Определение по дело №295/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 292
Дата: 12 февруари 2020 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20205300500295
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  292

12.02.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                 ХРИСТО  ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №295  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  „Банка  ДСК“  ЕАД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  юрк.П.  Ф., против разпореждане  №1250 от 23.12.2019г. на РС- Първомай, постановено  по ч. гр. д. №512/2019г.,  с което  е  отхвърлено  заявлението  на  жалбоподателя  вх. №6174/30.09.2019г. за издаване на заповед  за изпълнение  на  парично задължение  въз основа  на  документ по  чл.417  от  ГПК  и  изпълнителен  лист  против  Я. В.  Р.,  ЕГН  **********.  В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането,  като  се  иска отмяната му и  издаване  на  поисканата  заповед  за  изпълнение  за  посочените  суми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд  е  бил  сезиран  със  заявление  вх. №6174/30.09.2019г., подадено  от „Банка  ДСК“  ЕАД,  чрез  пълномощник юрк.П.  Ф., за издаване на заповед  за изпълнение  на  парично задължение  въз основа  на  документ по  чл.417  от  ГПК  и  изпълнителен  лист  против  Я. В. Р.,  ЕГН  **********.  С разпореждане  от 01.10.2019г. съдът  е  оставил  заявлението  без движение  по съображения,  че  същото не  отговаря  на  изискванията  на  чл.127, ал.1, т.2  и  чл.128, т.1  от  ГПК,  тъй  като  след извършена справка  в  търговския регистър  съдът  е  установил,  че единия  от  посочените  в  същото  законни  представители  на  банката-  Д.  Н.  Н.,  която  е  упълномощила  процесуалния  представител  юрк. П.  Ф.,  към датата  на  подаване  на заявлението  вече  не  е  такъв  и липсва  потвърждаване  на представителната  власт  на  пълномощника.  Допълнително  съдът  е  посочил  и  че  приложеното  към  заявлението  извлечение  от  счетоводните  книги  на заявителя  от  27.09.2019г.  е  подписано  от служител,  който  също  е  упълномощен  от  лица,  които  към  датата  на подаване  на заявлението  не  са  законни  представители  на  банката.   В срока  за  отстраняване  на  нередовностите   заявителят не  е  предприел  никакви  действия,  поради  което  с  обжалваното  в настоящото  производство  разпореждане  първоинстанционният съд е  приел,  че  заявителят  не  е  изпълнил  дадените му  указания,   поради  което  е  отхвърлил  заявлението.

Частната  жалба  срещу така постановеното  разпореждане  е  основателна.  

Съгласно  разпоредбата  на  чл.41, ал.1  от  ЗЗД пълномощието  се  прекратява  с  оттеглянето  му  или  с отказването  от него,  със  смъртта  на  упълномощителя  или  на пълномощника  или с поставянето  им под  запрещение,  а когато  упълномощител  или  пълномощник  са  юридически  лица-  с прекратяването  им.  Предвид  горното  обстоятелството, че  законните  представители  на  банката-  заявител,  който  са  упълномощили  определени  лица да  представляват банката  и да  извършват  определени  правни  действия  от  нейно  име,  вече нямат  такова  качество,  не  води  до  прекратяване  на  представителната  власт на  пълномощника. Ето  защо  неправилно  първоинстанционният  съд  е  оставил  без движение  подаденото  заявление  на  това  основание  и  е указвал  на  заявителя  предприемане  на  действия  за  потвърждаване  на  представителната  власт на  пълномощниците.  Щом  същите  са упълномощени  от  лица,  които  към  датата  на  упълномощаването  са  законни  представители  на  юридическото  лице,  то  пълномощията  им  не се  прекратяват  автоматично  при  смяната  на  законните  представители,  а  само при  условията  на  чл.41, ал.1  от  ЗЗД  / в  този смисъл-  Определение  №351  от  29.06.2015г.  на  ВКС  по  ч.т.д.№1741/2015г., II  т.о./.  

Предвид  горното  обжалваното  разпореждане,  с което  заявлението  е  било отхвърлено,  е  неправилно  и  следва  да  бъде отменено,  като     делото  се  върне  на  първоинстанционния  съд  за  произнасяне  по  същество  по  искането  за издаване  на  заповед  за  изпълнение. 

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  разпореждане  №1250 от 23.12.2019г. на РС- Първомай, постановено  по ч. гр. д. №512/2019г.,  с което  е  отхвърлено  заявлението  на  жалбоподателя  вх. №6174/30.09.2019г. за издаване на заповед  за изпълнение  на  парично задължение  въз основа  на  документ по  чл.417  от  ГПК  и  изпълнителен  лист  против  Я. В.  Р.,  ЕГН  **********.

ВРЪЩА делото на РС- Първомай за  произнасяне  по същество  по подаденото заявление. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

 

                                       

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: