РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Смолян , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100225 по описа за 2021 година
Ищецът В. Б. УЗ. от гр. Смолян е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР обективно и кумулативно съединени
искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 002,83
лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд в периода 01.01.2018 – 15.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.02.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата в размер на 280,66 лв., считано от първо число на
месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е дължимо всяко месечно
възнаграждение до 15.02.2021 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността водач на специален автомобил II степен в група „Пожарогасителна и
спасителна дейност“ на районна служба ПБЗН при РДПБЗН – Смолян при ГДПБЗН при
МВР - София, по месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За времето
01.01.2018 г. до 15.02.2021 е положил общо 2000 часа нощен труд, от които 80 часа на
официални празници. След превръщането на часовете положен нощен труд в дневен се
получава разлика допълнителен извънреден труд, който не е заплатен от работодателя и
неговата стойност възлиза на 1900 лв.. Отчитането на положения труд се извършва сумарно
чрез протоколи, на тримесечия. Разликата след превръщането на часовете положен нощен
труд в часове дневен труд не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР;
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-
908/02.08.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.). Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.
1
84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е
поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на
лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения, като началната дата
за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този на съответния месец, в който е
положен извънреден труд. Претендира присъждане на деловодните разноски. В срока по чл.
131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. Признава фактите, че в процесния период ищецът е работил
на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени, при
сумирано изчисляване на работното време. Оспорва исковете по основание и размер и счита
същите за неоснователни. Прави възражение за погасяване по давност на претендираното
възнаграждение за периода 01.01.2018 – 15.02.2018 г.. Възразява, като твърди, че по
отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само ЗМВР и подзаконовите
му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време
/график на дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР, както и в
чл. 3 от Наредбите № 8121з-776/29.07.2016 г. и последвалите такива от 07.01.2020;
21.10.2020 и 15.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна
работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита,
че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски
органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в
ЗМВР. Твърди, че в ЗМВР е направено разграничение между нощния и извънредния труд и
начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на
извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден,
тъй като не е полаган извън установеното работно време и определената продължителност
на нощния труд в чл. 187 ЗМВР и чл. 3 от Наредбите № 8121з в посочения период. Не е
положен нито извънреден дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Твърди, че с
промените в ЗМВР ДВ бр. 60/7.07.2020 г. продължителността на дневните и нощните смени
е изравнена – 8 часа и съгл. ал. 4 на чл. 187 нощните следва ад се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към това през нощта. Така е спазено законовото изискване за преобразуване
на нощния труд в дневен. Освен това ЗМВР разграничава нощния труд от извънредния.
Твърди, че ищецът не разграничава двата вида труд и полагането на нощния труд е в
рамките на установената продължителност и не е полаган извънреден такъв по смисъла на
закона. Положеният от ищеца труд е правилно отчетен и начислен и съответно правилно е
заплатен. Поради неоснователност на главния иск смята за неоснователен и акцесорния иск
за лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. П поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът представляван от ст. юр. С, моли исковете да бъдат отхвърлени по
съображенията, развити в писмена защита.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните и видно от служебната бележка на л. 4, издадена от
ответника, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период,
като до момента изпълнява длъжността водач на специален автомобил II степен, той и
пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ при РСПБЗН – Смолян при
РДПБЗН – Смолян при ГДПБЗН при МВР - София и полага труд на смени.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен
служител в системата на МВР работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при
2
сумирано отчитане на работното време. За периода 01.01.2018 – 15.02.2021 г. е положил
нощен труд общо 1 724 часа /215 нощни смени/, от които 64 часа положени в официални
празници които часове отработен нощен труд са начислени по ведомост и изплатени на
основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР като допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час, без да
са преобразувани в дневен труд. За изработените часове през дните на официални празници
на ищеца е изплатено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници в
размер на 100 % от основното месечно възнаграждение, както и за всеки отработен час
извънреден труд е получавал увеличена с 50 % часова ставка. Положените часове нощен
труд, обаче не са преобразувани в дневен труд. В таблица към заключението по тримесечия
е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в
съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е приравнен нощният труд в дневен в
размер на 2 002,83 часа и е определен положен извънреден труд в размер на 237 часа, които
са над нормативно определените 70 часа на отчетен период /видно от колона 4 от таблицата
към заключението/, на стойност 2 002,83 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е
ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва по тримесечия към
15.02.2021 г. е определена в размер на 280,66 лв..
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 2 002,83 лв., представляваща
дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в
периода 01.01.2018 – 15.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и акцесорен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата в размер на 280,66 лв., считано от първо число на месеца, следващ съответното
тримесечие, за което е дължимо всяко месечно възнаграждение до 15.02.2021 г. – датата на
подаване исковата молба.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. От заключението по СИЕ безспорно се установи също, че в
посочения период от време същият е положил извънреден труд общо 237 часа, които не са
начислени и заплатени.
Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в разпоредбата
на чл. 50а, ал. 1 ЗДСл, приложима и за служителите в системата на МВР, според която
извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него
работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на
органа по назначаването. Ал. 2 на чл. 50а ЗДСл предвижда субсидиарното приложение на
разпоредбите на Кодекса на труда относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд. Ето защо следва да се приеме, че КТ намира
субсидиарно приложение и по отношение на работещите по служебно правоотношение по
ЗМВР по въпросите уреждащи допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.
3
В разпоредбата на чл. 176 ЗМВР е определено формирането на брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в системата на МВР от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Такова допълнително възнаграждение по
смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР представлява и възнаграждението за извънреден труд.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5 е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира със: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал. 6
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. В ал. 7 е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно.
С ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 10.07.2020 г., разпоредбата е изменена, като
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч.. Създадена е нова ал. 4, с която е определено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба №
4
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение.
В рамките на процесния исков период са действали: Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното време, режима за дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР в периода от 02.8.2016 – 09.01.2020 г.;
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. в периода 10.01.2020 – 02.11.2020; Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 в периода 03.11.2020 – 31.12.2020; Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 в
периода 18.12.2020 – 01.01.2021 г..
В посочените наредби липсва изрично правило за преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените часове труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа с
коефициент 1,143, каквото правило съществуваше в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., Наредба № 8121-3-407/11.08.2014 г.. Липсата на такова правило в
наредбата обаче не означава, че подобно преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда.
Липсата на изрично правило за преизчисляване на работното време на положените
часове нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа при сумирано отчитане с коефициент
1,143, обаче не означава, че подобно преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. При това положение при сумирано изчисляване на работното време за работещите на
смени служители на МВР следва да се приложи изрично уредения в общото трудово
законодателство /чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата/ принцип за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Нормативната празнота поради липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
5
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд, е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело №405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя. В цитираното решение е
посочено, че възнаграждението по чл. 261 КТ се дължи на друго основание.
Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в
сила от посочената дата, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и
6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена
работа); начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата на
заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност
или само нощна). Ето защо, няма значение, че при сумирано отчитане на работното време
нощните часове се превръщат в дневни.
Полагането на нощен труд е свързано с настъпване на определени благоприятни за
работника компенсаторни правни последици, в противен случай не би имало разлика между
дневен и нощен труд. В този смисъл е и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета на Европа). Неблагоприятните за човешкия организъм характеристики на нощния
труд са общовалидни, без значение дали съответният работник/служител полага труд по
силата на трудово или служебно правоотношение. Именно тези последици цели да
компенсира преобразуването на нощния труд в дневен.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
6
завишено почасово заплащане за нощния труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато продължителността е надвишена, се касае за положен извънреден труд,
който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения. В случая, както е посочено по-горе, на ищеца е изплатена
само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период, но не и
извънредния труд, получен след преобразуването на нощните часове в дневни.
Съдът се солидаризира с решение № 14/27.03.2012 по дело №405/2011 на ВКС, ГК,
IV г.о., в мотивите на което е прието, че въвеждането на сумирано изчисляване на работното
време е право на работодателя, като в случай, че периодът на отчитане на сумираното
работно време е едномесечен, извънреден труд ще е налице, ако реално отработеното от
ищеца време за съответния месец, надвишава нормочасовете за месеца. Аналогично следва
да се приеме, че надвишаването на допустимите нормочасове за съответния отчетен период
при отчитане на сумирано изчисляване на работното време, каквото в случая е прието по
тримесечия, е налице извънреден труд, който следва да бъде заплатен допълнително.
Положеният от ищеца извънреден труд общо 237 часа е установен от експертизата
при отчитане на предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано
изчисляване на работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е
начислен само нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от
заключението по СИЕ, че положените часове извънреден труд, получени след
преобразуването на положения нощен труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден
график от ответника, както и че този извънреден труд не е начислен и изплатен и не е
компенсиран с почивка.
Що се отнася до периода след изменението на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, а именно от
01.10.2020 г. до 11.02.2021 г., претенцията е неоснователна по следните съображения: С
промените на ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. законодателно е въведено правилото, че
положеният нощен труд не следва да се преизчислява с коефициент 1.143, а с коефициент
единица. Посоченото изменение в нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, е с материалноправен
характер и се прилага занапред, след обнародването й. Доколкото извънредният труд,
полаган от ищеца се изчислява на тримесечие, то законодателното изменение е приложимо,
считано от последното тримесечие на 2020 г., т.е. от 01.10.2020 г.. Периодът от 01.10.2020 г.
до 17.02.2021 г. е част от процесния период, поради което горепосоченото изменение
рефлектира върху размера на дължимото на ищеца възнаграждение.
Съобразно експертизата на вещото лице, за последното тримесечие на 2020 г. и до
15.02.2021 г., ищецът е положил 26 часа извънреден труд, който възлиза на стойност 267,12
лв. Тази сума следва да бъде извадена от общо определеното като дължимо възнаграждение
от 2 002,83 лв., предвид горепосочените законови изменения. Предвид изложеното,
претенцията с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР се
7
явява основателна за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. за сумата от 1 735 лева, като за
разликата от тази величина до пълния претендиран размер от 2 002,83 лв. и за периода
01.10.2020 г. – 15.02.2021 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Ответникът е изпаднал в забава, като не е
платил съответните часове извънреден труд в месеца следващ съответното отчетно
тримесечие, през което е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата помесечно
сума за извънреден труд се дължи от първо число от месеца, следващ съответното отчетно
тримесечие, за който се дължи трудовото възнаграждение, като от заключението на вещото
лице, кредитирано от съда и неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва към
датата на подаването на исковата молба е в общ размер 280,66лв.. От тази сума следва да се
извади лихвата върху недължимото възнаграждение в периода 01.10.2020 г. – 15.02.2021 г.,
която възлиза на 1,70 лв. и така се получава дължимата лихва за забава в размер на 278,96
лв. за периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие,
в което е положен извънреден труд, до 15.02.2021 г.. За разликата до пълния предявен
размер от 280,66 лв. искът за лихва е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
както и за периода от 01.01.2021 – 15.02.2021 г.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски.
Ищецът е платил на адв. П адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., видно
от договора за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на ответната
страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като платеното е
в предвидения минимален размер. Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 352,79 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва ищецът да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 35,32 лв., пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС Смолян сумата от 239,40 лв., от която 119,40 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, представлявана от
главен комисар НСН, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати
на В. Б. УЗ., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****, сумата от 1 735 лв., представляваща
дължимо трудово възнаграждение за положения извънреден труд в периода 01.01.2018 г. до
30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения
размер от 1 735 лв. до пълния претендиран размер от 2 002,83 лв., както и за периода
01.10.2020 г. – 15.02.2021 г..
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, представлявана от
главен комисар НСН, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. Б. УЗ., ЕГН
**********, от гр. Смолян, ул. „****, сумата от 278,96 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко месечно възнаграждение за
извънреден труд, за периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното
отчетно тримесечие, в което е положен извънреден труд, до 15.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения размер от 278,96
лв. до пълния претендиран размер от 280,66 лв., както и за периода 01.01.2021 – 15.02.2021
г.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, представлявана от
главен комисар НСН, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. Б. УЗ., ЕГН
**********, от гр. Смолян, ул. „****, направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 352,79 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Б. УЗ., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК да заплати на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, представлявана
от главен комисар НСН, юрисконсултско възнаграждение в размер на 35,32 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР - София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, представлявана от
главен комисар НСН на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Смолян
сумата от 239,40 лв., от която 119,40 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. П на посочения в
9
исковата молба съдебен адрес и на ответника на посочения в отговора съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10