Решение по дело №1323/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260362
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Николай Минчев Николов
Дело: 20203230101323
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 Град Добрич, 21.12.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,  в публично заседание, проведено на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов

при секретаря Ирена И................. ………………………………………

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 01323  по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Агро-ММ” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Д-р Иван Пенаков” № 9, ет.3, офис 10, ЕИК *********, представлявано от управителя Снежина Димитрова, срещу Николайчо Георгиев Маринов в качеството на ЕТ с фирма „Николайчо Маринов” със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Ген. Колев” № 76, вх.Б, ет.3, ап.9, за установяване, че ищецът не дължи сума в размер на 384,40 лева, представляващи разноските по изп.дело № 20203230400069 по описа на СИС към РС-Добрич. Претендират се разноските по делото.

В исковата молба се навеждат твърдения, че по водено между страните по делото административно дело № 219/2019г. е налице влязло в сила решение, като ищецът в настоящото е осъден да заплати на ответника сумата от 670 лева разноски. Направен е опит за плащане по местонахождение на търговеца, но същият не е открит. Впоследствие, по издаден изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 20203230400069/2020г. по описа на СИС при ДРС и получена ПДИ заедно с разноските в размер на 384,40 лева. Счита се, че същите са недължими, заплатена е сумата от 670 лева.

По направеното искане съдът е издал обезпечителна заповед и е спрял изпълнението по изп.дело до размера на спорната сума 384,40 лева.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е представен писмен отговор. Счита се, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи се, че в срока на доброволното изпълнение по изпълнително дело № 69/2020г. по описа на ДСИ при ДРС дължимото като главница е изплатено. Твърди се, че ответникът не е получавал писмено известие или друг начин на доброволно изпълнение по друго дело. Възразява се срещу наложената обезпечителна мярка като неправилна и незаконосъобразна.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена справка за актуално състояние на ответния ЕТ, от която е видно, че адресът на управление е в град Добрич, ул.”Ген. Колев” № 76, вх.Б, ет.3, ап.9.

Представен е системен бон за приемане на паричен превод от „Български пощи”ЕАД на стойност 670 лева, като се сочи съобщение до получателя ЕТ”Николайчо Маринов” Р-Е 9737 от 25.06.2019г. С известие до подателя Снежина Димитрова М. от 25.07.2019г. се кани същият за получаване на пратка № PS9305000K3G1.

Представен е изпълнителен лист от 01.06.2020г., издаден по влязло в сила решение № 9737 от 25.06.2019г. по адм.дело № 219/2019г. по описа на ВАС, по силата на което „Агро-ММ” ЕООД е осъдено да заплати на Николайчо Георгиев Маринов в качеството на ЕТ с фирма „Николайчо Маринов” сумата 670 лева, представляваща разноски по делото. По образуваното изпълнително дело № 20203230400069/2020г. по описа на СИС при ДРС е изпратена ПДИ с общо дължимата сума от 1 054,40 лева, от които главница 670 лева и разноски в размер на общо 384,40 лева. По делото е налице плащане на главницата в размер на 670 лева с платежен документ от 23.06.2020г.

С писмо вх.№ 263908 от 21.10.2020г. от „Български пощи”ЕАД предоставят заверено копие на паричен превод от 05-07.2019г. с баркод PS9305000K3G1 с подател Снежина Димитрова М. и получател Николайчо Георгиев Маринов като ЕТ”Николайчо Маринов”, изплатен на 14.08.2019г. на адв. М.И.М.. 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед данните по делото и становищата на страните съдът намира за безспорно провеждане между тях на административно производство, като по влязло в сила решение по адм.дело 219/2019г. по описа на ВАС ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп.дело № 69/2020г. по описа на СИС към РС-Добрич. Спорно между страните е дължимостта на претендираното вземане за разноски в посочения размер от 384,40 лева по изпълнителното дело във връзка с твърдения от ищеца, че същите са недължими поради липса на съдействие при доброволното изплащане на присъдените по административното дело разноски.

Предявеният отрицателен установителен иск от ищеца е с правно основание  чл.439 ГПК. Съгласно  чл.439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според  чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С доклада по делото съдът е указал, че с оглед изложеното в тежест на ищеца е да докаже своите твърдения при условията на пълно главно доказване.

Последователно подържаната от процесуалния представител на ищцовото дружество теза е, че е налице обективна невъзможност (нормативна пречка) за депозиране на сумата от 670 лева в банка вр. правилото на чл.97, ал.1, изр. второ ЗЗД. Твърди се, че е било отказано да се открие сметка на ответника и да се внесе дължимата сума, като не се прилагат никакви доказателства в тази връзка. Затова е предприето изпращане на дължимата сума чрез „Български пощи”ЕАД на адреса на управление на кредитора, но поради неоткриването му, сумата е била върната на изпращача.

По контроверсния въпрос е налице съдебна практика. Приема се, че Наредба № 3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /в сила от 01.11.2009г./ изрично предвижда възможността за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице – чл.2, ал.3 от Наредбата вр.чл.36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи. Какъв е вътрешният ред за откриване на сметка в полза на трето лице и има ли особени изисквания е организационен въпрос, но не и нормативна пречка. Такава нормативна пречка (откриване на сметка в полза на трето лице) липсва и при действието на ЗМСИМП, стига да не са налице ограниченията въведени с този закон – идентификацията на страните, основанието за плащане, произхода на средствата и пр. /Решение № 197 от 18.02.2014г. по т.дело № 666/2012г. на ВКС, I т.о./. В същия смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана с Решение № 28 от 14.03.2009 год. по т.д. № 497/2008год., с което състав на І т.о. на ВКС, е приел, че „ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.”.

Вярно е, че в случая би могло да се търси неправомерно поведение от страна на ответника – едноличен търговец, който не е бил открит на посочения в ТР адрес на управление . Това негово поведение би могло да бъде квалифицирано и като кредиторова забава, имаща за последица саниране на забавата на длъжника по смисъла на чл.95 ЗЗД, ако ищецът по настоящото дело бе представил доказателства, че действително е предприел каквито и да било действия по чл.97, ал.1, предл. второ ЗЗД, включително и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице при посочените по-горе законови и подзаконови предпоставки. Такива доказателства по делото, както вече бе посочено по-горе, не са представени, поради което настоящият състав намира, че ищецът не е предприел необходимото, предписано в хипотезата на закона, поради което искът следва да се остави без уважение и се отхвърли като неоснователен.  

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските по делото в размер на 100 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът :

 

Р         Е         Ш         И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агро-ММ” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Д-р Иван Пенаков” № 9, ет.3, офис 10, ЕИК *********, представлявано от управителя Снежина Димитрова, срещу Николайчо Георгиев Маринов в качеството на ЕТ с фирма „Николайчо Маринов” със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Ген. Колев” № 76, вх.Б, ет.3, ап.9, иск с правно основание чл.439 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 384,40 лева, представляваща разноските по изп.дело № 20203230400069 по описа на СИС към РС-Добрич

ОСЪЖДА „Агро-ММ” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Д-р Иван Пенаков” № 9, ет.3, офис 10, ЕИК *********, представлявано от управителя Снежина Димитрова, да заплати на Николайчо Георгиев Маринов в качеството на ЕТ с фирма „Николайчо Маринов” със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Ген. Колев” № 76, вх.Б, ет.3, ап.9, сумата от 100 лева /сто/, представляваща разноските по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        

 

Районен съдия :