№ 56
гр. Оряхово, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц€
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100566
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21
век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „СТИК-
КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Оборище“ №13Б, представлявано от С.Н.Т., кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* гр.
Шумен, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на
Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №881020 от 18.09.2022г. да бъде признато за установено, че
клаузата по чл.27 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е
нищожна;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* гр. Шумен да заплати на ищеца П. Н.
С., с ЕГН:********** сумата в размер на 679,69 лева /шестстотин седемдесет
и девет лева и 69 ст./, представляваща сбора от недължимо платена лихва от
1
113,28 лева и неустойка от 566,41 лева по Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2024г. – датата
на завеждане на делото до окончателното плащане;
- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е
само клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. да бъде
осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена сума за неустойка в
размер на 566,41 лева /петстотин шестдесет и шест лева и 41 ст./, ведно със
законната лихва върху сумата от 05.08.2024г. – датата на завеждане на делото
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г., сключен със „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* гр. Шумен,
по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 950 лева на 6
/шест/ месечни вноски в срок до 18.03.2023г..
Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 1629,69 лева,
като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумите: за лихва
– 113,28 лева и за неустойка по чл.27 в размер на 566,41 лева.
Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и
неустойка, което влече нищожност на целия Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г..
Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу
неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков,
той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на
клаузата за неустойка в чл.27 от договора.
Излагат се доводи, че предвидената неустойка по чл.27 от договора е
неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна,
включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Счита се, че уговорената
неустойка е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
Релевира се, че уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели
неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на чл.27 от
2
договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е задължил да
предостави обезпечение в срок от три дни от сключването на договора, в
противен случай дължи неустойка в размер на 566,41 лева при размер на
кредита 950 лева.
Счита се, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не
е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в
договора като лихва.
Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява
скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК. Предвид
това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за
страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази
хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не
дължи лихва и други разходи по кредита.
Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка представлява
възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на
разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото
ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на
разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.
Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Навеждат се доводи, че посочените размери на ГПР – 42,58 ℅ и ГЛП –
36 ℅ не съответстват на действителните такива.
Счита се, че договорката в чл.27 от договора за заплащане на неустойка
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и
кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК,
целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22
от ЗПК.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“
№13Б, представлявано от С.Н.Т., че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №881020 от 18.09.2022г. е нищожен, като противоречащ на
нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за
3
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №881020 от 18.09.2022г. да бъде признато за установено, че
клаузата по чл.27 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е
нищожна;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* гр. Шумен да заплати на ищеца П. Н.
С., с ЕГН:********** сумата в размер на 679,69 лева /шестстотин седемдесет
и девет лева и 69 ст./, представляваща сбора от недължимо платена лихва от
113,28 лева и неустойка от 566,41 лева по Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2024г. – датата
на завеждане на делото до окончателното плащане;
- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е
само клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. да бъде
осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена сума за неустойка
по чл.27 в размер на 566,41 лева /петстотин шестдесет и шест лева и 41 ст./,
ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2024г. – датата на завеждане
на делото до окончателното плащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни.
Признава се факта, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №881020 от 18.09.2022г., по силата на който на ищеца е
предоставена от ответното дружество сумата в размер на 950 лева, която сума
той се задължил да върне с дължимото възнаграждение за ползването й,
съгласно Погасителния план.
Посочено е, че договорът е сключен от разстояние, при спазване на
изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като е описана процедурата по
сключването му.
Твърди се, че съгласно договора кредиторът не е договорно задължен да
претендира предвидената неустойка.
Релевира се, че независимо, че неустойката не е начислявана и събирана
от дружеството ответник, то клаузата, която я предвижда е действителна и
валидна, отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.
Излагат се доводи, че сама по себе си неустойката представлява
самостоятелно съглашение между страните, което е обективирано в един и
същ документ с договора за кредит, поради което по отношение на нея не се
прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит, а общите на
Закона за задълженията и договорите.
4
Сочи се, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на
непарично задължение за предоставяне на обезпечение, като изпълнението не
е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя от това дали
заемателят по договора ще изпълни своето задължение. Предвид на това и
размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като
същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, което зависи
изцяло от волята на заемателя. Т.е. причината за нейното начисляване, зависи
изцяло от волята на заемателя.
Твърди се, че определеният процент на неустойката 0,9, съгласно чл.46,
ал.1 от Общите условия, изпълнява предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не
предвижда неоснователно разместване на блага.
Според ответника, в случая неустойката не излиза извън присъщите й
функции, а има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно
задълженията си.
Тъй като основната цел на неустойката е да репарира, причинените от
неизпълнение в срок вреди, се сочи, че задължението на заемателя да
предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от
неизпълнение на това негово задължение не противоречат на добрите нрави.
На следващо място се твърди, че няма законово изискване за размера на
неустойката, но дори и да се приеме, че тя е прекомерно голяма, нейният
размер, би могъл да бъде намален, а не цялата клауза да бъде обявена за
недействителна.
Релевира се, че съгласно ТР от 15.06.2010г. по тълк. дело №1 по описа на
2009г. на ОСТК, прекомерността на неустойката не я прави нищожна, а само
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Излагат се доводи, че ищецът е бил запознат с условията на договора,
преди същият да бъде сключен, като е разполагал с възможност да открие
лице, което да се съгласи да отговаря солидарно с него за изпълнение на
задълженията му по договора. Твърди се, че като е знаел, че няма да може да
изпълни задълженията си по договора и го е подписал, ищецът е действал
недобросъвестно в нарушение на чл.12 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№881020 от 18.09.2022г., сключен между ответника „СТИК-КРЕДИТ” АД,
ЕИК: ********* като „кредитор“ и ищеца П. Н. С. като „потребител“ е, че
последният е получил в заем сумата от 950 лева, като е поел задължение да я
5
върне за срок от 6 /шест/ месеца в периода от 18.10.2022г. до 18.03.2023г..
От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в
размер на 36 % и ГПР 42,58 %, като дължимата лихва за целия период е в
размер на 113,28 лв. /сто и тринадесет лева и 28 ст./.
Видно е от чл.17 от договора, че страните са постигнали споразумение,
в срок от 3 /три/ дни, след сключването на договора, потребителят да осигури
на кредитора едно от следните обезпечения:
Действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора,
включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезпечения, такси и други или
Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по настоящия договор /включва главница, лихви, неустойки
и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано
от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция, трябва да бъде най-малко 30 /тридесет/ дни след
падежа на последната вноска.
Отбелязано е още, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция,
трябва да отговарят на изискванията посочени в общите условия и се одобрява
от кредитора.
В чл.27, ал.1 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че
потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл.17, същият дължи
на кредитора неустойка в размер на 0,9 ℅ /нула и девет на сто/ от стойността
на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Съгласно ал.2, страните са постигнали съгласие, в
случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят
да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна
вноска.
Видно от погасителния план на договора е, че размерът на
погасителната месечна вноска е 271,61 лева, включваща главница, лихва и
неустойка или общо дължимата сума по кредита е в размер на 1629,69 лева.
От това може да се направи извод, че размерът на неустойката възлиза на
566,41 лева.
По делото са представени, освен договорът за кредит и приложимите
Общи условия, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК:
********* и потребителите по повод предоставяните от дружеството
финансови услуги /кредити/ от разстояние, СЕФ, Тарифа за лихвен процент,
обезпечения, лихва за забава и таксите, дължими при извършени действия по
извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми
6
задължения към „СТИК-КРЕДИТ” АД, относно потребителски кредити.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установи, че по Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. при определяне на
Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът
на главницата – 950 лева и размерът на лихвата – 113,28 лева или общо сумата
от 1063,28 лева. При това положение ГПР е в размер на 42,56 ℅, без в него да
е включена и определената в чл.27 от договора неустойка в размер на 566,41
лева. При включването на неустойката за непредставено обезпечение,
размерът на ГПР по договора ще стане 628,71 ℅.
Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на
ответното дружество по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние №881020 от 18.09.2022г. е в размер на 1652,94 лв. /хиляда
шестстотин петдесет и два лева и 94 ст./, представляваща сбор от следните
заплатени задължения по кредита: главница – 950,00 лева, лихва – 107,37 лева,
неустойка за непредставено обезпечение – 532,05 лева, напомнителни писма –
60,00 лева и лихва за забава на плащанията – 3,52 лева. Отразено е, че
кредитът е погасен предсрочно от потребителя.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният със
„СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: ********* гр. Шумен Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020
от 18.09.2022г. е нищожен, респективно клаузата за „неустойка“ в случай на
непредставяне на обезпечение е нищожна на твърдените основания, както и че
е заплатил на ответника сумата в размер на 679,69 лева /шестстотин
седемдесет и девет лева и 69 ст./ или сумата от 566,41 лева /петстотин
шестдесет и шест лева и 41 ст./.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца П. Н. С., по силата на което има право
да задържи получената сума в размер на 679,69 лева /шестстотин седемдесет и
девет лева и 69 ст./ или сумата от 566,41 лева /петстотин шестдесет и шест
лева и 41 ст./.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца
съдът допусна намаляване размера на предявения осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД до размера на сумата от 639,05 лева /шестстотин
тридесет и девет лева и 05 ст./, както и намаляване на размера на предявения в
7
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД до размера на сумата от 532,05 лева, представляваща недължимо платена
сума по нищожен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна
линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г..
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г., в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020
от 18.09.2022г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
8
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
42,59 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г. сума в размер на 566,41 лева – „неустойка“, следва да се включи
в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще
доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /42.59%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът приема, че предвидената в
договора неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на „неустойка“ в случай
на непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и е нищожна. С тази
сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи,
свързани с него и същите са били известни на кредитора.
9
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на посочената неустойка води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.27 в Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г., предвиждаща заплащане
на неустойка в размер на 566,41 лева.
В случая, включването на клаузата за неустойка в Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №881020 от 18.09.2022г. противоречи освен на закона и на добрите
нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда
чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Това от своя страна води до недействителност на целия Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №881020 от 18.09.2022г., поради което и предявеният главен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване на
нищожността на цитирания договор е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
В случая, освен главницата по кредита в размер на 950 лева, ответникът е
получил и лихва – 107,37 лева, неустойка за непредставено обезпечение –
532,05 лева, напомнителни писма – 60,00 лева и лихва за забава на
плащанията – 3,52 лева, платени по Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г.. Поради това плащането на всички суми освен главницата от 950
лева подлежат на връщане от ответното дружество, защото за него е липсвало
основание да ги получи.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в общ размер на 702,94 лева на отпаднало основание, поради което и
същата подлежи на връщане.
В случая, тъй като ищецът претендира да му бъде върната сумата в
10
размер на 639,05 лева, именно до размера на тази неоснователно внесена по
договора за кредит сума следва да бъде уважен предявеният иск.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният главен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 639,05 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. в периода от 27.10.2022г.
до 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 05.08.2024г. до окончателното изплащане,
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По отношение на предявените в условията на евентуалност искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от
ЗЗД от П. Н. С. срещу ответника „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********,
които да бъдат разгледани, в случай, че бъдат отхвърлени предявените главни
искове, съдът намира, че същите не следва да бъдат разглеждани. Това е така,
тъй като не се осъществи условието, което да наложи разглеждането на
предявените в условията на евентуалност искове, доколкото бяха уважени
предявените главни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26,
ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищеца се дължи сумата в общ размер на 750,00 лв.,
включваща държавна такса в размер на 100.00 лева, депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250.00 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 и „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“ №13Б, представлявано от
С.Н.Т., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от
18.09.2022г. е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „СТИК-КРЕДИТ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Оборище“ №13Б, представлявано от С.Н.Т. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти
11
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 сумата в размер на 639,05 лева
/шестстотин тридесет и девет лева и 05 ст./, представляваща дадена без
основание по нищожен Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние №881020 от 18.09.2022г. сума,
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба в
съда - 05.08.2024г. до окончателното изплащане.
Присъдената сума да бъде заплатена на посочената от ищеца
банкова сметка с IBAN: BG22IABG74941002005800 при „Интернешънъл
Асет Банк”, с титуляр П. Н. С..
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“ №13Б, представлявано от
С.Н.Т. да заплати на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18,
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 100,00 лв., представляваща държавна такса; сумата от
250.00 лв., определен депозит за вещо лице и сумата в размер на 400 лева,
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12