№ 242
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000295 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на К. В. Д.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своите родители В. Т. Д. и В. Н. В.,
с.Неофит Рилски, общ.Ветрино, обл.Варна, чрез адв.Р. М. от САК, срещу решение
№60/16.02.2025г., постановено по т.дело №157/2024г. на ОС – Варна, с което е бил отхвърлен
изцяло искът на ищеца за заплащане от страна на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД,
обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на брата на ищеца – Н В. Т.,
починал на 09.02.2021г. при ПТП на главен път I -2, между гр.Девня и с.Неофит Рилски, като
пътник в л.а.Пежо 307, управляван от водача Д С, без правоспособност и след употреба на
алкохол, с превишена скорост.
В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно прилагане
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Въззивникът счита, че по делото са установени всички елементи на деликта, съотв.
отговорността на застрахователя за обезщетяване на понесените от ищеца преки вреди, на
основание чл.432 КЗ. Излага, че в случая не се оспорва като установена с влязла в сила
присъда, вината на водача на автомобила, в който е пътувал брат му, за настъпилото ПТП –
присъда по НОХД №226/2022г. по описа на ВОС. Твърдят се обхванати от обективните
предели на присъдата относими към основателността на прекия иск обстоятелства.
Твърди се, че възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия не е
установено пълно и главно по делото, доколкото експертизата е посочила, че смъртта на
пътника в автомобила би настъпила и при използване на предпазен колан. Счита, че съдът
неправилно е приел за неустановена материалната легитимация на ищеца по иска с правно
1
основание чл.432 КЗ. В тази връзка въззивникът счита, че в противоречие със събраните
доказателства съдът е приел, че не е установена и доказана силната емоционална връзка
между починалия Н Т. и ищеца/негов брат/. Твърди се напротив, че по делото е установено
изключително по интензитет и продължителност страдание на ищеца, обусловено именно от
загубата на неговия по-голям брат. Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил задълбочено
събраните свидетелски показания, поради което е достигнал до погрешни изводи. Твърди, че
между двамата братя е имало изградена силна емоционална връзка, която надхвърля
обичайните отношения в този кръг родство. Във взаимоотношенията между двамата братя
починалото лице е било със статут на родител и ментор. Цитират се свидетелските
показания, които установяват пряко тези отношения. Посредством експертизите била
установена и понесена от ищеца психотравма. /СПхЕ и СПхтЕ/ Акцентира се на голямата
възрастова разлика между двамата братя и изградените между тях отношения наподобяващи
тези между баща и дете. Въззивникът твърди, че всички възлови за позицията му
обстоятелства са били главно и пълно установени по делото. Твърди, че съдът не е формирал
правните си изводи като логически резултат от анализ на всички събрани доказателства,
което счита за процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилен и
необоснован съдебен акт.
Обжалва частично решението, до размера на 50 000 лева от общо заявена искова
претенция за 100 000 лева, ведно със законните лихви, считано от 07.07.2022г. до
окончателното изплащане на задължението. Поддържа се довод, че при определяне размера
на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът следва да държи сметка и за обществено-
икономическите условия в страната към момента на инцидента ведно с лимитите на
застрахователна отговорност. Посочва се неизчерпателно съдебна практика по сходни
случаи. Претендира се уважаване на жалбата, отмяна на решението на ВОС и присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на от 50 000 лева. Претендира се
възнаграждение за адвокатска правна помощ съгласно чл.38 от ЗАдв. както и съответна
промяна на решението в частта за разноските.
С допълнителна молба въззивникът уточнява, че не претендира изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК, а претендира
единствено съобразяване на разпределението им съобразно резултата от обжалването.
В срока по чл.263 ГПК застрахователят ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, чрез
адв.Д.С., оспорва основателността на жалбата. Претендира потвърждаване на съдебното
решение. Акцентира на личната безотговорност на пострадалия Н Т., избрал да пътува в
автомобила на водач, който бил видимо пиян, нямал СУМПС, а освен това пострадалият е
пътувал и без предпазен колан. Излага, че съдът е извършил коректна преценка на
съществувалите отношения между починалия и неговия брат като е заключил въз основа на
всички събрани доказателства, че техните взаимоотношения не са надхвърляли обичайните
за този кръг родственици. /цит. се относима съдебна практика/ Счита, че съдът правилно е
мотивирал акта си с липса на данни за конкретни житейски ситуации, които да са
провокирали особена близост между двамата братя. Твърди, че поведението на пострадалия
е в пряка причинно -следствена връзка с претърпените поради съзнателно поет непремерен
риск вреди, а така и поради липсата на поставен предпазен колан в автомобила.
При преценка допустимостта на производството и редовността на въззивната жалба
въззивният състав констатира, че същата е постъпила в преклузивния срок, срещу подлежащ
на обжалване акт, подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител. Жалбата е надлежно администрирана от първоинстанционния
съд. С жалбата не се правят нови доказателствени искания и не се въвеждат нови
фактически твърдения и доводи.
Въззивникът поддържа в съдебно заседание жалбата си чрез преупълномощения адв.П.
Насрещната страна, представлявана от адв.Г, оспорва основателността на жалбата.
2
Контролиращата страна ДСП- гр.Провадия, не изпраща представител и не изразява
становище. Изразената в първа инстанция позиция е в интерес на непълнолетния.
За да се произнесе по жалбата въззивният съд съобрази, че производството е
образувано по искова молба на К. В. Д. със съгласието на неговите родители В.Д. и В.В.,
срещу застрахователното дружество ДаллБогг: Живот и здраве АД, за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 100 000 лева /първоначално предявен за 50 000 лева/,
обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца в качеството му на брат на
загиналия при ПТП на 09.02.2021г. Н В. Т.. В исковата молба се твърди, че ищецът е брат на
починалото лице, който търпи от смъртта му, силни болки и страдания. Твърди, че по-
големият брат – Н Т. е починал при процесното произшествие, причинено от водача на
Пежо 307 Д С, като пострадалият е бил пасажер в автомобила. Твърди се влязла в сила
присъда по НОХД №226/2022г. по описа на ВОС, с която за виновен за процесното ПТП е
признат водачът Д Й С, управлявал автомобил с прекратена регистрация №В 2174 ТС, с
поставени регистрационни табели В 0016 РС на друго превозно средство, нарушил
правилата за движение съгласно чл.20 и чл.21 от ЗДвП, което деяние е извършено в пияно
състояние и без правоспособност на водача. Твърди се, че двамата братя са израснали заедно
в едно домакинство като са били свързани от обич и дълбока привързаност. По-големият
брат бил пример за подражание и покровител на ищеца, опора и съветник в живота му.
Между двамата била изградена силна духовна и емоционална връзка. Ищецът твърди, че
понесъл изключително тежко загубата на своя брат – страдал от безсъние и безпокойство,
нямал желание за нищо, сринал се психически, изолирал се от средата си, изпаднал в
депресия. Твърди, че това състояние не е отшумяло, а напротив, намира че същото се
задълбочава и променя завинаги начина му на живот.
Въведени са твърдения за наличие на валидна към датата на ПТП застраховка на
гражданската отговорност на водача на процесното МПС, сключена с ответното дружество.
Твърди се спазване изискването за уведомяване на застрахователя съгласно чл.380 КЗ,
считано от 07.07.22г. и липса на определено обезщетение в предвидения от закона срок,
което обуславя интереса от упражнения пряк иск. В хода на производството е било
направено увеличение размера на иска от 50 000 лева 100 000 лева, допуснато с определение
по в.ч.т.дело №548/2024г. по описа на Апелативен съд -Варна. Претендират се и законните
лихви, считано от уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане на
обезщетението съгл.чл.493 вр.чл.429, ал.2 КЗ.
В срока за отговор е постъпило становище на ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ
АД, в което застрахователят оспорва предявения иск по основание и размер като възразява,
че не следва да отговаря за произтеклите от смъртта на Т. вреди, тъй като пострадалият сам е
поставил живота си в риск, тъй като е знаел, че водачът на автомобила няма
правоспособност за управление и е управлявал същия под въздействие на алкохол. Счита, че
с качването си в автомобила Н е поел неоправдано висок риск за собствения си живот,
поради което е налице съществено съпричиняване на вредите /около 50-60%/. Позовава се на
решение, постановено по исковете на родителите на загиналия пътник по т.дело №716/2021г.
на ВОС. На следващо място, ответното дружество въвежда още едно възражение за
съпричиняване, обусловено от поведението на пострадалия, а именно липсата на ползван
предпазен колан, което считат, че също е допринесло за леталния изход. Въз основа на
твърденията си за целия състав от действия и бездействия на пострадалия, застрахователят
претендира приноса му в размер от поне 80%. Въведени са възражения и относно размера на
обезщетението, неговото съответствие с принципа на справедливост и социално-
икономическите условия на живот в страната. Оспорват се действително претърпени от
ищеца страдания и техния интензитет. Претендира се отхвърляне на иска. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на
автомобилистите спрямо процесния автомобил.
3
Ищецът оспорва всички възражения на застрахователя като поддържа исковата си
претенция. Съответно, ответникът поддържа въведените с отговора възражения срещу
основателността и размера на иска.
Дирекция Социално подпомагане -гр.Провадия е изразила становище в интерес на
непълнолетния ищец за основателност на предявения иск с правно основание чл.432 КЗ.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, ценени в съвкупност, по вътрешно
убеждение, в рамките на въззивния предмет, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното
определение №396/03.07.2025г. по въззивното дело.
Предмет на въззивното производство е постановеното от ОС -Варна решение
съобразно очертания с жалбата интерес до размера от 50 000 лева. Доколкото предмет на
обжалване е решение, с което искът е бил изцяло отхвърлен, настоящата инстанция дължи
да обсъди предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество по прекия иск както и материалната легитимация на ищеца.
На първо място, предявеният иск е допустим, тъй като не се спори, че увреденото лице
К. Д. е предявило претенция за обезщетяване на вредите във връзка с процесното ПТП пред
застрахователя на 07.07.22г., по която не е било определено и изплатено обезщетение.
Не се спори за наличието на валидна застраховка на гражданската отговорност на
водача на процесния л.а.Пежо 307, с посочен номер на рамата
№ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ. /доколкото превозното средство е с прекратена
регистрация, поставени регистрационни табели от друг автомобил/
Не се спори относно настъпилото на 08.02 срещу 09.02.2021г. на главен път I- 2, между
гр.Девня и с.Неофит Рилски, след разклона за кариера „Каровча“, пътно произшествие
/самокатастрофиране на МПС/, причинено от водача на л.а.Пежо 307 Д С, в който автомобил
е пътувал пострадалият Н В. Т..
Поради наличие на влязла в сила присъда по НОХД 226/2022г. по описа на ВОС,
обстоятелствата относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съгласно чл.300 ГПК, са задължителни за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деликта. С присъдата е прието, че вина за настъпилото произшествие на 08/09.02.2021г. има
водачът на автомобила Д С, управлявал автомобила без да съобрази скоростта на движение с
конкретните пътни условия /в тъмните часове на денонощието, при мокра пътна настилка/ и
ограничение на скоростта в участъка /до 90 км/ч/, а именно със 119.59 км./ч., като с това си
поведение причинил смъртта на пътника в автомобила Н Т. както и средни телесни повреди
на друго лице в автомобила, като деянието е извършено в пияно състояние и без
необходимата правоспособност на водача. С оглед на изложеното застрахователят на
гражданската отговорност отговаря по предявения срещу него иск на увредения, тъй като
отговорността му е функционално обусловена от установения деликт, на основание чл.432
КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
Основният спор между страните, пренесен пред въззивния съд, касае материалната
легитимация на ищеца да претендира обезщетяване на вреди от деликта, претендирани за
накърнени негови неимуществени права съгл.чл.52 ЗЗД, както и размера на дължимото
обезщетение, съотв. наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия съгласно чл.51
4
ЗЗД.
Не се спори и се установява от приложеното удостоверение за наследници /л.14/, че
починалият Н В. Т. е оставил за наследници родителите си и по-малък брат ищецът К. В. Д.,
непълнолетен към датата на настоящото производство, поради което действащ със
съгласието на родителите си.
Съгласно ТР№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е посочено
изрично, че тези лица трябва да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. /на визираните с ППВС/ Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи
извод, че една житейска връзка е трайна, емоционална и особено близка, са различни за
всеки отделен случай и се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните
доказателства.
В константната практика на ВКС (решение №17 от 16.03.2021г. по т.д.№291/2020 г. на
II т. о., решение № 92 от 17.11.2020г . по т.д.№1275/2019г. на II т. о., решение №45 от
10.05.2021 г. по т. д. № 370/2020 г. на II т. о.) е прието, че за да е налице особено близка
връзка е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между
лицата, да са налице конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по–
голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка (напр. относимо
към връзката между братя/сестри е израстването им сами като деца поради продължително
отсъствие на родителите, работа в чужбина, заболяване и др.). Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Безспорно ищецът попада в кръга на този най-близък кръг родственици, за които е
допустимо, но подлежи на доказване, наличието на основания за обезщетяване на
понесените неимуществени вреди, а именно изключително дълбока и силна привързаност
към починалото лице /негов по-голям брат/ и търпени поради смъртта му по-големи от
обичайното вреди.
Както е посочено в постановеното от ВКС решение № 60131 от 13.12.2021г. по т.д.
№1700/2020 г. на ВКС, II т. о., отстъпването от последователно прилагания в годините
ограничителен подход, възприет в Постановление №5/84г. на Пленума на ВС, няма за цел да
разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които
търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за
справедливост би следвало да имат право на обезщетение, като разширяването на кръга на
правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Европейския
съюз, обвързваща Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта,
поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на
приемане решението по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/, да се даде възможност на
съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън
5
изчерпателно изброените в постановленията /съпруг, родители, деца/, когато случаят е
изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка
между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и
продължителността на понесените неимуществени вреди./Решение № 213 от 24.07.2025 г. на
ВКС по к.т.д.№1677/2024г./
Съобразно постоянната практика на съдилищата, наличието на обич и привързаност
между братя, съвместното им живеене и добрите им отношения, не винаги обуславят
основателност на иска по чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, тъй като по същество те се припокриват с
формалния критерий за съдържанието на такъв тип връзка, основана на родство. С оглед на
цит. ТР №1/2016г., необходимо е ищецът, който претендира, че е увреден от смъртта на брат
си, да установи елементът изключителност – било в търпените болки и страдания /характер,
интензитет и продължителност/, било в обуславящите ги конкретни житейски обстоятелства.
Тълкуване на предвидената изключителност може да бъде дефиниран въз основа на
постановената съдебна практика. /р.50031/25.04.2023г. по т.дело №2713/2021г. на първо т.о.;
опр.305/26.04.2023г. по т.дело №2397/22г. на първо т.о.; р.17/16.03.2021г. по т.дело
№291/2020г. на второ т.о.; решение 371/2019г. по т.дело №1199/2015г. на второ т.о. и др./
Видно от съдебната казуистика, съдът не може да ползва някакви обективни/типови/
критерии, класифицирани като проявления на изключителност, а изискват конкретна
преценка, изградена въз основа на всички доказателства по делото, за това какви са били
действителните отношения между родствениците и как ищецът е преживял смъртта на по-
големия си брат. Известна на съда е наложената от съдебната практика преценка за т.н.
заместваща грижа, при която пострадалият и ищецът са в отношения подобни на посочените
в ППВС най-близки родственици.
От изслушаната съдебно -психологическа експертиза /л.122 и сл./ се установява, че
обсъдените от вещото лице данни по делото сочат, че ищецът К. Д. е преживял психотравма
и остра стресова реакция, която се е развила в тревожно-депресивна симптоматика. Според
в.л.Т /клиничен психолог/, констатираната депресивност, натрапливи спомени, избягване,
негативизъм, продължават и до момента като покриват критериите за посттравматично
стресово разстройство /ПСР/. Според заключението, външните прояви на това състояние на
ищеца се изразяват в тъга, избягване на места и хора свързани със събитието, загуба на
интерес към дейности, към които е проявявал ангажираност преди това, автоагресивни и
суицидни мисли. Отчетено е нарушаване на социалното функциониране- ищецът е застинал
във фазата на неприемане/депресия и не може да преработи преживения стрес. Според
вещото лице, ищецът не притежава адекватни стратегии за справяне с последиците от
трагичното събитие, поради което то е оставило трайно негативно влияние върху личността
му. Вещото лице допуска, че доколкото тези негативни състояния засягат в дълбочина
структурата и ядрото на личността, те могат да оставят непоправими и трайни последици
върху ищеца. Изразил е становище за препоръчителна консултация с детски психиатър,
клиничен психолог и психотерапевт за предприемане на терапевтични действия. /вж.
експертиза на л.132/
Вещото лице е разгледало в хронология претърпените от ищеца състояния - остра
стресова реакция, която е продължила около два месеца, след което е преминавал бавно през
етапите на скръбта – отричане, пазарене и депресия. Според психологическата експертиза
ищецът не е успял да премине във фазата на приемане на трагичното събитие и
претърпяната загуба, застинал е в момента на депресията.
Именно за изясняване психологическия статус на ищеца и динамиката на преживяната
травма, съдът е изслушал и съдебно-психиатрична експертиза /л.169, л.201 и сл./, съобразно
която вследствие на внезапната и неочаквана загуба на своя брат в ПТП на 09.02.2021г., при
ищеца К. Д. е отключена траурна реакция /реакция на скръб/. Не са установени данни за
психично разстройство, настъпило в резултат на преживяната загуба. Не се налага, според
6
вещото лице -психиатър, провеждане на медикаментозно лечение. Ищецът е психично здрав.
Съгласно т.4 от заключението, освидетелстваното лице ще продължи да изпитва болка и тъга
при спомена за смъртта на брат си, но се намира в състояние на приемане на загубата и
възстановяване на функционирането му. Становището на вещото лице, което не е оспорено
от страните и се кредитира от съда като обективно и професионално дадено, затвърждава
извода за липса на дълбочинно засягане и увреждане личността на ищеца, на неговата
емоционална и психологическа сфера като последица от преживяната травма. Действително,
ищецът е преживял изключително тежко смъртта на своя брат, което е предвидима
последица поради съвместното им съжителстване и внезапния характер на събитието,
променящо из основи живота на цялото семейство за неопределен период от време.
Същевременно младостта и подкрепящата семейна среда са фактори, които водят до
възстановяването на ищеца и излизането му от острата и депресивна фаза. Поради това,
съдът намира, че изложените от вещото лице Т при устното му изслушване /л.151/
допускания за наличие на ПСР/посттравматично стресово разстройство/, са опровергани от
проведения преглед и констатация на психиатъра.
Свидетелските показания / Св.Ж и В.В, л.155/ установяват, че братята К. и Н били
много привързани един към друг. До смъртта на Н живеели заедно в едно домакинство.
Преди това цялото семейство живяло в Италия и Германия. Ищецът К. бил роден в Италия.
Сега семейството живеело в Неофит Рилски като близо до тяхната къща бил и домът на
свидетелите – вуйна и вуйчо на К.. Братята имали много добри взаимоотношения, били като
приятели, във всичко били заедно. Изразяват впечатление, че К. копирал изцяло брат си,
имал неговите маниери. Двамата имали 11 години разлика, поради което големият брат
изпитвал грижовни чувства към малкия, бил като родител. К. за всичко се допитвал до брат
си. Двамата умеели да се забавляват заедно /ходили на сладкарница, гледали филми/. Н
помагал на брат си с домашните. Винаги, когато К. имал личен празник – рожден ден, брат
му Н подготвял изненади и подаръци. Според св.Ж, поради голямата възрастова разлика /11
години/ Н бил повече като родител на К., който общувал повече с брат си, отколкото с баща
си. В годините след смъртта на Н, К. отказвал да празнува рождения си ден, тъй като го
свързвал винаги с починалия. Дълго време след трагедията не искал да общува с
връстниците си, станал по-агресивен, затворил се в себе си и контактувал единствено със
семейството си. Свидетелката сочи, че К. още не може да преодолее скръбта от загубата.
Всичко, което правел преди, било свързано с брат му. И понастоящем, за да прекарва време с
него, отивал на гроба му като търсел усамотение, за да „говори“ с брат си, не искал да
присъстват дори родителите му.
Свидетелят В, вуйчо на ищеца, посочва, че Н бил изключително щастлив, когато се
родил К.. Още преди това Н много искал да има братче. След раждането на К., по-големият
брат помагал на майка си в отглеждането, водил го на детска градина, на училище. Преди
години семейството живеело в Германия, а към момента на раждането на ищеца – в Италия,
но винаги били заедно. Свидетелят посочва, че Н бил като втори баща за брат си –
организирал рождените му дни, прекарвал много време с него, играели на Playstation, учили
заедно, ходели на сладкарница. К. много тежко приел смъртта на брат си – от слънчево и
много активно дете се превърнал в затворен младеж, който не искал да излиза и дори да
ходи на училище. Правел всичко насила. Често плачел, прекъснато посещавал гроба на брат
си като това се случвало и вечер – „ходи на гробищата и към 11 -12 часа през нощта“. До
късно вечер си пускал клипове на брат си. Според свидетеля, и към момента К. е под
въздействие на скръбта си за Н.
Съвкупният анализ на доказателствата безспорно установява близостта и силната
духовна и емоционална връзка между двамата братя. Тази обич и взаимност са
предопределени от голямата възрастова разлика между двамата, така и от общото им
съжителстване, вкл. в чужбина, където известно време е пребивавало семейството. Тъй като
двамата братя имат 11 години разлика в годините, това е обусловило и поведението на
7
пострадалия Н към по-малкия му брат, изразяващо се в полагани ежедневни грижи, помощ и
споделяне. От свидетелските показания обаче не се установява тези отношения да изпълват
съдържанието на връзка подобна на родител и дете. Дори да наподобяват такава, данни за
което има в показанията, оказваните от единия брат грижи не са били заместващи тези на
родителите, тъй като семейството винаги е живяло заедно. Напротив, от показанията се
установява безпротиворечиво, че семейството винаги е живяло заедно. Не се установява тази
грижа да е била заместваща – семейството е било винаги заедно, полагали са взаимни грижи
един за друг, живели са заедно и в чужбина. Не се установяват такива житейски ситуации,
които да са придали на отношенията между двамата братя характер на изключителност по
смисъла на цитираната по-горе практика. Установената силна обич и привързаност са от
друга страна отчетени в практиката като типични за традиционното българско семейство,
още повече между братя, при които единият е значително доминиращ възрастово.
Едновременно с това, приемането на тази разлика от 11 години като основание за
легитимацията на ищеца, би свело преценката на съда до отчитане единствено на
формалния критерий на родство, което е изрично изключено от цитираното тълкувателно
решение и постановената в приложението му съдебна практика. Поради изложеното,
независимо от установените действително силни чувства между братята и претърпяната от
ищеца тежка травма, свързана със смъртта на по-големия брат, съдът намира, че не се
установяват критериите за признаване изключителност на тези отношения. Независимо от
силната и дълбока връзка, за да бъде окачествена тя като изключителна спрямо обичайната
семейна среда, следва да са установени не просто близки и сърдечни отношения на грижа и
взаимопомощ, които са характерни за традиционното българско семейство, а конкретни
житейски обстоятелства, които да предпоставят създаването на връзка между братята,
изключваща отношения с други, по-близки роднини и отличаваща се съществено от
отношенията с други роднини, по– близки или със същата родствена връзка (по арг. от
Решение № 33 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 377/2021г., I т. о., ТК). Макар ищецът да е
възприемал големия си брат като безспорен авторитет, последният не е заместил
родителската грижа и наличието на подкрепяща и любяща семейна среда. Такива
характеристики на емоционалната връзка не само не се установяват, но и не се сочат в
исковата молба житейски обстоятелства, които биха ги предпоставили. Установената по
делото житейска ситуация е типична с оглед общоприетите традиционни норми за
отношения между братя, отгледани и възпитани във взаимна обич, доверие, разбирателство
и уважение, и съпътстващото емоционално привързване между тях. Не са заявени
фактически твърдения, които след доказването им да могат да се квалифицират като
проявления на изключителния характер на понесените негативни последици от разрушена
емоционалната връзка между пострадалото лице и ищеца, а релевираните и надлежно
доказани обстоятелства за изпадане на ищеца в състояние на траурна тъга, са типични
проявления за подобно събитие, без да имат трайно проявление и въздействие.
Въпреки даденото от първата психологическа експертиза мнение за симптоматика,
която насочва към ПСР /посттравматично стресово разстройство/, последващото
заключение, изготвено от вещо лице -психиатър, констатира липса на такава, съответно
може да бъде направен извод за излизане на ищеца от фазата на „депресия“ и за приемане на
случилото се трагично събитие. Не се установява, вкл. от интервюто по двете експертизи,
ищецът да е емоционално и психически нестабилен, да има нарушено социално общуване,
да е с нарушен ритъм на живот – да не ходи на училище, да е развалил рязко успеха си, да
има суицидни мисли или действия. Описаните в първото заключение и отчасти в
свидетелските показания, са прояви на преходна фаза на преживяната травма. Действително,
ищецът е изпитвал продължително време отрицание и дълбока скръб, които са се изразили в
описаните от първата експертиза състояния, наподобяващи ПСР, но с оглед възрастта му
към датата на ПТП – на 13 години, това са били наличните личностни ресурси за справяне с
трагичното събитие. От друга страна, именно възрастта и подкрепящите семейство и
8
училищна среда, са способствали същият да премине /да преминава/ през този период от
живота си безопасно за здравето си.
Въз основа на изложеното съдът намира, че ищецът не може да се легитимира като
носител на материалното право на обезщетение за понесените от смъртта на брат си
неимуществени вреди, поради което искът му се явява неоснователен. Независимо от
спецификата на установените конкретни отношения, присъждането на обезщетение в полза
на ищеца е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите,
възприети в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС- наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от
правилото за определяне кръга на правоимащи съобразно цитираните ППВС №1/1961г. и
№5/1969г., и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия
обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между братя морални болки и страдания. Доколкото не се установява
кумулативното наличие на тези предпоставки, въззивният състав достига до идентични
правни изводи на първата инстанция.
С оглед на изложеното е безпредметно обсъждане на останалите оплаквания в жалбата,
вкл. по определяне размер на обезщетението и по възраженията на застрахователя за
съпричиняване на вредите от пострадалия съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.
Поради достигане до идентични правни изводи решението на първата инстанция
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част до размера от 50 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.432 КЗ и чл.432а КЗ.
Доколкото дължимите по делото разноски са обусловени от постановения резултат,
разноски се следват на застрахователя съобразно установените в списъка по чл.80 ГПК, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от изложеното, съставът на АС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №60/16.02.2025г., постановено по т.дело №157 по описа за
2024г. на Окръжен съд -Варна, в обжалваната част, в която е отхвърлен иска на К. В. Д., ЕГН
********** срещу ЗАД ДАЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, до размера от
50 000 лева, претендирани като неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат му Н
В. Т. при ПТП на 09.02.2021г., на осн.чл.432 КЗ.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на своите родители В. Т.
Д. и В. Н. В., да заплати на насрещната страна ЗАД ДАЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД,
ЕИК *********, сторените във въззивното производство разноски за адв. възнаграждение в
размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от връчване на
страните препис от постановения акт, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9