№ 15
гр. Свиленград, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200977 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 612323-F614780 от
19.11.2021 година на И.Д. Началник на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за
приходите (НАП), с което на „Пи.Еф.Си” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Витоша,
ж.к.„Драгалевци”, бул.„Черни връх” № 206, сграда „Аура”, ателие № 13, със
съдебен адрес: град София, ул.„Цар Асен” № 79, етаж 2, ап.№ 5, чрез адвокат
Ивайло Велинов, представлявано от управителя Борислав Георгиев Карев, за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № № Н-18 от 13.12.2006 година), вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за
1
данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител –
адвокат Ивайло Велинов, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
неправилен и незаконосъобразен - липсвало административно нарушение (,
т.е. деяние, с което да се нарушава установения ред на държавно управление),
бил издаден от некомпетентен орган (липсвало упълномощаване на
Началника на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив от новоназначения
Изпълнителен директор на НАП), не била изяснена фактическата обстановка,
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил връчен на
лице без представителна власт (въпросното лице нямало право до получава
АУАН) и следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (, тъй като
нямало настъпили вреди, деянието било с ниска степен на обществена
опасност, съгласно законодателството на Съюза в областта на санкциите в
националното законодателство същите следвало да се съразмерни по
отношение на преследваните цели). Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител. За тях се явява адвокат Ивайло Велинов, който
пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по
повод на която е образувано настоящото производство. Представен е Списък
на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
И.Д. Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП,
редовно призовани, изпращат представител – Юрисконсулт Лиляна Радева,
която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му. В Писмено становище сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения
при издаването му, както и че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, като моли същото да бъде потвърдено. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
2
и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 05.06.2021 година в 00.10 часа служители на АНО – свидетелят М. Д.
Ар. и колегата му Т. В. В. започват да извършват оперативна проверка на
търговски обект – пункт за дезинфекция на товарни автомобили (кабинка
(будка) 2), влизащи от Република Турция на територията на Република
България, находящ се на ГКПП „Капитан Андреево”, което е на територията
на община Свиленград, област Хасково и стопанисван от дружеството-
жалбоподател, при която констатират при засичане на касовата наличност на
намиращото се в обекта ФУ, в присъствието на касиер-дезинфекторите
Антоанета Колева Тананова и Димитър Христов Георгиев, че дружеството-
жалбоподател не е регистрирало промяна в касовата наличност в размер на 3
733.16 лв., т.е. налице е констатирана положителна разлика. Извършват
проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта ФУ модел „Datecs
FP 650” с индивидуален номер DT 851668, монтирано и въведено в
експлоатация, като установяват фактическа наличност в размер на 4 144.36
лв. (съставен е и Опис на паричните средства към момента на започване на
проверката). Разпечатана е касовата наличност от ФУ посредством Дневен
отчет № 0113799, която е в размер на 411.20 лв. ФУ конструктивно притежава
възможност да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми, като няма регистрирани чрез тези функции суми. В Описа
присъстващият служител на дружеството-жалбоподател сочи, че
установената разлика се дължи на обстоятелството, че в 11.59 часа ФУ
генерира Дневен финансов отчет (ДФО) и сумата от 3 733.16 лв. представлява
оборота преди генерирането на Отчета, който не е изведен от касата.
Извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Констатациите
на служителите на АНО са обективирани в Протокол за проверка серия АА №
0009392 от същата дата. Проверката приключва в 08.00 часа.
Предвид констатираната липса на извършена промяна на касовата
наличност на ФУ, в кръга на службата си, М. Д. Ар. – Старши инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол”, Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив, сектор „Мобилни групи” – Хасково,
3
съставя против дружеството-жалбоподател АУАН с № F614780 от 01.07.2021
година. Това процесуално действие извършва с участието на колегата си Т. В.
В. и в присъствието на представител на дружеството-нарушител. В изготвения
АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с неизпълнение на задължението при промяна в
касовата наличност на ФУ това да се регистрира чрез опцията „служебно
въведени” суми, както и на обстоятелствата по извършването му. Посочено е,
че нарушението е извършено на 05.06.2021 година. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на
упълномощен представител на дружеството-нарушител – Христо Стефчов
Николов (с Пълномощно от дата 23.06.2021 година, в което изрично е
посочено, че има право да подписва и получава всякакви документи, свързани
с данъчни нормативни актове, съставени от НАП, включително нейни
поделения и офиси), който в графата, касаеща възражения не вписва такива
против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д. Началник на Отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, издава процесното НП №
612323-F614780 от 19.11.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган, като я
доуточнява – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и налага на дружеството-жалбоподател
административно наказание „Имуществена санкция”. НП е редовно връчено
на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател – Христо
Стефчов Николов (с Пълномощно от дата 23.06.2021 година, в което изрично
е посочено, че има право да получава НП, съставени на дружеството-
жалбоподател), на 10.12.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на
имената и качеството на лицето, получило документа. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
4
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, тъй като не е изпълнило задължението си при промяна в
касовата наличност на ФУ това да се регистрира чрез опцията „служебно
въведени” суми. За това нарушение на основание чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДДС на дружеството-нарушител е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от
органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП
или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е
установена предвид факта, че М. Д. Ар. заема длъжността „Старши инспектор
по приходите” в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол”, Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив, сектор „Мобилни групи” – Хасково, т.е.
той е орган по приходите. Видно от приетата като доказателство по делото
Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на
НАП, Началниците на Отдели „Оперативни дейности” в Дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП, имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП
за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Персоналното заемане на
тази длъжност от издателя на процесното НП се установи от представените
писмени доказателства в тази насока, т.е. Павел Фердов Георгиев се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗДДС –
Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с административен акт –
Заповед и съгласно представената Заповед за заместване. В този ред на мисли
е неоснователно наведеното в Жалбата възражение, касаещо некомпетентност
на АНО, тъй като всяка Заповед за упълномощаване важи до отмяната й, а не
до промяна (освобождаване от работа, длъжност) на Изпълнителния директор
на НАП.
Налични са по делото Справка от Търговския регистър относно
актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и Отчети, водени от
последното.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
5
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 25.01.2022
година свидетел – М. Д. Ар.. Писмените доказателствени източници, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на М. Д. Ар., които са вътрешно безпротиворечиви,
логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение
към представители на дружеството-жалбоподател, което да го провокира да
състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на посочения свидетел не се намериха, а единствено поради
служебното му качество – служител на НАП, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-
жалбоподател. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда
показанията на посочения свидетел – служител на НАП, не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
6
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установеният факт на неизпълнение на
задължението при промяна в касовата наличност на ФУ това да се регистрира
чрез опцията „служебно въведени” суми. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и към Жалбата, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата,
поставена на Транспортния етикет, съпровождащ депозираната в куриерската
фирма Жалба, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
7
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената
правната норма, наказващият орган е доуточнил текста й, не води до
различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказаното дружество, защото в НП се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършило). Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното
нарушение – констатираното нарушение е достатъчно точно описано в НП и
не е налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на
защита на дружеството, поради което не се е стигнало до неразбиране от
страна на дружеството за какво го санкционират, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото на дружеството да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Ето защо фактът, че в АУАН и в НП е посочено, че
наличната сума в касата е 4 144.30 лв. вместо вярната 4 144.36 лв. не
представлява съществено процесуално нарушение и тъй като правилно са
посочени регистрираната съгласно ФУ и разликата.
Иначе казано на практика правната квалификация на нарушението се
явява именно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, като дори
не е необходимо да е налице връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като
последната норма на практика не представлява състав на нарушение, още по-
8
малко на описаното в АУАН и НП (така в Решение № 495 от 12.11.2013
година, постановено по КАНД № 491/2013 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Петя Желева).
Не представлява съществено процесуално нарушение факта, че АНО не
е посочил кое от двете изречения на нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
прилага в конкретния случай, тъй като нормата съдържала две хипотези, но
пък изрично е препратил към ал. 1. Съгласно правната теория и константната
съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на лицето В. съгласно
нормата, действаща към датата на деянието, но този реквизит следва да е
наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото
лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите му имена,
както адреса по местоработата му, е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга
страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение съгласно изложеното в предходния абзац.
Нарушението е извършено в мястото, където е използвано процесното
ФУ. Т.е. мястото е ясно, точно и коректно посочено.
Съгласно чл. 60 от посочената Наредба контролът за спазването се
осъществява от органите на НАП и Българския институт по метрология. В
този връзка Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37,
ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват
нарушенията по цитирания закон, респ. Наредба, издадена въз основа на него,
се съставят от органите по приходите. В процесния казус е установено, а и не
е спорно между страните, че към 01.07.2021 година актосъставителят М. Д.
Ар. е заемал длъжността „Старши инспектор по приходите” в Главна
дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив. Предвид изложеното актосъставителят М.А. безспорно
се явява орган по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от
ЗДДС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения
закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на
актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително
оправомощаване от когото и да било. В тази насока е и изявлението на
свидетеля А., направено в открито съдебно заседание, проведено на
9
25.01.2022 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността Началник на Отдел „Оперативни дейности” -
Пловдив в ЦУ на НАП, чиято материална компетентност да издава НП за
нарушения по чл. 185 от ЗДДС се доказва от приетата по делото № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП (към дата
25.08.2020 година – датата на издаване на посочената Заповед Изпълнителен
директор на НАП е била Галя Пенкова Димитрова съгласно Решение №
269/11.05.2017 година и Решение № 415/13.05.2021 година, двете на
Министър - председателя на Република България, приети като доказателства
по делото), т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – Изпълнителния директор на НАП по
надлежния ред с административен акт - Заповед и съгласно Заповедта за
заместване и деянието е извършено в зоната на отговорност на Отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. В този ред на мисли са
неоснователни наведените в Жалбата възражения, касаещи твърдението, че
АУАН е връчен на лице без представителна власт, тъй като Христо Стефчов
Николов видно от Пълномощно от дата 23.06.2021 година има право да
подписва и получава всякакви документи, свързани с данъчни нормативни
актове, съставени от НАП, включително нейни поделения и офиси.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
10
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 година, издадена на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от
ЗДДС, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно
изведени” суми.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година на Министерството на финансите (МФ), вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Посоченият текст на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС гласи, че Министърът на
финансите издава Наредба, с която се определят условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. На основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е издадена цитираната Наредба, която в чл. 33, ал. 1 предвижда
задължение при промяна в касовата наличност на ФУ това да се регистрира
чрез опцията „служебно въведени” суми. Това задължение е валидно за
всички лица по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, т.е. всички лица, които извършват
продажби на стоки и услуги във или от търговски обект. Съгласно § 1, т. 41
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, „търговски обект” е всяко
място, помещение или съоръжение (например маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки
или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни),
да е част от притежаван недвижим имот (например гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от
което се извършват продажби.
От гласните и писмени доказателства по делото се установява, че
11
дружеството-жалбоподател е осъществило състав на вмененото му нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, вр.чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като в качеството си на задължено лице не изпълнило
задължението си при промяна в касовата наличност на ФУ това да се
регистрира чрез опцията „служебно въведени” суми. В случая е установено,
че ФУ в процесния обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
притежава посочената операция. Тези факти са констатирани при
извършената оперативна проверка на Инспекторите по приходите. По този
начин безспорно е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредбата, една от целите на
която е да осигури възможност за проследяване на паричния поток в
търговския обект чрез създаване на правила за регистрация и отчетност на
паричните средства. По делото е безспорно установено, че дружеството-
жалбоподател е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, като към
датата на извършване на проверката е извършвало търговска дейност в
стопанисвания от него обект (пункт за дезинфекция) по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС. В нито един момент не е било спорно, че процесният обект е
стопанисван от дружеството-жалбоподател и че същият е функционирал, тъй
като от него са извършвани продажби на услугата дезинфекция, включително
служителите на НАП са извършили скрито наблюдение като са установили,
че се издават Фактури. Към момента на проверката, при преброяването на
наличните парични средства в касата е установена фактическа касова
наличност – 4 144.36 лв., а касова наличност от ФУ към момента на
проверката е в размер на 411.20 лв. съгласно Дневния отчет, приложен в
делото. Безспорно се установява, че е налице разлика между фактически
наличните в касата средства и тези, отчетени по документи, без тази разлика
да е отразена по предвидения за това ред чрез функцията „служебно
въведени” суми, т.е. промяната в касовата наличност, възлизаща в размер на 3
733.16 лв., не е регистрирана в наличното ФУ - проверяваното лице не е
отбелязало във ФУ промяната в касовата наличност, а именно движението на
паричните средства до момента на проверката. Ето защо, при събраните
писмени доказателства и свидетелски показания (, които Съдът кредитира),
настоящата инстанция намира административното нарушение за доказано.
Т.е. след като в случая се установява, че дружеството-жалбоподател, в
качеството му на задължено лице, не изпълнява задължението си,
произтичащо от чл. 33, ал. 1 от Наредбата да отрази промяната в касовата
12
наличност, е очевидно, че именно то осъществява състава на нарушението, за
което правилно се ангажира отговорността му. В случая не е налице
изключението по ал. 4 на чл. 33 от цитираната Наредба. Ето защо Съдът не
кредитира наведеното в Жалбата възражение, свързано с неизяснена
фактическа обстановка.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпросът за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС,
преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28
от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП, между които не са посочени мотиви за
прилагането, респ. неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда.
И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността
му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат
(обществените отношения, регулирани с нарушената правна норма, като
такива насочени към охрана на фискалната политика на страната, се считат за
13
засегнати в необходимата степен, оправдаваща санкционирането на
нарушителите със самия факт на извършване на нарушението), така и поради
наличието не само на смекчаващи (липсата на данни в кориците на делото за
други подобни нарушения и факта, че представители на дружеството не са
възпрепятствали проверката или правили опити да я осуетят), но и на
отегчаващо (голямата сума на касовата наличност на ФУ, която не е
регистрирана чрез опцията „служебно въведени” суми) обстоятелства.
Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението
като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл
Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на
закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП.
Причините за така установената разлика в наличните парични средства и
тези по документи, са ирелевантни, доколкото твърдението, че установената
разлика се дължи на обстоятелството, че ФУ генерира ДФО в 11.59 часа и
сумата представяла натрупаният оборот, не отменя по никакъв начин
задължението за регистрацията на тази сума във ФУ по нормативно
установения за това ред и при липса на съмнения, че това ФУ притежава
необходимите за целта операции (изрично посочено в НП и служебно
проверено от настоящата инстанция по спецификация за ФУ модел „Datecs FP
650”, намираща се в интернет). Т.е. за да е налице нарушение по чл. 33, ал. 1
от Наредбата е достатъчно разликата в касовата наличност да не е отразена
чрез съответната операция на ФУ - в случая „служебно въведени” суми.
Произходът на неотразените парични средства би имал значение единствено,
когато се касае за извършване на дейности/продажби, при които не се изисква
регистрирането им и издаването на Фискални касови бележки с оглед
предвиден по Наредбата специален ред за отчитане, но настоящият случай не
е такъв. Именно поради това произходът на наличните в касата и неотразени
парични средства в Дневния отчет на ФУ, е без значение. Този извод на Съда
не се променя и предвид представените и приети като доказателства по
делото Отчети, приложени към Жалбата.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е издадена на основание чл. 118,
14
ал. 4 от ЗДДС (както вече бе посочено), поради което правилно за
нарушаване на чл. 33, ал. 1 от същата е приложена санкционната норма на чл.
185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС, тъй като е установено, че в случая нарушението
не води до неотразяване на приходи.
Административнонаказателният състав на чл. 185, ал. 2, изречение
първо от ЗДДС предвижда налагане на наказание на този, който извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен
акт по неговото прилагане (, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
изречение второ от ЗДДС предвижда, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи (какъвто е настоящия случай), се налагат санкциите
по ал. 1 - по отношение на юридически лица наказание „Имуществена
санкция” в размер от 500 лв. до 2 000 лв. Административното наказание е
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид факта, че административната санкция е
определена в минималния размер, поради което по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП наказание Съдът намира за справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение, както и за правилно с оглед постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди дружеството-нарушител към спазване на установения правен ред
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
По разноските:
В настоящото производство дружеството-жалбоподател претендира
присъждане на разноски в размер на 360 лв. за адвокатски хонорар, а от
страна на АНО – 150 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и Списъци на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
15
(АПК). Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от Съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК когато страната е била представлявана от юрисконсулт, размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. В случая е
представен Списък по чл. 80 от ГПК от страна на АНО. Досежно размера на
юрисконсултското възнаграждение за защита в производства по ЗАНН,
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, според която норма за защита в производствата по ЗАНН
възнаграждението е от 80 лв. до 150 лв., заключава, че за настоящото
производство справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение е сума
от 80 лв. За да определи този размер, Съдът се съобрази с фактическата и
правна сложност на делото, както и с развитието на производството –
работата на юрисконсулта се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства. За разликата до пълния претендиран
размер от 150 лв. искането следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, искането на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. следва да се остави без уважение.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на НАП, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва да присъди сторените в настоящото производство разноски
за юрисконсултско възнаграждение именно на НАП.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП №
612323-F614780 от 19.11.2021 година на И.Д. Началник на Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в
Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с което на „Пи.Еф.Си”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ж.к.„Драгалевци”, бул.„Черни връх” № 206, сграда „Аура”,
ателие № 13, представлявано от управителя Борислав Георгиев Карев, за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 3, вр.ал. 5 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Пи.Еф.Си”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ж.к.„Драгалевци”, бул.„Черни връх” № 206, сграда „Аура”,
ателие № 13, представлявано от управителя Борислав Георгиев Карев, ДА
ЗАПЛАТИ на НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков” № 52, сумата от 80
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №
977/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград, като искането в
останалата част за разликата от 80 лв. до 150 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Пи.Еф.Си” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша,
ж.к.„Драгалевци”, бул.„Черни връх” № 206, сграда „Аура”, ателие № 13,
представлявано от управителя Борислав Георгиев Карев, за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17