Решение по дело №277/2019 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр. Ловеч 27.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 277 по описа на АдмСЛ за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№2183/25.06.2019 г. подадена от Н.П.А. ЕГН**********, лишен от свобода, VІІ група, Затвора ***, против Заповед № 716/14.06.2019 г. издадена от Началник на Затвора ***, с която на основание чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е отказано преместване на жалбоподателя от Затвора *** в заведение от открит тип по негова молба.

В жалбата е заявено несъгласие с оспорения административен акт, като е заявено твърдение за наличие на законовите предпоставки за допускане на поисканото преместване, като в подкрепа на това твърдение са изложени аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа жалбата по заявените доводи и формулира искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.

Ответната страна Началник на Затвора –***, не се представлява, депозирано е писмено становище по съществото на спора, с което се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди оспорения акт.

Съдът, като взе предвид представените писмени доказателства, установи от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице адресат на акта и в законоустановения 14 -дневен срок по чл. 64, ал. 4 ЗИНЗС. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.06.2019 г. /л. 7/, а жалбата е депозирана чрез административния орган на 19.06.2019 г. /л. 3/.

Жалбоподателят е постъпил в Затвора в гр. *** на 01.07.2015 г., като началото на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в размер на 6 години е от 25.02.2015 г., като е осъден на основание чл. 196, ал. 1, т. 2  и чл. 195, ал.1 и 2 от НК с присъда по НОХД№ 1658/2015 г. по описа на Районен съд Плевен. През 2016 г. е преместен в Затвора *** за продължаване на образованието в СУ „Димитър Митев“ през учебната 2016/2017 г., 2017/2018 г. и през 2018/2019 г., като ученик в шести клас.

На 12.07.2016 г. е поставен на „строг режим“, който на 12.02.2019 г. е сменен на „общ режим“.

Отговорник е на секция „Културно-масова дейност“. Награждаван е и е отличаван многократно за дейността си в периода от 13.04.2016 г. до 20.02.2019 г. /лист 14 и 51/.

На 20.05.2019 г. е подал молба за преместване в затворническо общежитие от открит тип, като съответстващ на изискванията на чл. 64 от ЗИНЗС.

Към датата на подаване на молба е изтърпял 4 г., 2 м. и 25 дни, което е повече от ¼ изтърпяно наказание с общ срок 6 години, и отговаря на изискванията на чл. 64 от ЗИНЗС за изтърпяна част от наказанието като материално-правна предпоставка за настаняване в затворническо общежитие от открит тип.

Изготвено е становище от ИСДВР VІ-VІІ гр. Затвора ***, в което е направен анализ на първоначалната оценката на риска от рецидив и последващата оценка на промените в профила, и е дадено мотивирано отрицателно становище за преместване в заведение от открит тип.

Изготвени са и становища от заместник – началник РНОД при Затвора *** и становище от началник на сектор СДВР относно преместването на л. св. А., с предложение за отказ да бъде преместен, като са изложени допълнително мотиви, че лишеният от свобода е преместен в Затвора *** за продължаване на образованието, и настаняването в открит тип, ако бъде постановено такова, следва да е в заведение към Затвора ***.

След запознаване с процесните становища, началникът на Затвора *** е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 716/14.06.2019 г., с която е отказано на жалбоподателя да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.

След анализ на така доказаното от фактическа страна, съдът счита за установено следното от правна страна:

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, на основание чл. 168 АПК и на всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК, съдът установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административно-процесуалните правила и в съответствие с приложимата материално-правна норма.

Съгласно  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. В ал. 2 на чл. 64 от ЗИНЗС е предвидено, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/ , на заместник-началника по режимно-охранителната дейност /РНОД/, и на началника на съответното затворническо общежитие, ако лишеният от свобода е настанен в такова, относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.

В настоящия случай, оспорената заповед е постановена от Началник на Затвора ***, който се явява компетентен орган по смисъла на  чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Спазен е и указаният процесуален ред, като, преди постановяване на заповедта, административният орган е изискал и е получил становища от ИСДВР, Началник сектор "СДВР" и заместник началник РНОД. Препис от заповедта е връчена на лишения от свобода.

С оглед така описаното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да ограничат правата на жалбоподателя и да обосноват незаконосъобразност на оспорения акт.

От описаната в оспорения административен акт фактическа обстановка, се установяват фактите, послужили като основание за издаването й. Л. св. Н.А. към датата на депозиране на молбата е изтърпял над 1/4 от наложеното наказание, съгласно  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът намира, че е налице материално-правната предпоставка, регламентирана в  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно да е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, като режимът на изтърпяване към датата на молбата е „общ“. Наличието на тази материално-правна предпоставка обосновава допустимостта на искането за доизтърпяване на наказанието в затворническото общежитие от открит тип.

От друга страна, видно от съдържанието на цитирания по-горе текст на  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът е предоставил право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване, като в нормата е употребен израза "могат да бъдат премествани". Наличието на законово изискуемите предпоставки за преместване на лишен от свобода в затворническо общежитие от открит тип, не е достатъчно основание да задължи административния орган да постанови неговото преместване. Срокът на изтърпяното до момента наказание, сам по себе си, не е достатъчно основание да обоснове преместване. Нормата задължава началника на затвора да прецени доколко, с оглед поведението на лишения от свобода, това преместване би било целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване, се прави на база дадени становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява само дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

В случая, видно от изложените в заповедта мотиви, административният орган е констатирал, че са изпълнени формалните изисквания на  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – жалбоподателят е изтърпял изискуемата част от наложеното наказание. Положителен е и изготвеният доклад от ИСДВР, с което е налице и втората предпоставка – лишеният от свобода е спазвал реда в затвора и е отличаван за дейността си, но остава с повишен риск от рецидив – при първоначална оценка от 114 т. при постъпване в затвора, при последваща оценка през м.юни 2018 г. рискът е вече със стойностно изражение 126 т. Началникът на затвора, след анализ на обстоятелствата и изложеното в становищата на длъжностните лица, е преценил, че молбата на лишения от свобода не следва да бъде удовлетворена, като се е позовал на определени изводи и заключения, съдържащи се в приложените становища: наблюдават се положителни прояви, но само в някои от дефицитните зони, подхожда избирателно към предлаганите пенитенциарни дейности, не се включва в хигиенизиране на групата, предявява ултимативни изисквания към групата и администрацията, държи се предизвикателно и меркантилно към служителите, поради което декларираното желание и моментната мотивация при пореден престой в местата за лишаване от свобода не дават основания на административния орган да направи извод за устойчиви и необратими позитивни промени.

 Като е изложил тези подробни мотиви, ответникът е изпълнил задължението си да обоснове взетото от него решение за отказ от преместване на лишения от свобода, като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка с оглед предоставената от закона оперативна самостоятелност на Началника на затвора за преценка по целесъобразност. В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки, че са изпълнени условията по  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено от заведение от закрит тип в заведение от открит тип. След като органът разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на лишения от свобода, същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си с излагане на конкретните съображения, от които се е ръководил, като са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт, в това число принципът на чл. 6 от АПК.

Оспореният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, и на основание чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, шести административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№2183/25.06.2019 г. подадена от Н.П.А. ЕГН**********, лишен от свобода, VІІ група, Затвора ***, против Заповед № 716/14.06.2019 г. издадена от Началник на Затвора ***ч, с която на основание чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е отказано преместване на жалбоподателя от Затвора *** в заведение от открит тип по негова молба вх.№ 2133/20.05.2019 г.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно.

Административен съдия: