№ 18160
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110119903 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. Л. П., чрез пълномощника му адв. Б.,
срещу „.................“ ЕАД, с предявена установителна искова претенция с искане за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в общ размер
от 3 509,41 лева по изпълнително дело № 728/2022 г. по описа на ЧСИ Д.С. с рег. № 889 на
КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Пазарджик в полза на взискателя „.................“
ЕАД, съгласно изпълнителен лист от 16.06.2011 г., издаден по гр. дело № 475/2011 г. по
описа на Районен съд - Панагюрище, на новонастъпило обстоятелство – погасяване на
вземането по давност и ненадлежно съобщаване на длъжника на извършено прехвърляне на
вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното вземане в общ размер от 3
509,41 лева е удостоверено в изпълнителен лист от 16.06.2011 г., издаден по гр. дело №
475/2011 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, като въз основа на същия е образувано
изпълнително дело № 728/2022 г. Посочва се, че за периода от издаване на изпълнителния
лист на 16.06.2011 г. до образуване на изпълнителното дело през 2022 г. са изминали повече
от изискуемите пет години за изтичане на погасителната давност. Оспорва се надлежното
цедиране на вземането по изпълнителното дело от първоначалния кредитор на настоящия
взискател поради липсата на надлежно уведомяване за това на длъжника по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. В тази връзка ищецът намира, че уведомления, изпратени от цесионера до
длъжника не са правнорелевантни и обвързващи.
В депозирана по делото уточнителна молба от 22.04.2024 г., във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът уточнява, че вземанията, удостоверени
в процесния изпълнителен лист в общ размер от 1 449,75 лева, чиято дължимост отрича с
процесната искова претенция представляват следните суми: 910 лева – просрочена главница
1
по договор за банков кредит № 0806260249270150/26.06.2008 г. за издаване и ползване на
международна банкова карта, законна лихва за забава за периода от 08.06.2011 г. до
изплащане на вземането и 413,28 лева – наказателна лихва за забава за периода от 07.05.2009
г. до 07.06.2011 г., както и разноските по делото в размер от 126,47 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Уточнено е, че изпълнителният лист е издаден в полза на
кредитора „.................. (България)“ ЕАД.
Съдът, съобразявайки изложените от ищеца твърдения, приема, че в случая исковата
претенция е предявена от потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, доколкото от значение
за придобиване на това качество е основанието, от което са възникнали процесните
оспорени вземания – в случая от облигационно правоотношение, породено от договор за за
издаване и ползване на международна банкова карта, като за същото е ирелевантно, че искът
е основан на твърдяно нововъзникнало правопогасяващо задължението обстоятелство – в
този см. Определение № 18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. дело № 2502/2019 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Предвид това, при определяне на компетентния съд, според правилата на местната
подсъдност, който да разгледа делото и да се произнесе по спора, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018
г.), съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
От данните, съдържащи се в служебно извършената справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. от НБДН следва, че регистрираният настоящ адрес на ищеца П. Л. П. е в
село Попинци, община Панагюрище, което обуславя извода, че компетентен да разгледа
делото съгласно чл. 113 ГПК е Районен съд – Панагюрище, а не Софийски районен съд.
С оглед изложеното и доколкото по арг. от чл. 118, ал. 3 ГПК за подсъдността на
исковете от/срещу потребители съдът следи служебно, то делото следва да бъде прекратено
и изпратено по подсъдност на Районен съд – Панагюрище.
Предвид достигнатия извод, че настоящия съд не е местнокомпетентен да разгледа
делото, то последният не дължи произнасяне по искането на ищеца, обективирано в молбата
му от 25.04.2024 г. за допускане на обезпечение на исковата претенция чрез спиране на
изпълнението по изп. дело № 728/2022 г. по описа на ЧСИ Д.С. с рег. № 889 на КЧСИ и с
район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 19903/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Панагюрище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
2
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца на посочения в исковата молба
съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3