Р Е Ш Е Н И Е
№ 347/25.5.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в
открито съдебно заседание на 26.04.2023г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия
Златева адм.дело №914 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на ЮЛНЦ Народно читалище „Отец Паисий - 1910“, ЕИК *********, с адрес гр.Септември, бул. „България” № 147, чрез председателя Р. Е. против ревизионен акт (РА) № Р-16001621007004-091-001/10.06.2022г., издаден от З. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение №383/28.08.2022г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).
С обжалвания РА не е признат данъчен кредит на Народно
читалище „Отец Паисий - 1910“ - гр.Септември в размер на 69 837лв и са начислени
прилежащи лихви в размер на 6 631,39лв.
Жалбоподателят твърди, че РА е неправилен и
незаконосъобразен. Не бил осъществен фактическия състав на твърдяното от
данъчния орган нарушение, не били ангажирани доказателства в подкрепа на
изводите в РА. В съдебно заседание и в писмените бележки по съществото на спора
поддържа жалбата и моли РА да бъде отменен. Претендира разноски. излага
подробно становище за незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната
му, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът - Директорът на дирекция
"ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от
фактическа и правна страна следното:
Ревизионното производство е започнало със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321001796-020-001/26.03.2021г. и
ЗИЗВР №Р-16001321001796-020-002/23.06.2021г., №Р-16001321001796-020-003/07.07.2021г.
и №Р-16001321001796-020-004/07.07.2021г., издадени на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК
от началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Пловдив.
Предмета на ревизията е задължения по ЗДДС на
Народно читалище „Отец Паисий - 1910“ -
гр.Септември за периода
01.08.2017г. – 30.11.2020г.
Ревизията е втора по
ред във връзка с решение №618 от 30.11.2021г. на Директора на дирекция „ОДОП“-
гр. Пловдив, с което ревизионен акт № Р- 16001321001796-091-001/07.09.2021г. е
отменен и преписката върната на органа по приходите, издал заповедта за
възлагане, за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДС.
За резултатите от ревизията е съставен ревизионен
доклад (РД) №Р-16001621007004-020-001/17.05.2022г., връчен на 18.05.2022 г. по
електронен път, като не е подадено възражение срещу него по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Обжалваният РА е издаден от З. В. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и В. К. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията – съгласно заповед №РД-09-1979 от
30.09.2021г., изменена със заповед № РД-09-789 от 13.05.2022г., двете на
Директора на ТД на НАП - Пловдив. Съдът приема, че същите са териториално
компетентни по смисъла на чл.112 вр. чл.7 от ДОПК и чл.7, ал.1 от ЗНАП, в
какъвто смисъл са указанията, дадени в ТР №5 от 22.06.2015г. на ОСС от І и ІІ
колегия на ВАС.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правните основания за неговото издаване, ревизиращият орган е извършил анализ
на доказателствата и е приел, че следва на основание с чл. 70. ал. 1, т. 2 от ЗДДС във
връзка с чл.69, ал. 1 от ЗДДС да откаже право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 69 837,00 лв. по 62 бр. фактури / подробно описани на стр.30 – 32 от
ревизионния доклад – л.107-109 , т.І/ и е начислил прилежащи лихви в размер на
6 631,39 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.120,
ал.2 от ДОПК ревизионният доклад
е неразделна част от ревизионния акт и изложените в РД мотиви по същество са
мотивите на РА – в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК,
в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.
РА е връчен на жалбоподателя на 31.08.2022г.,
жалбата е подадена в в установения за това преклузивен 14-дневен срок от
активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт
и пред местно компетентния административен съд – в този смисъл е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Прието е
от ДО, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от
02.12,2016 г. и притежава удостоверение за вписване в регистъра на народните
читалища под №156/28.09.2020г. На Народно читалище „Отец Паисий - 1910“ -
гр.Септември с договор за дарение от 23.06.2016г. е предоставено от Община
Септември безвъзмездно право на ползване за срок от 8 години върху недвижим
имот - кино и читалище със застроена площ от 400 кв. м. и разгъната застроена
площ от 700 кв.м, находящи се в УПИ І, кв. 20 по рег.плана на гр.Септември с
площ от 875 кв. м. Предвидено е в договора част от помещенията да могат да се
отдават под наем от надареното лице срещу съответна наемна цена, като получените
средства да бъдат използвани единствено и само за читалищни дейности, културни,
социални, обществени и туристически цели, свързани с дейността на читалището.
Прието е също, че Народно читалище „Отец Паисий - 1910“ - гр.Септември е сключило договор №13/07/2/0/00033/26.09.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на договора Държавен фонд „Земеделие“ е предоставил безвъзмездна финансова помощ в размер на 376 106,52 лв. за изпълнението на одобрен проект №13/07/2/0/00033 - „Основен ремонт на сградата на Народно читалище „Отец Паисий - 1910“ - гр.Септември“.
Ревизираното лице ползвало право на приспадане на данъчен кредит - за получените услуги във връзка с ремонта на сградата и за предоставена ел. енергия, вода и др. услуги, свързани с имота от следните доставчици: „ЕВН България електроснабдяване”ЕАД, „ВиК в ликвидация" ЕООД, „Елиста“ ООД, „ЕН ДЖИ Консулт" ООД, „Монолит 1994" ЕООД, „Рая клима” ООД, „АТИ Консулт“ ЕООД, „БОРИКА” АД, „Шейп Консепт“ ООД и др. Фактурите по доставчици, предмет на доставка, данъчна основа и ДДС са изброени в таблици на стр. 30 - 32 от РД.
При ревизията било констатирано, че за ревизирания период от Народно читалище „Отец Паисий - 1910“ - гр.Септември не са извършени никакви облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС.
При извършена проверка на място ревизиращите
лица констатирали, че част от отдадените помещения се ползвали от пенсионереки клуб „Илия Минев", гр.
Септември. При извършена насрещна проверка на клуба не били представени
изисканите писмени обяснения и документи. След приключване на проверката с
писмо с Вх. № 5347/09.05.2022г. председателят на клуба представил обяснения, че
клубът не заплаща наем на общината или на читалището, разходите за ел. енергия
и вода се заплащат от читалището, помещенията се ползвали рядко по устна молба
и клубът не притежавал официални документи за това ползване.
При извършена насрещна проверка на „Елиста" ООД, с което дружество читалището имало сключен договор за извършване на ремонтни дейности и монтаж на оборудване проверяващите констатирали, че бил наличен РКО№4/10.03.2020г. за сумата от 255,42 лв. със запис „ел.енергия на ПК Илия Минев“, като на същия лист от обратната страна била разпечатана фактура на EVN с получател Народно читалище „Отец Паисий - 1910“ - гр.Септември на същата стойност. Съответно била налична и фактура, издадена от EVN с получател Народно читалище „Отец Паисий - 1910“ - гр.Септември на стойност 36,28 лв., като на обратната страна на листа бил РКО №21/19.08.2020г. със запис „ел. енергия на ПК Илия Минев на стойност - 36,28 лв.“. Затова РО приемат, че читалището заплаща изцяло разходите за ел.енергия на пенсионерски клуб „Илия Минев” в ползваната част от сградата. Т.е. за ревизирания период Народно читалище „Отец Паисий - 1910“ - гр.Септември не било извършвало никакви облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, а по повод приспаднатия данъчен кредит по фактури, издадени от горепосочените доставчици, РЛ декларирано бъдещо намерение за извършване на облагаеми доставки - отдаване под наем на помещения.
И поради това на основание с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС ревизиращия екип е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 69 837,00 лв. по процесиите фактури и е начислил прилежащи лихви в размер на 6 631.39 лв.
Законодателят е предвидил в
чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС две хипотези, при които правото на приспадане на
данъчен кредит не е налице – когато стоките
или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата
дейност на лицето.
Установява
се от събраните о делото доказателства, че разходите по ремонта на читалището
са платени и осчетоводени, но платеният ДК по всички фактури не е възстановен,
като ДО е възприел безвъзмезден характер на всички доставки с мотиви относно
един контрагент - пенсионерски клуб „Илия Минев".
ДО вменява задължение незабавно след
придобиване на актив да се начислява ДДС
за ползването му, каквото задължение не се предвижда в ЗДДС – няма срокове или
стойности за последващо начисляване на данъка при ползването на даден актив в
независимата икономическа дейност. Нещо повече, ДО от една страна приема, че
извършените доставки от читалището са освободени по симсъла на чл.38 от ЗДДС,
от друга третира читалището като задължено по смисъла на ЗДДС лице, което
извършва независима икономическа дейност. Кога и как правният субект реализира
изгода от собствен актив е въпрос
на свободна стопанска
инициатива, както е прието напр. в решение от 16.12.2012 г. по дело С-118/11 СЕС - придобиването
на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за
прилагането на системата на ДДС и следователно — на механизма на
приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване
определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което
данъчнозадълженото лице има право. В този см. е и решение №12656 от
02.10.2013г. на ВАС по адм. д. № 2057/2013 г.. I о.
Съдът приема, че е безспорно
установено използването на ДМА от страна на читалището за облагаеми доставки -
отдаването
под наем на помещение не е услуга с нестопански характер, а облагаема такава. В тази връзка от заключението
на СИЕ - което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено,
подкрепено от останалите събрани по делото писмени доказателства и
неопровергано - се установява, че са налични за 2021г. и 2022г. приходи от
наеми с начислен
ДДС. В решение по дело С-126/14, дело № С-62/93 и дело № С- 147/98 Съдът на ЕС
приема, че правото на данъчен кредит е същностен елемент от системата на ДДС,
има
абсолютен характер и не може да бъде ограничавано. Противното би означавало
правото на данъчен кредит да е обвързано с допълнителни изисквания, каквито са
недопустими според Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност и практиката на СЕС. Правото на данъчен кредит е обвързано с изискуемостта на данъка. В чл.167 от
Директивата е указано, че правото на
приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане
изискуем, а чл.63 предвижда, че данъчното събитие настъпва и ДДС става
изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Съответно тези норми са
намерили отражение в чл.25, ал.2 и 3 и чл.68, ал.2 – 6 от ЗДДС.
Необосновано
ДО приема, че се касае за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на ревизираното лице, като в негова тежест е да го
докаже, което не е сторено в настоящия процес, не са оспорени и представените
от жалбоподателя писмени доказателства в тази насока. Приетите счетоводни
регистри и първични документи безспорно установяват облагаемия характер и
предмета на доставките. В решение №8317 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. дело №
166/2014 г., VIII о. е прието, че по смисъла на чл.53 и чл.55 от ТЗ във вр. с
чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК
редовните вписвания в счетоводните книги следва да се кредитират като годни
доказателствени средства относно счетоводно отразените операции. Не почива на
събраните доказателства изводът на ДО, че полученото е използвано за извършване
на освободени доставки, защото както към момента на проверката, така и
понастоящем сградата се използва и носи на читалището облагаеми
с ДДС приходи.
Народно читалище
„Отец Паисий - 1910“ - гр.Септември
е
декларирало намерението си за реализиране на
приходи от отдаването под наем на обекти от ремонтираната сграда, което представлява стопанска дейност —
независима икономическа дейност, за която то е данъчнозадължено лице и следва
да начислява данък. Затова то има право да приспадне данъчния кредит за
получените в тази връзка услуги. Последващото начисляване на ДДС за облагаемите
доставки, респ. корекция на приспаднатия данъчен кредит при липсата на такива,
подлежи на контрол при последващи ревизионни производства, респ. проверки за
спазване на данъчното законодателство.
Аналогичен казус е
разрешен в решение на СЕС по дело С-132/16, където се приема, че чл. 168, б. „а”
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система
на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения
данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в
изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато
последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват
както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата
им дейност. В подкрепа на горното са
предвидените в чл.70. ал.3. т.3 и 4 от ЗДДС изключения, които касаят
именно наети, а не собствени активи, както е в настоящия случай / напр. решение № 2 от
03.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7296/2010г./.
За да се ползва от право на приспадане заинтересованото лице трябва да бъде данъчнозадължено лице и да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане от друго данъчнозадължено лице. Съответно данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с изискванията на Директивата – каквито в случая са налични. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялостната му икономическа дейност. Така общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие, че самите тези дейности принципно подлежат на облагане с ДДС - както в настоящия казус.
Като основен принцип на общата система на ДДС Съдът на ЕС прокламира правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки. Правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11.11.2021 г., Ferimet, С-281/20). Поради това съответните мерки - чл. 273, ал.1от Директива 2006/112 не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Съдът на ЕС приема, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, С-281/20. В настоящия случай правото на ДК е ограничено от страна на ДО, макар дори да няма твърдения за неизпълнение на материалноправните и формалните изисквания.
В ДОПК няма презумпция, че установеното
с РА е вярно до доказване на противното /по арг. на обратното е чл.124, ал.2 от ДОПК/. В тежест на НАП с оглед чл.170 от АПК и пар.2 от ДР на ДОПК е да
обоснове констатациите за твърдените безвъзмездни доставки, което не беше сторено
чрез пълно насрещно доказване – в този см. решение №9588 от 08.07.2014г. на ВАС
по адм. д. № 14751/2013 г., VIII о. Посочените в решението на Директора на ОДОП
– Пловдив съдебна практика е неотносима към настоящия казус, доколкото касае
напълно различни хипотези
Поради изложеното съдът приема, че
ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника по жалбата следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски
в размер на 3050лв, от които 50лв ДТ, 2500лв адвокатски хонорар и 500лв
възнаграждение за ВЛ.
По изложените
съображения Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт
№Р-16001621007004-091-001/10.06.2022г., издаден от З. В. - Началник на сектор,
възложил ревизията и В. К. - главен инспектор по приходите - ръководител
на ревизията, потвърден с решение №383/28.08.2022г. на Директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.Пловдив при
Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да
заплати на ЮЛНЦ Народно читалище
„Отец Паисий - 1910“, ЕИК *********, с адрес гр.Септември, бул. „България” №
147, чрез председателя Р. Е.
сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 3050лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: (п)