РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 30.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7016/2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 1, вр. с чл. 34 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Д.И.Д. твърди, че с влязло в сила решение от 07.06.2013
г., постановено по гр.д. № 12242/2010 г. на СГС, ІV д състав, договор за покупко-продажба от 28.11.2003 г., обективиран
в нотариален акт № 128, т. ІІ, рег.№ 8126 по н.д. № 276/2003 г. е обявен за
нищожен. Това било договор, по силата на който ответниците А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д. продават на ищеца Д.И.Д. недвижими
имоти – сгради, находяща се в гр. София, на ул. „******, в кв. „Горна баня“, представляващи
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4330.880.1 и с идентификатор 68134.4330.880.2, за сумата
от 68 711,80 лева. Ищецът твърди, че ответниците-продавачи са получили
продажната цена по договора, поради което иска от съда да ги осъди солидарно за
връщането й като получена по договор, признат за нищожен. Претендира и
солидарното осъждане на ответниците за лихва за забава
за периода 07.06.2015 г. до 07.06.2018 г. в размер на 22 704, 00 лева,
както и разноски.
Ответниците А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д., чрез особения си
представител, оспорват исковете.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Установява
се, че на 28.11.2003 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, по
силата на който А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д., и двамата чрез
пълномощна си Б.А.Д., продават на Д.И.Д., чрез пълномощника си Д.Д.Д. недвижим
имот, представляващ сграда, находяща се в гр. София, на
ул. „******, в кв. „Горна баня“, със
застроена площ от 92,28 кв.м., както и вилна сграда-ателие с площ от 60 км.м.,
построени върху държавна земя при отстъпено право на строеж, за сумата от
68 800,00 лева, за която сума продавачите А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д.,
чрез пълномощника си Б.Д., заявили,
че са получили изцяло от купувача чрез пълномощника му.
С генерални
пълномощни с упълномощители А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д. (отделни документи, но с еднакво
съдържание) от 05.09.1996 г., последните са упълномощили Б.А.Д.
да извършва неизчерпателно посочени правни действия от тяхно име и сметка,
в т.ч. и да получава и предава суми, вещи и документи от и на лица и
организации, като в край на пълномощното е посочено, че всички клаузи в
пълномощното следва да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения
да ги представлява.
С влязло в
сила решение по гр.д. № 12142/2004 г. по описа на СРС,
26 състав, потвърдено с решение по гр.д. г № 12242/2010 г. на СГС, ІV д
състав, е уважен в установителната част предявеният от А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д.,
срещу Б.А.Д. и Д.И.Д. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, за
установяване в полза на А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д., право на собственост по отношение
на сграда, находяща се в гр. София, на ул. „******, в кв. „Горна баня“, със застроена площ от
92,28 кв.м., състояща се от сутерен /под кота нула/, гаражна клетка с отделение
за мазе, първо ниво /на кота нула/ състоящо се от дневна със столова към нея,
кухненски бокс, стая, преддверие, тоалетна и стълбище за горните стаи, второ
ниво /кота +2,73/, състоящо се от три стаи, баня и коридор с дрешник, както
вилна сграда-ателие с площ от 60 км.м., състояща се от две стаи, антре и
сервизно помещение, които сгради са
построени върху държавна земя при отстъпено право на строеж с писмен
договор от 16.08.1982 г., построени в УПИ ХХІІІ-880 от кв. 8, по действащия
регулационен план на гр. София, м. „Горна баня“, с площ от 1190 кв.м., при
граници: от двете страни улица , УПИ ХХІІ И УПИ ХХІV-521. Преюдициален по
делото въпрос, обсъден в мотивите на решението е този за действителността на договор
за покупко-продажба от 28.11.2003 г., обективиран в нотариален акт № 128, т.
ІІ, рег.№ 8126 по н.д. № 276/2003 г.. В решението е прието, че така сключеният
договор не е породил вещно-прехвърлително действие, тъй като е сключен извън
учредената на пълномощника представителна власт и същият не е потвърден от
упълномощителите.
В настоящия
процес следва да бъде съобразена силата на присъдено нещо (арг. чл. ) на решението
по гр.д. № 12142/2004 г. по описа на СРС, 26 състав, тъй като същото е между
същите страни и е свързано с правото на собственост, касателно процесния имот,
към момент след сключване на договор за продажба обективиран в нот.акт №
128/2003 г.. При ревандикационен иск за собственост по чл. 108 ЗС със сила на присъдено
нещо се разрешава и въпросът относно елементите от фактическия състав на
придобивното основание на ищеца, както и правоизключващите и правоунищожаващи
възражения на ответника, в това число и възраженията му, че той е станал
собственик на процесния недвижим имот. Доколкото въпросът относно наличието на
валидна вещно-транслативна сделка по н.а. № 128/2003 г. е разрешен в
приключилия между същите страни с влязло в сила решение процес той не може да
бъде пререшаван. Ето защо съдът приема, че сключеният на 28.11.2003 г. договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 128, т. ІІ, рег.№ 8126 по
н.д. № 276/2003 г. не е и няма да произведе действие, поради което липсва
основание за плащане на продажната цена.
Сключването
на договор от чуждо име и чужда сметка, e свързано както с наличието на упълномощителна сделка,
така и с такава по договор за поръчка, между доверителя и довереника –
упълномощител и упълномощен. Двете групи правоотношения са свързани
функционално, тъй като именно отношенията по мандатната сделка уреждат
отчитането на полученото, респ. даденото от пълномощника по изпълнителната
сделка, действието на сделката във вътрешните отношения между страните и
третото лице-съдоговорител по отчетната сделка. В хипотезата на
недействителност на изпълнителната сделка, поради сключването й без
представителна власт или извън обема на учредената такава, следва да се приеме,
че за така сключената сделка липсва и мандат. Противопоставянето от страна на
упълномощителя на сделка, сключена от негово име без представителна власт
изключва наличието на отчетна сделка, извършена по повод недействителната
изпълнителна. Ето защо, съдът намира, че по делото е установено само
предаването на продажната цена от представителя на купувача на мнимия
представител на продавачите, но не и че същата им е предадена от последния.
Установява
се, че упълномощителите са се противопоставили на упълномощителната сделка,
сключена без представителна власт, ето защо не може да се направи извод, че те
са получили престиране по отчетната сделка. От страна на ищеца, чиято е
тежестта на доказване не се ангажираха доказателства за предаване на получената
от пълномощника на купувача Л.Д.М.-Д. на мнимия пълномощник на продавачите - А.Б.Д.,
явяващ се нейн съпруг. По делото не са налице доказателства за предаване на
продажната цена на мнимо представляваните ( в този смисъл и Решение № 403 от
10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2010 г., III г. о., ГК). Предвид
изложеното, поради недоказване на една от кумулативните предпоставки за основателност на иска по чл. 55, ал.1, пр.
1 ЗЗД същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради
неоснователност на иска за главното вземане следва да бъде отхвърлен и този за
акцесорното вземане за лихва за забавата му.
По
разноските.
При този
изход от делото ищецът няма право на разноски.
Ответниците
не са сторили разноски по делото, поради което такива не им се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.И.Д., ЕГН: ********** срещу А.Б.Д., ЕГН: ********** и Л.Д.М.-Д.,
ЕГН: ********** осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1, вр. с
чл.34 ЗЗД за сумата в размер на 68 711,80 лева, представляваща
заплатена и подлежаща
на връщане продажна
цена по недействителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 128/28.11.2003 г., т. ІІ, рег.№ 8126 по н.д. № 276/2003 г.,
както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 22 704,00 лева - лихва за
забава за периода 07.06.2015 г. до 07.06.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: