Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Ловеч, ..............2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд – Ловеч граждански състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА                                                                                              

                                                 ЧЛЕНОВЕ: С. ДОЙНОВА

                                                                     ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

       

             При секретаря Даниела Кирова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№108 по описа за 2020 г.на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.294 във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №15 от 29.01.2020г. постановено по гр.д.№883 по описа за 2019г., Върховния касационен съд,  Първо гражданско отделение е обезсилил въззивно Решение №239 от 13.11.2018г. постановено по в.гр.д.№353 по описа за 2018 г. и върнал делото на Окръжен съд – Ловеч за ново разглеждане.

С Определение № 139 от 04.02.2020 г. съдът е оставил без движение искова молба подадена от Р.И.И. ***, О.И. ***, Я.И.М. *** И.И.А. *** М.И.М. и С.А.М.,***, с посочено основание чл.108 от ЗС и чл.45 от ЗЗД, като им е указал да отстранят несъответствията между изложените в обстоятелствената част твърдения  и петитума на исковата молба по отношение на имота  предмет на търсената защита, в случай, че поддържат петитума на исковата молба за признаване правото на собственост и предаване на владението върху УПИ ІХ-62 да посочат обстоятелствата, от които извеждат правния си интерес, като ги е предупредил за последиците при отстраняване на нередовностите, съгласно чл.129, ал.3 от ГПК.

С оглед на дадените указания с вх.№1426 от 17.02.2020 г. е постъпила молба от ищците, с която уточняват петитума на исковата молба: Молят да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици и на част от УПИ Х-61 в кв.12 по плана на с.Градежница от 1964 г. с площ от 145 кв.м, заключена между регулационната линия на УПИ ІХ-62 и УПИ и УПИ-Х-61 и поставената  между  УПИ ІХ и УПИ Х ограда от оградна мрежа, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението на тези 145 кв.м. Молят ответника М.И.М. да бъде осъден да заплати на ищците имуществени вреди в размер на 621.25 лева, съгласно заключението на вещото лице, изразяващи се в премахване на ограда, изрязване на плодни дръвчета – две джанки, един дрян, една ябълка, унищожаване на зеленчуци – две фитарии /лехи/ червен лук, 93 корена малини, облагородена къпина и ягоди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

На основание чл.227 от ГПК съдът е заличил като ответник О.И.А. и е конституирал неговите наследници по закон  И.О.И. и Я.О.И..

В съдебно заседание проведено на 10.03.2020 г. ищците чрез процесуалните си представители са поддържали предявения иск с направеното уточнение, по повод на което съдът е дал възможност на ответната страна да се запознае със същото и да изрази допълнително становище.

С вх.№2218 от 18.03.2020 г. от ответниците е изразено становище в насока, че никога не са оспорвали  собствеността на ищците, като твърдят, че от събраните гласни и писмени доказателства е доказано, че  уточнените 145 кв.м никога и по-никакъв начин не са били отредени за упълномеряване и урегулиране на имота на въззивниците, а именно УПИ ІХ-62, кв.12 по плана на с.Градежница и същите не могат да се претендират, тъй като са част от закупения от тях имот – Х-61 в кв.12 по плана на с.Градежница. Така също възразяват, че е предявена нова претенция, което е недопустимо и те не могат да се защитят на този етап от производството.

По повод становището на ответната страна ищците сочат, че за да възникне спора, проблемите идват от неточно посоченото в Скица № 04-01-53/23.02.2017 г. и Скица №01-114 от 07.04.2017 г. – в първата посочено при уредени регулационни отношения, във втора -  няма данни за уредени регулационни отношения.

С Решение № 118 от 27.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 504 по описа за 2017 г. Районен съд - Тетевен е отхвърлил предявения от  Р.И.И.О.И.А., Я.И.М. и И.И.А. иск по чл.108 от ЗС срещу М.И.М. и С.А.М. за признаване правото на собственост на ищците върху УПИ ІХ-62 в кв.12 по ПУП на село Градежница, Ловешка област с площ от 358 кв.м., при граници М.И.М., Н.С.А., С. А. И., В. С.ов А. *** за осъждане на ответниците да им предадат владението върху 200 кв.м. от имота, завзет от тях, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Р.И.И., О.И.А., Я.И.М. и И.И.А. иск по чл.45 от ЗЗД срещу М.И.М. и С.А.М. за заплащане от ответниците на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 621.25 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Осъдил ищците да заплатят на ответниците направените по делото разноски.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от  Р.И.И., О.И.А., Я.И.М. и И.И.А., в която твърдят, че съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства, неправилно е приложил материалният закон и е стигнал до неправилни правни изводи. Решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Молят същото да бъде отменено изцяло и се постанови ново, с което се уважат предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.45 от ЗЗД и се присъдят направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Считат, че правилно са установени фактите по делото по отношение наследственото правоприемство, отразяването на спорния имот в регулационния план на с.Градежница. От приложената скица № 04-01-114/07.2017г., издадена от Общинска администрация Тетевен, се установява, че част от имот с пл.№ 62, участва в УПИ /парцел/ IX-62 в квартал 12 по ПУП на с.Градежница от 1964г., за землището на селото не е одобрена кадастрална карта, като този УПИ IX-62 в квартал 12 е урегулиран от следните имоти: 50 кв.м. от имот с пл.№ 65, 136 кв.м. от имот с пл.№ 62 и 174 кв.м. от имот -общински по скица е 358 кв.м. По заключението на вещото лице площта на УПИ № 62 е 379 кв.м. На 22.03.2018г., в хода на делото, е съставен Нотариален акт № 177/2018г. на Нотариус с peг.№ 306 в НК, за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, съгласно който ищците са признати за собственици на поземлен имот, заснет с пл.№ 62, в кв.12, с площ от 136 кв.м., и поземлен имот заснет с пл.№ 65 в кв.12, с площ от 50 кв.м., включени в УПИ IX-62 в кв.12 по плана на селото от 1964г., към който се придават 174 кв.м. от общински имот без планоснимачен номер.

С въззивната жалба отново се излагат твърдения, че след закупуването на имота и неговото трасиране, ответникът М.М. е премахнал съществуващата ограда между УПИ IX-62 и УПИIX-61 в кв. 12 по плана на селото, очевидно поставена по имотните граници между УПИ с пл. № 62 и УПИ с пл.№ 61, както и плодни дръвчета, унищожил и кошара ползвана от ищците и чешма. Сочат, че от гласните доказателства се установява, че до момента на закупуването на имота от ответника М. през м.март 2017г., придаваемата част от 145 кв.м. от имот с пл.№ към УПИ IX-61 в кв.12 по плана на селото е била ползвана от ищците по делото, като в същата са се намирали и отсечените плодни дървета. Първоинстанционният съд е възприел тези твърдения, но е правни неверни правни изводи.

 Въззивниците твърдят и допуснати процесуални нарушения на процесуалните правила - докладът на делото е изготвен в последното заседание по делото, тогава е разпределена и доказателствената тежест на страните.

По предявения иск за вреди сочат, че от събраните по делото доказателства е доказано по безспорен начин, че е налице непозволено увреждане и причинени имуществени вреди, съгласно заключението на вещото лице. След като бъде уважен главният иск по чл.108 от ЗС, то следва да бъде уважен и искът по чл. 45 от ЗЗД.

В срока по чл.263 от ГПК отговор от въззиваемите не е представен.

При повторното разглеждане на делото съдът намира подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното  решение за допустима, подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което подлежи на разглеждане.

Направеното от ищците уточнение относно забелязаното от касационната инстанция несъответствие между обстоятелствена част и петитум на иска следва да бъде съобразено от съда по съществото на спора.

При повторното разглеждане на делото настоящия съдебен състав в рамките на правомощията си на въззивна инстанция и като съобрази действията на съда и на страните до настоящия момент, намира за установено следното:

За да обосноват своята претенция ищците са изложели  твърдения, че правото им на собственост е придобито от прекия им наследодател И.А.И., в резултат на доброволна делба на УПИ ІХ-62, в която насока представят копие от искова молба, подадена от общия наследодател на 16.01.1987г. пред Районен съд -Тетевен, с искане за допускане на делба на имот ІХ-62-дворно място, като сочат, че делото било спряно по взаимно съгласие, като страните са разпределили наследствените имоти чрез извънсъдебна спогодба. Поземлен имот УПИ-ІХ, пл.№62, кв.12 по плана на село Градежница с площ от 358 кв.м. останал за наследодателя на ищците.Този имот той го ползвал и преди делбата, своял го като собствен, в него заедно със своята съпруга си построили жилищна сграда. В този имот са живели и живеят повечето от ищците по делото. В този имот първата ищца и баща им са гледали животни, сеяли плодове и зеленчуци и са отгледали децата си. Декларирали са го и са заплащали съответните данъци. До този момент през изминалите повече от 30 години никой не им е оспорвал владението и собствеността. Не са се снабдили с нотариален акт. Бащата на наследодателя им е вписан в разписната книга, като собственик на този имот.

Владението на ищците е оспорено, когато с Нотариален акт № 95, том първи, рег.№522, дело № 65 от 2017 г. е сключена сделка за покупко-продажба, по силата на която първият ответник е закупил съседния имот с площ от 392 кв.м., представляващ имот Х-61 в кв.12. Имотът е придобит в режим на СИО с втората ответница.Ответникът е влязъл във владение и започнал да премахва оградата им и да извършва действия по ограждане на имота си, издигнал ограда до прозорците на къщата им. Изрязал от мястото им две плодни дървета - джанки, един дрян, една ябълка, унищожил зеленчук-две фитарии червен лук, двеста корени малини и облагородена къпина и ягоди, принудил ги да премахнат и чешмата си, която била на двора, като това наложило да преместят мръсния канал и водомерната шахта, за да може жилищната сграда да се обслужвана. Ответникът навлязъл в техния имот около 200 кв.м. и причинил тези щети, като се принудили да изведат животни, тъй като завзел и кошарата им.

От своя страна ответниците се легитимират като собственици с Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 95, том първи, рег.№522, дело № 65 от 2017 г. от 09.03.2017г., с който са закупили от А.С.продава  Поземлен имот с площ от 392 кв.м., заснет с пл.№61, включен за урегулиране на имот Х-61 в кв.12 по ПУП на с.Градежница от 1964г., целият с площ от 445 кв.м. Не оспорват, че при извършеното трасиране ответникът М. е премахнал съществуваща ограда между УПИ ІХ-62 и УПИ Х-61 в кв.12 по ПУП на селото Градежница, поставена по имотните граници между имоти пл.№61 и пл.№62, че са разчистили имота и са поставили нова мрежа по забитите от техническата фирма колчета.

При повторното разглеждане на делото, настоящия въззивен състав въз основа на събраните от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.294, ал.1 от ГПК производството следва да бъде продължено от незаконосъобразното  действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. В случая настоящата инстанция следва да се произнесе по иска с правно основание чл.108 от ЗС при направеното уточнение да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици и на част от УПИ Х-61 в кв.12 по плана на с.Градежница от 1964 г. с площ от 145 кв.м, заключена между регулационната линия на УПИ ІХ-62 и УПИ и УПИ-Х-61 и поставената  между  УПИ ІХ и УПИ Х ограда от оградна мрежа, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението на тези 145 кв.м. или правния спор е концентриран само върху частта от този имот, който представлява придаваемо място от имота на ищците към имота на ответниците.

По Скица №04-01-53 от 23.02.2017 г. и Скица №04-01-124 от 12.04.2017 г. УПИ Х-61 в кв.12 е урегулиран от следните имоти: от пл.№60-4 кв.м, от пл.№61-220 кв.м.,  от пл.№62-168 кв.м., от общинско място - 73 кв.м. /. Площта на УПИ по скица е 445 кв.м.

По Скица №04-01-304 от 17.11.2017 г. и Скица №04-01-114 от 07.04.2017 г. УПИ Х-62 в кв.12 е урегулиран от следните имоти: 50 кв.м. от пл.№65, 136 кв.м. от пл.№62 и 174 кв.м. от без пл.№ /общински/. Площта на УПИ по скица е 358 кв.м.

По заключението на вещото лице инж.К. К. към датата на продажбата имота на ответника закупен с Нотариален акт № 95, том първи, рег.№522, дело № 65 от 2017 г., е именно: „Поземлен имот с площ от 392 кв.м, заснет с пл.№ 61, включен за урегулиране на УПИ Х-61, от кв.12 по ПУП на с.Градежница от 1964 г., целия с площ от  455 кв.м, към който УПИ се придават 63 кв.м от общинско място” или към 09.03.2017 г. е с неуредени регулационни отношения, въпреки посоченото в Скица №04-01-53 от 23.02.2017 г. – при уредени регулационни отношения, която Скица е посочена за приложена към документите при съставяне на нотариалния акт.  Вещото лице, като е изследвал приложените по делото писмени документи, не е установил да има данни за уредени регулационни отношения спрямо имот пл.№ 62, от който имот за пл.№ 61 се придават 145 кв.м. Вещото лице като е проследил отразените записвания и промени за имота на ищците и за имота на ответниците, е установил, че  имот с пл.№ 61 е записан в разписната книга на А. М. С. – парцел Х, нот.акт №79/75 г. Площта на УПИ  Х-61 в кв. 12 е 446 кв.м., която площ е образувана от следните имоти:  пл.№ 61 = 228 кв.м, пл.№ 62 = 145 кв.м, без пл.№ - общинско = 73 кв.м., без промяна на имота.  Въз основа на изследванията експерта е дал заключение, че от имота на ищците с пл.№ 62 се придават към УПИ Х-61 на ответниците 145 кв.м. Към момента на огледа вещото лице е констатирало изградена ограда от оградна мрежа трасирана по Трасировъчен карнет 17419 на 05.04.2017 година. 

В съдебно заседание вещото лице инж.К. ,след като е изслушал и показанията на доведените от страните свидетели е заявил, че спорното място е част от парцел Х-61 в кв.12, което спорно място се явява част от имот с пл.№ 62 западна част с формата на трапец с площ от 145 кв.м, която площ е измерена на компютъра и която площ се явява придаваема част към парцел Х. На зададени въпроси вещото лице отговаря, че на место е видял направената нова ограда, която съвпада с  регулационната линия между парцели ІХ и Х и е трасирана, така както е регулацията, а по отношение на закупеното общинско место от 63 кв.м, което измерено на компютъра сочи, че е 73 кв.м, тъй като замерването от Общината е с линия, при което винаги се допуска разлика от 10 и това место представлява част от стар път и които части са придаваеми места към парцелите, в случая към парцела Х. Вещото лице заявява, че при посещение в Община Тетевен на въпрос има ли данни за уредени регулационни отношения не са му отговорили дали има учредителни протоколи и данни за плащане, не са му отговори конкретно, тъй като е необходимо време  за проучване на материалите, които се пазят в архив.

С отговора на исковата молба ответниците  заявяват, че не оспорват „...тяхната собственост” /не уточняват част/, произходът и начина на придобиване на собствеността. Сочат, че в края на 80-те или в началото на 90-те години са се спазарили с праводателката си  да закупят нейния имот, от който момент го владеят. Признават, че към този момент тяхната праводателка ги е помолила да дадат на ищците временно да ползват от УПИ Х-61 източния край на имота, в която част си направили градина и кошара за овцете и която част била отделена с временна ограда. Не оспорват, че до м.февруари 2017 г. ищците са ползвали тази част от имота.

Свидетелят Николай А. – първи братовчед на И., Я. и О. /бащите им са братя/ дава ясни и логични отговори на зададените му въпроси: Според него имота на ищците е около 360 кв.м. Помни, че от 56 години този имот се владее от чичо му до м.март, когато в една част от имота със сила са влезли ответниците. Имота е бил ограден с циментови колове и мрежа, като на 9 март М.М. премахнал оградата, изразял плодни дръвчета, унищожил другите насаждения и преместил оградата на един метър и петдесет сантима от къщата на ищците. В ограденото место имало кошара  на Р. – съпруга на чичо му, която също била съборена. В местото имало чешма и канализация и два гроба, но всичко е унищожено. Свидетелят е категоричен, че за неговите имоти, както и за съседните не са уреждани регулационните отношения, „...аз си ходя по старите граници ...не е уреждано с никой придаваеми места, да се плаща на някого”. По предявената на свидетеля комбинирана скица изготвена към съдебно-техническата експертиза свидетелят сочи черната линия между имот пл.№61 и пл.№ 62 /черните линии – имоти по кадастрален план на с.Градежница/, а за изградената нова ограда – сините линии между парцела Х и парцела ІХ. За това къде са се намирали двете джанки, една ябълка, малините, гробовете, чешмата свидетелят посочва, че всички са били в придаваемото место.

Свидетелят К. А. /внук на общия наследодател А. И. Д./ сочи, че граници с мястото на Р. ”...те се отгоре над мен...”. Говори, че всичко е разпределено между наследниците, всеки си има парцела, като това е станало преди повече от 20 – 30 години. Категоричен е, че няма никаква промяна в границите между имотите, до това лято когато ответниците премахнали съществуващата ограда, навлезли навътре в имота на ищците, изсекли джанките, ябълките, 200 корена малини, фитария с ягоди, две фитарии с лук, дрян, сринали са кошарата, махнали и чешмата.

Свидетелката Д. И. – снаха на ответниците, която живее в една къща с тях знае спорния имот, който е до тяхната къща, както и че през месец февруари С. е казала на Р., че започва да си оправя местото, Р. си замълчала, като на 05.04. вечерта /2017 г./ Р. отишла в тях да плаче, да моли С. да й отстъпи малко место, защото тя си работи това место, но С. и казала „не”. Не отрича, че Р. в спорното место е имала градина, малини, лук, че е имало дървета – една джанка, една ябълка. След като ищците не си махнали дърветата С. разчистила всичко, като с М. си направили ограда по трасираното. Заявява, че имота на ищците бил ограден от всички страни.

По повод предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД съдът е назначил съдебно-оценителска експертиза изготвена от вещото лице инж.Р.М., който  дава заключение за общия размер на унищоженото имущество, а именно: премахване на ограда, изрязване на две плодни дръвчета от вида джанка, изрязване на плодно дръвче от вида дрян,  на плодна дръвче от вида – ябълка, унищожаване на зеленчук две фитарии /лехи/ червен лук, унищожаване на 93 корена малини, облагородена къпина и ягоди /съобразени и изчислени като общ сбор, след извършените измервания на место/, са определени в размер на 621.25 лева.

След направеното от ищците уточнение на исковата молба, след като са съобразили изготвеното от вещото лице инж.Костадинов заключение, предмет на спора е част от парцел Х-61 в кв.12, което спорно място  се явява част от пл.№ 62 западна част с формата на трапец с площ от 145 кв.м и която площ представлява придаваема част към парцел Х. Само по отношение на тази площ ищците претендират право на собственост, като част от пл.№ 62. По отношение на останала площ до 200 кв.м няма спор за собственост, затова липсва правен интерес тя да бъде предмет на предявения ревандикационен иск и решението на районния съд се явява недопустимо в тази му част и следва бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

За ищците е налице правен интерес от предявения иск за собственост на тази част от 145 кв.м, тъй като  към момента  тази площ от  имот с пл.№ 62 съставлява част от парцел Х -61 в кв.12 по плана на с.Градежница.

Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е основателен., поради което е неправилно Решение № 118 от 27.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 504 по описа за 2017 г. Районен съд – Тетевен в тази му част.

С единствения кадастрален и регулационен план на с.Градежница от 1964 г., когато в него са нанесени УПИ ІХ-62 и УПИ Х-61 в кв.12 /без последващи изменения по заключението на вещото лице Костадинов/ са възникнали спорните правоотношения между страните, след като е предвидено от пл.№ 62 да бъдат придадени на пл.№61  - 168 кв.метра.

Съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 – в шестмесечен срок от влизането на ЗУТ в сила, отчуждителното действие на влезлите в сила, но не приложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за завземане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. В тази връзка в хода на производството е изследван въпросът приложен ли е  регулационния план на с.Градежница по отношение на пл.№ 61 и пл.№ 62.

Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №3 от 15.07.1993 г. по тълк.д.№2/1993 г. на ОСГК на ВС на РБ, регулационния план се смята приложен към момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници. Съгласно чл.39, ал.3 от ЗПИНМ, в редакцията му към обн.- изм. Изв., бр.54 от 1956 г. в сила към момента на одобряване на регулационния план на с.Градежница собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придава по силата на самия план. Разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗПИНМ в редакцията му обн. – Изв., бр.227 от 1949 г. е предвиждал, че отчуждените по дворищно-регулационните планове недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години, начиная от деня на влизане в сила на регулацията. Както с отговора на исковата молба, така и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.А., К. А., Да. И. се установява, че от влизане в сила на регулационния план от 1964 г. продавача по сделката А. М. С.а, както и ответниците намиращи се в имот с пл.№61 по техни твърдения от края на 80-те - началото на 90-те години са били  в имот с пл.№ 61 в кв.12. Поставената ограда от оградна мрежа е извършено от ответниците след трасиране на 05.04.2017 година. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което е индивидуализирало спорната част. По делото не са събрани доказателства, въз основа на които да бъде прието, че длъжникът по регулация – праводателят на ответниците е платил на ищците обезщетение в размер на стойността на придаваемите части. След като не са били уредени отношенията между  засегнатите  от регулацията лица не е настъпило  прилагането на регулационния план и регулационната линия не се е превърнала в имотна граница.

Следователно правото на собственост на ищците не е ограничено по регулационните линии на парцел УПИ ІХ-62, като спорното място представляващо част от парцел Х-61 в кв.12, се явява част от имот с пл.№62, западна част с формата на трапец с площ от 145 кв.м, която част от 145 кв.м се явява придаваема част към парцел УПИ Х-61, при което исковата претенция по чл.108 от ЗС, е основателна.

С оглед заключението на съдебно-оценителката експертиза и събраните гласни доказателства основателна е и претенцията по чл.45 от ЗЗД, при което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците и обезщетение за вреди  в резултат на унищоженото имущество, а именно: премахване на ограда, изрязване на две плодни дръвчета от вида джанка, изрязване на плодно дръвче от вида дрян,  на плодна дръвче от вида – ябълка, унищожаване на зеленчук две фитарии /лехи/ червен лук, унищожаване на 93 корена малини, облагородена къпина и ягоди /съобразени и изчислени като общ сбор, след извършените измервания на место/, което е оценено в общ размер на 621.25 лева.

При така установеното настоящата въззивна инстанция намира, че при направените други изводи обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основани чл.108 от ЗС за разликата от 145 кв.м. до 200 кв.м следва да бъде обезсилено, поради липсата на правен интерес от страна на ищците, а в останалата част отменено и вместо него предявения иск уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените  по делото разноски за всички инстанции по Списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 3 270.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 118 от 27.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен, в частта с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения от  Р.И.И., О.И.А., Я.И.М. и И.И.А., иск по чл.108 от ЗС срещу М.И.М. и С.А.М. за признаване правото на собственост на ищците върху УПИ ІХ-62 в кв.12 по ПУП на село Градежница, Ловешка област с площ от 358 кв.м., при граници М.И.М., Н.С.А., С. А. И., В. С.ов А. *** за осъждане на ответниците да им предадат владението за разликата над 145 кв.м до 200 кв.м. по комбинирата скица на вещото лице  инж.К. К. на л.116 по гр.д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен, преподписана от състава на Окръжен съд – Ловеч, която да се счита неразделна част от настоящето решение, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ Решение № 118 от 27.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 504 по описа за 2017 г. Районен съд – Тетевен, в частта с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения от  Р.И.И., О.И.А., Я.И.М. и И.И.А. иск по чл.108 от ЗС срещу М.И.М. и С.А.М. за признаване правото на собственост на ищците върху УПИ ІХ-62 в кв.12 по ПУП на село Градежница, Ловешка област с площ от 358 кв.м., при граници М.И.М., Н.С.А., С. А. И., В. С. А. *** за осъждане на ответниците да им предадат владението за 145 кв.м, представляващи част от имот с пл.№62, западна част с формата на трапец, която част от 145 кв.м се явява придаваема част към парцел УПИ Х-61.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.М. и С.А.М.,***, че Р.И.И. ***, О.И. ***, Я.И. ***,  и И.И. ***, на основание чл.108 от ЗС са собственици на 145 кв.м, представляващи част от имот с пл.№62, западна част с формата на трапец, която част от 145 кв.м се явява придаваема част към парцел УПИ Х-61 по комбинирата скица на вещото лице  инж.Костадин Костадинов на л.116 по гр.д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен, преподписана от състава на Окръжен съд – Ловеч, която да се счита неразделна част от настоящето решение, като осъжда ответниците да предадат на ищците владението върху тази част с площ от 145 кв.м. завзети от тях.

ОСЪЖДА М.И.М. и С.А.М.,*** да заплатят на Р.И.И. ***, О.И. ***, Я.И. ***,  и И.И. ***, на основание чл.45 от ЗЗД сумата 621.25  /шестстотин двадесет и един лев и двадесет и пет стотинки/ лева, представляващи обезщетение за вреди  в резултат на унищоженото имущество, а именно: премахване на ограда, изрязване на две плодни дръвчета от вида джанка, изрязване на плодно дръвче от вида дрян,  на плодна дръвче от вида – ябълка, унищожаване на зеленчук две фитарии /лехи/ червен лук, унищожаване на 93 корена малини, облагородена къпина и ягоди.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.И.М. и С.А.М.,*** да заплатят на Р.И.И. ***, О.И. ***, Я.И. ***,  и И.И. ***, разноски за всички инстанции по Списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 3 270.00 /три хиляди двеста и седемдесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страната.

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: