Определение по дело №163/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл. 134 във вр. чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по иск на „. А. Б. -С., чрез А. Б. К., от свое име и като субституент на „.- С. Е.- П., в която се твърди, че първият ищец, като кредитор, имал сключен договор за банков кредит от 07.04.2008 година, изменен с анекс от 06.02.2009г., с длъжник „.- С" Е. - Септември, като кредитополучател, за отпускане на оборотни средства в размер на 210 000 лв., с краен срок на издължаване 06.10.2012г. Твърди че по сключения договор за кредит, като поръчител се задължил и съищецът „.- С. Е. - П..

Банката-ищец твърди, че поради просрочие на вноските по кредита се снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника „.- С" Е. - Септември и поръчителя „.- С. Е.- П. за сумата от 209 654,84 лв., като въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1012/2009г. на 758- ЧСИ с район на действие ОС- П.. По това дело на 25.09.2009г. била вписана възбрана върху правото на строеж, притежавано от поръчителя „.- С. Е.- П., върху обекти, находящи се в хижа "С." - Пампорово, подробно описани в исковата молба. Притежанието на правото на строеж на поръчителя, което било възбранено следвало от нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2008г. на 166- ти нотариус с район на действие РС- С., с който правото на строеж било учредено на поръчителя по кредита от ответника С. „. Д.- К. - С. /по - долу за краткост СТД" К./.

Банката-ищец поискала прехвърлянето на изпълнителното дело в съдебно-изпълнителна служба при РС- С., където било образувано изпълнително дело № 290/2009г. на службата. На 13.06.2011г. държавен С. изпълнител обявил публична продан на правото на строеж и собствеността върху част от обектите, по отношение на които било реализирано правото на строеж, описани подробно на л. 10-11 от исковата молба. Твърди, че предвид на горното, на основание чл.134 ЗЗД имал интерес като кредитор на съищеца - поръчител „. -С. Е. и негов процесуален субституент, да упражни правата му, които последният поради бездействие не упражнявал.

Тези права произтичали от следните обстоятелства : след насрочване на публичната продан на 13.06.2011г., ответникът се снабдил с обезпечителна заповед от 20.06.2011 година по Г. дело № 109/2011г. на ОС- С., за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело. Предметът на Г. дело № 109/2011 година на ОС- С. бил чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договора за учредяване на право на строеж между ответника и поръчителя. Искът на ответника за разваляне на договора бил уважен с влязло в сила решение, затова договорът бил развален с обратна сила. По този начин правото на строеж се връщало в патримониума на учредителя, а титулярът му преди развалянето „.- С. Е. П. имал право на стойността на подобрението по чл.72 ЗС. Тъй като поръчителят бездействал за осъществяване на тови си вземане, на основание чл. 134 ЗЗД кредиторът го осъществявал по С. ред.

Твърди че, пазарната стойност на тяло "А" и тяло "В", изградени въз основа на учреденото право на строеж, била 816 338 лв., с увеличение на иска на 955 120 лв., без ДДС. Моли съда по негово искане да осъди ответника С. „. Д. -К.- С. да заплати на длъжника му „.- С. Е. П. тази сума, ведно със законната лихва върху нея, от предявяване на иска до окончателното им плащане, като претендира и направените по делото разноски.

Конституиран като съищец по молба на банката „. -С. Е. П., чрез И.В., не е взел становище по иска.

Ответникът СТД "К.- С. оспорва иска по основание и размер. Поддържа че искът бил допустим, но изцяло неоснователен. Налице била първата предпоставка на иска по чл. 134 ЗЗД, ищецът да е кредитор и на другия съищец по договора за кредит от 07.04.2008г. Не била налице втората предпоставка на иска по чл. 134 ЗЗД, длъжникът „.- С. Е.- П. да бездейства с оглед запазване на имуществото си, а кредиторът да не може да се удовлетвори по друг начин. Твърди, че главният длъжник по договора за кредит „.- С " Е. бил учредил в полза на банката- кредитор особен залог на стойност 309 700,00 лв. Освен това, върху трудовото възнаграждение на другия поръчител И. В., като физическо лице, бил наложен запор, върху имотите на главния длъжник „. - С" Е. също били наложени запори, възбрани и т.н., което показвало, че длъжникът разполагал с достатъчно имущество да удовлетвори кредитора си и без да се стига до упражняване на правата на поръчителя по реда на чл. 134 ЗЗД. Искът бил преждевременен, защото към предявяването му не било налице влязло в сила решение по Г. дело № 109/2011 г. на ОС- С., затова не можело да се приеме, че към този момент съищецът „.- С. Е. бездействало за осъществяване на правата си по решението.

Най-сетне, искът бил неоснователен, защото съищецът-длъжник не бил вложил в строителството свои средства, в размер на претендираните 816 338 лв., респективно с увеличението 955 120 лв. Обратно, той бил осъден от строителя-изпълнител "А.-21" Е.- П. за сумата от 356 315,64 лв., за извършени строително- монтажни работи /СМР/ в обекта хижа "С.", а общо дължимата, но неизплатена сума на строителя възлизала на 786 386,40 лв., за която бил издаден изпълнителен лист, а след цедиране на вземането било образувано изпълнително дело № 206/2013г. ДСИ при РС- С.. Отделно, съищецът бил осъден да заплати на ответника 176 607,35 лв по Г. дело № 109/2011 г. на ОС- С., вреди от развалянето на договора за учредяване на право на строеж /проектиране, надзор и извършени СМР/. Освен това, неоснователно се твърдяло, че към момента на възбраната от 28.09.2009г. описаните в исковата молба имоти били собственост на съищеца-длъжник. Напротив, част от тях били продадени от съищеца на трети лица през 2008г. Строителството на тези обекти, както и това на ски-гардероб, било със средства на собствениците на тези обекти, а стойността им надхвърляла претендираната сума по иска, следователно до развалянето на договора титулярът на правото на строеж, длъжникът-съищец, не бил направил претендираните разходи за строителство. Оспорва се оценката на реалризираното строителство, извършена от лицензиран оценител Д. Стоева. Ответникът е направил евентуално възражение за прихващане с дължимата от съищеца сума от 299 551,03 лв. по изпълнително дело № 570/2013 г. на ДСИ при РС- С., до размера на по-малкото вземане.

По делото, като трети лица-помагачи на процесуалния субституент са били конституирани "А. Е. ф." Е.- С., „. М. О.- П. и „. Т." Е.- с. Равда. По същество е налице единствено становище на последното Д. за неоснователност на иска, поради заличаване на главния длъжник.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

Безспорните факти по делото са следните: няма спор между страните, че ищецът „. А. Б. - С. има качеството кредитор, както на съищеца „.- С. Е.- П., така и на „.- С" Е. П., въз основа на договор за кредит за оборотни средства № 700/07.04.2008г. и Анекс № 1/06.02.2009г., предоставен в национална валута в размер на 210 000 лв., с краен срок на издължаване 06.10.2012 година; по този договор ищецът- банка бил кредитодател, „. С" Е. - главен длъжник, а „. С. Е. - поръчител; страните не спорят също, че поради просрочие и неплащане на вноските по кредита банката се снабдила с изпълнителен лист от 17.09.2009 година по Г. дело № 2829/2009г. на РС- Пазарджик срещу посочените дружества и физическото лице-поръчител И.В., за сумата от 209 564, 84 лв., от които 189 929.54лв. главница, 18 655.65лв. лихви, 979.65лв. такси и комисионни, законната лихва върху главницата от 15.09.09г. и направените разноски в производството по издаване на изпълнителен лист в размер на 6991.30лв. и държавната такса в размер на 5лв.; не е спорно, че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп.дело №1012/09г. по описа на ЧСИ №758 с район на действие ОС-П., по което била вписана възбрана изх.№19064/25.09.09г. върху обекти, намиращи се в хижа "С."- П., собственост на длъжника „.- С. Е., подробно описани на л.5-10 от делото; не е спорно, че това изпълнително дело било прехвърлено в района на РС-С. и било образувано изп.дело №290/09г. на ДСИ при РС-С.; не е спорно, че с обявление от 13.06.11г. по изп.дело №290/09г. на ДСИ при РС-С. е била обявена публична продан на описаните по-горе имоти, за времето от 24.06.11г. до 25.07.11г.; няма спор между страните относно обстоятелството, че ответникът СТД "К. учредил в полза на „. -С. Е. право на строеж срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда, хижа "С." - Пампорово, по договор с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */08г. на 166-ти нотариус, с район на действие РС-С., изменен с нотариален акт № *, том *, рег. № */08г. на същия нотариус; безспорно е също, че към момента на приключване на устните състезания по делото е бил уважен с влязло в сила решение, считано от 19.11.13г., иск на ответника СТД"К. по чл.87, ал.3 ЗЗД срещу съищеца „. -С. Е. за разваляне на договора за учредяване на право на строеж, посочен по-горе; няма спор, най-сетне, относно степента на изпълнение и завършеност на строителството по този договор в хижа "С." - Пампорово, до момента на подаване на отговора и обявяване на проекта за доклад по делото за окончателен, а именно, че строителството в тяло "А" с разгърната застроена площ от 3308,20 кв.м., представляващо пристройка и надстройка на съществуващите сгради на хижата /чайна, ресторант и тераса/, било предвидено изграждане на заведение за обществено хранене - чайна-ресторант, механа, ски-гардероб и 14 броя апартаменти, било започнало, а изградена била носещата конструкция на сградата. Конструкцията била изпълнена от бетонни основи, стомано-бетонна носеща конструкция от колони, греди и плочи на междуетажните подови плочи и бетонни носещи стени, покрив от наклонена покривна плоча без покривно покритие, като не били изградени преградни стени, бил издаден Акт обр. 14 за приемане на конструкцията, което давало възможност изградените обекти да бъдат предмет на разпоредителни сделки; затова за тяло "А" следвало да се определи пазарна оценка на реализираното право на строеж, надстрояване и пристрояване, а както и на изпълненото строителство; не е спорно също, че от предвиденото по проект в тяло "В" с разгъната застроена площ от 3521,50 кв.м., представляващо старата хижа, която запазвала функциите си на хижа, а преустройството се изразявало в изграждане на апартаменти в северната част на сградата, разширяване на съществуващия ски-гардероб, изграждане на санитарни възли в южните стаи /бани с тоалетни/ и надстройка с един етаж, в който се разполагали студия; няма спор също че от предвиденото по проект в тяло "В" била изградена надстройката, нова покривна конструкция, започнато било преустройство на съществуващите стаи от хижата, монтирана била дограмата на прозорците в съществуващите стаи, изградени били част от електроинсталацията и В и К инсталация; няма спор, че по проект тяло "С" с разгъната застроена площ от 3012,80 кв.м., представлявало пристройка с обособени СПА център с басейн, търговска част, магазини и двустайни апартаменти, като строителството на тяло "С" не било започнало. Вярно е, че в писмената защита на процесуалният представител на СТД "С." се сочат възражения, относно степента на завършеност на строителството, но с оглед на момента на предявяването й, те не могат да бъдат взети предвид; безспорен факт е и спирането на изпълнително дело № 290/2009 г. на ДСИ при РС- С. на 20.06.2011г., като обезпечение на иска по Г.дело № 109/2011 г. на ОС- С., както и отмяната на това обезпечение.

След приключване на устните състезания и до постановяване на решението, след справка в търговския регистър се установява, че с решение № 420/10.07.2015 година по т.д. № 284/2015 г. на ОС- П., по отношение на съищеца „.- С. Е. е било открито производство по обявяване в несъстоятелност, била е обявена неплатежоспособността му и същият е бил обявен в несъстоятелност, прекратени били правомощията на управителните му органи и търговската му дейност, наложени били общи запор и възбрана върху имуществото му, и бил назначен временен синдик.

Останалите относими към предмета на спора факти, са изцяло спорни. Оспорва се, че съищецът „. С. Е. бездействал относно реализиране на правата си, свързани с развалянето на договора за учредяване право на строеж; спорен е интересът на банката да предяви по С. ред правата на длъжника си по чл. 134 ЗЗД, свързани с последиците от разваляне на договора за учредяване на право на строеж в размер, далеч надхвърлящ вземането по договора за кредит; спорна е оценката на построеното и правото на строеж, пристрояване и надстрояване; спорни са обстоятелствата, относно това че главният длъжник „.- С" Е. и другият поръчител - физическото лице И. Вучев разполагало с достатъчно имущество за обезпечаване на интереса на кредитора - били вписани запори и възбрани върху имуществото им, главният длъжник бил сключил и договор за особен залог върху търговското си предприятие, за това липсвало обедняване на съищеца „.- С. Е. и интерес за процесуалния му субституент от предявяване на иска.

Безспорните факти по делото се установяват от представените писмени доказателства, затова съдът ги приема за установени, без пространно цитиране на доказателствата, които ги установяват. Качеството на кредитор на банката-ищец безспорно се установява от договора за кредит от 07.04.2008г. /лист 21-27/ и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 17.09.2009г. /лист 28/. Те установяват интереса на кредитора от обезпечаване на вземането му от 209 564,84 лв., ведно с разноските в изпълнителното производство от 6991,30 лв. и 5,00 лв. държавна такса. Останалите твърдяни факти, свързани с изпълнителното производство, нямат отношение към спорния предмЕ. Безспорно е също основанието, от което произтича вземането на съищеца „.- С. Е. срещу ответника СТД "К. С., развален договор за учредяване на право на строеж, надстрояване и пристрояване, с влязло в сила съдебно решение от 19.11.2013 година /лист 34-44, лист 57-67 и 88-91/.

Безспорен факт е също наличието на насрещно вземане на СТД "К. С. по присъединени вземания по изпълнително дело № 570/2013 година на ДСИ при РС С. /лист 125/ срещу „.- С. Е., в размер на 296 551,03 лв.. Според удостоверение № 570/07.01.2014 година на ДСИ при РС- С., „.- С. Е. било длъжник по две изпълнителни дела с взискател СТД "К.- С. - изпълнително дело № 287/2011г. за 44 616,62 лв. и изпълнително дело № 570/2013г. за 251 934,40 лв., като първото е присъединено към второто на основание чл. 456 ГПК.

По отношение на спорните факти, съдът установява следното : по отношение на оценката на построеното в тяло "А" и "В" на хижа "Студенец" към 19.11.13г. е изслушана съдебно-техническа експертиза /л.331-335/, която не е оспорена. Според експертизата в констативно-съобразителната част /л.334-335/, от огледа на място се установявало, че в тяло "А" била изградена носещата конструкция на сградата, конструкцията била изградена от фундаменти и стоманобетонна фундаментна плоча, стоманобетонна носеща конструкция от колони, греди, плочи на междуетажните подови плочи, носещи стени- шайби, , стълбища и покрив от наклонена стоманено- бетонна покривна плоча, без покривно покритие. Не били изградени вътрешни и външни преградни стени на обособените обекти в тяло "А". Обособеният обект ски-гардероб на ниво -2.70м със застроена площ от 192.44кв.м. бил в завършен вид с изпълнена настилка, мазилка, инсталации и монтирана дограма. В тяло "В" били преустроени съществуващите три етажа на хижата, като били изпълнени стени от тухлена зидария за санитарни възли в южните стаи, апартаменти в северната част на етажите, разширение на ски- гардероб на партера, монтирана нова дограма на прозорците на трите съществуващи етажа, конструкцията на надстройката на сградата от стоманено- бетонни колони, греди и пояси, външни стени от итонг и вътрешни стени от тухлена зидария, дървена покривна конструкция, покрита с ламарина. Строителството на тяло "С" - пристройка към източната страна на съществуващата сграда на хижата не била започвала. При оценяване на изграденото бил използван метода на разходите, версията строителна стойност. Методът се основавал на необходимите инвестиционни разходи за изпълнение на СМР. Последните били остойностени за площадка- района на к.к. Пампорово, при цени на материали, труд и механизация на томи вид строителство по строителни еталони на "С. СЕК" О.-С. за съответния период. Коефициент за овехтяване не бил определян, тъй като частите от сградата тяло "А" и "В", не били въведени в експлоатация, т.е. били незавършено строителство. Пазарната стойност по метода била определена като строителната стойност била коригирана с коефициент за пазарна реализация, отчитащ местонахождението на хижата, степента й на завършеност, търсенето и предлагането на недвижими имоти в района на к.к. Пампорово от вида на процесния. По такъв начин пазарната стойност на реализираното строителство в хижа "Студенец" към 19.11.13г. било на тяло "А" 615600лв., на тяло "В" 269 520лв., без ДДС, или общо 955 120лв. Тази оценка не е оспорена, основава се на писмените доказателства по делото, затова съдът приема заключението за правилно и обосновано.

Останалите представени доказателства са неотносими към спора. Кредиторът -ищец няма задължението да доказва бездействието на своя длъжник по отношение на реализирането и запазването на правата му. В този смисъл, дали „. -С. Е. е подал отговор по Г.дело №109/11г. на ОС-С., както и дали е предявил иск по чл.72 ЗС срещу ответника е без значение. Няма значение и наличието или липсата на друго имущество на главния длъжник или другия поръчител, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. Това е така, защото от значение в спора по чл.134 ЗЗД е имуществото на съищеца, на който банката е процесуален субституент, тъй като искът е способ за неговото запазване, като общо обезпечение на кредитора. Няма значение и обстоятелството какви и чии средства са вложени в строителство, искът е за стойността на подобрението, а не за извършени разходи за изпълнението му.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Относно иска по чл. 134 ЗЗД. Ищецът-банка безспорно доказва качеството си на кредитор и наличието на вземане по отношение на „.- С. Е. в размер на 209 654,84 лв., ведно с разноски в изпълнителното производство от 6996,30 лв., или общо 216 651,14 лв., което произтича по договор за кредит и издаден въз основа на него изпълнителен лист. До този размер кредиторът има интерес да предявява искове за запазване на длъжниковото имущество и да упражнява правата на своя длъжник. Това е така, защото косвеният иск е предназначен да обезпечи неговото, на кредитора вземане, до размера в който то съществува. Затова и качеството на кредитора в процеса е на процесуален субституент, той не упражнява свои, а на длъжника си права. Целта на иска е, в имуществото на длъжника да се внесе това, на което неговият кредитор има право.

В тази връзка законът му е предоставил възможност да обезпечи своето вземане, да поиска защита не за себе си, за своя длъжник. По този начин кредиторът нито се удовлетворява, нито придобива някакви материални права. Интересът му се изразява в това, че се подобрява имущественото състояние на длъжника с неговото вземане и така се увеличава възможността на кредитора да се удовлетвори. В този смисъл е решение № 1058/10.12.2004г. по т.д. № 151/04 на ТК на ВКС и решение № 1517/06.06.1973 г. по Г.д. № 982/1073 г. І-во г.о. на ВС.

Относно възражението за прихващане по чл. 103 и сл. от ЗЗД.

Безспорно съществува съдебно признато насрещно, изискуемо и ликвидно парично вземане в размер на 296 551,03 лв. на ответника СТД "К. С. срещу „.- С. Е. по изпълнително дело № 570/2013 г. на ДСИ при РС- С.. Това вземане и приетото за основателно по главния иск са парични, насрещни, определени по размер и с настъпил падеж, компенсационното изявление е направено с възражението за прихващане, затова последното настъпва до размера на по- малкото вземане, или предявеното с главния иск до размера, признат за основателен. Или поради изложеното, главният иск в приетата за основателна част, е погасен чрез прихващане и следва да се отхвърли, като неоснователен, а в останалата част като недопустим, поради липса на правен интерес.

Относно иска по чл. 86 ЗЗД.

Поради отхвърляне на главния иск следва да се отхвърли и акцесорния за законната лихва върху предявения размер от 12.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски от 956,20 лв., от които 850 лв. за експертизи и 106,20 лв. държавни такси и разноски за копиране. Въобще няма данни адвокатският хонорар да е платен, както е договорен, затова същият не се присъжда.

Предвид на изложеното и на посоченото основание съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на „. А. Б. С.- ЕИК *, представлявана от А. Ц. И Р. С., С. А.: Г. С., ул. "Д. П." № 16, . 3, А. Б. Караманолов, като кредитор и процесуален субституент, на основание чл. 134 ЗЗД, да се осъди С. Туристическо Д. "К.- С., Б. *, П. от Д. К., със седалище и А. на управление: Г. С., ул. „. № 57, да заплати на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД на „.- С. Е. П.- ЕИК *, със седалище и А. на управление: Г. П., 4002, район Централен, ул. "К. Ч." № 1, ап.2, П. от И. В., сумата от 216 651,14 лв., представляващи стойността на подобрението, изпълнено в хижа "С.", к.к. ., Смолянска област, на отпаднало основание, поради развалянето на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 година по нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2008 г. на 166-ти нотариус с район на действие РС- С., изменен с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2008 г. на същия нотариус, поради погасяване чрез прихващане на горното задължение със задължението на „.- С. ЕОООД П., да заплати на С. Туристическо Д. "К.- С. сумата от 296 551,03 лв. по изпълнително дело № 570/2013 година на ДСИ при РС С., до размера на по-малкото вземане, както и законната лихва върху тази сума от 12.02.2013г. до окончателното им плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на „. А. Б. - С., чрез А. Б. Караманолов, на основание чл. 134 ЗЗД, да се осъди С. Т. Д. "К. С. да заплати на „.- С. Е. П. разликата над 216 651,14 лв. до предявения иск от 955 120 лв., представляващи стойността на изпълнено в хижа "С.", к.к. Пампорово, Смолянска област, на отпаднало основание, поради развалянето на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 година по нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2008 г. на 166-ти нотариус с район на действие РС- С., изменен с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2008 г. на същия нотариус, както и законната лихва върху тази сума от 12.02.2013г. до окончателното им плащане като недопустим.

ОСЪЖДА „. А. Б. С. да заплати на С. Туристическо Д. "К. С. разноски по делото 956,20 лв.

Решението е постановено с участието на третите лица "А. е. ф." Е.-С., „. М. О.- П., „. т." Е. - с. Равда.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд- П..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :