№260025
гр, Силистра, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание проведено на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
L ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Ели Николова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в, гр. дело № 260 /2020 г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ”, ЕК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Главиница, обл. Силистра, п.к, 7630, ул. ’Т.С. Раковски” № 4, представлявана от председателя Александър Ангелов Грънчаров, чрез пълномощника си адв. Р.А. ***, срещу решение № 105 от 22.04.2020г. по гр.д. № 19/ 2019г. по описа на районен съд,гр. Тутракан, в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ жалбоподателя да заплати на ищеца Ц.И.М., с ЕГН **********, непогасена част от наемно възнаграждение (главница), дължимо за ползването на ниви с идентификатори № 15031.4.106, № 15031.4.123 и № 15031.13.102 по кадастралната карта на землището на гр. Главиница през стопанската 2017/2018 г., която част възлиза на 491,34 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и тридесет и четири стотинки); както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба (15.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението, не е уважил възражението за прихващане, направено от него, а също и в частта, с която са присъдени в негова тежест разноски.Жадбоподателят счита, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено от настоящата инстанция и постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените против него искове, а също така съдът да признае и уважи направеното възражение за съдебно прихващане с наложената санкция на бившия член-кооператор Ц.М. в размер на 25 % от дължимия наем, претендира и разноски по делото за двете инстанции. В с.з. пред тази инстанция се явява процесуалният представител на жалбоподатедя, адв. А. ***, който поддържа жалбата.
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил от ответницата Ц.И.М., с ЕГН **********, въпреки дадената и от първоинстанционния съд процесуална възможност. В с.з, пред въззивния съд се представлява от адв. М. ***, която оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, моли да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваната част, претендира и разноски по делото.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Ищцата пред първоинстанционния съд, настояща въззиваема - Ц.И.М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител, е предявила кумулативно обективно съединени искове по чл, 59, евент, 228, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ”, ЕЖ *********, настоящ въззивник, като претендира ответникът да бъде осъден да и заплати сумата, с която неоснователно се е обогатил (главница), дължима на основание чл. 59 от ЗЗД, в резултат на ползването на ниви 018090, № 018116, 018096 по плана за земеразделяне на землището на гр. Главиница през стопанската 2017/2018 г. и в размер на 491,34 лв. , както и . законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (15.01,2019 г.) до окончателното изплащане на задължението, в условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да и заплати непогасена част от наемно възнаграждение (главница), дължимо на осн. чл. 228, ал. 1 от ЗЗД, за ползването на същите имоти през стопанската 2017/2018 г., възлизащо на 491,34 лв. , както и законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр, 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (15.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.
От изнесените от страните факти и събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата, настояща въззиваема М., е собственица на земеделските имоти, които са били обработвани от кооперацията. Видно е, че с Договор за доброволка делба, сключен на 26.10.1998 г., с нот. заверка на подписите № 120/26.10.1998 г., на Нотариус № 315 - Анелия Николов - Раева, в дял на ищцата е поставена нива 018090 , с Договор за доброволка делба, сключен на 23.09.1999 г., с нот. заверка на подписите рег. № 1991/23.09.1999 г. на Нотариус № 315 - Анелия Николов - Раева, в дял на ищцата е поставена нива 018096 , с Договор за доброволка делба, сключен на 09.02.2001 г., с нот. заверка на подписите № 290/09.02.2001 г. на Нотариус № 315 - Анелия Николов - Раева, в дял на ищцата е поставена нива 018116,.
На 01.10.2016 г, е подписан Договор за наем № 461 между кооперацията и Ц.М. по отношение на притежаваните от нея земеделски имоти, изброени по - горе. В резултат на развилото се пред първоинстанционния съд производство на основание чл. 193 ГПК по оспорване на истинността на договора в частта, касаеща авторството на положения срещу „наемодател”, за Ц.М. подпис, представляващият ответната кооперация е признал, че договорът е подписан от съпруга на ищцата С оглед признанието на неизгодния за ответника факт, районният съд правилно е приел, че подписът срещу „наемодател” не е положен от ищцата, което обуславя неистинността на документа. На 28.06.2018 г. ищцата е депозирала молба до ответника, в която е посочила, че желае да прекрати договора за обработка на собствената ѝ земя.
С решение на УС на кооперацията , на 05.09.2018 г. са наложени санкции на кооператорите, „изтеглили” земеделската си земя от кооперацията, като рентното им плащане следвало да бъде намалено с 25% . В тази връзка, на 14,11.2018 г. кооперацията изпратила до ищцата уведомително писмо, в което е посочено, че поради едностранното прекратяване на договора за наем от нейна страна и предоставянето на земеделската земя за обработване на други „арендатори” ще и бъде заплатена наемна цена в размер на по 60 лв./дка за 2018 г. Взетото в този смисъл решение на УС от 09.09,2018 г. било одобрено от ОС на кооперацията на 23,03.2019 г.
Безспорно е , че ищцата Цветакна М. е била член-кооператор в Кооепрация „ЗКПУ Триумф“, видно от извлечението от книгата на член- кооператорите към 31,03,2018 г. съгласно чл.12, ал.5, т.2 от Устава на кооперацията, той е длъжен да внесе при постъпване собствената си обработваема земеделска земя , Според същия този текст от устава , ясно е отграничено внасянето на земята от внасянето на дяловата вноска в размер на 500 лева, т.е. това са различни по своя характер задължения , което означава, че задължението по чл. 12, ал. 5, т. 2 е за сключване на облигационен договор, а не за внасянето на земите в капитала на кооперацията като дялова вноска. В унисон с това заключение е и ал. 4 на същия член от устава, съгласно който се допуска член-кооператорът да предостави земеделската си змея за ползване с договор, който съдът приема, че може са бъде за наем или аренда, имайки предвид използвания израз„предоставя“ и свързаното с него право на рента; Че предоставената от член - кооператора земя за обработка не е дялова вноска говори и чл. 14, ал. 3, т. 3, според който членството в кооперацията се прекратява „при изваждане на част от внесената си земеделска земя и предоставянето й на други лица за обработка“, което действие не може да бъде извършено, ако земята е част от дяловия капитал на кооперацията. По аргумент от чл. 30, т. 2 от Закона за кооперациите (ЗК), и въз основа на чл. 29, ал. 2 от ЗК , съгласно който имуществото на кооперацията се управлява от кооператорите чрез нейните органи, следва, че докато съществува членственото правоотношение, собственикът на земята, внесена като дялова вноска, не може да я управлява самостоятелно, защото тя става част от имуществото на кооперацията. За да е възможно член-кооператорът да „извади“ част или всички свои земи, както това се допуска в Устава на „ЗКПУ Триумф“, означава, че те са предоставени по договор за наем или аренда - в съответствие с чл, 31, ал, 4, т. 1 от ЗК, а не са част от дяловия капитал на кооперацията.
По аргумент от чл.14, ал.З от устава, санкцията, която е предвидена за член-кооператор, който не внася, т.е. не сключва договор с кооперацията за възмездно ползване на собствените си земеделски земи, или ги „изважда“ от нея , т.е. прекратява договора за наем/аренда, е изключването му от кооперацията. Имуществената санкция по чл, 13, ал. 4 от Устава, на която се позовават управителният съвет и общото събрание на кооперацията, е обвързана с нанасянето на вреда на интересите на търговеца. В устава са изброени и примерно форми на противоправност, водещи до вреда за Кооперацията: неспазване на устава, неизпълнение на задължение, повреда на имущество, некачествено извършена работа, несвоевременно заплатена услуга. Очевидно е, че действията на собственик на земя, пък бил той и член-кооператор, с които същият прекратява облигационния договор за наем, не представлява противоправно поведение насочено срещу интересите на кооперацията. Ако изобщо може да се говори за някакъв вид противоправност в поведението на въззиваемия, по аналогия например с чл, 31 от Закона за арендата в земеделието, тя следва да се дири в института на договорното неизпълнение, да се претендира договорна отговорност, евентуално неустойка, ако е уговорена такава и т.н„ а не да се ангажират основания, свързани с кооперативно- членствените правоотношения, които в случая са неотносими към предмета на делото.
Наемното правоотношение между ищеца и кооперацията е базирано на факта, че ответникът е ползвал на възмездно основание земите, срещу което е заплащало наем , съгласно представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ищеца.Независимо, че договорът за наем не може да бъде взет предвид, тъй като е признат за неистински с решението на районния съд и е изключен от доказателствата по делото, то устна договорка и то безсрочна има и тя се доказва с предоставянето на земите за обработка на кооперацията и заплащането на наем. Ето защо, съдът счита, че с отправената молба до председателя на кооперацията въззиваемата правомерно е упражнил правото си по чл, 238 от ЗЗД да прекрати договора за наем на процесната земеделска земя.
Предвид гореизложеното, безспорно е установено, че не е извършено противоправно дияние от страна на въззиваемата, поради което не се и налага да се изследва въпросът за характера и размера на вредата, има ли такава, налице ли е причинна връзка и вина. След като неоснователно УС и ОС на ответната кооперация са се позовали на чл. 13, ал. 4 от Устава си, неоснователно се явява претендираното й вземане в размер на 551,36лева, като резултат от намаляването с 25% на дължимите към нея 2076 лева за стопанската 2017/2018 г. Респективно възражението за съдебно прихващане с това вземане също е неоснователно.
В тази връзка се налага извода, че по същите съображения сумата от 551,36 лв., в противоречие с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е била прихваната извънсъдебно, като на ищцата са изплатени само 1414 лева от дължимите и 1965,36 лева за 25,956 дка за стопанската 2017/2018 г. За размера на наемното плащане няма спор, че е именно 80 лв/дка, тъй като на тази база ответникът е изчислил размера на неоснователната санкция по чл. 13, ал. 4 от Устава. Тъй като заявената искова претенция е в размер на 491,34 лв., то и съдът е постановил уважаване на иска до този размер, въпреки, че реалното прихващане, извършено от кооперацията възлиза на 551,36 лв.
Предвид гореизложеното ОС счита, че решението на Тутраканския районен съд е правилно и следва да се потвърди в обжалваните части, а на въззиваемата следва да се присъдят сторените разноски за представителство от адвокат в размер на 850 лева, срещу които не е възведено възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподатедя за прекомерност.
В останалата част решението не е обжалвано н е влязло в сила.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105 от 22.04,2020г. по гр.д. 19/ 2019г. по описа на районен съд,гр. Тутракан, в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ”, ЕК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Главиница, обл. Силистра, п.к, 7630, ул. ’Т.С. Раковски” № 4, представлявана от председателя Александър Ангелов Грънчаров, да заплати на ищеца Ц.И.М., с ЕГН **********, непогасена част от наемно възнаграждение (главница), дължимо за ползването на ниви с идентификатори № 15031.4.106, № 15031.4.123 и № 15031.13.102 по кадастралната карта на землището на гр. Главиница през стопанската 2017/2018 г., която част възлиза на 491,34 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и тридесет и четири стотинки); както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба (15.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението, не е уважил възражението за прихващане, направено от него, а също и в частта, с която са присъдени в негова тежест разноски.
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ с ЕИК ********* да плати 850 лева (осемстотин и петдесет лева) на Ц.И.М., с ЕГН **********, направените разноски по в.гр.д.№ 260/2020 г, на СсОС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно.
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
2. |
ПРЕДСЕДАТЕЛ:l