РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 277 по описа на
АдмСЛ за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е
образувано въз основа на жалба с вх.№2183/25.06.2019 г. подадена от Н.П.А. ЕГН**********,
лишен от свобода, VІІ група, Затвора ***, против Заповед № 716/14.06.2019 г.
издадена от Началник на Затвора ***, с която на основание чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е отказано преместване на жалбоподателя от Затвора *** в заведение от
открит тип по
негова молба.
В жалбата е
заявено несъгласие с оспорения административен акт, като е заявено твърдение за
наличие на законовите предпоставки за допускане на поисканото преместване, като
в подкрепа на това твърдение са изложени аргументи. В съдебно заседание,
жалбоподателя лично поддържа жалбата по заявените доводи и формулира искане за
постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде преместен в
затворническо общежитие от открит тип.
Ответната страна
Началник на Затвора –***, не се представлява, депозирано е писмено становище по
съществото на спора, с което се иска от съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди оспорения акт.
Съдът, като взе
предвид представените писмени доказателства, установи от фактическа страна
следното:
Жалбата е
допустима, като подадена от легитимирано лице адресат на акта и в
законоустановения 14 -дневен срок по чл. 64, ал. 4 ЗИНЗС. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.06.2019
г. /л. 7/, а жалбата е депозирана чрез административния орган на 19.06.2019 г.
/л. 3/.
Жалбоподателят е
постъпил в Затвора в гр. *** на 01.07.2015 г., като началото на изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" в размер на 6 години е от
25.02.2015 г., като е осъден на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 и чл. 195, ал.1 и 2 от НК с присъда по НОХД№ 1658/2015 г. по описа на Районен съд
Плевен. През
На 12.07.2016 г. е
поставен на „строг режим“, който на 12.02.2019 г. е сменен на „общ режим“.
Отговорник е на
секция „Културно-масова дейност“. Награждаван е и е отличаван многократно за
дейността си в периода от 13.04.2016 г. до 20.02.2019 г. /лист 14 и 51/.
На 20.05.2019 г. е
подал молба за преместване в затворническо общежитие от открит тип, като
съответстващ на изискванията на чл. 64 от ЗИНЗС.
Към датата на
подаване на молба е изтърпял
Изготвено е становище
от ИСДВР VІ-VІІ гр. Затвора ***, в което е направен анализ на първоначалната
оценката на риска от рецидив и последващата оценка на промените в профила, и е
дадено мотивирано отрицателно становище за преместване в заведение от открит
тип.
Изготвени са и
становища от заместник – началник РНОД при Затвора *** и становище от началник
на сектор СДВР относно преместването на л. св. А., с предложение за отказ да
бъде преместен, като са изложени допълнително мотиви, че лишеният от свобода е
преместен в Затвора *** за продължаване на образованието, и настаняването в
открит тип, ако бъде постановено такова, следва да е в заведение към Затвора ***.
След запознаване с
процесните становища, началникът на Затвора *** е издал оспорената в настоящото
производство Заповед № 716/14.06.2019 г., с която е отказано на жалбоподателя
да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.
След анализ на
така доказаното от фактическа страна, съдът счита за установено следното от
правна страна:
При извършената
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, на
основание чл. 168 АПК и
на всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК, съдът
установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на
правомощията му, при спазване на административно-процесуалните правила и в
съответствие с приложимата материално-правна норма.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са
изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното
наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат
премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за
доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. В ал. 2 на чл. 64 от ЗИНЗС е предвидено, че началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/ , на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност /РНОД/, и на началника на съответното
затворническо общежитие, ако лишеният от свобода е настанен в такова, относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно
изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения
срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението
на наказанието.
В настоящия
случай, оспорената заповед е постановена от Началник на Затвора ***, който се
явява компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Спазен е и указаният процесуален ред, като, преди
постановяване на заповедта, административният орган е изискал и е получил
становища от ИСДВР, Началник сектор "СДВР" и заместник началник РНОД.
Препис от заповедта е връчена на лишения от свобода.
С оглед така
описаното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на административното
производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които
да ограничат правата на жалбоподателя и да обосноват незаконосъобразност на
оспорения акт.
От описаната в
оспорения административен акт фактическа обстановка, се установяват фактите,
послужили като основание за издаването й. Л. св. Н.А. към датата на депозиране
на молбата е изтърпял над 1/4 от наложеното наказание, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът намира, че е налице материално-правната
предпоставка, регламентирана в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно да е изтърпял най-малко една четвърт, но не
по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип, като режимът на изтърпяване към датата на молбата е
„общ“. Наличието на тази материално-правна предпоставка обосновава
допустимостта на искането за доизтърпяване на наказанието в затворническото
общежитие от открит тип.
От друга страна,
видно от съдържанието на цитирания по-горе текст на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът е предоставил право на административния
орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване, като в
нормата е употребен израза "могат да бъдат премествани". Наличието
на законово изискуемите предпоставки за преместване на лишен от свобода в
затворническо общежитие от открит тип, не е достатъчно основание да задължи
административния орган да постанови неговото преместване. Срокът на изтърпяното
до момента наказание, сам по себе си, не е достатъчно основание да обоснове
преместване. Нормата задължава началника на затвора да прецени доколко, с оглед
поведението на лишения от свобода, това преместване би било целесъобразно.
Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за
преместване, се прави на база дадени становища на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по режимно-охранителната
дейност относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, което
от своя страна не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК,
при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност,
съдът проверява само дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове.
В случая, видно от
изложените в заповедта мотиви, административният орган е констатирал, че са
изпълнени формалните изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – жалбоподателят е изтърпял изискуемата част от
наложеното наказание. Положителен е и изготвеният доклад от ИСДВР, с което е
налице и втората предпоставка – лишеният от свобода е спазвал реда в затвора и
е отличаван за дейността си, но остава с повишен риск от рецидив – при
първоначална оценка от 114 т. при постъпване в затвора, при последваща оценка
през м.юни
Като е изложил тези подробни мотиви, ответникът
е изпълнил задължението си да обоснове взетото от него решение за отказ от
преместване на лишения от свобода, като правилността на това решение е извън
обхвата на съдебната проверка с оглед предоставената от закона оперативна
самостоятелност на Началника на затвора за преценка по целесъобразност. В
рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали,
въпреки, че са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено от заведение от
закрит тип в заведение от открит тип. След като органът разполага с оперативна
самостоятелност по отношение преместването на лишения от свобода, същият е
действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал
преценката си с излагане на конкретните съображения, от които се е ръководил,
като са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт, в
това число принципът на чл. 6 от АПК.
Оспореният
административен акт е законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва
да бъде отхвърлена.
Воден от горното,
и на основание чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, шести
административен състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с
вх.№2183/25.06.2019 г. подадена от Н.П.А. ЕГН**********, лишен от свобода, VІІ
група, Затвора ***, против Заповед № 716/14.06.2019 г. издадена от Началник на
Затвора ***ч, с която на основание чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е отказано преместване
на жалбоподателя от Затвора *** в заведение от открит тип по негова молба вх.№
2133/20.05.2019 г.
Препис от решението да
се връчи на страните.
Решението е
окончателно.
Административен
съдия: