Решение по дело №3314/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260303
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20201420103314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В.,18.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 13.05.2021 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3314 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 07.12.2020 г. от Дирекция ”Социално подпомагане”/ДСП/ гр.В. ул.”Г.Л.”№1,БУЛСТАТ ***,представлявана от директора Н.З.С.,против Ц.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че ответницата била заявила и получила месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане-Л.Ц.М..Декларирала била,че тя и детето живеят постоянно в Република България.Справка в ОД на МВР гр.В. била показала,че тя и детето многократно били регистрирани да напускат и да влизат в страната. Детето последно било напуснало страната на 30.05.2018 г.. Ответницата била признала,че детето не живеело в страната от 2010 г.,въпреки че настоящият му адрес бил в гр.В.. Междувременно била постъпила информация,че през 2017 г. гръцки съд бил отнел попечителството над детето от майката.

В този смисъл,помощите били недобросъвестно получени и подлежали на връщане.Била издадена съответна заповед, която не била обжалвана в срок.

Съответно,ищецът бил поискал от ВРС издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №*** г. ответницата не била открита и на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата,че дължи сумите по заповедта за изпълнение : 14 880 лв.-главница,представляваща недобросъвестно получени средства за месечни помощи по реда на чл.8д от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/;1 136.67 лв.-лихва от 05.11.2019 г. до 05.08.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата е представила отговор,чрез особен представител адв.Виолета Ф. ***.Излага довод за недопустимост на иска-същият бил заведен от директора на ДСП,легитимирана да предяви иска било юридическото лице ДСП.Излага довод и за неоснователност на иска-имало издадени заповед за изпълнение и изп. лист, получавало се,че ответницата била съдена отново.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2020 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист по чл.417 т.1 от ГПК против ответницата за : 14 880 лв.-главница,представляваща недобросъвестно получени средства за месечни помощи по реда на чл.8д от ЗСПД;1 136.67 лв.-лихва от 05.11.2019 г. до 05.08.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 320.33 лв. държавна такса.Представил е документа,от който произтичат вземанията - заповед №РД01-0540/05.11.2019 г. на директора на ДСП,с която е било наредено ответницата да възстанови социалните плащания. Исканите заповед за изпълнение/№260045/ и изп. лист са били издадени на 19.08.2020 г..Заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 10.11.2020 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №1839/ 2020 г. по описа на ВРС.

Видно от представената заповед №РД01-0540/05.11.2019 г. на директора на ДСП/стр.39 от настоящето дело/,на ответницата е било наредено да възстанови сумата от 14 880 лв. недобросъвестно получени социални плащания - 2 790 лв. месечни помощи на основание чл.8д ал.1 от ЗСПД за периода 01.12.2017 г.-28.02.2018 г. и 12 090 лв. месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане /Л.Ц.М./ на основание чл.8д ал.1 от ЗСПД за периода 01.03.2018 г.-31.03.2019 г..

Изложени са мотиви,че майката и детето не живеят постоянно в страната и не отговарят на условието на чл.3 т.2 от ЗСПД.От предоставената от ОД на МВР гр.В. справка било видно,че майката и детето многократно били напускали страната през ГКПП К.,последно на 30.05.2018 г. без данни за завръщане.ДСП била разполагала и с решение на гръцки съд от 2017 г.,с което попечителството на майката над детето било отнето.

На втората страница е положен ръкописен текст ”Отказвам да получа заповедта Ц.М.Д.”.Отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели на 10.12.2019 г..

Видно от представените пощенски пликове и известия за доставяне/стр.стр.14-17 от приложеното ч.гр. дело/,на 06.11.2019 г. и на 06.01.2020 г. ищецът е изпращал заповедта на ответницата,като пратките са били върнати като непотърсени.

Видно от представеното съобщение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.18а ал.10 от АПК/стр.41 от настоящето дело/, на 28.01.2020 г. е било поставено съобщение на видно място в ДСП за възможността за получаването на заповедта в ДСП.

Видно от представената покана/стр.стр.11 и 12 от приложеното ч.гр. дело/,на 18.02.2020 г. ищецът е изпратил и покана за доброволно изпълнение на ответницата,като пратката отново е била върната като непотърсена.

Видно от представените молба-декларация за получаване на месечна добавка по ч.8д от ЗСПД от 02.07.2015 г., заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по ч.8д от ЗСПД от 04.04.2018 г.,заповеди №№В1584/15.07.2015 г.,Д_ВР/В8 Д 1584/24.01.2017 г. и ЗСПД/Д-ВР/1988/13.04.2018 г. на директора на ДСП гр.В.,удостоверение за раждане на Л.Ц.М. с ЕГН ********** и експертно решение №1349/032/27.02.2015 г. на ТЕЛК”Общи заболявания” гр.В./стр. стр.5-13 от настоящето дело/,на ответницата за детето поради заболяването му/детска церебрална парализа-долна спастична парапареза тежка степен/ са били отпуснати месечни добавки съответно от 240 лв. и впоследствие от 930 лв./за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2018 г. и от 01.03.2018 г. до 31.03.2021 г./.

Ответницата е декларирала,че с детето живеят постоянно в страната.

Видно от представените писма-справки от 22.04.2019 г. и от 10.05.2019 г. на ОД на МВР гр.В./стр.стр.14-16/,в периода 01.01.2009 г.-18.04.2019 г. ответницата 56 пъти е напускала страната почти без изключение през ГКПП К., последно на 15.04.2019 г.,а в периода 01.01.2011 г.-18.04.2019 г. детето 3 пъти е напускало страната през ГКПП К.,последно на 30.05.2018 г..

Видно от представеното писмо от 10.07.2019 г. от председателя на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ до директорите на ДСП”Оборище” гр.София и ДСП гр.В./стр.стр.24-37/,в ДАЗД е постъпило съдебно решение на гръцки съд с официален превод на български език/приложено към писмото/,с което решение е било отнето попечителството върху детето от ответницата.С решението е било признато за безспорно,че ответницата от години е установена в гр.Солун заедно с трите си деца,вкл. Лоренсио.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е и основателен.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да докаже твърденията си : за отпускане и изплащане на социални помощи,за невярно деклариране на обстоятелства от заявителя/ответницата/ и за валидно провеждане на административно производство по възстановяване на помощите.

Съдът е посочил и че ищецът е представил годни писмени доказателства.

На основание чл.8д ал.1 от ЗСПД,на ответницата за детето й Л.Ц.М. поради заболяването му са били отпуснати месечни помощи от 930 лв. вкл. за периода 01.12.2017 г.-31.03.2019 г./от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г. и от 01.03.2018 г. до 31.03.2019 г./ съгласно 2 бр. заповеди на директори на ДСП гр.В. от 2017 г. и от 2018 г. по 2 бр. заявления от ответницата от 2015 г. и от 2018 г..Условието е било детето да живее постоянно в страната и да не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет./.

Условието детето да живее постоянно в страната не е било изпълнено.Представените писмени доказателства обуславят извода,че ответницата и детето всъщност са живеели в Гърция в периода/независимо от регистрираните постоянен и настоящ адреси у нас/.

В този смисъл,дори да се приеме,че заявлението от 2015 г. не съдържа невярно деклариране,това от 2018 г. съдържа.Във връзка със заявлението от 2015 г. следва да се отбележи,че ответницата е следвало да декларира евентуално нововъзникналото обстоятелство/установяване в Гърция/,тъй като води до отпадане на правото на помощ.

При тези изводи за факти се налага правния извод,че ответницата дължи връщане на получените помощи за периода.

Представени са писмени доказателства и за извършване на две проверки за установяване на недобросъвестно получени социални помощи,на основание чл.35а от ППЗСП. Както и за връчване на протокола от първата проверка на ответницата,като не са представени доказателства същата да е представила писмени възражения.

При констатациите за наличие на недобросъвестно получени социални помощи,директорът на ДСП е издал заповедта,послужила като изпълнително основание.Следва да се приеме и че заповедта е влязла в сила,при доказателствата за връчването й-връчване при отказ за бъде получена,удостоверен с подписите на двама свидетели, двукратно изпращане по пощата и финално-чрез поставяне на табло за обявления,съгласно чл.18а ал.10 от АПК.

Съответно,следва да се приеме и че административната процедура за връщане на помощите е била проведена валидно.

Съгласно чл.14а ал.3 от ЗСП,ответницата дължи и лихва за забава.Съдът приема претендирания от ищеца размер меродавен,след проверка с помощта на онлайн калкулатор calculator.bg.

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена за заплати на ищеца разноските по заповедното производство-320.33 лв. държавна такса и в настоящето производство-324.87 лв. държавна такса и 1 010.50 лв. възнаграждение на особен представител/общо 1 335.37 лв./.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на Дирекция ”Социално подпомагане” гр.В. ул.”Г.Л.”№1,БУЛСТАТ ***, представлявана от директора Н.З.С., сумите по издадената по ч.гр. дело №1839/2020 г. на ВРС заповед за изпълнение №260045/19.08.2020 г.,а именно : 14 880 лв.-главница,представляваща недобросъвестно получени средства за месечни помощи по реда на чл.8д от ЗСПД;1 136.67 лв.-лихва от 05.11.2019 г. до 05.08.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

 

ОСЪЖДА Ц.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Дирекция ”Социално подпомагане” гр.В. ул.”Г.Л.”№1,БУЛСТАТ ***,представлявана от директора Н.З.С.,320.33 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело *** г. на ВРС,както и 1 335.37 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :