ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11230
Бургас, 16.12.2025 г.
Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИНА НИКОЛОВА |
като разгледа докладваното от съдията Марина Николова административно дело № 2460/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане на Д. С. С., с [ЕГН] и адрес: [населено място], к-с „С.“, [адрес], подадено чрез адв. С. И. И. от АК - Бургас, за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000671/05.12.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас. Това особено искане е включено в жалба вх. № 14931/12.12.2025 год., адресирана до Административен съд – Бургас срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000671/05.12.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас.
По отношение на искането за спиране на ПАМ в жалбата се излагат възражения, че ЗППАМ ще причинява на оспорващия С. значителни и трудно поправими вреди. С. има две малолетни деца, за които полага необходимите грижи. Работата му е свързана с пътуване и ползване на МПС, а отнемането на СУМПС рязко ще намали жизнения стандарт на неговото семейство и възможността да контактува и с двете си деца.
С Разпореждане на съда е изискана административната преписка, като същата е представена с писмо вх. № 15063/16.12.2025 год., с което е поискано жалбата да бъде отхвърлена, като се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, за да се произнесе по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:
Жалбата, съдържаща искането за спиране е подадена от Д. С. С. - лице, което е адресат на оспорената ПАМ. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на законовата разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП, поради което оспорването на заповедта няма суспензивен ефект. Предвид изложеното, съдът намира искането за процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:
Както се посочи вече по-горе, административният акт подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, а законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.
Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК.
В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт.
В случая, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Не са налице и нови обстоятелства за него, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата.
В искането, адресирано до съда, е посочено, Д. С. С. има две малолетни деца, за които полага необходимите грижи, а работата му е свързана с пътуване и ползване на МПС, като отнемането на СУМПС рязко ще намали жизнения стандарт на неговото семейство и възможността да контактува и с двете си деца.
Така наведените в жалбата твърдения за необходимост от ползването на автомобил от страна на С., не обуславят основателност на искането по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. От изложеното в искането към жалбата и събраните по делото доказателства не се установява нито наличието на нови обстоятелства, които да не са били известни и да не са съобразени от страна на административния орган при издаването на заповедта, нито конкретни вреди по вид и размер за С., които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на административния акт.
Нещо повече, изложените доводи съдът намира за относими към предпоставките по чл.60, ал. 1 от АПК, като същите са съобразени от законодателя при нормативното въвеждане на предварителното изпълнение на този вид ИАА с разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП. В този смисъл в хипотезата на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, въпросните доводи не обосновават спиране на допуснатото по силата закона предварително изпълнение на обжалваната ПАМ.
Ето защо, съдът намира, че така описаните по-горе обстоятелства, не доказва наличието на различни обстоятелства, от които да се заключи, че за жалбоподателя ще настъпи значителна или трудно поправима вреда, извън вредата, която е съобразена от законодателя при уреждане на предварителното изпълнение на административния акт.
Така описаните обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като нови обстоятелства, които са настъпили в резултат на предварителното изпълнение. Само наличието на нови обстоятелства, възникнали след издаване на акта са предпоставка за спиране на предварителното му изпълнение и съответно липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на искането.
Следователно, настоящият съдебен състав приема, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК - наличието на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, основани на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на административния акт.
Отчитайки всичко изложено по-горе, съдът намира, че искането на Д. С. С., с [ЕГН] и адрес: [населено място], к-с „С.“, [адрес], подадено чрез адв. С. И. И. от АК - Бургас, за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000671/05.12.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо и на основание чл.166 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. С., с [ЕГН] и адрес: [населено място], к-с „С.“, [адрес], подадено чрез адв. С. И. И. от АК - Бургас, за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000671/05.12.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.
| Съдия: | |