МОТИВИ по
Присъда № 3 от 20.02.2020 г. по нохд № 147/2019 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната
преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото,
съдът приема за установено следното :
Подсъдимият
*** (***) *** Н.Б.С. е на военна служба в БА от 01.03.2005 г. Завършил *** образование.
Във военно звание „*** ***“ е от 19.07.2010 г. Няма участие в мисия извън
страната. На заеманата длъжност „***“ *** *** (в.ф.) *** *** е назначен със
заповед № ЛС-58 от 13.07.2017 г. на Командир на в.ф. *** ***. Има разрешение за
достъп до класифицирана информация *** валидно *** г. Общата оценка от
атестацията за 2018 г. е : *** (л. 155 д.п.). По време на службата си във в.ф. *** – Пловдив
*** (л. 54 д.п.). Не бил съден и осъждан за престъпление от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а НК (л. 123 от
д.п.).
По
време на службата си, извършил следното :
Подсъдимият *** Н.С., бил родом
от гр. ***. В началото на 2016 г., той помолил свидетелите К. и Г. П., с които били приятели, да се регистрира на
техния домашен адрес гр. Пловдив, *** „*** и съответно да сключат договор за
наем. Същите сключили само един договор за наем от 01.02.2016 г. Други договори
за наем за съответното жилище не били сключвани. От своя страна обаче, *** С.
не е живял под наем на този адрес и съответно не е заплащал месечен наем на
свидетелите сем. П.. Имали устна уговорка, че *** С. може да остава да нощува в
тяхното жилище, тъй като същият им бил помагал по време на ремонтни дейности,
извършвани в жилището, но това не било за сметка на месечен наем. Реално нямали
уговорка за заплащане на наем и такъв никога не бил заплащан от *** С. на сем. П..
При нужда, оставал да нощува в жилището им, но на приятелски начала. Основно
живял на адреса си в гр. ***, ул. „***
Въпреки това, в началото на месец
април 2016 г., *** С. подал необходимите документи за
картотекиране във в.ф. *** *** за да удостовери, че живее при условията на
свободно договаряне, както и ежемесечно
подавал изискуемите се документи за получаване на компенсационни суми за
живеене на свободен наем.
На база
представените документи с невярно съдържание, *** С. бил последователно
картотекиран за целият период от жилищната комисия във военното формирование,
като живеещ на свободен наем и бил включван в ежемесечните заповеди на
Командира на военното формирование за
изплащане на компенсационни суми.
По този начин, за периода от месец април 2016 г.
до месец април 2017 г. включително, неправомерно
били преведени по негова сметка общо 1 495,00 (хиляда четиристотин деветдесет и пет) лева,
собственост на Министерство на отбраната.
Впоследствие ***
Н.С. осъзнал извършеното от него и до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, заместил полученото имущество с квитанция към приходен
касов ордер № 103 от 06.11.2019 г. в размер на 1 495,00
лева в касата на в.ф. *** ***.
Съдът намира, че
случая е маловажен, съгласно хипотезата на чл.93, т.9 от НК, поради липса на
вредни последици на МО, критичното отношение на извършителя към деянието, от
обстоятелството, че подсъдимият е личност, която не е обществено опасна,
младата му възраст, много добрите му характеристични данни, че е семеен и с ****,
за които полага родителски грижи, които обстоятелства дават възможност да се
приеме, че извършеното престъпление, с оглед вредните последици и с оглед
другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на това престъпление.
По
гореописания начин, от обективна и субективна страна, *** Н.С. извършил
престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр.чл. 212, ал. 6, вр.ал. 1, алт. 1,
вр.чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 27.07.2016 г. до 22.05.2017 г., включително, във в.ф. *** –
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, на 9 (девет) пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание: 13
(тринадесет) броя заявления-декларации по чл.37 ал.1, т.1 до командира
на военно формирование *** *** (Приложение № 8, съгласно Наредба Н-22 от 16 юли
2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на
отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните
служители, които живеят при условията на свободно договаряне, издадена от
Министъра на отбраната, бон. в ДВ. бр. 62/10.08.2010 г.), съответно от дати 01.04.2016 г., 03.05.2016 г., 01.06.2016
г., 01.07.2016 г., 05.08.2016 г., 01.09.2016 г., 03.10.2016 г., 02.11.2016 г.,
31.12.2016 г., 01.02.2017 г., 01.03.2017 г., 03.04.2017г. и от 02.05.2017г., в които в т. 1 декларирал невярно обстоятелство, а именно, че
живее на свободен наем в жилище на адрес гр. Пловдив, *** „***, а в действителност
не е живял на свободен наем на този адрес, вследствие
на което получил без правно основание чуждо движимо имущество – компенсационни
суми (пари), полагащи се на живеещите на свободен наем военнослужещи,
собственост на Министерство на отбраната, изплатени му по банков път на
основание заповеди на Командира на военното формирование, както следва:
1.
На 27.07.2016 г., със заповед № ФСД-69/12.07.2016 г. на командир в.ф. *** ***
получил сумата от 460,00 лева за м. април 2016 г., м. май 2016 г., м. юни 2016
г. и м. юли 2016 г., по 115,00 лв. за всеки месец,
2.
На 31.08.2016 г., със заповед № ФСД-79/10.08.2016 г. на командир в.ф. *** ***
получил сумата от 115,00 лева за м. август 2016 г.,
3.
На 24.10.2016 г., със заповед № ФСД-97/07.10.2016 г. на командир в.ф. *** ***
получил сумата от 115,00 лева за м. септември 2016 г.,
4.
На 15.12.2016 г., със заповед № ФСД-129/13.12.2016 г. на командир в.ф. *** ***
получил сумата от 230,00 лева за м. октомври 2016 г. и за м. ноември 2016 г.,
по 115,00 лв. за всеки месец,
5.
На 23.01.2017 г., със заповед № ФСД-6/12.01.2017 г. на командир в.ф. *** ***
получил сумата от 115,00 лева за м. декември 2016 г.,
6. На 28.02.2017 г., със заповед
№ ФСД-14/08.02.2017 г. на командир в.ф. *** *** получил сумата от 115,00 лева
за м. януари 2017 г.,
7. На 29.03.2017 г., със заповед
№ ФСД-29/14.03.2017 г. на Командир в.ф. *** *** получил сумата от 115,00 лева
за м. февруари 2017 г.,
8. На 21.04.2017 г., със заповед
№ ФСД-38/12.04.2017 г. на командир в.ф. *** *** получил сумата от 115,00 лева
за м. март 2017 г.,
9. На 22.05.2017 г., със заповед
№ ФСД-41/11.05.2017 г. на командир в.ф. *** *** получил сумата от 115,00 лева
за м. април 2017 г.,
или
общо получил чуждо движимо имущество – пари, в размер на 1 495.00 (хиляда четиристотин деветдесет и
пет) лева, собственост на Министерство на отбраната, с намерение да ги присвои,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, заместил
неправомерно получената сума в касата на военно формирование *** ***, с
квитанция към ПКО №103 от 06.11.2019 г. и
деянието представлява маловажен случай.
Горното,
по безспорен начин се установява от направените от подсъдимия *** С. самопризнания
по време на досъдебното производство и съдебно следствие, от показанията на свидетелите,
от писмените доказателства: протокол за доброволно предаване, служебна
характеристика, кадрова справка, служебен картон, справка съдимост, от
веществените доказателства и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ:
ниско правно съзнание.
МОТИВИ:
за да докаже съществуването на наемно правоотношение
Спор
по фактическата обстановка няма.
Преди
даване ход на делото, в съдебно заседание подсъдимия *** С. и защитникът му в
лицето на адв. Д.Д. ***, направиха искане за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по Глава Двадесет и седма от НПК, като се позоваха, че желаят делото да се разгледа по
чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът
допусна предварително изслушване на страните и разясни на подсъдимия правата му
по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се
ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият заяви, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства за тези факти, и изрази своето съжаление.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение по
отношение на подсъдимия *** Н.С.. Изтъква, че за получаване на компенсационни
суми, подсъдимия представял пред съответната жилищната комисия и командването
на военното формирование заявления-декларации с невярно съдържание. С оглед липса
на вредни последици за МО, добрите характеристични данни на подсъдимия,
критичното отношение към извършеното, обстоятелството че полага родителски
грижи за малолетните деца, прокурорът предлага подсъдимия да бъде признат за
виновен по новата квалификация на обвинението, като маловажен случай и с оглед
предвиденото наказание за това престъпление, да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба към
минималния размер, с оглед финансовото му състояние и семейното му положение.
Защитата
на подсъдимия, в лицето на адвокат Д., легитимиран с адвокатско пълномощно на
лист 14 от с.д., напълно подкрепя казаното от прокурора. Моли съда да приеме,
че извършеното от подсъдимия *** С. представлява маловажен случай, поради липса
на вредни последици за МО и наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства – признание на вина, млада възраст, чисто съдебно положение,
семеен с две деца, обстоятелството, че не е бил наказван като военнослужещ и желанието
му да остане на военна служба. С оглед горното, моли съда да определи минимално
административно наказание.
Подсъдимият
*** С. се признава за виновен по предявеното му обвинение. Солидарен е със
становището на прокурора и защитника си. Моли съда да му определи минимално
административна наказание, с оглед недоброто финансово състояние.
Съдът,
като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в
чл. 78а от НК условия за освобождаване на *** Н.С. от наказателна отговорност и
за налагане на административно наказание – глоба. За извършеното от него
престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212,
ал. 6, вр.ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, се предвижда наказание пробация
или глоба. Същият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, по реда на глава осма
раздел четвърти от НК, няма причинените от престъплението имуществени вреди и
деецът не е бил в пияно състояние. Не е при условията на множество престъпления
и не са причинени тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган
на власт при или по повод изпълнение на службата му.
При
определяне размера на административното наказание, съдът взе впредвид, на първо
място липса на вредни последици за МО, самопризнанията на подсъдимия, с което е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, добрите
характеристични данни, критичното отношение към извършеното, доброто поведение
по местослужене, младата му възраст, че стореното е изолиран случай в неговия
живот и след като се съобрази със финансовото му състояние и трудовото му
възнаграждение, както и семейното му положение – с две малолетни деца на 1 година
и 1,3 години, за които полага грижи, майка пенсионер и починал баща през 2007
г., му определя административно наказание глоба към минималния размер, а именно
1 000 (хиляда) лева.
С
внесения в съда обвинителен акт, по отношение на подсъдимия *** Н.С. е
повдигнато обвинение по чл. 212б, ал. 1, т. 1, вр.чл. 212, ал. 1, алт. 1,
вр.чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът, като взе предвид, че деянието на подсъдимия
представлява маловажен случай немери, че същия следва да бъде признат за
невинен по първоначално повдигнатото му обвинение.
Съдът,
като взе предвид, че по делото са изискани и приложени като веществени
доказателства: 13
(тринадесет) броя заявления-декларации по чл. 37 ал. 1, т. до командира на поделение ****** от дати - 01.04.2016 г., 03.05.2016 г.,
01.06.2016 г., 01.07.2016 г., 05.08.2016 г., 01.09.2016 г., 03.10.2016 г.,
02.11.2016 г., 31.12.2016 г., 01.02.2017 г., 01.03.2017 г., 03.04.2017 г. и от
02.05.2017 г., намира, че след влизане на Присъдата в законна
сила, следва да бъдат унищожени, като неистински документи, без стойност.
Водим
от горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание
доказателства, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови
своя съдебен акт.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
26.02.2020 г.