№ 32
гр. Силистра, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20233400500435 по описа за 2023 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. П. П.. ЕГН **********, от гр.Силистра, ул.“Д.“ №105,
вх.Б, ет.6, ап.18, чрез пълномощника адв. Н. Б., моли съда да отмени Решение №
198/17.10.23 г. по описа на Районен съд- Тутракан, постановено по гр. дело №
20233430100287/2023 г., с което е отхвърлен иска му, предявен срещу М. С. Т. за
прогласяване нищожността на завещанието на П. Т. П., вписано в Служба по вписванията
Тутракан, с вх. per. № 1092 от 09.06.2020 г., акт № 298, том. 1, както и в частта за
разноските.
Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със съдебната практика и излага подробно съображенията си за това.
ОТВЕТНИЦАТА по жалбата М. С. Т., с ЕГН **********, от с.С., обл.Силистра,
ул.“Д.Бл.“№14,представлявана от адв.И.Р. и адв.Н.Н., е подала отговор, с който излагат
доводи за неоснователността на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират разноските пред тази инстанция.
С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Б.
П. П. за прогласяване нищожността на завещанието на П. Т. П., обявено и вписано в
Службата по вписванията –Тутракан, с вх.рег.№ 1092 от 09.06.2020г., акт № 298, т.1, поради
наличието на две дати в него.
Разпределил е разноските на страните по делото.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
Сьобразно чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбите оплаквания, като служебно се произнася само в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях.
Няма спор между страните, че РС-Тутракан правилно е възприел фактическата
обстановка по делото. Пред настоящата инстанция не се изтъкват нови доводи и
съображения, необсъдени решението. Сочената от страните съдебна практика е коментирана
задълбочено и адаптирана към разглеждания случай. Няма съмнения, че преценката за
действителността на завещателното разпореждане като едностранна сделка следва да бъде
извършена, с оглед разпоредбите на ЗН, но тъй като формалното изискване на закона- да е
посочена датата на завещанието- е спазено, следва да се тълкува волята на завещателя, което
е направено в съдебното решение, включително чрез графичен анализ на текста на
завещанието. Изводът на съда, че двете дати в завещанието сочат началната и крайната дата
на съставянето е аргументиран и се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства-какъвто е протоколът за приемане на саморъчното завещание от нотариуса за
съхранение, което изключва съмнението относно достоверността на датата. Следователно,
текста на завещанието не създава неяснота и от него може да се направи правно значимия
извод и преценка за поредността на няколко завещателни разпореждания, но в настоящия
случай няма твърдения за такива, за завещателната дееспособност, която също не се
оспорва.
Настоящият състав споделя изводите на районния съд и направеното тълкуване на
завещателното разпореждане, като счита, че те не противоречат на действителната воля на
завещателя, на закона и съдебна съдебната практика.
Предвид на това не е налице соченото основание за нищожност на завещанието.
Същото е валидно и е породило своето действие. Това налага решението да бъде
2
потвърдено.
По разноските, направени в производството по гр.д.№ 435/2023г. по описа на ОС-
Силистра:
Предвид неоснователността на жалбата, Б.П. дължи на ответницата по нея разноските
по делото- 2500 лева- заплатено възнаграждение за адвокат.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/17.10.23 г. по описа на Районен съд- Тутракан,
постановено по гр. дело № 20233430100287/2023 г.
ОСЪЖДА Б. П. П.. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Т., с ЕГН **********,
сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева- разноски по в.гр.д.№ 435/2023г. по описа на
ОС-Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3