РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501207 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Д. М. с ЕГН: ********** и С. Д. Б. с
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. Г.Б. против Решение № 260
504 от 18.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 21229/2019 г. на ПРС – ІІІ гр.с-в, с
което е отхвърлен предявеният от тях против А. Д. Д. с ЕГН: **********,
адрес: ***, К. Д. Д. с ЕГН: **********, адрес: *** и Ф. Г. Д. с ЕГН:
**********, адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. във вр. чл.79
ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици по силата на наследствено правоприемство от наследодателя
Д.К.Б., починал на *** г., въз основа на упражнявано от него давностно
владение от 2000 г. до 03.08.2019 г., при равни квоти, по ½ идеална част за
всеки от тях от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот № 725.273,
находящ се в местността Мотрево, ул. „4-та“, село Дедево, община Родопи,
обл. Пловдив, с площ от 441 кв.м., вид територия: селско стопанство, начин
на трайно ползване: по Параграф 4, категория на имота: осма, при съседи на
имота: ПИ № 725.9503 – полски път и землищна граница. Във въззивната
жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
въззивно решение по съществото на спора, с което субективно съединените
1
искове да се уважат. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемият А. Д. Д. чрез представителя му по делото адв. Т.Б.
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на районния
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
заплащането на разноски за инстанцията.
Въззиваемият К. Д. Д. не взема становище по жалбата.
Въззиваемата Ф. Г. Д. оспорва жалбата като неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Ищците А. Д. М. и С. Д. Б. са основали исковете си по чл.124 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗС на твърдението, че са наследници по закон на Д.К.Б., поч. на
*** г., тяхен баща. Твърдят, че през 2000 г. баща им харесал процесния
недвижим имот, а от съседи разбрал, че никой не го стопанисва и ползва. Тъй
като имал желание да построи вила, заградил имота и започнал да го
облагородява - разчистил го от храсти, дървета и треви, прекарал път до
него, поставил фургон, като прекарал ток и вода, изградил бунгало за
преспиване и обитаване. Ищците също посещавали имота, като помагали на
баща си – засаждали храсти и плодни дръвчета, направили цветна градинка и
беседка. Ищците твърдят, че от 2000 г. до смъртта си /03.08.2019 г./ баща им
владеел и стопанисвал имота като негов собствен и никой не смущавал
владението му. Тъй като решил да уреди официално собствеността на имота,
подал искане до общината за снабдяване със скица и данъчна оценка. От
служители в Община Родопи разабрал, че имотът се водил като собствен
отпреди повече от 50 години на Т.Д.Д., починал през 1920 г., чиито
наследници са тримата ответници, но че имотът не бил заявен за реституция.
Сочат, че ответниците никога не били владели имота. Въз основа на тези
твърдения считат, че са придобили правото на собственост върху имота по
наследство от своя баща, който пък е придобил същия по давност вследствие
на продължилото в продължение на 19 години давностно владение.
Ответниците К. Д. Д. и А. Д. Д. с отговора на исковата молба са
оспорил иска като неоснователен. Възразили са, че ищците не притежават
права по отношение процесния имот, който те са придобили по наследство от
дядо им. Поддържат, че не е изпълнен фактическият състав на давностното
владение, тъй като ищците и техния наследодател не са установили
фактическа власт върху имота, бащата на ищците не е демонстрирал
намерение за своене на имота.
2
За да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по
отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона /чл.79, ал.1
ЗС/ установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е
упражнявал за период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ без противопоставяне от страна на
собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и да е
демонстрирал по-отношение на лицето - собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик.
От доказателствата по делото се установява следното:
Видно от удостоверение за характеристики на поземлен имот, попадащ
под разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ, изх. № 284/ 25.03.2019 г., имот № 725.273
– земеделска земя с площ от 441 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на
землище – с. Дедево, одобрен със Заповед № 155/02.03.2001 г. на Областен
управител и попада в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Записани за
собственици на имота са наследниците на Т.Д.Д.. Имотът е отдалечен над 1
км. от републиканска пътна мрежа, намира се на разстояние от 1 км. до 3 км.
спрямо строителните граници на населеното място. Земята е земеделска, с
начин на трайно ползване - § 4 от ЗСПЗЗ. За имота няма обособена
устройствена зона.
Процесният недвижим имот № 725.273, находящ се в местността
Мотрево, ул. „4-та“, село Дедево, община Родопи, обл. Пловдив, с площ от
441 кв.м., вид територия: селско стопанство, начин на трайно ползване: по
Параграф 4, категория на имота: осма, се води като собственост на
наследниците Т. Д. Д. и съгласно представената пред РС скица № 57 от
22.03.2019 г.
Пред настоящата инстанция е приета като писмено доказателство
Заповед № 1268 от 26.11.2020 г. на Община Родопи, обл. Пловдив, влязла в
сила на 13.01.2021 г., с която се възстановява правото на собственост на
наследниците на Т.Д.Д. върху новообразувани имоти в землището на
с.Дедево, измежду които и върху процесния поземлен имот № 725.273.
С първоинстанционното решение е направен извод, че въз основа
събраните по делото гласни доказателства се установява, че през 2000 г.
наследодателят на ищците е започнал да използва процесния недвижим имот,
като го почистил, поставил ограда и постепенно изградил в него постройка.
Прието е за установено, че Д.Б. е посещавал имота периодично, през
почивните дни, заедно със семейството си. Този извод на съда не се оспорва
пред настоящата инстанция.
Установява се от показанията свидетелката М.С., разпитана пред РС,
без родство със страните, че с ответниците Д.и са собственици на съседни
имоти в с. Дедево. Свидетелката сочи, че ответниците отдавали под наем на
Д.Б. - бащата на ищците, процесния недвижим имот срещу заплащане на
3
наемна цена от 100 лв. на година. В един момент при отсъствието на А.Д. от
България, през 2014 г. – 2015 г. тя била помолена да получи от Д.Б.
дължимия наем на ответниците. Тя се срещнала с Д.Б. в центъра на с.Дедево
пред магазина, получила парите, след което ги предала на К.Д.. Д.Б. поискал
тя да му подпише разписка.
Като свидетел през РС е разпитан и Г.Д., без родство със страните,
който сочи, че познава ответника А.Д. от 2007 г. , като ги запознал негов
братовчед – В.Д., приятел на свидетеля от дълги години. Свидетелят сочи, че
знае кой е процесния имот в с. Дедево, като посочва, че същият е над
чешмата. За този имот знае, че В. получавал наем от М.Б., като свидетелят
сочи годините 2007 – 2007. През 2017/2018 г. В. го помолил да вземе наема и
получил от М. 100 лв., а М. му издал разписка. В разписката пишело, че
сумата е за годишен наем за мястото над чешмичката в село Дедево.
Въз основа на тези доказателства, настоящият съдебен състав споделя
извода на първоинстанционния съд, че по делото е установено, че
наследодателят на ищците е ползвал процесния имот на основание наемно
правоотношение, като е заплащал на ответниците по 100 лв. годишно. Ето
защо и доколкото наемателят е само държател на недвижимия имот, това
основание на упражняване на фактическа власт изключва намерението имотът
да се свои и да се придобие по давност. Липсват доказателства по делото
държането на имота да е преминало във владение.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна
давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да
е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 години и да е
демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което
несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си,
отрича владението на владелеца и тези му да са достигнали до знанието на
владелеца. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се
установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Ищците не
са извършили такова пълно и главно доказване, а ответниците установиха, че
наследодателят на ищците е ползвал процесния имот на основание наемно
правоотношение.
Ето защо съдът намира предявените искове за неоснователни. Като
такива, същите следва да се отхвърлят.
Районният съд е стигнал в решението си до същите правни изводи,
поради което решението му е правилно и законосъобразно и като такова ще
се потвърди.
4
Предвид изхода по спора, жалбоподателите следва да заплатят на
въззиваемия А. Д. Д. сторените по делото пред въззивната инстанция
разноски, които се констатираха на 600 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за правна
защита и съдействие.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 504 от 18.02.2021 г., постановено
по гр.д.№ 21229/2019 г. на ПРС – ІІІ гр.с-в.
ОСЪЖДА А. Д. М. с ЕГН: ********** и С. Д. Б. с ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на А. Д. Д. с ЕГН: **********, адрес: ***,
сумата от 600 /шестстотин/ лв. разноски по делото пред втора инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5