№ 13957
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110162937 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Е. Д. Б. от гр. София, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане сумата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1 891,81 лева (хиляда осемстотин
деветдесет и един лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 431,17 лева (четиристотин тридесет и един лева и 17
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
16.05.2024 г., 3,22лева (три лева и 22 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2023 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 0,67 лева (нула лева и 67 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до 16.05.2024 г. По
така подаденото заявление било образувано гр.дело № 33907/2024 г. по описа
на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение против
издадената заповед, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК за предявяването на установителен иск.
При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, бу., аб.№ 128298, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2020
г. до 30.04.2023 г, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че същият дължи сумата 1 891,81
1
лева (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 81 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 431,17 лева
(четиристотин тридесет и един лева и 17 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.05.2024 г., 3,22лева (три лева
и 22 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
0,67 лева (нула лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.06.2021 г. до 16.05.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е. Д. Б., чрез адв. К. е депозирал
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни по подробно
изложени съображения. Оспорва да е потребител на ТЕ за процесния
недвижим имот. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна
енергия, както и дружеството за топлинно счетоводство да е водило надлежно
счетоводство. Поддържа възражението против заповедта за изпълнение, в
което е формулирано възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт № 27 от 30.05.1994 г., дело
12244/94 г. се установява, че Д.....а са придобили право на собственост върху
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ., ет. 5. От представената справка от
ГИС-София се установява, че посочената сграда се намира на б..“.
От представеното удостоверение за наследници на Д. . Б., починал на
04.12.2020 г. като вдовец, се установява, че негови наследници са синовете му
Е. Д. Б. и . Д. Б., като съпругата му . Б.а е починала преди него. При липсата на
данни за завещание, наследници на процесния апаратамент се явяват именно
синовете - Е. Д. Б. и . Д. Б. при равни идеални части по ½.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 62 от 16.11.2021 г., том X, рег. № 16059, дело 1632 от 2021
г. се установява, че ответникът Е. Д. Б. е закупил от брат си . Д. Б. придобитата
от последния по наследство ½ ид. част от апартамент № 9, находящ се в гр.
София, ., ет. 5. Следователно той е станал собственик на целия апартамент на
16.11.2021 г.
Представен по делото е акт за смърт на . Д. Б., починал на 14.06.2022 г.
Прието по делото е и заявление-декларация от Е. Д. Б. и . Д. Б. от
29.07.2021 г., с което изразяват желание партидата на процесния топлоснабден
имот да бъде променена на името на ответника.
Приета е и Молба-декларация от Д. . Б. от 24.07.1997 г., с която той
заявява откриване на партида за процесния топлоснабден имот на негово име.
2
Представен е констативен протокол № 346/18.02.2008 г., подписан от
представител на „Топлофикация София“ АД и от председателя на етажната
собственост ., от който се установява, че в сградата на адрес ., вх. А не
съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинна енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.
Представени са общи фактури за процесния апартамент, съдържащи
изравнителна сметка за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., както и справка,
издадена от ищеца за дължими суми от отвентика за периода 07.2022 г. –
07.2023 г.
По делото са приети констативни протоколи, от които се установява, че
ответникът или членове на неговото домакинство не са присъствали на
редовните отчети на уредите за дялово разпределение на 22.05.2021 г. и на
04.06.2022 г.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови
абонати от „Топлофикация - София“ ЕАД на клиенти в град София (ОУ-
2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., публикувани във вестник
„.“.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че сградата няма техническа
възможност да премине към дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите, тъй като отоплителната инсталация е „еднотръбна
система” и съгл. чл. 61, ал.2., т.1 от Наредба № Е-РД-04-1. разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие. В списъците за разпределение на кубатурата в
процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 185 м3 заедно с общите
части.
Количеството топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на
адрес гр. София, ., вх. А се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката
от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната
станция. като с помощта на т.н. „терминал" се снема показанието на
топломера в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. През целия исков
период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи от
топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. През
процесния период в имота на ответника е имало 2 бр. водомери за топла вода.
Вещото лице потвърждава, че заложената в подробните изравнителни
сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия
топломер. Разпределението е извършвано в съответствие с нормативните
разпоредби, действащи към този момент. Топлинната енергия за отоплението
3
на имота е изчислявана на база коригиран отопляем обем 132 м за сезони
3
2020/2021 г. и 2021/2022 и 23 м за сезон 2022/2023г. по т.9.3.2 от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. За сезон 2020/2021 г. топлата вода е
3
изчислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от
Наредба № Е-РД-04-1. При отчета на показанията са съставени протоколи за
Главен отчет с подпис на абоната /лице, осигурило достъп /. Показанията от
протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки. За сезон 2021/2022г. поради необитаемост, топла вода не е
начислявана. За сезон 2022/2023г. поради неосигурен достъп топлата вода е
начислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л./ден за един човек
съгл. чл. 69. ал.2, т.2 от Наредба № Е- РД-04-1. Протоколът за неосигурен
достъп не е запазен. Топлината, отдадена от сградната инсталация, е
изчислявана по формула по т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-
1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите
за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен
отопляем обем на имота - 185м3.
Вещото лице потвърждава също така, че общият топломер, монтиран в
АС, е преминал необходимите метрологични проверки и е бил изправен.
От заключението по СТЕ се установява, че за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2023 г. е доставена топлинна енергия на имота на обща стойност 2983,20
лв., от които 376,35 лв. – за сградна инсталация, 1640,03 лв. – за отопление и
966,82 лв. за топла вода, както и 313,25 лв. по изравнителна сметка.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
потвърждава, че дължимите от ответника суми за консумирана топлинна
енергия се равняват на горните стойности, като главницата, след взимане
предвид на извършените плащания преди образуването на настоящото
производство, е равна на 1891,81 лв. Посочва, че на 04.07.2024 г. е извършено
плащане в брой, с което са погасени задълженията за първия отчетен период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – главница в размер на 445,13 лв. и лихвите върху
нея. Остават непогасени начислените суми за топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. в размер на 1446,68 лв. и законна лихва в размер на
177,86 лв., общо 1624,54 лв.
От заключението се установява, че дължимата лихва за забава върху
главницата за първия отчетен период (01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.), начислена
от 15.09.2021 г. до 16.05.2024 г. е 137,25 лв. За втория отчетен период
(01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.), лихвата се начислява от 15.09.2022 г. до
16.05.2024 г. и е равна на 80,89 лв. За третия отчетен период (01.05.2022 г. –
30.04.2023 г.), лихвата се начислява от 15.09.2023 г. до 16.05.2024 г. и е равна
на 96,97 лв. Общо лихвата за трите периода е равна на 315,11 лв., като лихвата
за първия отчетен период е погасена чрез плащане.
От заключението се установява също, че размерът на главницата,
станала изискуема по-малко от три години преди датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК (05.06.2024 г.), т.е. частта от нея, която не е
погасена по давност, е 1446,68 лв. Размерът на дължимите лихви върху
главницата е 177,86 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
4
правни изводи:
Съдът, като прецени изложените от страните фактически твърдения и
съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат
правната си квалификация в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ ищецът следва да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размерът на лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените
хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното
предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и
асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на
топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение
топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. Ответникът не излага конкретни възражения
относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото
дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
„Топлофикация София“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал.
3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните
5
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото не се установява ответникът да е предложил, нито
договорил специални условия с топлопреносното предприятие.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1, 2а от
допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК, ВКС е посочено, че когато топлоснабденият имот е
притежаван в съсобственост и единият от съсобствениците сключи писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за
битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата идеална
част, притежавана от другия съсобственик. Преди прехвърлянето на
партидата клиенти на топлопреносното предприятие са всички съсобственици
съответно на идеалната си част, независимо кой от тях ползва имота.
В настоящия случай апартамент № 9, находящ се в гр. София, ., ет. 5, е
бил съсобствен за част от процесния период между ответника Е. Б. и брат му .
Б. (починал на 14.06.2022 г.) – от 04.12.2020 г. до 16.11.2021 г. Е. Б. е придобил
право на собственост върху целия имот на 16.11.2021 г. Междувременно със
заявление от 29.07.2021 г. и със съгласието на двамата съсобственици
партидата на процесния топлоснабден имот е била променена единствено на
името на ответника. С оглед на гореизложеното съдът намира, че от тази дата
титуляр на партидата и единствен клиент на топлопреносното предприятие за
процесния имот е ответникът Е. Б..
Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар
последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения
правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване
6
решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от
присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят
приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
По делото се установи, че сградата е била присъединена към
топлопреносната мрежа, като ответникът не доказа, че е отказал доставянето
на топлинна енергия в апартамента си.
Ето защо, съдът приема, че между ищеца и ответника са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за процения период предвид което ответникът е пасивно материално
легитимиран да отговаря по иска за заплащането на стойността на
потребената топлинна енергия (от 29.07.2021 г. той отговаря за всички
задължения към ищеца за имота, а от 4.12.2020 г. – за половината).
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период e изготвяна изравнителна сметка от
топлопреносното предприятие с оглед коректното отразяване на стойностите
за конкретния период. От приетите експертни заключения се установява, че в
издадените месечни и изравнителни сметки взаимоотношенията между
страните са уредени при спазване на приложимата нормативна уредба, поради
което подлежи на заплащане от ответника начислената му енергия за целия
претендиран период, доколкото вземанията не са погасени по давност. Това
важи и за топлинната енергия за подгряване на вода, начислена за сезон
2022/2023г. По отношение на последната ищецът твърди, че ответникът не е
осигурил достъп на служителите на топлопреносното предприятие за отчитане
на уредите в имота, поради което консумираната топла вода е изчислена на
база брой /1 лице / потребители по 140 л./ден за един човек съгласно чл. 69.
ал.2, т.2 от Наредба № Е- РД-04-1. Въпреки липсата на запазен протокол за
неосигурен достъп, ответникът не възразява, че не е бил потърсен на адреса,
нито са налице доказателства да се е възползвал от правото си по чл. 70, ал. 8
от Наредбата за топлоснабдяването да поиска допълнителен отчет в
предвидения за това срок. Поради това съдът приема, че в действителност не е
7
осигурен достъп до имота за отчет на водомерите за сезон 2022/2023г. и
следователно законосъобразно е начислено количество топла вода, изчислено
на база съгласно чл. 69. ал.2, т.2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1.
Съгласно представените доказателства размерът на потребената
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот след
извършено изравняване и възлиза на обща стойност 2983,20 лв., от които
376,35 лв. – за сградна инсталация, 1640,03 лв. – за отопление и 966,82 лв. за
топла вода, както и 313,25 лв. по изравнителна сметка. Главницата, след
взимане предвид на извършените плащания преди образуването на
настоящото производство, е равна на 1891,81 лв. На 04.07.2024 г. в полза на
ответника е извършено плащане в брой, с което са погасени задълженията за
първия отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – главница в размер на
445,13 лв. и лихви върху нея. Това плащане е извършено след входирането на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2024 г. и преди подаването на възражение
от ответника за погасяване на част от вземанията по давност – 20.09.2024.
Поради това, следва да се приложат правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД за
определяне на последователността на погасяване на задълженията. Не се
установява с плащането да е било посочено кои задължения се погасяват
първи. Задълженията за заплащане на топлинна енергия са по-обременителни
от тези за дялово разпределение, но помежду си те са еднакво обременителни
за длъжника. Поради това на основание чл. 76, ал. 1, изр. последно, първо се
погасява най-старото задължение. В случая с постъпилите плащания са
погасени именно най-старите задължения за главница за първия отчетен
период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на 445,13 лв. и лихвите върху нея.
Както се потвърждава от заключението на вещото лице непогасени са
останали
начислените суми за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.
в размер на 1446,68 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2024 г. до изплащането на
сумата, както и мораторна лихва в размер на 177,86 лв., начислена за периода
15.09.2022 г. до 16.05.2024 г. Тези вземания не са погасени по давност, тъй
като са станали изискуеми по-малко от три години преди датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК (05.06.2024 г.) по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия плащането на цената на
доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Както бе посочено по-горе, до придобиването на право на собственост
върху целия апартамент ответникът отговаря за заплащането на цялата
консумиранан топлинна енергия от 29.07.2021 г. – датата, на която е заявено
прехвърлянето на партидата единствено на негово име. Преди тази дата той
отговаря за ½ от задълженията за имота, съответстващи на идеалната му част.
Поради това съдът намира, че ответникът дължи единствено половината от
вноските за м.05.2021 г.; м. 06.2021 г. и до 28.07.2021 г. включително.
8
Задълженията за този период, както е видно от съдебно-счетоводната
експертиза възлизат на 190,14 лв., като ответникът дължи 95,07 лв. от тях.
Следователно общо дължимата от ответника главница възлиза на 1351,61 лв.,
а мораторната лихва е в размер на 158,18 лв.
По отношение на претенцията за заплащане от ответника на такса за
дялово разпределение според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът
на заплащане на услугата "дялово разпределение" се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение, а
според чл. 22, ал. 2 от същите услугата „дялово разпределение“ се заплаща на
продавача – „Топлофикация София“ ЕАД. В настоящия случай сградата няма
техническа възможност да премине към дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите, тъй като отоплителната инсталация е
„еднотръбна система” и съгл. чл. 61, ал.2., т.1 от Наредба № Е-РД-04-1
разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се
извършва само от топлопреносното предприятие. От това следва, че именно
ищцовото дружество начислява такси за дялово разпределение и на него се
дължи заплащането от абонатите. По делото е представена справка от
ищеца за дължимите такси за дялово разпределение за процесния апартамент,
както и за лихвите за забава, начислени върху тях. Като частен свидетелстващ
документ за факти, изгодни за страната, която го е представила, тази справка
няма материална доказателствена сила, а доказателствената стойност е
ниска и се преценява от съда с оглед на останалите факти и доказателства по
делото. Въпреки това, поради установеността на таксата за дялово
разпределение в общите условия и при липсата на доказано плащане от
ответника на суми за дялово разпределение в полза на ищеца, съдът приема,
че искът е установен по основание в тази част. По отношение на размера на
вземането, на съда е служебно известен приблизителният размер на тази такса
– обикновено между 1 и 2 лв. на месец, което отговаря на предявената от
ищеца сума. Поради това и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че следва
да присъди на ищеца пълния претендиран размер на таксата за дялово
разпределение за периода 03.2023 г. – 4.2023 г. – 3,22 лв. Това вземане или част
от него не е погасено по давност по изложените по-горе съображения. Върху
главницата следва да се присъди и мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД в
размер на 0,41 лв. за периода 15.05.2023 г.-16.05.2024 г., както и законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2024 г.
до изплащането на сумата.
По разноските
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е сторил разноски в исковото производство в размер на 979,26 лв., от които
79,26 лв. – държавна такса, 800 лв. – депозити за експертизи и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като отговаря на
минимума по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Направените в заповедното производство разноски от ищеца възлизат на
96,54 лв., от които 46,54 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
9
възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като отговаря на минимума по чл.
26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Общо разноските на ищеца
възлизат на 1075,80 лв.
Тези разноски следва да се понесат от ответника на основание чл. 78, ал.
1 ГПК съответно на уважената част от иска, а именно за 699,71 лв.
Ответникът не е сторил разноски в производството, но е ползвал правна
помощ. Съдът определя възнаграждение на особения представител на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер
на 250 лв., като съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъдят в
полза на Националното бюро за правна помощ – 87,40 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 90 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че Е. Д. Б., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. София, ., следните суми:
1351,61 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 3,22 лв. – такса
дялово разпределение за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г. ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземанията, както и 158,18 лева - мораторна лихва, начислена за периода от
15.09.2022 г. до 16.05.2024 г. върху главницата за ТЕ и 0,41 лв. - мораторна
лихва, начислена за периода от 15.05.2023г. до 16.05.2024г. върху главницата
за дялово разпределение за топлоснабден имот - апартамент № 9, находящ се в
гр. София, ., ет. 5, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 19539 от
26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 33907/2024 г. на СРС, 90 с-в., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер на следните вземания: топлинна
енергия в размер на 1 891,81 лева (хиляда осемстотин деветдесет и един лева
и 81 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., сумата 431,17
лева (четиристотин тридесет и един лева и 17 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.05.2024 г., сумата 0,67 лева
(нула лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата
за такса дялово разпределение за период от 15.06.2021 г. до 16.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Б., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление: гр. София, ., сумата в размер на 699,71 лв., представляваща
сторени разноски в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 7 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. София, ., да заплати на
Националното бюро за правна помощ сумата в размер на 87,40 лв.,
представляваща възнаграждение на особен представител.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11