Р Е Ш Е Н И Е
№751/7.10.2020г.
гр.
Пазарджик, 07.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 725 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано
по искова молба, подадена от И.Г. ***, със съдебен адрес ***, адв. В.П. ***
против Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр. П.., ПК
.., площад С.. № .., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във
връзка с отменено наказателно постановление № 19-1006-001032 от 04.04.2019 г.,
издадено от Началник група „КПДГПА“ при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пазарджик по АНД № 1222/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, ведно със
законната лихва от датата на подаване на покана за доброволно изпълнение –
16.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление №
19-1006-001032 от 04.04.2019 г., издадено от Началник група „КПДГПА“ при сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик в атакуваната му част по т.1 е претърпял имуществени вреди в размер на 600
лв., представляващи сторени разноски по АНД № 1222/2019 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, във връзка с
обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен
адвокатски хонорар. Твърди,
че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 600 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на поканата за доброволно изпълнение – 16.03.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане,
както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски. По отношение на поканата за доброволно изпълнение
заявява, че потвърждава действията на представителя му по подаване на поканата,
макар и извършени без изричното му упълномощаване.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният му процесуален
представител – адвокат П.. Поддържа исковата молба. Моли да се приемат
писмените доказателства, представени с нея, както и представените по делото,
вкл. и АНД № 1222/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, представя списък
на разноските и излага доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Областна дирекция на МВР Пазарджик – в писмено становище счита, че
исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Излага
доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена
имуществена вреда, да се отхвърли съответно и претенцията за лихва и им се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли
съда да уважи исковата молба.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца И.Г.М. е било издадено наказателно постановление №
19-1006-001032 от 04.04.2019 г. от Началник група „КПДГПА“ при сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което са му наложени наказания 1) по чл.179
ал.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв., 2) по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 10 лв. и 3) по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер
на 10 лв.
Ищецът
е обжалвал в срок пред съда НП само в частта по т.1, поради
което било образувано АНД
№ 1222/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат
В.П. *** и е заплатил сума от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатски
хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 12.06.2019 г., приложен по АНД. По делото са проведени две
съдебни заседания, в които адвокат П. е участвал. С Решение № 584 от 07.10.2019
г., влязло в законна сила на 31.10.2019 г., Районен съд Пазарджик е отменил
наказателното постановление в атакуваната част като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпИ.вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение в атакуваната му част по т.1, с която на ищеца му е
наложено наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. Безспорно по делото се доказа, че именно
в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени
вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно
постановление само в атакуваната част в размер на 600 лева за процесуално
представителство. Издаването на отмененото наказателно постановление е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
Следва да се отбележи, че отговорността е обективна, защото законодателят не
изисква наличието на виновно поведение. Което означава, че дори дадена
административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно
конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на
закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв
е и конкретният случай.
В
конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат
П. *** да го представлява по АНД
№ 1222/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик по жалба против т.1 на
наказателно постановление № 19-1006-001032 от 04.04.2019 г., издадено от
Началник група „КПДГПА“ при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик до
приключване във всички инстанции. Договорили са адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, които е отбелязано, че е заплатено изцяло.
Неоснователно е възражението и, че
с оглед наложения размер на глобата с отмененото НП – 200 лв., претендираният
размер на вредата, изразяваща се в заплатения адвокатски хонорар в размер на 600
лв. е прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“ Тъй като чл. 7, ал. 2, т.1 на
Наредбата сочи, че при интерес до 1000 лв. възнаграждението отново е минимум
300 лв., то е видно, че така заплатените 600 лв. се явяват съответни на
разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която в своя чл.1 сочи, че:
„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ“, т.е. в случая няма как да бъде уговорен по-нисък размер
на възнаграждението от 300 лв. По договор е уговорено възнаграждение в размер
на 600 лв., реално са заплатени и се претендират с исковата молба. Следва да се
отбележи, че макар и над минималния такъв, този размер е оправдан - адвокат П.
е имал активна позиция по делото – изготвил е подробна жалба, явил се във всяко
едно от проведените две съдебни заседания, като отлагането на делото не е по
негова вина, ангажирал е доказателства – писмени и гласни, представил е устно
пред съда и подробно становище. По тази причина възражението на
ответника за прекомерност в този смисъл е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 600 лева.
Основателен
се явява и искът за присъждане на законната лихва върху сумата от 600 лв. от
датата на подаване на покана за доброволно изпълнение – 16.03.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане. По делото не се спори, че подавайки поканата,
адвокат П. е действал от името на ищеца без надлежно учредена представителна
власт. В подадената искова молба обаче ищецът, от чието името е действал адвокат П., е
потвърдил действията му по подаването на поканата, като такива в негов интерес,
съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. Договорът за правна защита и съдействие е вид договор
за поръчка, при което ако довереникът действува от името на доверителя като
негов пълномощник, правата и задълженията възникват направо за доверителя и то
от момента, в който са извършени (чл.292 ЗЗД). Такъв се явява и настоящият
случай. Ето защо ще следва да се уважи и искът за присъждане на
законната лихва върху сумата от 600 лв. от датата на подаване на покана за
доброволно изпълнение – 16.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 310 /триста
и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
и в настоящето производство, като и в него адвокат П. отново е изготвил
подробна искова молба, ангажирал е писмени доказателства, явил се е в
проведеното съдебното заседание и е представил устно становище по същество.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. П.., ПК .., площад С.. № .. да
заплати на И.Г.М.
с ЕГН: **********,***, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната
лихва върху главницата в размер на 600 лв. от датата на подаване на покана
за доброволно изпълнение – 16.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. П.., ПК .., площад С.. № .. да
заплати на И.. Г.М. с ЕГН: **********,***, сторените по делото разноски в
размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/