№ 200
град
Перник, 25.04.2018 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЕРНИК, в открито съдебно
заседание на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Валентина Христова и в присъствието
на прокурора ........................, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 185/2018г. по описа на Административен
съд-Перник, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по
жалба на Б.А.К., с ЕГН **********,*** против Заповед № 18-0328-000033 от
18.02.2018г. издадена от А. В. А.-младши автоконтрольор в РУ-Радомир при ОД на
МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата си оспорващата излага доводи, че
заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна поради съществено нарушение
на административно производствените правила, поради противоречие с материално
правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Моли съдът да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна и да се присъдят сторените разноски.
В съдебно заседание оспорващата не се явява,
а за представител изпраща адв. Мая Шишкова, от АК-Кюстендил. Поддържа жалбата и
моли да се отмени оспорената заповед по мотиви,
изложени в жалбата. В пледоарията по същество последователно развива доводите
си за отмяна. Претендира присъждане на направени по делото разноски, съобразно списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-А. В. А., мл.
автоконтрольор при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник редовно призован за
представител изпраща гл. юрисконсулт Звездалина Василева. Оспорва жалбата и
моли да се отхвърли като неоснователна.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.02.2018г. е издадена Заповед № 18-0328-000033 от А. В.
А.-младши автоконтрольор в РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник против Б.А.К., с ЕГН
**********,***, за това, че като собственик на лек автомобил „Тойота корола“ с
рег. № ****** допуска управлението и на 18.02.2018г. в 11.55ч. на път до ЗТМ
Червена могила до път за полигона от Т. И. Т. без свидетелство за управление /отнето/.
В заповедта е посочено, че се издава на основание чл.
171, т.2а. Със заповедта е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, а именно за 180 дни. Заповедта не препраща към АУАН, нито се позовава
на такъв. Срещу Б.А.К. няма съставен акт за установяване на
административно нарушение.
В
административната преписка има АУАН, съставен от служители при РУ-Радомир
против Т. И. Т., от който се установява, че на 18.02.2018г. в 11.55ч. на път до
ЗТМ Червена могила до път за полигона управлява МПС „Тойота корола“ с рег. № ******
без свидетелство за управление и същото му е отнето. Това е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП. С акта са иззети свидетелството
за регистрация на автомобила част ІІ и два броя регистрационни табели с № ******.
АУАН е подписан без възражение и връчен на жалбоподателя на датата на
съставянето му.
Представени са от ответника и три справки за
нарушител/водач за Т. И. Т..
От първата се установява, че СУМПС №
********* на Тодор Т. е отнето/иззето, тъй като на водача са отнети всички
контролни точки. Справката е разпечатана от информационната система на
19.02.2018г. от М. К.
От втората справка за нарушител/водач за Т.
И. Т., се установява, че СУМПС № ********* е валидно, тъй като е издадено на
16.12.2014г. и е валидно до 16.12.2024г., а водача има налични 33 контролни
точки. Справката е разпечатана от информационната система на 23.02.2018г. от М.
К.
В съдебно заседание се представя и трета
справка за нарушител/водач за Т. И. Т., от която се установява, че СУМПС №
********* е валидно, тъй като е издадено на 16.12.2014г. и е валидно до
16.12.2024г., а водача има налични 33 контролни точки.
По делото е представена и приета и Заповед №
8121з-48 от 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, по силата на която
Областната дирекция на МВР е определена като служба на контрол по Закона за
движението по пътищата.
По делото е представена и
приета Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с
която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да
се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда
на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната
територия на ОД на МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в т. 1.8 са и младшите автоконтрольори в РУ при
ОД на МВР-Перник.
От удостоверение УРИ №
313р-3375 от 16.03.2018г. се установява, че към 18.02.2018г. издателят на
процесната заповед е назначен на длъжност младши автоконтрольор в РУ-Радомир
към ОД на МВР-Перник.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите
в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не
е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а
служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП (какъвто е актосъставителя)
са определени в приложената към преписката Заповед рег.№ 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД
на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно
от тази заповед, в която по т. 1.8 са оправомощени мл. автоконтрольорите при РУ при ОД на МВР-Перник да прилагат с
мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста
от ЗДвП. По делото не е спорно, че издателят на заповедта заема
към дата 18.02.2018г. длъжност мл.
автоконтрольор в РУ-Радомир. Именно тази заповед на Директора на ОД на МВР-Перник
е посочена в оспорената ЗППАМ като
оправомощаваща нейния издател. С оглед на това се приема, че процесната заповед
е издадена от териториално и материално компетентен орган и същата не страда от
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона.
Доводите в тази връзка са следните:
Заповед № 18-0328-000033
на А. В. А.-младши автоконтрольор в РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник е издадена в писмена форма, но няма необходимото съдържание разписано в
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана,
като мотивите не могат да се извлекат и от документите, приложени по
административната преписка. Липсата на относими към диспозитива на акта мотиви,
е съществен порок във формата на акта. Фактическите основания, посочени в
оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка е предоставяне на
управление МПС на лице без свидетелство за управление /отнето/. Лицето е
посочено като Т. И. Т., с посочено ЕГН. Заповедта не се позова, нито препраща
към съставен акт за установяване на административно нарушение. Такъв няма
съставен по отношение на оспорващата. Акт за установяване на административно
нарушение е съставен по отношение на Т. И. Т.. В него е посочено, че на
посочената в заповедта дата лек
автомобил „Тойота корола“ с рег. № ******, собственост на К. е управляван от Т.,
който е без свидетелство за управление и същото му е отнето. Липсата на
препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената заповед към
съставения АУАН от 18.02.2018г. срещу Т. И. Т., не може да се преодолее по пътя
на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се
подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била
да наложи ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице
без свидетелство за управление/отнето/,
то тази воля е следвало да бъде изразена еднозначно, а не състава да
предполага, че именно този АУАН е относим към процесната ЗППАМ. Поради тези
съображения се приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т.
3 от АПК, поради което и заповедта ще се отмени.
С оглед
разпределената по делото доказателствена тежест, ответника по жалбата не
доказа, че Т. е без свидетелство за управление, нито че същото му е отнето. Не
се представиха никакви доказателства, от които да се установи по безспорен и
категоричен начин, че свидетелството на Т. за управление на МПС № ********* е
отнето и съответно на коя дата е отнето и с какъв акт е станало това отнемане. Не се представи заповед за налагане на
принудителна административна мярка за отнемане на свидетелство за управление №
*********. Не се представи и АУАН, по силата на който да е иззето свидетелство
за управление № *********. От приетите по делото справки от информационните
масиви също не се установи по отношение
на Т. да е издавана заповед за отнемане на свидетелството му за
управление на МПС. Прави впечатление, че на Т. са издавани СУМПС с различни
номера, издавани са дубликати и последното издадено му СУМПС е от 16.12.2014г.
с № ********* и същото е административно валидно. След тази дата на издаване в
информационния масив няма данни да му е отнето това свидетелство. Буди
недоумение и факта, че за по-малко от пет работни дни от 19.02.2018г. до 23.02.2018г.
данните в представените справки за нарушител са коренно противоположни, т.е.
към 23.02.2018г. водачът е със статус-СУМПС-валиден и с налични 33 контролни
точки, а към 19.02.2018г. водачът е със статус невалиден и с налични 0
контролни точки. Всичко това мотивира
състава да приеме, че ответника не доказа фактическото основание свеждащо се до
управление на МПС без свидетелство за управление, респ. управление на МПС с
отнето такова. Следователно изложените мотиви в заповедта не съответстват на
действителността и не кореспондират със събраните по делото доказателства.
На следващо
място посочената правна норма на чл. 171, т. 2а, на която се издава акта към
18.02.2018г. не е действаща правна норма. В ДВ бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.
са приети изменения в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като разпоредбата вече е с две
букви-б.“а“ и б. „б“. Това означава, че принудителна административна
мярка може да се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави.
Всяка една от описаните в буквите хипотези, води до налагане на мярката по чл.
171, т. 2а, б. „а“ или б. „б“ от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва
да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое
административно нарушение се налага конкретната мярка. Чл. 171, т. 2а,
б."а" от ЗДвП след изменението с ДВ, бр.2/2018г. гласи, че се
прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т.1 или 4
или по реда на чл.
69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година. Записа без свидетелство за управление/отнето/ не
кореспондира, нито сочи конкретното нарушение попадащо в обхвата на б. „а“ и
същото не може да се провери. От доказателствата по делото се приема, че водача
е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното МПС. Не се ангажират доказателства, от
които да се установи, че същият е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление да е временно отнето по реда на чл.
171, т.1 или 4
или по реда на чл.
69а от НПК.
Изложеното за първи път в пледоарията по
същество от страна на ответника, че СУМПС му било отнето някъде в чужбина, без
да са ангажирани годни доказателства, не е достатъчно основание да се наложи
ПАМ. Твърденията на ответника, че в
справката от 19.02.2018г. фигурирала наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 наложена със
заповед № 1012/2045 от 22.03.2010г. са несъстоятелни, защото към тази дата би
могло да се отнеме свидетелството му за
управление на МПС, но с номер *********, а не процесното, което е валидно от
16.12.2014г.. При това положение и като
взе предвид, че ПАМ трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно. Те
трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина,
предвидени там, като издаването им
трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг.
от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо
прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.
Въз основа на изложеното се приема, че на
18.02.2018г. оспорващата не е допуснала управлението на водач, който е без
свидетелство за управление/отнето/, и спрямо нея, в качеството й на собственик
на МПС-то не е било налице основанието
по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за прилагане на процесната мярка–прекратяване
на регистрацията на собственото й МПС за срок от шест месеца. Не е доказан правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на лек автомобил,
собственост на жалбоподателката. Затова и оспорената заповед, издадена в
нарушение на материалния закон – при липса на материалноправните предпоставки за
това и като недоказана се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна и в
условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
В заключение, при извършената служебна
проверка по чл.
168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият
съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при неспазване
на установената форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Оспорената
заповед ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че
жалбата е основателна и доказана, а
оспорената с нея заповед ще бъде отменена
като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбопадателката има
право на разноски. Искането е своевременно направено и е придружено със списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно. До
приключване на устните състезания не е
постъпило възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. При това положение ОД на МВР-Перник
като юридическо лице, в чиято структура
се намира административния орган – издател на заповедта ще бъде осъден да заплати
направените от жалбоподателката разноски в размер на 510 лева. Същите
представляват заплатена държавна такса в размер на 10лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 23935 от 11.04.2018г.
в размер на 500лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2, предл. второ от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.А.К.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0328-000033 от 18.02.2018г. издадена от А. В. А.-младши автоконтрольор в
РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на Б.А.К., с ЕГН **********,*** направените по дело №
185/2018г. съдебни разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез
Административен съд-Перник пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/