Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18
гр.Севлиево 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 21.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 919 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането по
заповед за изпълнение № 325 от 28.05.2019 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 555/19
г. по описа на РС – Севлиево, тъй като заповедта за изпълнение е била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Претендираното от ищеца право по този иск произтича от договор за
револвиращ заем № **********, сключен на 17.04.2013 г. между М.А.М. и „Профи
Кредит България“ ЕООД, по силата на който ответникът, в качеството на солидарен
длъжник по договора се е задължил да отговаря солидарно за задължението на
Мехмедов.По силата на договора Мехтин Мехмедов е получил сума в размер на 2000.00 лв., която сума е
следвало да върне за срок от 48 месеца ведно с договорно възнаграждение, в общ
размер на 4 464,00 лв.Всяка вноска е била в размер на 93,00лв., с падежна дата
– всяко 17-то число на месеца, включваща главница и начислена лихва.Длъжниците
са заплатили сума в размер на 1664.00 лв.
Затова ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в размер на
сумата 1648.52 лв., ведно със законната лихва от образуване на ч.гр.д. и
разноските по двете дела.
Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба и не се яви в
открито съдебно заседание.
С протоколно определение от 21.01.2020 г. е уважено искането на
пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК.
Неприсъственото решение се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му – формални или процесуални, по чл.238, ал.1 ГПК, и изискване
по същество – по чл.239, ал.1 ГПК.
Съдът приема предявения иск за вероятно основателен с оглед фактическите
твърдения на ищеца и представените към исковата молба писмени доказателства,
които не са оспорени от ответника. Тези твърдения оправдават заявения с
исковата молба петитум.
На осн. чл.239, ал.2, изр.1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В,
сумата от 1648,52 лв., представляваща неизплатена част от главница по договор
за револвиращ заем № **********, сключен на 17.04.2013 г. между М.А.М. и „Профи
Кредит България“ ЕООД, по силата на който ответникът, в качеството на солидарен
длъжник по договора се е задължил да отговаря солидарно за задължението, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
18.04.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 325 от 28.05.2019 г. по ч.гр.д. № 555/2019
г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА Ф.А.М., ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 136,31 лв., представляваща разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 555/2019 г. на Районен съд – Севлиево и
сумата от 106,26 лв., представляваща разноски, направени в исковото
производство, на осн. чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
На осн.чл.240 ал.1 ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл.240
ал.1 и 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: