Присъда по дело №380/2019 на Районен съд - Видин

М О Т И В И към Присъда № 237 от 05.06.2019 г. по НДОХ № 380 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр.Видин

========================================================

          Делото е образувано по обвинителен акт на видинската районна прокуратура, с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия М.А.Д. *** с ЕГН ********** по чл.183, ал.4 във вр.с ал.1 и във вр.с чл.28, ал.1 от НК.

          Представителят на районната прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е внесено в съда с обвинителния акт и моли подсъдимия Д. да бъде признат за виновен, и да му бъде наложено наказание.

          Подс.Д. и неговият защитник в съдебното заседание заявяват, че са съгласни да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите и експертните заключения от досъдебното производство. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Д. се признава за виновен.

          Производсвото по делото протича при условията на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно производство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. и свидетелката Веселинова са живяли на съпружески начала от 2009г. до 2012г. и от това съжителство им се родило дете Виктор Миленов Д.. С решение № 493/2013г. по гр.д.№ 1100/2013г. на ВРС влязло в законна сила на 14.11.2013г. са предоставени родителските права върху детето Виктор на майката и е осъден бащата да изплаща месечна издръжка в размер на 90лв., а с решение по гр.д.№ 1241/2015г. на ВРС е увеличена издръжката на 130лв., и с Решение № 480/2018г. по гр.д.№ 299/2018г. на ВРС е увеличена издръжката на 200лв. Подс.Д. е осъден с присъда № 109/2016г. на ВРС на «пробация» за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК. , а до сега той не е изплатил изцяло дължимата издръжка. Образувано е изп.дело № 2174/2014г. на ДСИ при ВРС срещу подсъдимия. Според съдебно-счетоводната експертиза последния дължи общо четири броя месечни вноски за времето от месец август на 2018г. до 20.11.2018г. в размер на 800лв. 

Тази фактическа обстановка се установява от гласните доказателства: показанията на свидетелите: Веселинова, писмените доказателства: съдебно-счетоводна експертиза, копие от решение на ВРС от 03.08.2018г., свидетелство за съдимост и карта на обвиняемо лице, също и обясненията на Д.. Между тези доказателства относно това, което е прието от съда за безспорно доказано и за категорично установено не са на лице противоречия, те се допълват взаимно, както и кореспондират по между си. Ето защо съдът ги възприема и ги кредитира, како годни и съотносими доказателства по делото.

От изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимият Д. е осъществил престъпното деяние по състава на чл.183, ал.4 във вр.с 1 и във вр.с чл.28, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той за времето от м.август 2018г. до 20.11.2018г., включително в гр.Видин, обл.Видин, след като е осъден с Решение № 480 от 03.08.2018г. по гр.дело № 299/2018г. по описа на Районен съд-Видин, влязло в сила на 03.10.2018г. да издържа свой низходящ, а именно малолетното си дете Виктор Миленов Д., роден на ***г., като изплаща месечна издръжка в размерна 200.00лв., считано от 29.01.2018год. чрез неговата майка и законен представител-Веселина Викторова Веселинова от гр.Видин, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4/четири/ месечни вноски по 200.00лв. за периода м.август 2018год. до 20.11.2018год. на обща стойност 800.00лв., като деянието е извършено в условията на повторност, след като Д. е осъден за същото деяние с присъда № 109/21.03.2016год. на Районен съд-Видин по НОХД № 32/2016год., влязла в законна сила на 05.04.2016год.

От субективна страна той е сторил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя. То обективира негово собствено, вътрешно, субективно отношение към стореното. Разбирал е свойството и значението на извършеното. Знаел е, че не изплаща издръжката, която е осъден да заплаща на детето Виктор.

За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. При индивидуализация на наказанието съгласно чл.54 от НК и за постигане на целите на наказанието съгласно чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание по втората алтернатива в максималния размер, а именно: пробация за срок от три години, при условията на чл.373, ал.2 от НПК и във вр.с чл.58а, ал.1 от НК, като бъде намалено с една трета и се определи едно наказание, а именно: «пробация» за срок от две години, изразяващо се в двете задължителни пробационни мерки. При постановяване на присъдата и определянето на наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че не се разкрива висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието. Д. има добро прецесуално поведение, не се отклонява от наказателния процес и от органите на съдебната власт. В своята защита, лично и чрез своя процесуален представител, подсъдимият не отрича авторството на деянието, признава се за виновен и съжалява за стореното. Но от друга страна същият е осъждан за същото такова деяние, което обосновава високия размер на срока на наказанието. Д. следва да бъде наказан и с наказание обществено порицание, което да бъде изпълнени, чрез публикуване на присъдата еднократно във видинския печат – вестник «Ние».

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД МВР Видин сумата 100,80лв., изразходвана за изготвяне на експертизи.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: