№ 2517
гр. Варна , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501645 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по въззивна частна жалба вх. № 285324/27.04.2021 г. на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19 срещу
Разпореждане № 271657/08.04.2021 г., поправено с Разпореждане № 275459/15.06.2021 г.,
постановени по ч.гр.д. № 2419/2021 г., на ВРС, XX-ти с., с коeто е отхвърлено заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу АНК. АЛ.
Ж., ЕГН **********, с местожителство в ********, за заплащане на: разликата над
уважената сума 1424.64 лв., до претендирания размер 5212.73 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница, разликата над уважената сума 646.67 лв., до
претендирания размер 778.47 лв., възнаградителна лихва за периода 07.11.2019 г. –
04.01.2021 г, разликата над уважената сума 16.42 лв., до претендирания размер от 62.26
лв., обезщетение за забава върху предсрочно падежирала главница, за периода 05.01.2021 г.
– 17.02.2021 г., сумата 60.40 лв., лихвена надбавка за забава върху главницата, за периода
07.12.2019 г. – 04.01.2021 г., както и сумата 120.00 лв., разходи при изискуем кредит,
всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2013 г..
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за основателна, по следните съображения:
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК, съдът следва да извърши проверка на представеното изпълнително
основание от формална страна, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
1
досежно това дали представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК (в случая извлечение от
счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. Съдът служебно следи за
липсата на отрицателните предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК, както
и за наличието на предпоставките предвидени в чл. 418 , ал. 3 ГПК.
В настоящия случай от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от
счетоводните книги, носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа
минимално необходимите данни, а именно: за договора за кредит, дата на предсрочна
изискуемост, размер на задълженията по договора, брой и размер на просрочените вноски
по главница и договорна лихва, обосноваване на всяко от задълженията по договора по
основание, период и размер, според неговия вид. Представен е и документът, от който
произтича вземането на банката – Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2013 г.,
както и приложимите Общи условия.
Следователно, в случая е налице редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2
ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Доколкото предмет на заявлението следва да бъде изискуемо вземане, т.е. такова с
настъпил падеж към датата на депозиране на заявлението, то доказването на този факт е в
тежест на заявителя. За да е настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга
следва да е налице и упражнено от страна на банката потестативно право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (така разясненията,
дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г., по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока.
Не са налице изисквания в Закона, ограничаващи кредитора досежно избора на
способ за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, стига да е положена
дължимата грижа за откриването на длъжника (Решение по дело № С-327/10/17.11.2011 г.).
В случая, по делото е представена Покана-уведомление, отправена до А.Ж., в качеството й
на кредитополучател по сключения договор, в което се съдържа недвусмислено изявление за
обявяване предсрочната изискуемост на дълга, индивидуализиран в достатъчна степен е и
договорът. От представените писмени доказателства заедно с Поканата - Съпроводително
писмо № 11225/23.11.2020 г. и приложеният към него Констативен протокол става ясно, че в
случая кредиторът е избрал да връчи изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита чрез ЧСИ, в границите на компетентността му по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Безспорно
е, че връчването следва да се извърши по реда на чл. 47 ГПК, доколкото в ЗЧСИ липсват
специални разпоредби, досежно връчването на покани, съобщения и отговори.
От посочените по-горе писмо и Констативен протокол е видно, че на вписаният в
2
НБД постоянен и настоящ адрес, длъжникът не е бил намерен. За установяване на тази
невъзможност са извършени посещения в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК -
три посещения, с интервал от поне една седмица между всяко като едно от тях е в
неприсъствен ден. При последното посещение е залепено уведомление като са посочени
обстоятелствата по залепването, мястото на залепване, отразена е и липсата на пощенска
кутия на адреса. След като в границите на 2-седмичния срок адресатът не се явил, за да
получи книжата, съобщението е прието за редовно връчено.
За да постанови атакувания акт първоинстанционният съд е формирал извод, че трите
посещения на адреса били извършени в период по-кратък от три седмици. Този извод не
съотвества на данните по делото, видно от датите на посещенията между всяко от тях е
налице период от минимум една седмица.
От доказателствата по делото не се установява друг известен адрес или наличие на
трудов договор, действащ към периода на осъщественото връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, на който длъжникът да не е бил търсен.
Не се споделят изложените мотиви касещи неравноправност на клаузи от ОУ. На
първо място, от уточняващите молби е видно, че наказателна лихва в размер надвишаващ
законната такава не е прилаган, поради което и неоснователно е отказано издаването на
заповед за сумата 60.40 лв. Неоснователно е отказано и издаване на заповед за сумата 120.00
лв., също по доводи за неравноправност.
Налага се извод за неправилност на извода на първостепенния съд и след като в
рамките на извършената по чл. 418, ал. 2 ГПК, се удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, частна жалба е основателна, а постановеното Разпореждане в
отхвърлителната му част – незаконосъобразно.
С оглед основателността на жалбата, следва да се уважи и искането на частния
въззивник за присъждане на сторените разноски за въззивното производство – в размер на
заплатената държавна такса. Така дължима се явява държавна такса в размер на 15.00 лв.
Тези допълнителни разноски следва да се възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва да се включат в
заповедта при изпълнение на въззивния акт.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 271657/08.04.2021 г., поправено с Разпореждане №
275459/15.06.2021 г., постановени по ч.гр.д. № 2419/2021 г., на ВРС, XX-ти с., в
3
отхвърлителната му част И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19
срещу АНК. АЛ. Ж., ЕГН **********, с местожителство в ********, за разликата над
уважената сума 1424.64 лв., до претендирания размер 5212.73 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението – 17.02.2021 г. до изплащането, разликата над уважената сума 646.67 лв., до
претендирания размер 778.47 лв., възнаградителна лихва за периода 07.11.2019 г. –
04.01.2021 г, разликата над уважената сума 16.42 лв., до претендирания размер от 62.26
лв., обезщетение за забава върху предсрочно падежирала главница, за периода 05.01.2021 г.
– 17.02.2021 г., сумата 60.40 лв., лихвена надбавка за забава върху главницата, за периода
07.12.2019 г. – 04.01.2021 г., както и сумата 120.00 лв., разходи при изискуем кредит,
всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2013 г.,
както и разликата над уважената сума 58.50 лв. до претендирания размер 174.68 лв.,
разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед
на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 15.00 лв., в полза на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, която сума да се включи в издаваната заповед, на
основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4