РЕШЕНИЕ
№ 471
Стара
Загора, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд
– VIII състав, в публично съдебно
заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря ЗОРНИЦА НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ административно дело № 741 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.Р.С., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник –
адв. Г.Р.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-0447-000078 от 23.11.2023 г., издадена от Т.Д.С. – мл.
автоконтрольор в РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа,
че не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на
материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Твърди, че
след като е изпълнил издадения му талон за изследване чрез дадена кръвна проба
за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, до изготвянето на заключение на
химичната експертиза съществуването на нормативно регламентираната хипотеза по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на която се основава възприетото административно
решение за прилагане на ограничението, се явява недоказано. В този смисъл счита, че доколкото е оспорил
резултата, отчетен при направената с техническо средство проверка,
незаконосъобразно заповедта е постановена и съответно ПАМ е наложена въз основа
на този резултат преди да има заключение от химико-токсикологичното изследване
за наличие на съдържание на наркотични вещества в дадената кръвна проба. По
съображения, основани на Протокол от извършено на 24.11.2023г. (т. е. един ден
след датата на твърдяното управление на МПС след употреба на наркотични
вещества) в Химикотоксилогична лаборатория към Военномедицинска академия (ВМА) токсикологично
изследване на дадена от него кръвна проба със заключение, че не се установява
употреба на наркотични вещества, включително употреба на метамфетамин,
поддържа, че административният акт е издаден без да са изяснени, разгледани,
обсъдени и преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което
е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения
извод за наличие на основание за налагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“.
Направено е искане оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът – мл. автоконтрольор в РУ
Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по основателността на жалбата, съответно по
законосъобразността на обжалваната ЗППАМ.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя Н.Р.С. е съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН), серия
GA, № 986138 от 23.11.2023 г. (л. 74) за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 23.11.2023 г. в 16:30 часа на път III-554,
км. 41 – до Брикетна фабрика, община Гълъбово, управлявал моторното превозно
средство (МПС) – собствения си лек
автомобил „БМВ 318“, рег. № СТ 5032 РХ, след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установено при извършена на водача проверка с Дръг Тест 5000,
фабричен № ARMF 0096, който с проба № 124 от 23.11.2023 г. в 16:54
часа отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин (л.
88), като изрично е посочено, че на водача е бил издаден и
връчен талон за медицинско изследване № 099482 от
23.11.2023 г. (л.
19).
По случая е образувано досъдебно
производство (ДП) № 447-зм-230/2023 г. по
описа на РУ Гълъбово при ОД на МВР гр. Стара Загора за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) –
л. 82, по което са изискани и съответно по делото са постъпили справки и
заверени копия на документи, видно от които след
установяване на процесното нарушението жалбоподателят е изпълнил предписанието
на издадения му талон за изследване, като дал кръвна проба и урина (л.
64 и 76), които са изпратени във ВМА за изготвяне на назначена по
ДП съдебна токсикохимична експертиза, но до момента последната не е изготвена (л.
58, 89 и 91).
С оспорената № 23-0447-000078 от
23.11.2023 г., издадена от Т.Д.С. – мл. автоконтрольор в РУ Гълъбово при ОД на
МВР Стара Загора, на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца. От фактическа
страна приложената ПАМ се основава на констатациите за извършено нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, съдържащи се в съставения АУАН, GA,
№ 986138 от 23.11.2023 г. – управление на МПС след употреба на наркотични
вещества (метамфетамин), установено с техническо
средство.
Оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателя
на 23.11.2023 г., а жалбата против нея е подадена на 01.12.2023 г.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗППАМ, и заверени копия на
материали по ДП № 447-зм-230/2023г. на РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора,
сред които са и обсъдените по-горе, както и представени от жалбоподателя в хода
на съдебното производство, сред които и Протокол от извършено му на
24.11.2023г. (т. е. един ден след датата на твърдяното управление на МПС след
употреба на наркотични вещества) в Химикотоксилогична лаборатория към ВМА
токсикологично
изследване на дадена от него кръвна проба със заключение, че не се установява
употреба на наркотични вещества, включително употреба на метамфетамин.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената ПАМ, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорената ЗППАМ е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган (АО) съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. вяване на мотивиран административен акт.
Оспорената ЗППАМ обаче е постановена при
неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт (АА) обхваща
преценката налице ли са установените от АО релевантни юридически факти, изложени
като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно – следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН
принудителни ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23
от ЗАНН.
В случая като правно основание за
издаване на оспорената ЗППАМ е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б”
от ЗДвП, съгласно която за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно
отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Следователно употребата
на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде безспорно установена, а
тя се установява въз основа на теста в случаите, когато лицето приеме
показанията на теста, при отказ да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на
биологични проби за изследване – чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.). Към момента
на постановяването на обжалваната заповед обаче, както беше посочено, по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с
представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози е било изпълнено, като такова изследване е назначено в хода
на образувано по случая ДП, но и до момента не е изготвено. Доколкото при
дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози ЗДвП в чл. 171, т. 1, б. „б“
предвижда именно резултатът от това изследване да е определящ по
отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, то преди
наличието на резултат от назначеното за целта изследване, противоправното
поведение на водача на МПС като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП се явява недоказано. В тежест на АО е да установи наличието
на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай
това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя
доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на
дадените от него биологични проби от кръв и урина, поради което и съществуването
на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на
органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП се явява фактически и доказателствено необосновано. След
като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от
направения му тест с техническо средство, като даде биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване, и жалбоподателят се е възползвал
от тази възможност, АО е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство.
За пълнота на
изложението следва да бъде отбелязано, че индиция за вероятната недостоверност на
посочения в оспорената заповед факт, че на 23.11.2023 г. Н.С. е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества, в частност – метамфетамин, и съответно за
недоказаност на този факт като материалноправна предпоставка за прилагане на
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е представеният от жалбоподателя Протокол
от извършено му на 24.11.2023г. (т.е. един ден след датата на твърдяното
управление на МПС след употреба на наркотични вещества) в Химикотоксилогична
лаборатория към ВМА токсикологично изследване на дадена от него кръвна проба
със заключение, че не се установява употреба на наркотични вещества,
включително употреба на метамфетамин.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т. на
доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е
приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя
по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на
основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за
налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се
явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон.
Обжалваната заповед е
издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на
направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане
на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая,
включително не е съобразено, че водачът е дал биологични проби (кръв и урина) за изследване, а именно резултатът от назначеното
химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП и от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е определящ
за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на процесната
ПАМ.
Принудителните
административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният
резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1
и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една
страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се
надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на
ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на
лицето. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и
недоказано от гл. т. наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидена в закона цел предвид липсата на
доказано противоправно поведение на жалбоподателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ, като незаконосъобразна – постановена в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените и несъответстваща на целта на закона, следва
да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като ОД на МВР гр. Стара Загора бъде осъдена
да му заплати сумата от 1010 лева – 10 лева заплатена държавна такса и 1000
лева договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат (л.
1 и 40).
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Р.С.,
ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0447-000078 от 23.11.2023 г., издадена от Т.Д.С. – мл. автоконтрольор в РУ
Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Стара Загора да заплати на Н.Р.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 1010 (хиляда и десет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: