за тези суми от ищеца са издавани фактури – фактура № ********** от 26.11.2018г. за сумата
от 89,02 лв. (от които се претендират 76,22 лв.) и фактура № ********** от 28.10.2019г. за сумата
от 55,42 лв. Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда
е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, ищецът е извършвал отчитане само
веднъж в годината, с което не е спазил процедурата по отчитане. Излага се, че претенциите за
периода 06.10.2017г. – 25.10.2018г. са погасени по давност. Развиват се съображения в насока, че
представените фактури не са основание за плащане. Обръща се внимание, че няма данни
ответниците да са били уведомени за задълженията си. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
1
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества,
както и, че ответниците са собственици на имота при посочените в исковата молба квоти. Ищецът
следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 53 – л. 54 от делото) се
установява, че ответниците Е.М.Д., М.А.Д. и З.М., придобили на 13.05.2016г., при равни квоти – по
1/3 идеална част за всеки, собствеността върху имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг - запад“,
комплекс „********, с идентификатор ******.
Видно от фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 28.10.2019г.
(на л. 10 – л. 11 от делото) за посочения апартамент била открита партида с аб. № *** към „В.К.”
ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е
видно, че на монтирания в имота водомер (1715/1037) са правени отчитания за периодите
06.10.2017г. – 25.10.2018г. (22 куб. м.) и 26.10.2018г. – 03.10.2019г. (10 куб. м.). От справки (на л. 8
– л. 9 от делото) се установява, че отчитания били правени и за централните водомери в сградата –
1715/845 и 1715/846, като били начислявани съответните количества потребена вода. От фактурите
се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № ********** от
26.11.2018г. били начислени 89,02 лв. (за 22 куб. м. и 11,6 куб. м. „от разпределение“, разделени
във фактурата на три различни периода), а по фактура № ********** от 28.10.2019г. – 55,42 лв. (за
10 куб. м. и 8,84 куб. м. „от разпределение“, разделени във фактурата на два различни периода).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към 2018г. тези цени били в следните
размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване
(Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР). Видно от фактурите различните цени през различните
периоди са съобразени, като във всяка от фактурите потребеното количество вода е разбито по
периоди и са начислени суми съобразно действащите за съответние период цени (вкл. и за
периодите 06.10.2017г. – 30.11.2017г. и 01.12.2017г. – 31.12.2017г.).
Налага се извод, че до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг - запад“, комплекс „********,
с идентификатор ******, с аб. № ***, за процесния период (06.10.2017г. – 03.10.2019г.), е
доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между страните е действал
договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения
клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на
фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил
потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това не се спори действието на
общите условия, поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и
ответниците.
В случая действително отчитането на процесните водомери е станало на 25.10.2018г. (при
предходно такова на 06.10.2017г.) и на 03.10.2019г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
2
пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания през октомври 2018г. и октомври
2019г. Следва да се обърне внимание обаче, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия
дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса
на достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от
чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след
като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително
потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали
на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни
отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено в рамките на сроковете по чл. 24,
ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от
ОУ), като е отчетено действително потребеното количество вода. Следователно сочените от
особения представител на ответниците отклонения от правилата в общите условия по никакъв
начин не са довели до нарушаване правата на ответниците и не разколебават изводите за реално
потребено от тях количество вода, съобразно представителните по делото справки.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 26.11.2018г.
и 28.10.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите
условия сумите по фактура № ********** от 26.11.2018г. са станали изискуеми на 26.12.2018г. По
арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от този
момент и към датата на изпращане на исковата молба – 01.12.2021г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК),
не е била изтекла. В случая без значение е обстоятелството, че са фактурирани количества
потребена вода за стари периоди (вкл. и преди 01.12.2018г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал.
1 от ЗЗД е категорична и предвижда начало на течение на давностния срок – от момента на
изискуемостта на вземането. С оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е
изискуемо вземане за количество потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая
правата на ответниците са защитени, тъй като са отчетени реално потребени от тях количества
вода, а не прогнози такива по чл. 49 от Общите условия. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера.
Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Не могат да се приемат и другите доводи на особения представител на ответниците, тъй
като твърдението на ищеца, че по фактура № ********** от 26.11.2018г. е извършено частично
плащане (останало е задължение в размер на 76,22 лв. от фактурирани 89,02 лв.), представлява
изявление за неизгоден за него факт, вследствие на което той претендира по-ниска сума от
фактурираната и същото следва да се кредитира (на основание чл. 175 ГПК). Следователно не е
било необходимо да се уточняват други обстоятелства от ищеца във връзка с тези твърдения. Не се
установяват и нарушения, свързани с уведомяване на ответниците, тъй като изискуемостта е
3
настъпила по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД – на определена дата, поради което уведомяването не
е било част от фактическия състав на възникване на вземането.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза общо на 131,64 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от по 43,88 лв.
(дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобствеността) се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за посочения период – 27.12.2018г. – 02.12.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 26.12.2018г. и 27.11.2019г., поради което ответниците
действително са изпаднали в забава още към 27.12.2018г. За посочения в исковата молба период
размерът на дължимата лихва е 33,46 лв. (по 11,15 лв. за всеки от ответниците), поради което и
този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 500 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 166,66 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.М.Д., родена на ******г., гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес
4
в гр.Несебър, к.к.СЛ.БРЯГ к-с *********, БУЛСТАТ: ******, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. *******************, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 43,88 лв.,
съотвестваща на коватата и в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума - 131,64 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 26.11.2018г. и
фактура № ********** от 28.10.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в к. к. „Слънчев бряг - запад“, комплекс „********, с идентификатор ******, аб. № ***, с
отчетен период 06.10.2017г. – 03.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 11,15 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима лихва от 33,46 лв. за периода 27.12.2018г. –
02.12.2021г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 166,66 лв., съответстваща на квотата и в
съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.А.Д., родена на *****г., гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес
в гр.Несебър, к.к.СЛ.БРЯГ к-с *********, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. *******************, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 43,88 лв., съотвестваща на
коватата и в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума - 131,64 лв., представляваща
незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура № **********
от 28.10.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „Слънчев
бряг - запад“, комплекс „********, с идентификатор ******, аб. № ***, с отчетен период
06.10.2017г. – 03.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 11,15 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима лихва от 33,46 лв. за периода 27.12.2018г. –
02.12.2021г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 166,66 лв., съответстваща на квотата и в
съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.М., роден на ****г., гражданин на АЗЕРБАЙДЖАН, с постоянен адрес в
гр.Несебър, к.к.СЛ.БРЯГ к-с *********, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. *******************, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 43,88 лв., съотвестваща на
коватата му в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума - 131,64 лв., представляваща
незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура № **********
от 28.10.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „Слънчев
бряг - запад“, комплекс „********, с идентификатор ******, аб. № ***, с отчетен период
06.10.2017г. – 03.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 11,15 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата му в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима лихва от 33,46 лв. за периода 27.12.2018г. –
02.12.2021г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 166,66 лв., съответстваща на квотата му
5
в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 **** 00, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6