РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Бургас, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20252100500271 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от С. В. Л., ЕГН: ********** и от А.
К. Л., ЕГН: **********.
Жалбата на С. В. Л. е насочена против решение № 2601/05.12.2024г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120101503 в частта, в която е оставено без уважение
искането й за предоставяне на семейното жилище, находящо се в ***** и в частта, в която е
отхвърлен иска й против А. К. Л., ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка на детето
Н.А.Л.., ЕГН: ********** в размер над присъдения от 450 лева до претендирания размер от
500 лева и месечна издръжка на детето К.А.Л.., ЕГН: ********** в размер над 350 лева до
претендирания размер от 400 лева. Л. твърди, че с отхвърлянето на иска за предоставяне на
семейното жилище, съдът е накърнил интересите на децата. Тя посочва, че поисканата от
нея издръжка е необходима за отглеждането на децата, едното от които е с онкологично
заболяване. Жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени решението в
обжалваните части и да постанови друго, с което да й предостави ползването на семейното
жилище, находящо се в ***** и да присъди месечна издръжка на непълнолетните деца в
поискания размер от 450 лева, съответно от 400 лева.
В съдебно заседание Л. се представлява от адвокат З. Кирилов и от адвокат Елена
Вълканова, които поддържат жалбата, ангажират доказателства и претендират разноски.
Оспорват жалбата на Л. и настояват за отхвърлянето й. В подкрепа на оспорването си
представят доказателства. Претендират разноски.
Въззивната жалба на А. К. Л. е насочена против решението в частта, в която съдът е
приел, че вина за прекратяването на брака има Л., в частта, в която го осъжда да заплаща
месечна издръжка на двете деца в общ размер на 800 лева, считано от завеждането на
1
исковата молба и в частта, в която го осъжда да заплати разноските на ищцата в размер на
1091 лева.
Жалбоподателят оспорва изводите на съда за брачната вина и излага подробни
фактически мотиви за това. Той твърди, че Л. тенденциозно е представила документ за
доходи в размер на 1 018 лева, с което е въвела съда в заблуждение. Л. подчертава, че той и
неговите близки помагат за отглеждането и лечението на детето Н. и заявява, че доходът му
за три месеца е приблизително около 1583,55 лева.
В съдебно заседание Л. се представлява от адвокат Николова, която поддържа
оспорването и пледира за уважаване на жалбата.
А. Л. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от С. Л..
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по искова молба на С. В. Л.
против А. К. Л. за развод поради разстройство на брака с правно основание чл.49 от
Семейния кодекс. С молбата се претендира прекратяване на брака поради дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника, предоставяне на родителските права върху
ненавършилите пълнолетие деца Н.А.Л.. и К.А.Л.. за упражняване от майката, осъждане на
ответника да заплаща издръжка на детето Н. в размер на 500 лева и на К. в размер на 400
лева. Претендира се също ползване на семейното жилище, определен режима на лични
контакти на бащата с децата и възстановяване на предбрачното фамилното име Н. след
прекратяване на брака. В отговор на исковата молба ответникът не оспорва основанието за
прекратяване на брака, но твърди, че вина за това има ищцата. Л. не се противопоставя на
искането за упражняване на родителски права, но настоява за определен режим на лични
контакти и за присъждане на издръжка в по-нисък размер. Противопоставя се на искането за
предоставяне на ползването върху семейното жилище и твърди, че посоченото от ищцата
жилище не е семейно по смисъла на СК. В хода на първоинстанционното производство са
събрани писмени доказателства, които установяват твърденията на страните и показанията
на свидетелите А.М.М. – приятелка на ищцата и З.В.В. – сестра на ответника. По делото не е
извършен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, тъй като ищцата
и детето Н. са били хоспитализирани в болница в гр. Варна.
С решение № 2601/05.12.2024г., състав на Районен съд – Бургас: 1. допуска развод и
прекратява брака между С. В. Л. и А. К. Л. поради дълбоко и непоправимо разстройство; 2.
обявява, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на
съпруга; 3. постановява децата от брака Н.А.Л.. и К.А.Л.. да живеят при майка си С. В. Л.,
която ще упражнява родителските права спрямо тях; 4. определя режим за лични контакти на
бащата А. Л. с децата Н. и К., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, както и 30 дни
през лятото, разделени на два пъти по 15 дни, когато майката не ползва платен годишен
отпуск; родителите ще редуват коледните, новогодишните и великденските празници, като
всяка четна година по време на коледните празници децата ще бъдат със своя баща, а на
великденските и новогодишните празници със своята майка, а всяка нечетна година –
обратно; 5. оставя без уважение искането на С. В. Л. за предоставяне на ползването на
семейното жилище в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.35, вх.7, ет.7, ап.149; 6. постановява
С. В. Л. да носи предбрачното фамилно име Н. след прекратяването на брака; 7. осъжда А.
К. Л. да заплаща месечна издръжка на сина си Н.А.Л.. чрез неговата майка и законен
представител в размер на 450 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.03.2024г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване като
отхвърля иска за горницата над 450 лева и издръжка на сина си К.А.Л.. чрез неговата майка
и законен представител в размер на 350, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.03.2024г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска като отхвърля иска за горницата над 350
лева до пълния претендиран размер от 400 лева; 8. осъжда А. К. Л. да заплати на С. В. Л.
2
съдебни разноски в размер на 1091 лева и държавна такса в размер на 1202 лева; 9. осъжда
С. В. Л. да заплати на А. К. Л. съдебни разноски в размер на 130 лева.
Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от представените
по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
І. По въззивната жалба на С. Л..
Въззивната жалба на С. Л. е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок и е насочена срещу тази част от решението, която поражда неблагоприятни за Л.
правни последици, а именно – предоставяне на ползването на семейното жилище и размерът
на издръжката, определен за децата Н. и К..
Разгледана по същество, жалбата е основателна относно размера на присъдената
издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. с ал.5 от Семейния кодекс, ако родителите
не постигнат споразумение, съдът служебно постановява издръжка на децата. Размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода,
освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Според
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на
Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя като се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят нуждите на
децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални
възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки.
В конкретния случай, от събраните пред първоинстанционния и пред въззивния съд
доказателства, се установява, че А. Л. работи в Република Чехия по трудов договор на
петдневна работна седмица и равномерно разпределено работно време в диапазона от 40
часа седмично с часова ставка в размер на 90 чешки крони (7,14 лева) и 50% премия върху
тази ставка. По делото са представени писмени доказателства за извършени преводи на
средства от А. Л. на С. Л., както следва: 520 лева на 11.06.2024г.; 490 лева на 18.05.2024г.;
500 лева на 08.04.2024г.; 500 лева на 14.10.2024г.; 500 лева на 20.08.2024г.; 500 лева на
07.08.2024г.; 500 лева на 14.09.2024г. и доказателства на чешки език за извършени преводи в
периода от 20.02.2023г. до 19.12.2023г. От представените справки се установява, че средният
месечен доход на Л. в периода от месец юни до месец август 20204г. е в размер на 20 320
чешки крони, равняващи се на 1612,40 лева, а в периода от месец ноември 2024г. до месец
януари 2025г. е в размер на 19 323 чешки крони, равняващи се на 1533,29 лева. Л. е
реализирала доходи от
От съдържанието на представените по делото трудов договор № 1771/25.06.2024г. и
удостоверение от ТП на НОИ се установява, че С. Л. е назначена на длъжност „личен
асистент“ с размер на нетното трудово възнаграждение от 1018,14 лева, а детето Н. получава
социална пенсия с добавка в размер на 660,20 лева. През 2024г. Л. е реализирала доходи от
наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество в размер на
300 лева.
От представените по делото медицински документи се установява, че детето Н.А.Л.. е
диагностицирано с Тумор на Burkitt и провежда лечение, което изисква придружител. От
показанията на свидетелите М., В. и А. се установява, че непосредствени грижи за детето
полага неговата майка С., а бабата по бащина линия, която е и свидетел по делото заявява,
че също полага грижи за детето. Обсъдени отделно и в съвкупност, събраните по делото
доказателства обосновават извод, че детето Н. има специални потребност и нужда от по-
3
висока издръжка. Аналогично е фактическото положение и по отношение на детето К..
Макар за него да не са установени по-високи потребности от обикновените,
обстоятелството, че майката е ангажирана със заболяването на другото дете дава основание
на съда да приеме, че същата е затруднена да реализира по-високи доходи и разликата
трябва да се компенсира от бащата Л.. По делото е установено, че Л. е превеждал
ежемесечно издръжка в размер на 500 лева, която не е достатъчна да покрие нуждите на
двете деца. Поради това, искането на ищцата за заплащане на издръжка в размер на 500 лева
за детето Н. и 400 лева за детето К. се явява напълно основателно. Като е достигнал до
извод, различен от този, районният съд е постановил неправилно решение в
отхвърлителната част, което трябва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което исковете за издръжка да се уважат изцяло. Като последица от това, А. Л. трябва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 52 лева върху разликата от присъдената
издръжка. Решението в частта, в която издръжката е присъдена, считано от датата на
подаване на исковата молба също е правилно. Обстоятелството, че бащата е заплащал
определена сума за децата не дава основание на съда да приеме, че издръжката трябва да се
присъди от датата на постановяване на съдебното решение.
Жалбата на С. Л. против решението в частта, в която е оставено без уважение
искането й да се предостави на нея ползването на семейното жилище, находящо се в *****, е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от
брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на
семейното жилище. Според ал.3 когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и
семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави
ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права за
срок от една година. В конкретния случай, от представените по делото нотариален акт № 44,
том ІХ, рег.№ 7746, дело № 1450/12.12.2005г. на нотариус Атанас Димов с рег.№ 285 в
регистъра на НК и нотариален акт № 89, том ІV, рег.№ 13253, дело № 645/13.11.2024г. на
нотариус Цвета Атанасова с рег.№ 458 в регистъра на НК, се установява, че семейното
жилище, представляващо апартамент № 149, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“,
бл.435, вх.Ж, ет.7 е собственост на А. Л. и на брат му Д. К. Л. и първият от тях е учредил
право на ползване върху ½ идеална част от апартамента в полза на своята майка Н. Л.. От
показанията на свидетелите В. – сестра на ответника, А. – приятелка на ищцата и Л.–
свекърва на ищцата се установява, че С. е напуснала семейното жилище преди 9 -10 години
и живее на квартира. Последната свидетелка заявява, че преди раздялата между страните,
синът й се установявал в жилището, което ищцата е наела, а не в жилището, предоставянето
на което се претендира. Извън тези факти, от показанията на свидетелите се установява, че
жилището, което е с площ от 86 кв.м. се обитава от ответника, когато пребивава в България,
брат му, майка му и сестра му. При това положение, изводът на районния съд, че
предоставянето на това жилище за ползване от ищцата и двете непълнолетни деца, не е в
интерес на последните, е правилен и обоснован. Настоящият съдебен състав споделя
напълно този извод, поради което намира жалбата за неоснователна.
ІІ. По въззивната жалба на А. Л..
Въззивната жалба на А. Л. е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок и е насочена срещу тези части от решението, които пораждат неблагоприятни за него
правни последици, а именно – решението в частта, в която е определена издръжка за децата
Н. и К. в размер над 260 лева, съответно над 240 лева, в частта, в която разводът е допуснат
но негова вина и в частта, в която е осъден да заплати разноските, които ищцата е сторила за
водене на делото.
Разгледана по същество, жалбата е основателна в първата част по съображенията,
изложени по-горе. В останалите части, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода,
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е
поискал това. Семейният кодекс не дефинира понятието „вина за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака“, но съдебната практика приема това понятие като съвкупност от
обективно и субективно отношение на съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на
поетите от тях брачни задължения, част от които са съвместното съжителство и споделената
грижа за децата.
В конкретния случай, от събраните по делото свидетелски показания се установява,
че между страните е настъпило отчуждение и са изгубили способността за диалог. Според
свидетелката А., приятелка на ищцата, С. се справя сама със семейните задължения без
подкрепа на съпруга си в продължение на 9 – 10 години от момента, когато е напуснала
жилището на свекърва си. Свидетелката пояснява, че родителите на ответника не искат да се
грижат за по-малкото дете, а С. е принудена да придружава детето Н. в болничните
заведения. В този смисъл са и показанията на свидетелката М., събрани пред първата
инстанция, която твърди, че никой не помага на С. за отглеждането на децата. Когато тя е
ангажирана с Н., за К. се грижи нейната приятелка, З. А.. Едновременно с това, по делото са
събрани показанията на свидетелката В. – сестра на ответника и на свидетелката Николина
Л. – негова майка, според които Л. е заминал за Чехия през 2012г. и оттогава работи и живее
там, но се връща по празниците и отсяда при семейството си. Втората свидетелка заявява, че
отношенията между С. и А. се обтягат преди 2 – 3 години, когато С. прекратява достъпа на
А. до апартамента и той започва да се вижда с децата навън. Свидетелката Л. заявява, че
снаха й напуска апартамента през 2017г., но отношенията със сина й се влошават преди 2 – 3
години, когато тя е поискала развод. Според свидетелката, синът й редовно изпраща пари за
издръжката на децата и за лечението на Н.. Тя също помага в грижите за децата. Изложените
факти обосновават извод, че между страните липсва взаимност и разбирателство и те не са
положили достатъчно усилия да запазят брачната си връзка. Събраните по делото
свидетелски показания сочат, че вина за това имат и двамата съпрузи. Действително,
съпругата понася по-голямата тежест от грижите за децата и за издръжката, но не може да
отрече и обстоятелството, че бащата предоставя средства за отглеждането им и поддържа
близки отношения с тях. Поради това, съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат двамата съпрузи. Като е достигнал до извод в противоположен
смисъл, районният съд е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено в
тази част и вместо това да се постанови друго, с което да се прекрати брака поради дълбоко
и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Този извод изключва
приложението на чл.329, ал.1, изр.І от ГПК, поради което разноските трябва да се понесат от
страните така, както са направени. В резултат на това, решението в частта, в която Л. е
осъден да заплати извършените от ищцата съдебни разноски в размер на 1091 лева трябва да
се отмени. Решението в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на Л. разноски в размер
на 130 лева също трябва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че разноските, извършени във въззивното
производство също трябва да бъдат поети от страните така, както са направени.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2601/05.12.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д.
№ 20242120101503 в частта, в която съдът постановява, че вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има съпругът А. К. Л., ЕГН: ********** и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
5
ПОСТАНОВЯВА, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака е на двамата съпрузи.
ОТМЕНЯ решение № 2601/05.12.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.
д. № 20242120101503 в частта, в която е отхвърлен иска на С. В. Л., ЕГН: **********
против А. К. Л., ЕГН: ********** за заплащане на месечна издръжка на детето Н.А.Л..,
ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител в размер над 450 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.03.2024г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване и в частта, в която е отхвърлен иска на С.
В. Л., ЕГН: ********** против А. К. Л., ЕГН: ********** за заплащане на месечна
издръжка на детето К.А.Л.., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител в
размер над 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г. до
настъпване на основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. К. Л., ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка на детето Н.А.Л..,
ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител в допълнителен размер от 50
лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.03.2024г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване и месечна издръжка на детето
К.А.Л.., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител в допълнителен
размер от 50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г. до
настъпване на основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОТМЕНЯ решение № 2601/05.12.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.
д. № 20242120101503 в частта, в която А. К. Л., ЕГН: ********** е осъден да заплати на С.
В. Л., ЕГН: ********** съдебни разноски за производството пред Районен съд – Бургас в
размер на 1091 лева.
ОТМЕНЯ решение № 2601/05.12.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.
д. № 20242120101503 в частта, в която С. В. Л., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на А.
К. Л., ЕГН: ********** съдебни разноски за производството пред Районен съд – Бургас в
размер на 130 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2601/05.12.2024г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр. д. № 20242120101503 в останалата част.
ОСЪЖДА А. К. Л., ЕГН: ********** да заплати на Окръжен съд – Бургас държавна
такса в размер на 52 лева.
ОСТАВЯ ЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. К. Л., ЕГН: ********** за присъждане на
съдебни разноски, извършени във въззивното производство.
ОСТАВЯ ЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. В. Л., ЕГН: ********** за присъждане на
съдебни разноски, извършени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6