Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……….2021
год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на осми март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при
секретаря........................Х.К.............................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№2583 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1745/2020г. по описа на РС-К. и издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.Д.П., с ЕГН-**********. В рамките
на предвидения от законодателя срок, постъпило възражение от страна на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение и на основание
чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК предявява иска за установяване на вземането
срещу ответника. Твърди, че придобил въз основа на договор за цесия от 01.10.2019
г., с прехвърлител на вземанията "С.Г.Г." ООД, ЕИК:****, което от
своя страна било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018г. с прехвърлител „Б. т. к.“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК“ ЕАД, прехвърлил вземания на физически и юридически лица, описани в
Приложение №1 от договора. „ЮБЦ“ ООД, с ЕИК:****встъпило в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК, придобивайки правата върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, заедно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът ползвал предоставяните му от БТК мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната №***. Съгласно
чл.29 от Общите условия на мобилния оператор /изм.26.09.2009г., в сила от
26.10.2009г./ предоставените услуги се
отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определи началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация и сведения за размера на сметките и срока на
заплащане можело да се получи на предварително обявени номера. Между
мобилния оператор „Б. т. к.“ ЕАД, ЕИК:**** и П.Д.П. бил сключен договор с
индивидуален клиентски номер *** от 18.06.2015г., по който на ответника били
предоставяни далекосъобщителни услуги на мобилен номер **** по избран тарифен
план Trafic Unlimited М+, с месечна
абонаментна такса ***лева с ДДС, за срок от 24 месеца и за мобилен номер *** по
избран тарифен план VІVАСОМ Net&Саll М, с месечна абонаментна
такса ***лева с ДДС и допълнителни пакета +Хtra Net М, с месечен абонамент ***лева с ДДС и
допълнителен пакет +ВG&ЕuropeL, с месечен абонамент ***лева с ДДС, за срок от
24 месеца, като услугите били обединени с допълнително споразумение от
23.06.2015. г. Между мобилния оператор „Б.
т. к.“ ЕАД, ЕИК:**** и П.Д.П. бил сключен договор с индивидуален клиентски №***
от 17.12.2016. г., по който на ответника били предоставяни далекосъобщителни
услуги на мобилен номер *** по избран тарифен план VІVАСОМ- Trafic ХL,
с месечна абонаментна такса ***лева с ДДС, за срок от 24 месеца. По описаните
договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски №***, ответникът не изпълнил
задължението си да заплати в срок по издадените фактури потребените от него
услуги по описаните договори на стойност ***лв. за периода от 01.01.2017г. до
30.04.2017г., което обусловило правото на БТК /чл.50 във вр. с чл.43, т.1 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната П.Д.П.. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор прекратил предсрочно
сключените с него договори като начислил неустойки в общ размер ***лв., от които: ***лв. неустойка по
договор №11276611712201639209228 от 17.12.2016г., представляваща
равностойността на три месечни такси от ***лв.; ***лв. неустойка по договор
№*************62015-33974958/18.06.2015г., представляваща равностойността на
три месечни такси по ***лв.; ***лв. неустойка по договор №*************62015-33973980/18.06.2015г.,
представляваща равностойността на три месечни такси по ***лв., ***лв. и ***лв.;
***лв. неустойка по договор №810405766123062015-34021353/23.06.2015г.,
представляваща равностойността на три месечни такси от ***лв., за които била
издадена фактура №**********/01.06.2017 г., за периода от 01.05.2017 г. до
31.05.2017 г. Датата на деактивация на процесния абонамент била 02.05.2017г. и се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите
си, заведени под клиентски №***, като
не спазил крайния срок за ползване на избраните абонаментни по ползваните
мобилни номера. Неизпълнението на ответника, обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7.Точното изпълнение била целта, която
стояла в основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С
неустоечната клауза, предварително се определял размера на обезщетението, което
ще дължи неизправната страна, в случай на даден вид виновно неизпълнение, без
да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция, неустойката изпълнявала и наказателна функция. Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна било дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка
за прекратяване ползването на услугите. Предвид
гореизложеното, абонатът следвали да понесе отговорността си за неизпълнението
на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното
прекратяване на сключените договори. Ответникът подписал договори за
далекосъобщителна услуга, по които мобилният оператор бил изправната страна,
като предоставил услугите на абоната, а последният от своя страна ги е потребил
и не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите,
като с това си поведение обусловил правото на мобилния оператор да прекрати
предсрочно процесните договори и да начисли неустойка в размер, който не бил
прекомерен, а бил съобразен с постигнатото между мобилния оператор и КЗП
споразумение. И двата договора за цесия били облигационни, консенсуални,
двустранни и породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били
елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл.99 от ЗЗД относно предмета на
договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Законът го
бранил, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска
да изпълни задължението си, да знае на кого да плати. От приложение №1 към
договора за цесия се установявало, че „Ю.“ ЕООД придобило собствеността на
вземането спрямо П.Д.П.. С приложеното уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Г.“ ООД, което
дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. за
прехвърлянето на вземането. Връчването на исковата молба на ответника-длъжник
към която били приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането
от цедента на цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД В практиката на ВКС /решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., решение №3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г.
на ВКС, II т.о., решение №78/09.07.2014г. по т.д. №2352/2013г. на ВКС, II т.о./
било прието, че сама по себе си исковата молба не можело да се счете за уведомление по смисъла
на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея било приложено уведомление, макар и
дотогава невръчено на длъжника, съобщаване на цесията все пак било извършено. В
исковата молба е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
ако ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се яви в съдебно
заседание. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника П.Д.П., ЕГН-**********, че съществува вземане на ищеца „Ю.“
ЕООД, ЕИК:***, в размер на в размер на ***лв. обезщетение за неизпълнение на
договори с клиентски №*** от 18.06.2015 г., 23.06.2015г., 17.12.2016 г.,
сключени между длъжника и мобилния оператор „Б. т. к.“ ЕАД, ЕИК:****, представляващо
сбора от трикратните размери на съответните абонаментни планове, за което е
издадена фактура №**********/01.06.2017 г., за периода от 01.05.2017 г. до
31.05.2017 г. Претендира съдебни разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК въпреки, че с изпращането на преписа от исковата
молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на
отговора, така и последиците от не подаването му в едномесечния срок. В съдебно
заседание ответникът не се явява, не е дал становище по иска и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С молба
вх.№263244/15.03.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства
съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1745/2020
г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е
издадена заповед №932/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника П.Д.П.,
с ЕГН-**********, за сумите: ***лева и разноски по делото, от които: ***лева държавна такса и ***лева
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника лично на постоянния адрес по справка в НБДН на
18.08.2020г. и на 03.09.2020г. е подал възражение по чл.414 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда ищецът е предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иска
за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за
изпълнение.
Преписа от исковата молба, ведно с
приложенията и разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени лично на ответника на
постоянния адрес по справка в НБДН, на който адрес му е връчено лично и
определението по чл.140 от ГПК с указанията на съда по чл.238 от ГПК.
Установителният иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 вр. с чл.92 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок
и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като длъжникът е
подал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед №932/12.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съдът като взе предвид данните по делото и
направеното искане по реда на чл.238, ал.1 от ГПК приема следното:
Налице са формалните предпоставки,
съгласно чл.238, ал.1 от ГПК за удовлетворяване искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са изпълнени
изискванията на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: на ответника са указани
последиците от неспазване срока за подаване на отговор и от неявяване в съдебно
заседание.
От изложените в
исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства,
съдът приема предявения иск за процесуално допустим и по същество вероятно
основателен. Вероятната основателност се обосновава в случая и от приетите по
делото писмени доказателства в т.ч. заверени копия на извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г., пълномощно, пълномощно от
24.10.2018г., Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.,
Договор №*** за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., Уведомление за
цесия, декларация от 18.06.2015г., Заявление/договор №*************62015-33973980/18.06.2015 г., фактура №**********/18.06.2015г.,
допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги,
декларация от 18.06.2015г., Заявление/договор №*************62015-33974958/18.06.2015 г., Заявление/договор
№112766117122016-39209228/17.12.2016 г., декларация от 17.12.20016г., месечна
сметка №**********/02.05.2017г., месечна сметка №**********/01.04.2017г.,
месечна сметка №122***4240/01.03.2017г., месечна сметка
№**********/01.06.2017г., месечна сметка №**********/01.02.2017г., Общи условия
на договора между „Б. т. к.“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, връчени лично на П.Д.П.
и не оспорени. Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на
задълженията му да заплати дължимите суми по процесните договори за далекосъобщителни
услуги са отрицателни факти, поради което в тежест на ответника П.Д.П. е да
докаже, че е бил изправна страна, заплащайки в срок цената на ползваните
услуги. Ответникът не е представил доказателства за плащане, както и не е навел правопогасяващи, правоотлагащи или
правоизключващи възражения, а събраните в хода на производството
доказателства доказват елементите на фактическия състав на предявения иск за
заплащане на неустойка, която е уговорена в сключените между „Б. т. к.“ ЕАД и П.Д.П. договори за електронни съобщителни услуги договор №*************62015-33973980/18.06.2015 г., допълнително споразумение към
договор №81040576612 3062015-34021353/23.06.2015 г., договор №*************62015-33974958/18.06.2015 г., договор
№112766117122016-39209228/17.12.2016 г. Размерът на неустойката за предсрочно
прекратяване на всеки един от договорите е формирана от сбора от на три месечни такси по съответния абонаментен план. Налице са всички
материалноправни и процесуалнoправни предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, като предявения иск следва да бъде уважен, без решението
да се мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изложеното на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на *** лв., от които:***
лв. държавна такса и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, както и *** лв.
разноски от които:*** лв. държавна такса и *** лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№1745/2020
г. по описа на РС-К. .
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на П.Д.П., с ЕГН-********** с настоящ адрес *** и постоянен
адрес ***, че
съществува вземане на ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***,
за сумата от ***лв.
неустойки за предсрочно прекратяване на договор №*************62015-33973980/18.06.2015
г., допълнително
споразумение към договор №81040576612306 2015-34021353/23.06.2015 г., договор
№*************62015-33974958/18.06.2015 г. и договор
№112766117122016-39209228/17.12.2016 г., сключени между П.Д.П., с ЕГН-********** и “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:****,
за което е издадена фактура №**********/01.06.2017 г., за периода от
01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., което вземане с договор за цесия от
16.10.2018 г. е цедирано на “С.Г.Груп“ ЕАД, което е цедирало вземането на ”Ю.”
ЕООД с договор за цесия 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед
№932/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1745/2020 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА П.Д.П., с ЕГН-********** с настоящ адрес *** и постоянен адрес *** да заплати на ”Ю.”
ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. и *** лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1745/2020 г. по описа на Районен
съд-К..
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане в сила на решението, препис
от него да се приложи по ч.гр.д.№1745/2020 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: