Присъда по НЧХД №580/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НДЧХ № 580 по описа на Районен съд-
В. за 2022 година,13 състав.

Частният тъжител Е. Б. К. депозирала пред РС-В. частна тъжба, по
която е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата В.
Т. Г. за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
В частната тъжба било посочено, че: Подсъдимата В. Т. Г. на
14.12.2021 г. за периода от 18:39 часа до 18:52 часа написала по Вайбър
следните съобщения: „Ще ти излезе късмета", „Бездетна курво", „Мъжа ти
знае ли каква курва си", „Онкоболен боклук", „Говори, говори, само ще те
подхвърлят, щот не ставаш за друго парцал", с което унизила честта и
достойнството на частната тъжителка Е. Б. К. - престъпление по чл.146, ал.1
от НК.
В съдебно заседание частният тъжител чрез своя процесуален
представител поддържа обвинението, като моли съда, да признае подсъдимата
за виновна по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимата в съдебно заседание моли съда, да
оправдае последната по така възведеното обвинение.
Подсъдимата не дава обяснения по делото.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Подсъдимата В. Т. Г. е лице, което не познава лично. Същата е
приятелка на М. М., с когото е имала отношения преди повече от десет години
и от тогава не я и чувал.
Въпреки, че не я познавам лично и не поддържам никакви отношения
с М. М. от около четири години подсъдимата упражнява върху мен
психически тормоз.
Психическият тормоз се изразява в непрестанно обаждане по
телефона и писане на заплахи. На 14.12.2021 г. за периода от 18:39 часа до
18:52 часа ми изпрати по Вайбър следните съобщения: „Ще ти излезе
късмета", „Бездетна курво", „Мъжа ти знае ли каква курва си", „Онкоболен
боклук", „Говори, говори, само ще те подхвърлят щот не ставаш за друго
парцал". От видяното се разстроих изключително много, тъй като съм с
онкологично заболяване с диагноза: карцином на маточната шийка и не мога
да имам деца. На никого не му е работа да се занимава с моето здравословно
състояние и да ме обижда по този начин. Започнах да плача и треперя.
Почувствах се унизена, подиграна и се наруши сънят ми. По това време при
мен беше мой приятел и моя приятелка, които също видяха написаното.
Частната тъжителка сочи, ч е поради упражнения спрямо нея психически
тормоз и вербална агресия от В. Г. се е наложило да посещава психолог.
Частната тъжителка направила екранна снимка на изпратените
1

съобщения. Частната тъжителка показала съобщението на своя приятелка
свид. Д. П., която посочва в разпита си пред съда, че ч.т. К. се е почувствала
обидена от текста на изпратеното съобщение. Съдът също така разпита и
свид.Н. М., който е видял получените от К. съобщения. И двамата свидетели
дават данни за напрегнати отношения между частната тъжителка и подс.Г.,
поради ревност.
В с. з. се събраха гласни доказателства чрез проведените разпити на
свидетели на частния тъжител, като защитата не ангажира доказателства и
разпити на свидетели. Съдът приема и кредитира показанията на водените от
тъжителя свидетели – П. и М.. Всички те познават тъжителката К.. Всички те
са категорични, че са научили за изпратеното съобщение на телефона на К. от
самата нея. Същата им е споделила за полученото съобщение на нейния
телефон, чрез платформата Вайбър и го е показала. Няма данни двамата
свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на делото, поради
което съдът изцяло приема за отговарящи на обективната истина показанията
и относно възприетото.
Към настоящото дело е присъединено друго НДЧХ, по което Г. е
осъдена за деяние по чл.216 от НК осъществено спрямо личния автомобил на
ч.т.К..
Анализирайки показанията на всички разпитани свидетели, съдът не
намира противоречия между тях, не са налице взаимно изключващи се
твърдения. Показанията на всички разпитани свидетели взаимно се допълват.
Същевременно всички свидетели в показанията си не изнасят преки данни,
относно предмета на доказване в настоящото производство. Никой от
разпитаните свидетели не заявява, че има преки впечатления относно това, че
цитираните обидни изрази са написани именно от подсъдимата.
От събраните по делото доказателства става ясно, че от телефонен
номер ** към телефонен номер на ч.т. К. било изпратено съобщение чрез
мобилното приложение Вайбър, което съдържало текст в който били
употребени думите „Ще ти излезе късмета", „Бездетна курво", „Мъжа ти знае
ли каква курва си", „Онкоболен боклук", „Говори, говори, само ще те
подхвърлят щот не ставаш за друго парцал". Свидетелите твърдят, че самото
съобщение е доведено до тяхното знание от самата частна тъжителка, която
им го е показала. По тази причина показанията на всички разпитани свидетели
нямат характер на преки доказателства, чрез тях не се потвърждават
несъмнено повдигнатите обвинения.
От изисканите справки от мобилни оператори се установява, че
телефонния номер **, от който са изпратени процесните съобщения е
собственост на М. Г. М.. Лицето е призовано в съдебно заседание за разпит в
качеството на свидетел, но същия отказа да дава показания по делото, тъй като
живее на семейни начала с подс.Г..
От телефон с номер **********, който са води на името на подс.Г. има
проведена комуникация с ч.т.К., то съобщенията не съдържат обидни изрази.
2

Представени са към частната тъжба разпечатки на водена комуникация от
личния номер на Г. с ч.т.К., като в комуникацията няма отправени обидни
изрази, но от друга страна не е посочена дата на получаване на съобщенията.
Данни за това обстоятелство липсва, както в частната тъжба така и в
представените към нея разпечатки от екрана на телефона на К..
Видно от заключението по назначената и приета от съда
съдебнотехническа експертиза - вещото лице е направило внимателен преглед
на предоставените му телефони от частната тъжителка. Вещото лице е
извлякло информация от съдържанието на приложението Вайбър на телефона.
Съгласно заключението му би могло да се потвърди обстоятелството, че от
приложението Вайбър на телефон № ** контакт с име „Viktoriq Martin“ е
изпратил на 14.12.2021 г. съобщение на телефона на частната тъжителка.
Съобщението е било изтрито и неговото съдържание не би могло да бъде
потвърдено. По делото има наличие на екранна снимка на съобщението
направена след получаването му от частната тъжителка.
Изложените обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите П. и М., дадени в хода на съдебното следствие и кредитирани от
съда, от заключението по съдебно техническата експертиза, справката от
мобилен оператор А1 и всички други писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства по делото, съдът
ПРИЗНА ПОДС. В. Т. Г. ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:
На 14.12.2021 година за периода от 18:39 часа до 18:52 часа изпратила
по Вайбър следните съобщения:“Ще ти излезе късмета, Бездетна курво, мъжа
ти знае ли каква курва си, онкоболен боклук, говори, говори само ще те
подхвърлят щот не ставаш за друго, парцал“, с което унизила честта и
достойнството на Е. Б. К., поради което и на основание чл.304 от НПК я
ОПРАВДАВА по така възведеното обвинение по чл.146 ал.1 от НК
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
За съставомерността на престъплението "Обида" авторът на деянието
следва да е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на
пострадалия, да е изразил отрицателна оценка за личното достойнство на
обидения в негово присъствие и отправените думи и изрази да са годни да
накърнят достойнството му, тъй като са неприлични, вулгарни, цинични. В
настоящия казус тъжителят е ангажирал наказателната отговорност на
подсъдимата за обида, отправена чрез мобилното приложение Вайбър. Няма
спор, че процесните изрази, посочени в обвинението са унизителни,
неприлични, засягащи грубо самооценката на отделния човек. В този смисъл,
съдът намира, че всички посочени изрази са съставомерни по текста на чл. 146
от НК. Същите представляват обидни думи и изрази, изразяващи негативното
отношение и отрицателната оценка за личността и достойнството на
обидения. В съвременното общество новите технологии позволяват бързина и
3

мобилност на предаване и получаване на електронни съобщения чрез
изградените за това компютърни системи и в частност чрез използване на
мобилната мрежа за комуникация-гласова, текстова и т. н. Viber е volp
приложение (интернет телефон, чат програма)за смартфони, работещи на
платформите Android, iOS и Windows Phone и компютри с операционни
системи Windows, macOS и Linux.
Вайбър е комуникационен софтуер, който дава възможност за
предаване на съобщения от и към едно или повече лица, които са потвърдили
участие в този разговор. Това е текстова и графична информация между
потребители притежаващи мобилни телефони, които са регистрирани в
приложението Вайбър.
С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след оценка на
събраните по делото доказателства-всяко едно отделно и всички в тяхната
съвкупност, съдът счита, че частното обвинение остава изцяло недоказано, за
това че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението, за което я обвинява тъжителят по механизма, описан в
тъжбата. В настоящия казус тъжителят е ангажирал наказателната
отговорност на подсъдимата за обида, отправена чрез Приложението VIBER.
Няма спор, че процесните изрази :“Ще ти излезе късмета, Бездетна курво,
мъжа ти знае ли каква курва си, онкоболен боклук, говори, говори само ще те
подхвърлят щот не ставаш за друго, парцал“, посочен в обвинението е
унизителен, неприличен, засягащ грубо самооценката на отделния човек.
Съгласно приложена справка от мобилен оператор Виваком /л. 154 от
делото/, титуляр на цитирания телефонен номер е лицето М. Г. М., с когото
подсъдимото лице живее на семейни начала и имат общо дете. Контактът във
Вайбър изпратил съобщението на частната тъжителка е с имена –" Viktoriq
Martin". Горното се потвърждава и от заключението по съдъдебно техническа
експертиза. Подс. лице Г. не дава обяснения. Липсват преки доказателства, че
мобилен телефонен номер ** е бил ползван лично и непосредствено от
подсъдимото лице.
В съдебно заседание подс. Г. се възползва от правото си да не се явява
по делото и да не дава обяснения.
Няма спор, че между ч.т.К. и подс.Г. отношенията са крайно изострени
поради факта, че в миналото тъжителката е имала личен контакт с настоящия
партньор на подсъдимото лице. Факт е, че поради тези влошени отношения Г.
е осъдена за деяние по чл. 216 от НК реализирано спрямо личния автомобил
на ч.т.К.. Но така изброените факти не установяват авторството на процесното
деяние, а само обстоятелството, че двете имат спорни отношения и от страна
на Г. са извършени противоправни деяния, с които се засягат имуществените
права на частната тъжителка.
Анализирайки събраните доказателства съдът намира, че частното
обвинение не е доказано, тъй като по делото не е безспорно установено, както
авторството на деянието, така и обстоятелството по адрес на кое лице е бил
4

отправен този израз.
В процесното съобщение по никакъв начин не е било уточнено това
обстоятелство. Съобщението е било изпратено на Вайбър приложението на
телефона на частната тъжителка, но от текста не става ясно към кого са били
отправени обидните думи. Не се споменава конкретно име или личност и в
тази насока би могло единствено да се предполага, че обидните думи са
отправени към частната тъжителка. По делото не е категорично доказано и
обстоятелството, че именно подсъдимата е написала от профил на контакт с
име „Viktoriq Martin“ обидните думи и изрази. По делото не са представени
никакви доказателства в тази посока, освен екранна снимка на съобщение,
която не доказва авторството на деянието. Самото съобщение е било изтрито
и с категоричност не може да бъде потвърден неговия текст.
Принципно е известно, че приложението Вайбър би могло да бъде
инсталирано освен на един смарт телефон също така и на компютър, като не
би могло да бъде установено от кое от двете устройства е било изпратено
съобщението.
Възможно е именно собственика на телефония номер да е автор на
съобщението или друго трето лице, но по делото няма доказателства за
авторството на процесното съобщение.
По делото освен екранна снимка на едно изтрито съобщение, която
няма самостоятелна доказателствена стойност, не са представени никакви
други доказателства, които да обвържат подсъдимата като автор на изразите,
изпратени от профила –" Viktoriq Martin". От събраните по делото
доказателства, както и от заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза не се установи подсъдимата да е извършила вмененото и
престъпление. С оглед установена фактическа обстановка и след нейния
правен анализ съдът намира, че остава недоказано обвинението за
престъпление, описано в тъжбата. Авторството на деянието не е установено и
при тази доказателствена съвкупност за съда, то не е свързано с личността на
подсъдимата.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че от събраните по
делото доказателства не се установява кое е лицето, изпратило процесното
съобщение. В тази насока не са налице, нито преки нито съвкупност от
косвени доказателства, а единствено твърдения на частния тъжител.
Обстоятелството, дали това твърдение се оспорва или не от подсъдимия и
неговия защитник е без значение, доколкото приложимият процесуален закон
(чл.303, ал.2 от НПК) изисква всички инкриминирани обстоятелства,
включително авторството на деянието, да бъдат установени по несъмнен
начин и забранява една осъдителна присъда да почива само на предположения
– чл.303, ал.1 от НПК. Именно предположение би представлявал извод, че
подс.Г. е автор на процесното съобщение, съдържаща инкриминираните думи,
изхождайки единствено от факта, че профила е с имена „Viktoriq Martin“ и от
безспорно обтегнатите отношения с ч.т.К., за което има данни по делото. За да
5

се установи по несъмнен начин, че подсъдимата е автор на посоченото
електронно съобщение, следва да бъде доказано обстоятелството, че тя е
изписала и изпратила обидния текст. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от
НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на
подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила
присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато след
изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и
категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено от
подсъдимото лице, съдът е длъжен да го признае за невиновен. / ППВС № 6 от
04.05.1978 г. /.
В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере
служебно и други доказателства, относно фактическите положения включени
в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за
събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото.
Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза не се събраха, поради което и на основание
чл.304 от НПК съдът оправда подс. В. Т. Г. по така възведеното му обвинение.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
Относно предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск, съдът съобрази по делото не се установи подсъдимата да е
извършила престъпно деяние, от което да са произлезли неимуществени вреди
за частната тъжителка и поради това счита, че не следва да се ангажира за
такива вреди нейната гражданска отговорност. По тези съображения
гражданския иск срещу нея следва да бъдат изцяло отхвърлен, като
неоснователен.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	241
Дата:	10 септември 2025 г.
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110200580
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 февруари 2022 г.

Присъда по НЧХД №580/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите