МОТИВИ: Срещу подсъдимия Г.И. *** било предявено
обвинение за престъпление по чл.212 ал.4 пр.1 във вр. с ал.1 пр.1 от НК, за
това, че през
периода 01.09.1996 година - 28.02.2010 година, в гр. Ловеч и с. Баховица, обл. Ловешка, чрез използване пред
РУСО" Ловеч на документ с невярно съдържание -
Експертно решение № 1893/29.08.1996 година на Обща ТЕЛК Ловеч, получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери - парична сума от 22 870.30 лв. от пенсионните фондове на НОИ - София, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението такаq
както е повдигнато, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена
и подсъдимият е осъществил деянието, за което
е предаден на съд. Моли съда да определи наказание съгласно чл.373 ал.2
от НПК при условията на чл.55 от НК, а именно една година лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено по чл.66 от НК за срок от три години. Счита,
че гражданския иск е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен.
Предявен
е и граждански иск от НОИ – София, чрез
РУ”СО” - Ловеч за причинените имуществени вреди в размер на 22 870.30 лева, в едно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.09.1996 година. Гражданският
иск е приет за съвместно разглеждане за предявената сума, но в едно със
законната лихва от датата на
довършване на престъплението - 28.02.2010 година и НОИ – София е конституиран
като граждански ищец в процеса. В съдебно заседание гражданския ищец не изпраща представител и не взема отношение
по гражданския иск.
Подсъдимият Г.И.Д., редовно призован се
явява лично и с адвокат Цеца Желязкова
от Ловешка адвокатска колегия, като правят искане за разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие. Д. се признава за виновен и признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адвокат Желязкова
излага, че няма спор по фактическата обстановка и квалификацията на деянието, като
счита, че предложеното от прокурора наказание е справедливо. Счита, че
гражданския иск е основателен, своевременно предявен и следва да бъде уважен.
С оглед признаване на вината от подсъдимия
и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът, след одобряване на
направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Г.И. *** и работил дълги години в
строителството. По професия бил
бояджия. От негово име с Вх. №1574/22.02.1996 година в РУ Социално осигуряване Ловеч била заведена Молба за
отпускане на социална пенсия за инвалидност. Било приложено Експертно
Решение № 0435/22.02.1996 година на Обща ТЕЛК
Ловеч /л. 13/ с което на Д. била определена инвалидност II група с начална дата
16.02.1996 година за срок до 01.02.1997
година. Посочената диагнозата била Захарен диабет / Диабетес мелитус II тип с късен дегенеративен синдром. Ретинопатия диабетика
с двустранно намалено зрение. Нефропатия диабетика ХБН I степен. Полиневропатия с отпадни сетивни и двигателни
прояви. Хипертония артериалис II стадий в умерена степен/. В анамнезата било отразено,
че от 20 години е открит диабет, като не
е лекуван и не е спазвал диетичен режим.
Въз основа на това с Разпореждане № 010279 от 29.02.1996
година / л. 38/, РУ СО Ловеч отпуснало на Д. социална
пенсия от 16.02.1996 година до 01.02.1997 година по чл.
45а ал. I б. а от ЗП във връзка с втора
група инвалидност, при основен месечен
размер 1 210.00 лв.
Въз
основа на Експертно Решение № 1893/29.08.1996 година на Обща ТЕЛК Ловеч /л. 14/ издадено на името на Д. за първа група инвалидност с чужда помощ, за пожизнен срок с Разпореждане №
001336 от 23.09.1996 година / л. 39/ на лицето била отпусната пенсия от
01.09.1996 година пожизнено за първа група
инвалидност в същият размер с добавка за чужда помощ. Диагнозата била
Множествена склероза. /Множествена склероза цереброспинална
форма. Синдром на тежка десностранна спастична хемипареза Тежки
равновесни нарушения, невъзможна самостоятелна походка. Диабетес мелитус II тип с
късен дегенеративен синдром. Ретинопатия диабетика с двустранно намалено зрение. Нефропатия диабетика ХБН I степен. Полиневропатия
с отпадни сетивни и двигателни прояви. Хипертония артериалис
II стадий в умерена степен./ В
анамнезата било отразено болнично лечение включително и в МА София където
заболяването е уточнено като демиелизиращ процес. Сочели се тежки равновесни
нарушения към момента, тежка слабост на десни крайници и невъзможна
самостоятелна походка.
Видно от заключението на графическата експертиза / л.
85-88/, подписа за получил решението е положен от Д..
Последваща
Молба за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване от името на Д. ***/04.06.2001 година /л. 15/ Въз основа на това с Разпореждане № 64/11.06.2001 година / л. 40/ му била
отпусната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване за намалена работоспособност над 90 на сто от 04.06.2001 година пожизнено по чл. 74 от КЗОО при
навършена възраст 57 години и един месец.
Към същата се изплащала социална пенсия в размер на 25 на сто и добавка за чужда помощ за пожизнен срок.
Така
отпуснатите пенсии били получавани от Д. до 30.04.1999 година по изплащателен картон, а от 01.05.1999 година по сметка в Банка
ДСК-Ловеч. За периода от 16.02.1996
година до 28.02.2010 година общата получена като сума пенсия
съставлявала 22 898.88 лв. / л. 145/. Видно от справка на НОИ-РУСО Ловеч / л. 147/, размера на пенсията получена
въз основа на ЕР № 435/22.02.1996 година за периода 16.02.1996 година -
01.02.1997 година възлиза на 28.58
деноминирани лв.
Чрез представени в отговор на
запитване справки от УМБАЛ „Александровска"
ЕАД София /л. 18/ и МБАЛ АД Ловеч / л. 64/, се установява, че Д. не е хоспитализиран за лечение в посочените
здравни заведения, което обстоятелство не потвърждава изложеното в анамнезата
на експертните решения за провеждани такива.
Регионалният
център по здравеопазване е удостоверил / л. 14/, че Д. няма медицинско досие в РКМЕ-РЦЗ Ловеч. Наред с това
Районна здравноосигурителна каса- Ловеч е
предоставила информация / л. 12/, че за същия
няма издадена рецептурна книжка в база данни към края на 2007 година.
От
показанията си свид. С.Д.Н. /л. 19/, общопрактикуващ лекар, чиито
пациент се явява Д. за период до края на
2003 година, е видно, че същата не е била в известност относно инвалидизирането му. Н. не заявява информираност
за заболяванията захарен диабет и
множествена склероза, посочила е, че Д. се движи самостоятелно и извършва
строителна дейност. Не се е обръщал към нея с оплаквания за посочените заболявания.
Свид. К.И.И.
/ л. 20/, общопрактикуващ лекар в чиято пациентска листа Д. е включен
след 2003 година отрича известност за посочените в експертните решение
заболявания. Твърди, че Д. не е имал оплаквания
от подобно естество.
В
заключението на вещите лица по назначените първоначална /л. 12, 122/ и допълнителна / л. 150, 151/ комплексни
съдебномедицински експертизи, се приема, че Д. страда от Захарен диабет
тип 2, усложнения диабетика полиневропатия. Диабетна нефропатия. Диабетна
ретинопатия и придружаващо заболяване:
Артериална хипертония 2 степен. Не са установени обективни данни за
заболяването множествена склероза и същият не е боледувал от такова.
При така изяснените фактически обстоятелства се
установява, че с действията си подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъпление по чл.212 ал.4 пр.1 във вр. с
ал.1 пр.1 от НК: През
периода 01.09.1996 година - 28.02.2010 година, в гр. Ловеч и с. Баховица обл. Ловешка, чрез използване пред
РУ”СО" Ловеч на документ с невярно съдържание -
Експертно решение № 1893/29.08.1996 година на Обща ТЕЛК Ловеч, получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери - парична сума от 22 870.30 лв. от пенсионните фондове на НОИ-
София, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът приема, че подсъдимият Д.
е автор на деянието за което е предаден на съд, като съобрази направените пълни
самопризнания, писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели в
хода на досъдебното производство. Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като е представил експертните
решения с невярно съдържание пред РУ”СО” – Ловеч и въз основа на тях й е била
отпусната инвалидна пенсия.
Стойността на предмета на престъплението се установява от приложените
по делото писмени доказателства.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Д. е знаел, че не страда от посочените в експертните
решения заболявания, но въпреки това ги е представил и е получавал пенсия. Този
извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието,
призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява
от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства
и самопризнанията на подсъдимия.
Причините за извършване на престъплението следва да се
търсят в стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин.
При определяне вида и
размера на наказанието, настоящата инстанция взе предвид признаването на вината
и критичното отношение към извършеното, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК му наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК –
една година лишаване от свобода.
Като взе пред
вид, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият
не е осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер,
настоящата инстанция прецени, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително изпълнението на наказанието,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на
деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Настоящата инстанция прие, че предявеният
от НОИ - София граждански иск е основателен, тъй като причинената имуществена
вреда произтича именно от извършеното от Д. престъпление. Освен това искът е
доказан и по размер, тъй като от писмените и гласни доказателства се
установява, че размера на получените суми възлиза на 20 870.30 лева. При тези съображения, съдът
уважи предявения граждански иск изцяло, в едно със законната лихва от 28.02.2010
годна до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Г.Д. да заплати
на ОД на МВР – Ловеч сумата от 520 лева и на Ловешки районен съд сумата от 30.00
лева разноски по делото и 914.81 лева ДТ върху уважения граждански иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :