№ 340
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100502324 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образува по въззивна жалба с вх. № 76296/25.09.2024 г. от А. Н. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ж.к „В.“, бл. ***, чрез пълномощника си В. Д.
против Решение № 3155 от 27.08.2024 г. постановено по гражданско дело №
20213110117384 по описа за 2021 година на Районен съд – Варна, с което е
отхвърлен иска на А. Н. Д., ЕГН ********** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците В. К. С., ЕГН **********, Д. С.
Х., ЕГН ********** и К. С. Х., ЕГН ********** като наследници на
починалия в хода на производството ответник С. Х. С., ЕГН **********, а В.
С. и на самостоятелно основание не са собственици на 126 кв.м. идеални части
от поземлен имот с идентификатор *** по ПНИ на СО „Д.л.“, землище с.Д.,
общ.А., целия с площ 729 кв.м., при съседи на имота: *****, на осн.чл.124,
ал.1 ГПК.
В жалбата се излагат следните съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалвания акт: Първата инстанция неправилно е приела, че
126 кв.м идеални части от новообразувания ПИ *** по ПНИ на „Д.си л.“,
замлище на с. Д., са придобити от ответниците. От назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се е установило, че новообразувания ПИ *** е
с площ 729 кв.м попада в границите на стар имот № 97 по помощния план
записан на А. С.П., като площта на припокриване е 726 кв.м. Въззиваемите са
придобили процесния недвижим имот от Ж. и Ж.О., които са го придобили в
1
резултат на проведена и приключила процедура по трансформиране на
правото на ползване, в право на собственост на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗ.
Съгласно § 4з ПЗР на ЗСПЗ ползвателите могат да придобият до 600 кв.м,
предвид което на са могли да станат собственици на процесните 126 кв.м ид.ч.
Те не са могли да бъдат придобити и по давност, защото придобивната
давност срещу лица, заявили възстановяване правото на собственост по
ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР
на ЗСПЗ. Реституционната процедура по отношение на наследниците на А.
С.П. не може да бъде завършена, тъй като за собственици на процесния имот в
регистъра към ПНИ са записани С. Х. С. и В. К. С..
Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещните страни - В. К. С., Д. С. Х. и К. С. Х..
В съдебно заседание въззивникът А. Н. Д. се представа от
пълномощника В. Д. – дъщеря, която поддържа въззивната жалба. Посочва, че
от наличните по делото документи е видно, че въззиваемите С.и са
собственици на 600 кв.м ид. ч по отношение на останалите 126 кв.м ид. ч,
които са от стар имот № 97, който е определен с помощния план към ПНИ,
нямат документ.
Въззиваемите страни В. К. С., Д. С. Х. – Тунчева и К. С. Х., се
представляват от адв. Т. С., която оспорва въззивната жалба
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 о т ГПК от
А. Н. Д., за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците В. К. С., Д. С. Х., и К. С. Х., като наследници на починалия в хода
на производството ответник С. Х. С., а В. С. и на самостоятелно основание не
са собственици на 126 кв.м. идеални части /след изменение на иск по реда на
чл.214 ГПК/ от поземлен имот с идентификатор *** по ПНИ на СО „Д.л.“,
целия с площ 729 кв.м.
В исковата молба се излага следното:
Ответниците не са собственици на процесния имот поради това, че
лицата от които са го придобили Ж. П.О. и Ж.М.О., не са били собственици на
същи, и съответно сделката няма вещно – транслативен ефект. Праводателите
на насрещните страни не са собственици на 600/765 кв.м. от имота, тъй като
по отношение на тях не е налице правомерно проведена и приключила
процедура по трансформиране на предоставено право на ползване в право на
собственост на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В полза на Ж. П.О. и Ж.М.О. няма законосъобразно предоставено право
на ползване. Имотът не попада в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ поради това, че в него
не е имало построена сграда към 01.03.1991г. съобразно разпоредбите на § 1в,
2
ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Същото така имотът не попада в хипотезата на § 4б
ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като се намира на по – малко от 30 км., от гр. Варна.
На следващо място не са налице предпоставките за придобиване по
давност на имота – чл. 79 от ЗС. Придобивната давност по отношение на
имоти в зони § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, започва да тече едва със влизане на сила на
ПНИ, в случая до датата на подаване на исковата молба са изминали по малко
от 5 години.
В качеството си на наследник на А. С.П., има правен интерес да предяви
настоящия иск, поради това, че според таблицата за изчисление на дължимото
обезщетение на собствениците в СО „Д.л.“, землище с. Д., Община А.,
новообразуван имот № *** по ПНИ на СО „Д.л.“, землище с. Д., Община А.
попада с 99,59 % от площта си, равняваща се на 726 кв.м. в границите на стар
имот 97 по помощния план към ПНИ, записан на А. С.П., на основание
издадено Решение № 12240/07.08.1996 г. на Поземлена комисия - А..
Реституционната процедура по отношение на визирания новообразуван имот
не може да бъде завършена с издаване на заповед на кмета на общината по §
4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на А. С.П., тъй като за негов
собственик в регистъра към ПНИ е записана М.В.М..
В отговора на исковата молба ответниците В. К. С., К. С. Х. С. Х. –
Тунчева излагат следното:
На основание договор за замяна от 11.05.1999г. са придобили
собствеността върху процесния имот, с площ от 600/785 кв.м ид.ч, челото с
площ 785 кв.м.
Праводателите и Ж. П.О. и Ж.М., с легитимират като собственици на
процесния имот с КНА.
Правото на собственост се установява от влязло в сила решение на
23.02.1997г. по гр. дело № 791/1997г. на ВОС, съгласно което отказът на общ.
А., да признае правата на Ж. П.О. и Ж.М. за закупуване на земеделска земя я
местността „ Д.“, и задължава кмета на общ. А. да изпълни процедурата по §
4к, ПЗР на ЗСПЗЗ. Разписка № 68 от 27.01.1998 г. доказва, че е платена цената
за закупуване на имота.
След закупуване на имота родителите им надстроили/пристроили
съществуващата в имота постройка, като по настоящем представлява вилна
сграда на 3 етажа. За сградата има издадено разрешение за търпим стоеж от
19.03.2013г. Позоват се на придобивна давност.
Оспорват правото на собственост на наследодателят на ищеца. Не са
налице каквито и да е било доказателства за правото на собственост към
момента на обобществяване на земята. Липсва идентичност. Оспорва се
решение № 12240/ 07.08.1996г. на ПК – А., като нищожно и
незаконосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
3
фактическа страна:
Видно от удостовеР.е № 678 от 29.12.1991г. издадено от Община А., с
решение № 3 от 20.02.1978г. на Ж. П.О. е предоставено право на ползване
върху земеделска земя в размер на 800 кв.м, находяща се в землището на с. Д.
място р. II парцел № 804
С разрешение за строеж № 204 от 11.05.1983 г. на Ж. О. е позволено да
построи стопанска постройка за сезонно ползване.
С разрешение № 12240 от 07.08.1996г. на наследниците на А. С. П. е
възстановено правото на ползване в стари реални граници на гори, ниви и л.
попадащи в терен по параграф 4 на село Д..
Видно от вложеното по делото удостовеР.е за наследници ищецът е син
на А. С. П..
Постановено е решение на 23.02.1997г. по гр. дело № 791/1997г. на ВОС,
влязло в сила на 23.02.1997г, по силата на което е отменен отказа на кмета на
Община А., да признае правата на Ж. О. за закупуване на земеделска земя в
местността Д., обявена е оценка на земята 22770 лв., задължен е кметът на
Община А. да изпълни процедурата по параграф 4 от ЗСПЗЗ, за закупуване от
Ж. О. на 600 кв.м земя находяща се в землището на с. Д. парцел № 804 р. II,
при граници: 802, 806, 803, път.
Ж. О. е внесла по сметката на Община А. сумата от 22770 лв. за
закупване на имота/ Разписка к.№ 68/2201/1998г. л. 123/
На 11.05.1999г. е издаден нотариален акт № 118 по дело № 427/1999г.,
съгласно който Ж. П.О. е призната за собственик на място с площ 765 кв.м
находяща се в землището на с. Д. място р. II парцел № 804
С НА за замяна Ж. П.О. и Ж.М.О. прехвърлили на В. К. С. и С. Х. С. /
последния починал след подаване на исковата молба, като не негово място са
привлечени Д. С. Х., и К. С. Х./ описания по горе имот.
На ответниците е издадено удостовеР.е за търпим строеж №
367/19.12.2013 г. на Община А. съгласно което изградената вилна сграда със
ЗП 70 кв.м. и РЗП 190 кв.м. в имот с пл.№ 804 по действащия кад. план на СО
Д.л., землище с.Д., общ.А. е търпим строеж, съгласно пар.127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползван
Със заповед № 404 от 03.11.2017г. в основа на влязло в сила ПНИ на
селищно образувание „Д.ски л.“ с. Д. одобрен със заповед на обл. управител
№ РД-12-7706-67/04.04.2016 г. е наредено наследниците на А. С.П. да бъдат
обезщетение за невъзстановените площи от бивш имот № 97 от помощния
план по ПНИ със сумата от 60 300, 49 лв., която е заплатена от ползвателите с
признато право на собственост по § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В т. 4 от заповедта е посочено, че на 22.01.1998г. Ж. О. е извършила
плащане за закупуване на земя включена в новообразувания имот по ПНИ с
*** съставляваща 99,59 % от имот, включен в бивш имот № 97.
От заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
4
и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че
новообразуван имот *** по ПНИ „Д.л.“, с.Д. попада в стар имот № 97, записан
на наследници на А. С.П.. Площта на припокриване е 726 кв.м. и е означена в
жълт цвят на комбинирана скица към заключението. След извършена справка
в кад.план на м.Д.л. от 1988 г. се установява, че в поземлен имот № 804 няма
нанесена сграда. РазС.ието от имот *** по ПНИ, одобрен със заповед на
обл.управител № РД-12-7706-67/04.04.2016 г. до морския бряг, измерено по
кад.карта е 14600 м., а до гр. Варна 13800 м.
От свидетелските показания на П.Т.П. и В.Д.К., които съдът дава вяра,
като пълни, ясни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал, се
установява: Когато В. К. С. и С. Х. С., са започнали да стопанисват имота през
1998г. той е бил ограден с телена ограда, имал постройка с две стаи, която
впоследствие надстроили с втори и трети етаж. Стопанисвали имота, след
смъртта на С. Х., дъщерите му продължили имота .
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въпроси съобрази следното:
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Във въззивната жалба не се оспорва прието от първата инстанция, че
ответниците са придобили 600 кв. м. ид. ч от процесния имот на основание
законосъобразно проведена процедура по трансформиране на право на ползва
в право на собственост. Оспорва се единствено правото на собственост на 126
кв.м ид. ч от имота, за които се твърди, че погрешно е прието с обжалваното
решение, че е проведена законна процедура по възстановяване.
В открито съдебно заседание проведено на 17.10.2023г. по гр.д
№17384/2021г. на ВРС ищецът А. Д. и изменил исковата си претенция, като я е
намали до 126 кв.м ид. ч, за който претендира на собственик.
Съгласно § 4з ПЗР на ЗСПЗ гражданите, чието право на ползване се
превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват
собствеността на земята до 600 кв. м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м.
Разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се
възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-
малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за
прилагане на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се
заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен
срок от влизането в сила на оценката.
Според чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗ с плана на новообразуваните имоти на
5
всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като
местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и
съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите
си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат
осигурен достъп до улица или път.
В чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗ е предвидено разликата над 600 кв. м и над
1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия
собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв.
м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се
възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се
образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя.
ПНИ определя дали площите над придобитите от ползвателите ще бъдат
обособени в самостоятелен имот или ще бъдат присъединени към имота,
придобит от ползвателите
С влизане в сила на ПНИ на селищно образувание „Д.ски л.“ с. Д. на
04.04.2016г. разликата над 600 кв.м, равняваща се на 126 кв.м е присъединена
към новообразувания ПИ ***, тъй като не отговаря изискванията за
образуване на нов имот. Не отговаря изискванията да в е размер на по-малък
от 250 кв. м., за да се образува отделен имот.
Пред настоящата съдебна инстанция не се оспорва, че процедурата по
трансформира на правото на ползване в правно на собственост по отношение
на процесния имот е завършила. С приключването и ответниците са
придобили правото на собственост върху целия имот, спорните 126 кв. м са
придобити на основание чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗ.
Наведените от ищеца твърдения са за съсобственост на имота, той
следва да придобие 126 кв.м ид. ч, а останалите 600 кв.м ид. ч. са собственост
на ответниците.
ЗСПЗЗ не урежда възможност за възникване на съсобственост между
реституиран бивш собственик на недвижим имот и ползувател на част от този
имот, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост при
условията на § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Съсобствеността възниква по силата
на закона при осъществяване на определени юридически факти (например
наследяване) или по силата на волеви актове (например правни сделки). В
ЗСПЗЗ не е регламентирана възможност за възникване на съсобственост
между реституиран бивш собственик на недвижим имот и ползувател на част
от този имот, чието право на ползване е трансформирано в право на
собственост при условията на § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Въведеният в закона
принцип е, че правото на собственост се възстановява на лицето (респ.
неговите наследници), притежавало земеделската земя към момента на
обобществяването й, освен ако не са налице предпоставките на § 4а или § 4б
ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост –
Решение № 52 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 648 / 2009 г., ВКС, II г.о.
6
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 о т ГПК от А. Н. Д., за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответниците В. К. С., Д. С.
Х., и К. С. Х., като наследници на починалия в хода на производството
ответник С. Х. С., а В. С. и на самостоятелно основание не са собственици на
126 кв.м. идеални части /след изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/ от
поземлен имот с идентификатор *** по ПНИ на СО „Д.л.“, целия с площ 729
кв.м., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС отразени в решение №3155/27.08.2024 г. постановено по гр.д.
№17384/2021 г. по описа на съда, то следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
Предвид изхода на делото на ответниците се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които видно от предоставения списък на
разноските и договорите за правна помощ са за адв. възнаграждение, както
следва: на В. С. 550 лв., на Д. Х. –Тунчева и на Кр. Х. - по 500 лв.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от
въззивникът адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
След преценка на фактическата и правната сложност на делото. Като се
вземе за ориентир предвидения в НМРАВ, хонорар за исковете за собственост
и съобрази размера на претендирания от насрещната страна адвокатски
хонорар, съдът намери, че възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3155 от 27.08.2024 г. постановено по
гражданско дело № 20213110117384 по описа за 2021 година на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН **********, адрес: адрес: гр. Б., ж.к „В.“, бл.
***, ДА ЗАПЛАТИ на В. К. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „ К.Р.“ № ***
сумата от 550/ петстотин и петдесет/ лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по в.гр.дело №2324/2024 г. по описа на ВОС, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН **********, адрес: адрес: гр. Б., ж.к „В.“, бл.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Х., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к „В.В.“ №
2*** сумата от 500/ петстотин/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение
по в.гр.дело №2324/2024 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН **********, адрес: адрес: гр. Б., ж.к „В.“, бл.
***, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Х., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „ К.Р.“ № ***,
7
сумата от 500/ петстотин/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение по
в.гр.дело №2324/2024 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280, ал. 1и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8