Решение по адм. дело №540/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от И. Н. С., [ЕГН] с адрес гр. Сливен, [улица], чрез адв. П. П. от САК срещу изричен отказ от 01.08.2025 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я., в качеството му на администратор на лични данни, в частта, в която не е предоставено копие от сключени договори за кредит, носители на лични данни, както и свързаните с направените по договорите плащания, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили, в това число главница, лихви, такси, неустойки и др.. Оспорването намира правното си основание в чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че отказът в обжалваната му част е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че: на 30.04.2025 г. е изпратено от С., чрез пълномощник до „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД чрез ССЕВ заявление, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, доставено на дружеството на 30.04.2025 г.; със заявлението изискала от администратора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД копие на лични данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл. 15 пар. 3 от Регламента във връзка със сключените между С. и "Аксес Файнанс" ООД договор за кредит № ....... и сключения във връзка с обезпечаването договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД; в обема на обработваните от администратора лични данни се съдържала информация за извършените плащания по сключените договори за потребителски кредит, като със заявлението е поискано да бъдат предоставени свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашение на задължения по съответния договор, както и за погашения на кои компоненти от договора са използвани от кредитора заплатените суми /в това число главница, лихви, такси, неустойки и други/; със заявлението е направено искане за предоставяне на копие от договор за кредит № ....... и договор за предоставяне на гаранция № ....... като носители на лични данни. На 01.08.2025 г. бил връчен на посочената в заявлението електронна поща отговор от дружеството, като към отговора се предоставяли изрезки от изисканите документи, като се прилагала първа и последна страници от Договор за кредит, Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна кредитна карта бяла карта, Приложение №1 към договора за кредит, Общи условия и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения. Изрично се отказвало да се предоставят данните за това какви компоненти от задълженията С. е погасила с получените плащания с аргумент, че това се извършва автоматично от използвания от дружеството софтуер, както и че е счетоводно-техническа информация. Твърди, че обжалвания в частта му изричен отказ е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счита, че е нарушено правото на достъп на субекта на лични данни, съгласно чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и съвета. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения в частта му изричен отказ и върне преписката със задължителни указания за предоставяне на данните. Претендира разноски и адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание жалбоподателят И. Н. С., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В молба по делото, чрез процесуален представител – адв. П. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски по представен списък, както и адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В представения с преписката отговор поддържа тезата, че е изпълнил задължението си по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като е предоставил копие от обработваните лични данни, включително чрез извадка от сключените договори за кредит със субекта и справка за получените плащания, по кредитите. Смята, че последното не включва предоставянето на копия от документи, носители на лични данни. Заявява недопустимост, алтернативно - неоснователност на жалбата с молба за нейното отхвърляне и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Настоящата жалба е допустима, като подадена от активно-легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена в законоустовения 14-дневен срок, тъй като писмото е получено на 01.08.2025 г., а жалбата е подадена на 13.08.2025г., чрез ССЕВ.

По делото се установява, че на 30.04.2025 г., чрез упълномощен представител жалбоподателят С. е изпратил по електронен път заявление, с което на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) № 679 от 2016 г. на ЕП и на Съвета изискал от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да бъде предоставено потвърждение за обработваните от лични данни на субекта на данни, в това число целите за обработването, съответните категории лични данни, получателите или конкретните получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранението на всяка от личните данни и останалите, предвидени реквизити, както и да бъде предоставено копие на личните данни, които са в процес на обработване. Изискано е на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламента, да бъдат предоставените свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по сключен договор за кредит № ....... и сключен договор за предоставяне на гаранция № ......., както и за погашения на кои компоненти от съответните договори са използвани заплатените суми (в това число главница, лихва, възнаграждение за поръчителство, лихви, такси, неустойки и други), както и да бъдат предоставени копия на договор за кредит № ....... и договор за предоставяне на гаранция № ........ Не е спорно обстоятелството, че между "Аксес Файнанс" ООД и И. Н. С. е сключен договор за кредит № ......., както и между И. Н. С. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № ........ На 01.08.2025 г. до пълномощника на жалбоподателя е изпратен на електронна поща отговор от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, озаглавен становище, в който е посочено, че: Въз основа на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от дата 11 ноември 2016 г. и Приложение № 1/26 януари 2023 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД (цесионер) и “Аксес Файнанс” АД (цедент), задължението на С., произтичащо от Договор за кредит Бяла карта № ....... сключен на 10 април 2019 г. с “Аксес Файнанс” АД, в качеството му на продавач, е прехвърлено на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД; дружеството е започнало обработка на личните данни въз основа на горепосочения договор за цесия; посочени са дължимите суми по Договор за кредит Бяла карта № .......; постъпилите до момента суми; обработваните лични данни от ответника, а именно: целите на обработване, име, презиме, фамилия, ЕГН, номер на лична карта, издател, постоянен адрес, настоящ адрес, мобилен телефон и и-мейл; данни за предоставения й кредит, вкл. размера на дължимото към момента, срок за съхраняване на информацията и други данни, посочени в същия. (лист 41-52 от делото). Изрично е посочено, че еднообразен екземпляр от сключения договор за кредит е предоставен надлежно от Кредитора при сключването му, поради което дружеството, намира искането за предоставяне на носител на договор за кредит във връзка със заявено право на достъп, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, за неоснователно и прекомерно.

От доказателствата се установява, че няма висящо производство със същия предмет и страни пред Комисията за защита на личните данни (писмо изх. № ППН-01-1423#1/28.08.2025 г. на Председателя на Комисията за защита на личните данни).

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от постановения отказ. Депозирана е в срок. Оспореният отказ е годен предмет на съдебен контрол по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД.

Подадената жалба е основателна, при следните съображения:

Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент(ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган - Комисията за защита на личните данни (чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД) и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД).

Ограничителното условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал. 4 на чл. 39 ЗЗЛД - да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Видно от представеното и прието по делото Писмо с изх. № ППН-01-1423#1 от 28.08.2025 г. няма висящо или приключило производство пред Комисията, инициирано от И. Н. С. срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че между жалбоподателя С. и "Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр. София са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени договори за паричен заем, наличието на което обстоятелство не е спорно по делото, като оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството –ответник, и съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679).

Ответникът по жалбата „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679/, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Това мотивира съда да приеме, че за дружеството, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от настоящия жалбоподател искане, като с оглед разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, е следвало да бъде предоставена без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането.

Съгласно чл. 4 т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Съгласно чл. 4 т. 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл. 37б ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено "Право на достъп на субекта на данните", като в § 1 е прието, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните.

Според чл. 15 § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В конкретния случай, отправеното от жалбоподателя С. искане до администратора на лични данни – "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД има характер на заявление по смисъла на чл. 37б ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

От отговора на администратора на лични данни е видно, че не е предоставено копие и изрично е отказано предоставянето на копие от договора за паричен заем и от договора за предоставяне на гаранция. Ответникът не отрича, че с произнасянето си по депозираното заявление е счел искането за предоставяне на носител на договор за кредит за неоснователно. В отговора е формулиран изричен отказ за предоставянето на копие на договор за потребителски кредит, като е посочено, че на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за паричен заем се сключва в два екземпляра по един за всяка от страните, поради което следва да разполагате с екземпляр от същия. Изложени са съображения, че такова задължение не съществува за администратора на ЛД. В отговора на жалбата се поддържа становище, че искането за предоставяне на носители на документи на хартиен носител - договор за кредит е извън приложното поле на Регламента и не се дължи по реда на § 15 от ОРЗЛД.

С оглед изложеното, отговорът на администратора е в нарушение на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, предвиждащ правото на достъп на субекта на лични данни. Относно поисканото от жалбоподателя С. копие на договори, следва да се отчете, че разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва на конкретен субект, а посочените договори са носители на информация за обработваните лични данни по смисъла на чл. 15 § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Дори копие от посочените договори да е на разположение на жалбоподателя С., същата, в качеството си на субект на данните, не може да бъде лишена от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка със съществуващите между нея и администратора на лични данни взаимоотношения.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал повод да тълкува чл. 15, § 3, първо изречение от ОРЗД, който гласи, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Изхождайки от принципа на прозрачност, предвиден в чл. 12, § 1 от Регламент 2016/679 СЕС приема в Решението си от 04.05.2023 г. по дело С-487/21, че правото да се получи от администратора копие на лични данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Съдът посочва, че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права. СЕС подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

В чл. 6, § 1, б. "б" от ОРЗД е регламентирано, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, какъвто е разглежданият случай (обработването на лични данни на жалбоподателя е във връзка със сключен договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция). Жалбоподателят изрично е поискал да му бъдат предоставени копия от договорите - носител на личните му данни, за да извърши проверка на обработваните данни. В случая съдът приема, че предоставянето на същите е било задължително, за да може жалбоподателят ефективно да упражни предоставеното му с Регламента право. Без значение е целта на това искане и дали жалбоподателят съхранява или не своя екземпляр от договора. Това са обстоятелства неотносими към задължението на администратора на личните данни съгласно ОРЗД и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б, във вр. с чл. 37в от ЗЗЛД. В случая ответникът изрично е отказал да предостави копия на исканите ДПК.

Съдът счита, че с оглед ефективно упражняване на правата, предоставени му с Регламент /ЕС/ 2016/679, жалбоподателят има право да получи и достъп до обработваните му лични данни, свързани с плащанията по договорите за кредит, а именно в какъв размер и на кои дати са постъпили такива за погашения по сключените договори за кредит, както и за погасяване на кои компоненти от съответния договор кредиторът е използвал заплатените суми /в това число главница, лихви, такси, неустойки и други/, доколкото това е необходимо за извършването на проверка дали личните му данни се обработват законосъобразно /поради наличие на договор и в негово изпълнение/ и точно /размер на задължението и срок за изпълнението му/.

Следва да бъде посочено и това, че не са налице законовите предпоставки за отказ от предоставянето на ЛД. Същите са конкретно изброени в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от ОРЗД, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

Поради тези съображения жалбата се явява основателна. Оспореният в частта му изричен отказ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Преписката следва да бъде върната на ответника, като администратор на лични данни, за произнасяне по заявлението на жалбоподателя в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в същото.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно и пълномощно, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, който е в размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Н. С., [ЕГН] от гр. Сливен отказ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД по заявление на И. Н. С. от 30.04.2025 г. в частта, в която не е предоставено копие от договор за кредит № ....... и договор за предоставяне на гаранция № ......., съдържащи лични данни, както и свързаните с направените по договорите плащания, който отказ е инкорпориран в писмо от 01.08.2025 г. на дружеството „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, действащо в качеството му на администратор на лични данни.

ВРЪЩА преписката на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за ново произнасяне по заявление на И. Н. С. от 30.04.2025 г., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, 14-дневен срок за произнасяне по заявлението на И. Н. С., считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я., да заплати на И. Н. С. с [ЕГН] от гр. Сливен, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я., да заплати на адвокат П. С. П., вписан в Софийска адвокатска колегия с личен № ...................., с код по БУЛСТАТ ................, адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.