№ 2218
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168146 по описа за 2023 година
Предявени са от Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ..........., представлявано от ИЕ със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ..... №23Б, срещу С. К. И., ЕГН **********, гр. София,
БУЛ.Е № 138, вх.А, ет.3, ап.310/311, с пълномощник адвокат М. А. със съдебен адрес: гр.
София, ул. П № 3, ет. 2, кантора 22, и Н. Н. И., ЕГН **********, гр. София, БУЛ.Е 138, вх.
А, ет.3, ап.310/311, действащ чрез особен представител адвокат Р. Д.-Н., със съдебен адрес:
гр. София, ул. Хан А № 7, ет. 2, офис 4, за установяване в отношенията между страните на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че С. К.
И. дължи на ищеца за цена на доставена от дружеството топлинна енергия сумата в размер
на 1085,89 лв., ведно със законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 20.03.2023 г. в размер на 198,02
лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 16,25 лв., ведно със
законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г. в размер на 2,82 лв. а Н. Н. И. дължи на ищцовото
дружество за цена на доставена от дружеството топлинна енергия сума в размер на 1085,89
лв., ведно със законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 20.03.2023 г. в размер на 198,03 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 16,25 лв., ведно със законна лихва за
периода от 05.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 20.03.2023 г. в размер на 2,83 лв. – иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. СОФИЯ, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, БУЛ.Е 138, вх.А, ет.3, ап.310/311, аб.№
1
328422 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., включително. Сочи, че ответниците не са
изпълнили задължението си да заплатят доставената в имота им топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна С. К. И. не е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, поради което е загубила възможността да реализира правата си по чл. 133 от
ГПК.
Ответната страна Н. Н. И., чрез особен представител, е подала в срока по чл. 131 от
ГПК отговор на исковата молба, като оспорва исковата молба като нередовна, недопустима,
както и неоснователна. Счита, че исковата молба е нередовна, поради липса на
конкретизация кой е топлоснабденият имот и по какъв начин е изчислена отговорността на
Н. И. за ½ част от претендираната сума. Сочи, че от представените писмени документи с
исковата молба и посоченото в нея, се установявало, че ответникът Н. И. е наел една стая,
без посочена застроена площ, находяща се в гр. София, бул. Е № 138, вх. А, стая 310, а
другият ответник е наел стая, находяща се в гр. София, бул. Е № 138, вх. А, стая 311. Счита,
че двете стаи не формират недвижим имот по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за
собствеността, ЗКИР и ЗУТ, който да се счита топлоснабден. Твърди, че липсват каквито и
да било данни в исковата молба, от които да става ясно по какъв начин е определено, че Н.
И. дължи половината от процесната сума, представляваща цена за топлинна енергия,
доставена в една стая без площ, която не представлява топлоснабден имот. Счита иска и за
недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника Н. И., тъй
като липсват доказателства, че същият има качеството на потребител на топлинна енергия
като собственик или ползвател на стая 310. Счита, че качеството на наемател на ответника
не го прави потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Счита исковете и за
неоснователни, поради липса на възникнало облигационно правоотношение между страните.
Оспорва качеството на наемател на ответника, както и че ползва стаята. Твърди, че
ответникът не обитава посочената стая и поради това не дължи суми за топлинна енергия,
каквато не е ползвал. Оспорва подписите под Договора за наем от 23.09.2012 г. и анексите
към него, както и върху декларация образец М1 без дата да са положени от Н. И.. Оспорва
автентичността на представените документи и моли съда да разкрие производство по
оспорване на истинността им, в частност тяхната автентичност. Оспорва размера на
исковата претенция и че ищецът е доставил твърдяното количество топлинна енергия. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли съда да отхвърли иска като
изцяло неоснователен.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 18289/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответниците. Поради
ненамиране на длъжниците на известните по делото адреси, липса на месторабота и адрес
на упражняване на търговска дейност, съдът е дал указания на ищеца по реда на чл. 415 от
ГПК за възможността за установяване на вземането по исков ред. Това обуславя правния
2
интерес на ищеца от водене на настоящото производство срещу ответниците.
Съдът е дал указания на ищеца да представи част от представените с исковата молба
доказателства в оригинал. В съдебно заседание в оригинал е представена за констатация
молба от Н. Н. И., представляваща бланка, саморъчно изписана със син химикал от лице с
посочените имена, ЕГН, съответстващ на този на Н. Н. И., посочен в молба – декларация,
приложена в заверено копие на лист №28 по делото. В представената в оригинал молба са
посочени адрес и месторабота на лицето и волеизявление да му бъде открита партида на
горепосочения адрес - бул. Е №138, ж.к. Люлин, като е отразено, че семейството му се
състои от един член и дата 10.11.1993 година. Под подписа на лицето, положен със син
химикал, е изложено изявление на лицето Вилис Петков Генчев с посочени лични данни и
саморъчно положен подпис, че изнесеното в молбата отговоря на истина. Под подписа на
посочените лица с червен химикал е изписано с римски цифри „XI“ и с арабски цифри „93“
и положен подпис с червен химикал, за който няма посочени качество и имена на лицето,
което е положило подписа. В молбата със син химикал е изписано над изявлението на Н. Н.
И. текста “Води се на Любчо Христов И.“. Представеният в оригинал документ не
съставлява идентичен такъв с молбата – декларация, приложена на лист 28 от делото. Не са
представени в оригинал, а като ксерокопия, незаверени от страната, Писмо с изх.
№08/01.03.20217г. от „УФ ССБ“ ЕООД до Т София ЕАД, Протокол от 29.03.2017 г. за
проведена среща за уточняване на партидите и потреблението на топла вода в блоковете на
„УФ“, както и молба-декларация на С. К. И. не са в оригинал. Съдът е върнал посочените
документи на ищеца, същите не съставляват оригинали и не констатират идентичност с
представените такива по делото като заверени копия. Предвид непредставяне в оригинал на
посочените в Определението по чл. 140 от ГПК документи, а именно: Договор за наем от
23.09.2012 г., сключен между „УФ ССБ“ ЕООД и Н. И.; Анекс от 26.08.2019 г. между
същите страни; Анекс от 26.08.2020 г. между същите страни, анекс от 30.08.2021 г.
между същите страни; Декларация образец М1 без дата, съдът не зачита представените
копия като ги изключва от доказателствения материал по делото. Съдът изключва от
доказателствения материал и Молба-декларация на л. 28-29 от делото, предвид това, че
представеният оригинал не е идентичен със същата, а и представеното копие по делото
е без дата, не е подписано в частта за декларацията.
Изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-техническа
експертиза установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса,
където се намира процесният топлоснабдяем имот, се измерва и отчита, съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът
се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез
преносим терминал на първо число на месеца. В сградата се ползва топлинна енергия за
подгряване на вода. Етажната собственост е сключила договор за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество, което е извършвало
разпределението на топлинна енергия след отчет на водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е
3
посещавала имота, по време на отчитането са попълнени документите за отчет, които са
подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.
Установено е от експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна
енергия е 2169.26 лв. за подгряване на вода.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата за периода не е погасена. Непогасената главница за периода
възлиза на 2171.78 лв. за топлинна енергия, лихвите за периода върху тази главница възлизат
общо на 393.07 лв., такса за дялово разпределение в размер на 35.0209 лв., а лихва върху
таксата за услугата дялово разпределение в размер на 6.34 лв.
Съдът приема за установена като дължима главницата в размер, установен от вещото
лице по СТЕ, което е извършило надлежните изчисления.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответника Н. И. не
се установява безспорно от представените и събрани писмени доказателства, тъй като не са
представени оригиналите на документите, оспорени от ответника Н. И., поради което не се
установява същият да е собственик, вещен ползвател или ползвател на облигационно правно
основание на процесния имот.
По отношение на ответника С. И., тъй като същият не е ангажирал отговор и не е
оспорил доказателствата спрямо него, съдът приема, че представените Договор за наем от
23.08.2012 г., сключен между ответника и „Успех – Ф ССБ“ ЕООД, със срок от 12 месеца,
удължаван с приложените анекси към него, то същият като наемател на процесния имот е
имал задължението да заплаща консумативите за неговото ползване, в това число и топла
вода.
При така събраните доказателства съдът счита, че исковете срещу ответника Н. И.
следва да бъдат отхвърлени като недоказани, а срещу С. И. да бъдат уважени като безспорно
установени по основание и размер.
При този изход от спора, право на разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в заповедното производство за всеки един от двамата
длъжници в общ размер на 51.06 лв., а в исковото – за държавна такса 26.06 лв., депозити за
вещи лица в размер на 250 лв. за ответник, както и 430 лв. депозит за особен представител
на ответника Н. И., като съдът определя 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Така, ответникът С. И. следва да
заплати на ищеца разноски в двете производства сума в общ размер на 377.12 лв.
Ответникът Н. И. не е направил разноски, същият е представляван от особен представител,
поради което такива не му се следват.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
..........., представлявано от ИЕ със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ..... №23Б,
и С. К. И., ЕГН **********, гр. София, БУЛ.Е № 138, вх.А, ет.3, ап.310/311, с пълномощник
адвокат М. А. със съдебен адрес: гр. София, ул. П № 3, ет. 2, кантора 22, по предявените
обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че
ответникът С. К. И., ЕГН ********** дължи на ищеца “Т София” ЕАД, ЕИК ..........., сумите,
както следва: за цена на доставена от дружеството топлинна енергия сумата в размер на
1085,89 лв. (хиляда осемдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.05.2020 г. до 20.03.2023 г. в размер на 198,02 лв. (сто деветдесет и осем лева и две
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 16,25 лв.
(шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки), ведно със законна лихва за периода от
05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
20.03.2023 г. в размер на 2,82 лв. (два лева и осемдесет и две стотинки).
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ..........., представлявано от
ИЕ със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ..... №23Б, против Н. Н. И.,
ЕГН **********, гр. София, БУЛ.Е 138, вх. А, ет.3, ап.310/311, действащ чрез особен
представител адвокат Р. Д.-Н., със съдебен адрес: гр. София, ул. Хан А № 7, ет. 2, офис 4, за
установяване в отношенията между страните на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия сума в размер на 1085,89 лв., ведно със законна лихва за периода от
05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до
20.03.2023 г. в размер на 198,03 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 16,25 лв., ведно със законна лихва за периода от 05.04.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г. в размер на 2,83 лв.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН **********, гр. София, БУЛ.Е № 138, вх.А, ет.3, ап.310/311,
да заплати на “Т София” ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. .... № 23Б, представлявано от ИЕ сумата от 377.12 лв. (триста седемдесет и седем лева и
дванадесет стотинки) за разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно на
уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5