РЕШЕНИЕ
№ 14654
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110168357 по описа за 2024 година
Д. Л. О. е предявил, срещу ЗК „ЛИ“ АД кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20000 лв.
частично от 25500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на реализирано на *************** г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ страна по който е
ответникът, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 9682.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
*************** г. до 14.11.2024 г.
Ищецът твърди, че на *************** г., в гр. София,
************************ управлявайки личния си мотоциклет „Пиаджио
Бевърли 500“ с рег. № ************** е претърпял ПТП, тъй като в района на
******** водачът на МПС „Хюндай Елантра“ С рег. № ****************,
извършил непозволена маневра „обратен завой“, като не пропускал попътно
движещият се от лявата му страна мотоциклет. Вследствие непозволената
маневра, лекият автомобил е засякъл ищеца, който се блъснал в него и от
удара се преметнал над лекия автомобил и се приземил на
*************************************************Изложени са
твърдения за периода от ПТП /*************** г./ до края на 2020 г. ищецът
изпитвал силни болки в ******************* Поддържа, че за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, е предявен срещу
ответника иск за сумата от 5500 лв., частично от 25500 лв., като по образувано
1
гр.д. № ************** г. на СРС, ********, искът е уважен и ответникът е
заплатил процесната сума. Сочи, че с настоящото производство претендира
част от разликата между уважената частична претенция и пълния размер от
25500 лв., а именно сумата от 20000 лв. Поддържа, че към момента
продължава да изпитва болки във врата и гърба. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Излага доводи за недопустимост на претенцията от 20000 лв., предвид
СПН относно размера на обезщетението, определено по гр.д. №
************** г. на СРС, ********. Оспорва иска по размер, като
получените травми били отшумели, като претенцията от била прекомерна.
Оспорва се претенцията за лихва като недължима. Прави се възражение за
погасяване на претенцията по лихва по давност. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
застрахователя на причинителя на вредите. Пострадалият може да предяви
иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно -
обезпечителна. Правният интерес от предявяването на иска на увредения ще е
обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на
обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и
от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният
интерес се презюмира.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, решение по гр.д. № ************** г. на СРС, ********
съдът е уважил иск на ищеца срещу ответника с правно основание чл. 432,
ал.1, т.1 КЗ за сумата от 5500 лв., частично от 25500 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, в резултат на
процесното ПТП от *************** г. Горното се установява и от
представеното решение № ************* г., по гр. д. № ************** г. по
описа на СРС, с което е осъдена Застрахователна компания „ЛИ” АД, да плати
на Д. Л. О. следните суми: 5500лева като част от обща претенция от 25500
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 863.19 лева
обезщетение за забава върху тази сума за времето от *************** година
до 14.03.2022 година включително, законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от датата на предявяването на иска на 14.03.2022 година
до окончателното изплащане на сумата.
2
По делото е представен констативен протокол ******** от
*************** г., в който е посочено, че на *************** г. около 11.30
часа в гр. София, по у*************** с посока на движение от
*********************** се движил лек автомобил „Хюндай Елантра”, с рег.
№ **************** управляван от ВИМ, и в района на кръстовището с ул.’
*************** реализирал ПТП, като извършва маневра „обратен завой”,
като не пропуснал попътно движещият се от лявата му страна мотоциклет
„Пиаджио Бевърли 500” , рег. № **************, управляван от Д. Л. О.. В
протокола изрично са посочени щетите по превозните средства, че ВИМ в
качеството му на водач на МПС рег. № **************** е съставен акт,
както и че Д. О. е пострадал с работна диагноза контузия на шия, охлузвания
на ляв и десен лакът.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № ****************
г., съгласно което след направен преглед на Д. О. се установили следните
травматични увреждания:
*****************************************************************Съгласно
удостоверението получените травматични увреждания следва да се
преценявали по квалифициращ признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Представени са три амбулаторни листа от *************** г. и
14.09.2020 г., лист за преглед на пациент от *************** г., изследване,
както и епикриза.
Представена е и претенция от 25.11.2020 г., с която ответникът е поканен
да заплати на ищеца сумата от 25500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 7823 лв., представляваща претенция
за имуществени вреди. Съгласно представяния отговор от 15.02.2021 г. на
ответника е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1200 лв.
Разпитван е свидетелят ЕД, чийто показания настоящият състав цени по
реда на чл. 172 от ГПК, доколкото се намира във фактическо съжителство с
ищеца. Посочва, че през месец август 2020 г. ищецът бил претърпял инцидент
с мотор. Когато го взела на ищеца двете му ръце били превързани и куцал с
единия крак и много трудно се движел и не можел да се обръща. Твърди, че
ищецът можел да извършва елементарни действия като обличане, събуване и
домакински задължения, болели го ръцете, кракът му бил подут и не можел да
се движи, като имал болка в гърба, защото не можел да се обръща, и да се
навежда, като свидетелката и децата им му помагали за всичко. Ищецът
няколко месеца имал превръзки на ръцете и на крака, гърбът го болял и до ден
днешен от време на време го боляло. Ищецът няколко месеца имал нужда от
помощ. Възстановяването протичало нормално, ходел редовно на превръзки,
есента отишъл на контролен преглед, трябвало да бъде повече в покой, но
нямал много възможност, тъй като работел. Уточнява, че ищецът започнал да
бъде по-самостоятелен през месец октомври, като започнал да се облича да се
обува, да поема някакви домашни задължения и да не го боли много. Посочва,
че инцидента го направил доста нервен, раздразнителен и в работа бил
притеснен дали ще може да си изпълнява задълженията.
3
Разпитван е и свидетелят ЦП, който посочва, че познавал ищеца от 10-15
години, тъй като работили заедно, ищецът бил оперен певец, а свидетелят бил
техническия персонал, в театралния гардероб. Ищецът през лятото на 2020 г.
претърпял инцидент с мотор. Имали представление на фестивал
в*************, като ищецът закъснял и докато се преобличал показал, че
имал рани и тъй като играел с къс ръкав се наложило да сложи риза, с която да
скрият раните. Ищецът обяснил, че бил блъснат от кола докато карал мотор и
казал че го боляла главата. След тези летни спектакли от края на септември
започнал сезонът, като ищецът имал спектакли, в които участвал, като го
болял кракът и бил подут, поради което му търсили по-широко ботуши и по-
широки дрехи, за да можело да му станат. Това продължило няколко месеца,
като му помагали да се облича и това било до нова година. Артистите не
играели всеки ден и средата на сезона била до средата на февруари някъде.
Ищецът след представление бързал, за да седне, тъй като го болял кракът,
ядосвал се, че пеенето му не било добро. След катастрофата ищецът не бил
пропускал представление, тъй като нямало как да отсъства, нямало кой да го
замести.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
пострадалият, като моторист при ПТП Д. Л. О. е прегледан и изследван в деня
на инцидента, като след този преглед и при проведен на *************** г.
съдебно медицински преглед, са описани детайлно следните травматични
увреждания:*******************************“. Вещото лице посочва, че
при тези данни не можело да се приеме, че със сигурност се касае за
причинено счупване на тяло на пети шиен прешлен и не било възможно да се
прецени кога е настъпило това увреждане. Теоретично било възможно такава
травма да настъпи при инцидента, но тя изисквала различно от назначеното и
приложено лечение, като най-малко за такова увреждане следвало да се
приложи имобилизация на шията с шийна яка, каквото няма данни да е било
провеждано. Съобразно това не било възможно да се приеме, че е имало
травматично увреждане със счупване на шиен прешлен от инцидента.
Съгласно заключението по повод констатираните мекотъканни травми била
проведено обработка на нараняванията с мазева превръзка, тоалет и била
поставена противотетанична профилактика с *************Подкожно и бил
даден съвет за първоначално постелен режим и покой и прием на
обезболяващи при необходимост, като при преглед по повод продължаващи
оплаквания от болки и ограничени движения в дясно ходило на 15.09.2020 г.
била препоръчана терапия с нестероидни противовъзпалителни средства,
двигателен режим - без физическо натоварване. От 15.10.2020 г. до 20.10.2020
г. ищецът е бил на болнично лечение в МБАЛНП „Св. Наум”, като било
провеждано медикаментозно лечение по повод оплаквания от шийна
радикулерна симптоматика, като бил постигнат добър ефект и при
изписването му е било препоръчано да продължи лечение с провеждане на
физиотерапия, като след тези прегледи нямало данни за прилагано лечение и
изследвания. Актуалните оплаквания на ищеца били от болки в лявото ходило
и врата, които не можели да се свържат с констатираните травми след ПТП,
4
тъй като видът на установените след ПТП само мекотъканни увреждания не
може да обяснят такова продължително персистиране на подобни оплаквания.
Същевременно при ищеца били документирани изразени дегенеративни
/възрастови/ промени в областта на шията, които сами за себе си могат да
обусловят подобни оплаквания и не на последно място, реално само от
приложените медицински документи не може да се изведе обективно
еднозначна причинно-следствена връзка с настъпили усложнения за изтеклите
пет години след инцидента. Вещото лице посочва, че последиците от
установените при ищеца мекотъканни травми водели до болки, страдания и
функционални смущения, които обаче отшумявали средностатистически до 2-
4 седмици след инцидента. По продължителен срок на възстановяване следва
да се отдаде на получени усложнения, каквито обаче нямало данни да са
регистрирани с медицински прегледи и поставена диагноза. При закрито,
неразместено счупване на пети шиен прешлен било необходимо налагане на
имобилизация на шията за 6 до 8 седмици, като при спазване на предписания
режим и лечение функционално възстановяване следвало да настъпва до
около 10 - 14 седмици след инцидента, ако травмирането е било нанесено на
фона на дегенеративни промени е възможен по- продължителен
възстановителен процес. Вещото лице посочва, че обективно към момента на
актуалния преглед ищецът бил в добро общо състояние с пълен обем на
движения на опорно- двигателния апарат, без загуба или нарушение на
функция, като се съобщавали единствено оплаквания от болезненост в шията
и ляво ходило при резки промени във времето, като в случая не се касаело за
ексцес - отклонение от нормално протичащ процес на възстановяване, тъй
като актуалните персистиращи оплаквания следвало да се отдадат на налични
дегенеративни промени. Съгласно заключението не се констатирали към
момента налични невъзстановени телесни увреждания на ищеца и нямало
данни за провеждащо се лечение спрямо телесни увреждания след 2020 г.
Експертизата посочва, че на гръбначния стълб на ищеца се установявали
изразени анвасирали дегенеративни промени в шиен отдел на гръбначен
стълб, установени били малка медианна дискова протрузия, стесняваща
предно арахноидно пространство, без компресия на миелона, вкалцяване в
предния надлъжен лигамент, ********** малка м*******************
стесняваща предното арахноидно пространство, без компресия на миелона,
предно-странични ръбови остеофити.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ е да докаже, че с влязло в сила решение по гр.д. №
**************г. по описа на СРС, 62 състав е установено извършено на
територията на Република България ПТП, причинено виновно от водач на
моторно превозно средство застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, като ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и размерът
на вредите, а с оглед възражението за изтекла погасителна давност – и
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Съгласно постановките на ТР № 3/2016г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на
ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
5
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти /юридическите факти,
от които правоотношението произтича/ на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие
на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Единствено размерът на обезщетението не се явява
правопораждащ факт, от което следва, че не се ползва със СПН. В хипотезата
на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да
съществува, но е възможно и да не съществува, като обективните предели на
СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна
СПН.
В оглед на гореизложеното неоснователни се явяват оплакванията на
ответника за недопустимост на производството, доколкото вече имало дело
със същия предмет, а именно гр.д. № ************** г., по което имало
влязло в сила решение. В случая е безспорно по делото, че предмет на
производството по гр.д. № ************** е частична претенция в размер на
сумата от 5500 лв., а предмет на разглеждане пред настоящото производство е
останалата част от вземането, поради което настоящото производството се
явява допустимо.
В случая с решение № ************* г., по гр. д. № ************** г. по
описа на СРС, ******** е уважен предявения частичен иск срещу ответника
сумата от 5500 лв. – частичен иск от 25500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП от *************** г., законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на
иска на 14.03.2022 година до окончателното изплащане на сумата, настъпило
на ПТП от *************** г. г. по вина на водач застрахован по
6
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, поради
което в настоящото производство подлежи на изследване единствено въпросът
за размера на претендираното обезщетението. Съгласно ТР № 3/2016г. по т.д.
№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, т. е. за сумата от 5500 лв.,
като по отношение на останалата част, която е предмет на настоящото
производство няма формирана СПН, доколкото вземането може да
съществува, но е възможно и да не съществува, поради което не може да се
прием твърдението на ответника, че въпросът за пълния размер на
обезщетението вече е бил решен в предходното производство, доколкото там
предмет на иска е била единствено сумата от 5500 лв.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетата по делото СМЕ ищецът вследствие на инцидента е
получил следните травматични увреждания:
*****************************************. Съгласно приетото и
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно
медицинската експертиза при консултиращия пациента неврохирург било
отразено, че бил „...без оплаквания от главата, шията и други части на
гръбначен стълб... свободно движение в шиен отдел на гръбначен стълб....“, а
от проведени рентгенографии на шия не били установени данни за счупване
или други промени на ниво шийни прешлени. Като на 15.10.2020 г. било
проведено по-високоинформативно образно изследване от което било видно,
че при разчитане на фона на изразени дегенеративни промени в шийния отдел
на гръбначния стълб са установени данни за: възможна стара стабилна
фрактура в тялото на*************“, като вещото лице посочва, че при тези
данни не можело да се приеме, че със сигурност се касае за причинено
счупване на тяло на пети шиен прешлен и не било възможно да се прецени
кога е настъпило това увреждане. Теоретично било възможно такава травма да
настъпи при инцидента, но тя изисквала различно от назначеното и
приложено лечение, като най-малко за такова увреждане следвало да се
7
приложи имобилизация на шията с шийна яка, каквото няма данни да е било
провеждано, поради което не било възможно да се приеме, че е имало
травматично увреждане със счупване на шиен прешлен от инцидента.
Съгласно вещото лице възстановителния процес по нанесените телесни
увреждания свързани с установените при ищеца мекотъканни травми водели
до болки, страдания и функционални смущения, които обаче отшумявали
средностатистически до 2- 4 седмици след инцидента, като нямало
регистрирани да са получени усложнения, които да доведат до по-
продължителен срок на възстановяване. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Д., която посочва, че възстановяването на ищеца протичало
нормално. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д., както и на
свидетелката и П, в частта, в която посочват, че в резултата на инцидента
ищецът няколко месеца имал превръзки на ръцете и на крака и не можел да се
обслужва, доколкото противоречат на съдебно-медицинската експоертиза по
отношение на срока за възстановяване, на представената медицинска
документация за проведено лечение, както и на самите показания на
свидетелката Д. във връзка с възстановяването. Още повече, че свидетелката
П, твърди че ищецът след инцидента идвал на работа и не бил изпускал
представление. Причинените телесни увреждания са довели да негативните
психически изживявания, като съгласно показанията на свидетелката Д. след
инцидента, ищецът бил станал доста нервен, раздразнителен и в работа бил
притеснен дали ще може да си изпълнява задълженията си. Настоящият
състав взе предвид и проведеното лечение, което било приложено, а именно
по повод констатираните мекотъканни травми била проведено обработка на
нараняванията с мазева превръзка, тоалет и била поставена противотетанична
профилактика с ******* подкожно и бил даден съвет за първоначално
постелен режим и покой и прием на обезболяващи при необходимост, като
при преглед по повод продължаващи оплаквания от болки и ограничени
движения в дясно ходило на 15.09.2020 г. била препоръчана терапия с
нестероидни противовъзпалителни средства, двигателен режим - без
физическо натоварване. В случая не следва да се вземе предвид проведеното
болнично лечение за периода от 15.10.2020 г. до 20.10.2020 г. проведено в
МБАЛНП „Св. Наум”, доколкото не се установява съгласно заключението
същото да е проведено с оглед на увреждания във връзка с процесното ПТП,
тъй като в било проведено във връзка с шийна радикулерна симптоматика.
При определяне на размера на обезщетението е съобразено, че към момента на
инцидента ищецът е бил на 48 години, като по делото не са събрани
доказателства, които да обусловят настъпили трайни увреждания във връзка с
настъпилия инцидент, доколкото вещото лице посочва, че обективно към
момента на актуалния преглед ищецът бил в добро общо състояние с пълен
обем на движения на опорно- двигателния апарат, без загуба или нарушение
на функция, като се съобщавало единствено оплаквания от болезненост в
шията и ляво ходило при резки промени във времето, като в случая не се
касаело за ексцес - отклонение от нормално протичащ процес на
възстановяване, тъй като актуалните персистиращи оплаквания следвало да се
отдадат на налични дегенеративни промени. Актуалните оплаквания на ищеца
8
били от болки в лявото ходило и врата, които не можели да се свържат с
констатираните травми след ПТП, тъй като видът на установените след ПТП
само мекотъканни увреждания не може да обяснят такова продължително
персистиране на подобни оплаквания. Същевременно при ищеца били
документирани изразени дегенеративни /възрастови/ промени в областта на
шията, които сами за себе си можели да обусловят подобни оплаквания и не
можело да се изведе обективно еднозначна причинно-следствена връзка с
настъпили усложнения за изтеклите пет години след инцидента. Също така
настоящият състав съобрази и общия брой на причинените травматични
увреждания. Не на последно място следва да се вземе предвид социално-
икономическите условия в страната, индиция за които съгласно константната
съдебна практика, както при причиняване на телесни увреждания и
негативните психически изживявания, след инцидента, така и при
постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на сумата 10000 лв., е в
състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от
претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни
изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна
парична оценка. Настоящият състав като съобрази, че с решение №
************* г., по гр. д. № ************** г. по описа на СРС, ********,
ответникът вече е осъден да заплати сумата в размер на 5500 лв., то
предявения иск се явява основателен за сумата от 4500 лв., в който размер
следва да бъде уважен, а в останалата си част до пълния предявен се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията по чл. 86, ал .1 от ЗЗД, настоящият състав
намира следното, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се
включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ – в този смисъл
решение № 10 от 5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о., ГК,
решение № 451 от 8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2027/2023 г., III г. о., ГК. В
настоящият случай по делото не се установява застрахователят да е бил
уведомен за застрахователното събитие от застрахования или от увредения
преди предявяване претенцията за плащане от 25.11.2020 г., поради което това
е началния момент, от който ответникът е изпаднал в забава, а не считано от
датата на увреждането *************** г. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за периода от 25.11.2020 г. до 14.11.2024 г.
9
за сумата от 2066.02 лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
С оглед основателността на исковата претенция за лихва следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на това задължение по давност. По
отношение на вземанията за лихва по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД за тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност. В случая исковата молба е
предявена на 15.11.2024 г., поради което частично погасени по давност се
явяват претенциите за лихва за периода от 25.11.2020 г. до 14.11.2021 г. на
стойност 443.75 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер
на непогасените по давност суми възлиза на 1622.27 лв. за периода от
15.11.2021 г. до 14.11.2024 г.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 1187.29 лв. заплатена държавна
такса, 400 лв. депозит за вещо лице, както и 3650.44 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 1364.05 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, страната
претендира 300 лв. депозити за вещо лице, и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което настоящият състав определи
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед частичната неоснователност на
исковата претенция на ответника следва да му бъде присъдена сумата от
317.49 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, с ЕИК ******************, със седалище и
адрес на управление гр. ************** да заплати на Д. Л. О., ЕГН
**********, със съдебен адрес *************, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 4500 лв., частичен иск от сумата 25500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано
на *************** г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1622.27 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 14.11.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница сумата над уважения размер от 4500 лв., до
пълния претендиран размер от 20000 лв. частично от 25500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на реализирано на *************** г. застрахователно събитие – ПТП,
съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ страна по който е ответникът, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и иска за лихва за забава над
10
уважения размер от 1622.27 лв., до пълния претендиран размер от 9682.33 лв.,
както и за периода от 25.11.2020 г. до 14.11.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, с ЕИК ******************, със седалище и
адрес на управление гр. ************** да заплати на Д. Л. О., ЕГН
**********, със съдебен адрес *******************, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата в размер на 1364.05 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. Л. О., ЕГН **********, със съдебен адрес
*********************** да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, с ЕИК
******************, със седалище и адрес на управление гр.
************** на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в
размер на 317.49 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11