№ 44
гр. гр. Лом, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20241620200470 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „*** – Л. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Лом, ул. ***,
представлявано от управителя си Л. Л. Г., обжалва издаденото от
Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ Наказателно
постановление № 006685 от 08.11.2024 г., с което на осн. чл. 178г, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение на чл. 178г,
ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 76, пар. 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 168/2013.
В с. з. административно-наказаното дружество не се явява.
Представлява се от адв. Т. от АК – Монтана, който моли да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно и да бъдат присъдени в
полза на дружеството – жалбоподател направените разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не
се представлява. По делото е постъпило писмено становище от ст.
юрисконсулт ***, в което моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по
1
отделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
С НП № 006685 от 08.11.2024 г. на Председателя на КЗП, на „*** – Л. Г.“
ЕООД, ЕИК ***, на осн. чл. 178г, ал. 2 ЗДвП е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лв. за това, че на 17.07.2024 г. в стопанисван от него
търговски обект - магазин в гр. Лом, ул. ***, пуска на пазара превозни
средства – електрически триколесни мотопеди, за които се изисква сертификат
за съответствие с одобрен тип, съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013, без да е
издаден такъв.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо
правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.
По същество се явява основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:
В Междуведомствения координационен център за противодействие на
контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари при
ГДБОП е постъпило искане от ОДМВР Монтана за оказване на съдействие при
извършване на съвместни проверки на търговски обект, находящ се на
територията на гр. Лом. В тази връзка на 17.07.2024 г. е извършена проверка
на място в гр. Лом, ул. ***, в обект на търговеца „*** – Л. Г.“ ЕООД.
Проверката е извършена съвместно от служители на КЗП РД – Монтана - Р. И.
и И. Л. и ст. инспектор Б. Б. – служител в Икономическа полиция при РУ –
Лом, след проведена устна оперативка. Установено е, че търговецът предлага
за продажба стоки – електрически триколесни превозни средства, подредени
пред входа на обекта - общо 10 бр., както следва:
- 5 бр. електрически триколесни превозни средства (триколка) с едно
място за сядане, различни цветове – цена 1670 лв.
- 2 бр. електрически триколесни превозни средства (триколка) с две
места за сядане, различни цветове – цена 2570 лв.
- 1 бр. електрическо триколесно превозно средство (триколка) с две
места за сядане, което се трансформира в товарна триколка с надпис върху нея
„Bull max“, цена 2990 лв.
- 2 бр. електрически триколесни превозни средства (триколка) с едно
2
място за сядане, с надпис върху тях „Bull max“, цена 2790 лв.
Проверяващите изискали да се представи валиден сертификат за
съответствие с одобрения тип за предлаганите електрически триколесни
превозни средства, но такъв не бил представен. За резултатите от проверката е
съставен Констативен протокол № К-2773392/17.07.2024 г.
До представляващия дружеството била изпратена Покана с обратна
разписка, последният да се яви на 30.09.2024 г. за съставяне на АУАН. Поради
неявяването му, на 30.09.2024 г. Р. И., в присъствието на И. Л. и В. Ц.,
съставила АУАН в негово отсъствие, на осн. чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Актът е
връчен на управителя на дружеството чрез кмета на Община Лом. В
законоустановения срок не е постъпило възражение против така съставения
АУАН и въз основа на него АНО издал атакуваното Наказателно
постановление № 006685 от 08.11.2024 г., с което наложил съответното
административно наказание „имуществена санкция“.
От правна страна, съдът намира на първо място, че и АУАН, и НП са
издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове, но при
издаването им са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Тези норми предвиждат като задължителен реквизит на акта и
на НП „описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават“. В случая твърдяното нарушение не е установено по несъмнен
и безспорен начин. Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 178г, ал. 2
от ЗДвП, във вр. с чл. 76, параграф 2, б. „е“ от Регламент № 168 от 2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 г. В чл. 2, т. 2, б. „к“ от
Регламента обаче са изключени от обхвата му превозните средства от
категория Л2Е /каквито са настоящите превозни средства/, с точка R по-малка
или равна на 400 мм. Съгласно чл. 3, т. 96 от Регламента „точка R“ или
„референтна точка на седене“ означава проектна точка, определена от
производителя на превозното средство за всяко място за сядане и
установена по отношение на триизмерната координатна система“. В хода
на административно наказателното производство не са събрани доказателства
за това каква е референтната точна на седене на процесните превозни
средства, за да може да се приеме, че не се изключват от обхвата на
Регламента. Точка R се определя от производителя и
3
административнонаказващият орган е следвало да изисква от производителя
информация за референтната точка, но това не е сторено. Действително, от
разпита на свидетелите се установява, че са извършвани измервания с рулетка,
но тези измервания никъде не са привнесени като съдържание нито в акта,
нито в наказателното постановление, което води до нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Самият актосъставител – св. Р. И. заявява, че
не може да каже как е определена референтната точка на превозните средства,
нито защо данните от измерването не са написани в акта и в констативния
протокол. Посочва обаче, че на устна оперативка, проведена след сигнал на
органите на МВР, е „прието“, че за въпросните превозни средства се изисква
сертификат. При това положение административното обвинение се базира на
предположения, а не на събрани доказателства, които преценени по отделно и
в съвкупност да водят до категоричен извод за извършено нарушение. Тези
процесуални нарушения правят наказателното постановление
незаконосъобразно.
На следващо място, основателни се явяват и изложените от защитата
аргументи, че не е налице нарушение на разпоредбите, описани в АУАН и НП.
Чл. 178г, ал. 1 от ЗДвП забранява пускането на пазара на превозно
средство, за което се изисква сертификат за съответствие с одобрен тип, без да
е издаден такъв. В ал. 2 на чл. 178г ЗДвП, сочен за нарушена разпоредба, се
предвижда санкция за юридическо лице, извършило това нарушение. Но тези
норми не изискват и не налагат на административно наказаното лице да
притежава в себе си тези сертификати към момента на продажбата. Наказание
„глоба“, респ. „имуществена санкция“ се налага в случай, че за съответното
превозно средство се изисква сертификат за съответствие, но такъв не е
издаден. Неносенето или непредоставянето на такъв сертификат /при
положение, че все пак такъв е издаден/ не е административно нарушение. В
случая са представени сертификати за съответствие и декларации за
съответствие /л. 159-182 от делото/. Вярно, едва в последното съдебно
заседание, но са налични. Както беше посочено – непредоставянето на
изискуемия сертификат не представлява нарушение. Такова би имало, ако
сертификат за съответствие за предлаганото превозно средство не е издаден
въобще, но в настоящия казус въпросните документи са налице.
Ето защо не може да се приеме, че от „*** – Л. Г.“ ЕООД е извършено
4
нарушение на чл. 178г, ал. 2 ЗДвП във вр. с чл. 76, пар. 2, б. „е“ от Регламент
(ЕС) № 168/2013. Следователно АНО неправилно е наложил имуществена
санкция на юридическото лице и така издаденото НП следва да бъде
отменено.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. С представените от
адв. Т. договор за правна защита и съдействие и списък се претендират
разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
„Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба,
санкция и/или обезщетение“. Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че при
интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение е 400 лв. плюс 10
% за горницата над 1000 лв., т. е. в случая – 800 лв. Затова и в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв., колкото се
претендират.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА издаденото от Председателя на Комисия за защита на
потребителите /КЗП/ Наказателно постановление № 006685 от 08.11.2024 г., с
което на осн. чл. 178г, ал. 2 от ЗДвП на „*** – Л. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Лом,
ул. ***, представлявано от управителя Л. Л. Г., е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Комисия за защита на
потребителите /КЗП/ да ЗАПЛАТИ на „*** – Л. Г.“ ЕООД, ЕИК *** разноски в
размер на 800 лв. /осемстотин лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
5
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението, препис от него да бъде изпратен на
Председателя КЗП за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6