Определение по дело №868/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1054
Дата: 14 юни 2017 г.
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20172100500868
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номeр 1054                Година 2017, 14 юни                 гр.Бургас

 

            Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав, на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в закрито съдебно заседание, на основание чл.267 от ГПК, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                                                       2. мл. с. МАРТИН БАЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 868/2017г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.А. *** чрез адвокат Г. от БАК против решение № 10/05.04.2017г., постановено по гр. дело № 101/2016г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея обективно съединени искове против Териториално поделение „Държавно горско стопанство Звездец” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП със седалище и адрес на управление в с.Звездец, общ.Малко Търново, обл.Бургас, ул.“Петрова нива“ № 7, ЕИК: 2016176540115, представлявано от директора инж.Атанас Спасов, както следва: иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3и 4 от КТ, за признаване на уволнението й по заповед № 3/16.09.2016г. на директора на ТП ДГС Звездец за незаконно и неговата отмяна, иск по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на А. на предишната й работа – „юрисконсулт” в ДГС-Звездец, иск по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на сумата 9020,16 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставането й без работа, считано от датата на уволнението - 16.09.2016г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 14.11.2016г. до окончателното изплащане, осъдителен иск за заплащане на сумата от 151,86 лева, представляваща дължимата разлика от пълния размер на обезщетението и по чл.220, ал.1 от КТ, което възлиза на 1503,36 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, осъдителен иск за заплащане на сумата от 39,62 лева, представляваща дължимата разлика от пълния размер на обезщетението и по чл.224, ал.1 от КТ, което възлиза на 392,18 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Иска се от въззивната инстанция да отмени процесното решение и да уважи първоначално предявените искове на ищцата.

Въззивната страна твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Развива съображения за безспорна установеност на трудовото правоотношение, за липса на дисциплинарни наказания и за неспазена предварителна закрила при уволнение по реда на чл.333 от Кодекса на труда. Заявява, че не е спазен чл.20, ал.2 от КТД на работещите в ТП „ДГС Звездец“ и чл.48 от КТД, сключен на 05.01.2015г., между директора на ДГС и синдикалната организация на ниво ДГС при Федерация на синдикалните организации от Горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ със срок на действие до 31.12.2016г. Навежда фактически доводи за реално неосъществено съкращаване на щата и анализира заключението на съдебно-икономическата експертиза. Посочва, че съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран – извършен подбор по чл.329 от КТ и се е позовал на съдебна практика, която не е относима към предмета на спора. Не прави доказателствени искания.

При проверка, извършена по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, съдът установи следното:

Препис от решението е връчен на въззивника на 13.04.2017г. Жалбата е подадена на 24.04.2017г. – в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното решение се явява неблагоприятен съдебен акт. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Препис от жалбата е връчен на ответната страна, която е представила писмен отговор в указания срок. В отговора въззиваемата страна твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Оспорва възражението на въззивницата за неспазена предварителна закрила при уволнение и заявява, че същата не е приложима към спорното материално правоотношение. Противопоставя се на възражението за неспазени норми на колективния трудов договор и твърди, че съкращаването на щата е реално. Противопоставя се и на твърдението, че директорът, издал заповедта за уволнение е бил в отпуск на посочената в тази заповед дата. Не сочи доказателства.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Н.А. *** чрез адвокат Г. от БАК против решение № 10/05.04.2017г., постановено по гр. дело № 101/2016г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

ВНАСЯ ВГД № 868/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд в съдебно заседание на 06.07.2017г. от 10,10 часа.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, а при необходимост и на електронен адрес, ако страните или техните процесуални представители са посочили такъв по делото или ако същият е служебно известен на съда.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                                                      2.