РЕШЕНИЕ
№ 17035
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110102029 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
************** срещу М. М. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
13919/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ************** на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са
в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ************** на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
1
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с ************** а в последствие с **************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника – настоящ ответник, но тъй като издадената заповед била
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване
на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата
от 240,28 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 720,85 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим
имот, находящ се в **************, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата
от 32,71, представляваща 1/3 част от сумата от общо 98,13 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2020г. до 28.02.2023 г., сумата от 27,64 лева, представляваща 1/3 част от сумата
от общо 82,93 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 5,16 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 15,47 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до
28.02.2023 г. Претендират се и сторените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на
ответника предявените искове се признават частично, с изключение на погасената по
давност част от същите. Поддържа се становище, че по отношение на сумите, чиито
падеж е настъпил преди 16.03.2020 г., е настъпила погасителна давност съгласно
чл.111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
постановяване на решение в съответствие с частичното признание и възражението за
2
давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – ************** не изразява
становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, изготвяните индивидуални справки за процесния период,
документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 13919/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ************** е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: 1/3 част от сумата от общо
720,85 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
16.03.2023г. до изплащане на вземането, 1/3 част от сумата от общо 98,13 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2020г. до 28.02.2023 г., 1/3 част от сумата от общо 82,93 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от 16.03.2023г. до
изплащане на вземането, 1/3 част от сумата от общо 15,47 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020г. до 28.02.2023 г., както и 1/3 част от сумите за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 37307/23.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 13919/2023 г. по описа на
СРС съдът е отхвърлил подаденото от Топлофикация София ЕАД заявление против
другите двама длъжници – **************. и ************** за общо 2/6 части от
гореописаните суми, поради липса на регистриран настоящ адрес на територията на
Р.България. В предоставения на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК срок заявителят е
предявил осъдителни искове, по които е образувано гр.д.№ 19097/2023 г. по описа на
СРС, 43-ти състав, което е приключило с влязло в сила решение.
С разпореждане от 11.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 13919/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника ************** М.
при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец,
че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, том
II, рег.№ 07554, рег.№ 0312/2010 г. по описа на **************, нотариус с район на
действие СРС, от който се установява, че М. М. е дарил на съсобствениците си и деца
3
на покойната му съпруга ************** Х. **************, собствената си
придобита по наследство 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с **************
По делото е представен договор от 03.06.2020 г. г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, в които
фигурира подпис за клиент, както и документи, удостоверяващи връчването на
последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
4
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР
ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай между страните не се спори и от представения по делото
нотариален акт се установява, че настоящия ответник е дарил на децата на покойната
си съпруга процесния недвижим имот, но е запазил вещно право на ползване върху
същия, поради което следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на
публикувани общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една
страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на
цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ
ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с
дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е
носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и
чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е
предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя, такава не е
предвидена и в общите условия на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е била потребител на топлинна енергия за битови
нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се
живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите
и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
5
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец
стойност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 16.03.2023 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
16.03.2020 г. Ето защо и съобразявайки представената по делото справка за издадени
фактури през исковия период, съдът приема, че погасено по давност е единствено
вземането по обща фактура № **********/31.07.2020 г., за периода от 01.05.2019 г. до
16.03.2020 г. на стойност 369,59 лева /123,20 лева за 1/3 част, какъвто дял се
претендира от ответника по производството/. Следва да се има предвид, че независимо
от обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура № ********** на 31.07.2020
г., в която са включени издадените прогнозни фактури през процесния период, то от
нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта
на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана до размера от 117,08 лева и за периода от
16.03.2020 г. до 30.04.2022 г. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.03.2023 г. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 240,28
лева и за периода от 01.05.2019 г. до 16.03.2020 г. искът за главница за ТЕ следва да
бъзе отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
6
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от 27,64 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на
горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава в размер на 5,16 лева.
Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение
7
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото
не са представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за доплатена държавна такса в размер на 191,67
лева и 200,00 лева депозит за особен представител. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в две открити
съдебни заседания. С оглед предходното, ответникът следва да понесе разноски
съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове или сумата от 188,25
лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за направени
разноски от ответника, нито искане за присъждане на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 9,57 лева.
В заповедното производство също няма данни за разноски на длъжника -
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от **************, със
седалище и адрес на управление: ************** срещу М. М., ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 117,08 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
**************, през периода от 16.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.03.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за топлинна енергия за сумата над 117,08 лева до
8
пълния предявен размер от 240,28 лева - 1/3 част от сумата от общо 720,85 лева, както
и за периода от 01.05.2019 г. до 16.03.2020 г., за сумата от 32,71, представляваща 1/3
част от сумата от общо 98,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020г. до 28.02.2023 г., за сумата
от 27,64 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 82,93 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2023г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 5,16 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо
15,47 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020г. до 28.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. М., ЕГН ********** да заплати на
**************, със седалище и адрес на управление: ************** сумата от
188,25 лева, представляваща направените разноски по исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 9,57 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 13919/2023г. по описа на СРС,
43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице **************, със
седалище и адрес на управление:**************, помагач на страната на ищеца
**************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9