Решение по дело №10019/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 427
Дата: 9 февруари 2022 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20215330110019
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330110019 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на “Пловдивска консерва” АД срещу ДА „Държавен
резерв и военновременни запаси“, с която е предявен иск за присъждане на сумата в размер
на 13 402.38 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца
цистерни, пълни с гориво, собственост на ответника, разположени в площадката на
„Пловдивска консерва“ АД, в *** ***, *** „*** ***“ № *** за периода *** г. до *** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда –*** г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на договор за съхранение на
военновременни запаси № *** от *** г., сключен между “ Пловдивска консерва” АД и ДА
„Държавен резерв и военновременни запаси“, “Пловдивска консерва” АД съхранявало
военновременния запас от гориво на ответното дружество срещу възнаграждение.
Договорът продължил действието си до началото на месец *** *** г., когато бил надлежно
прекратен от “Пловдивска консерва” АД с писмо с изх. № *** от *** г., поради обективна
невъзможност на дружеството да продължи да бъде съхранител и поради несъгласие на
ответника с цената – реално понасяните разходи за съхранение. Считано от ***г.
отношенията с ответника не били уредени с нов договор. Въпреки, че между страните не бил
сключен нов договор, ответникът не предприел нужните действия по преместване на запаса
от гориво, от цистерните на ищеца “Пловдивска консерва” АД, който продължил действията
по опазването му. Тъй като ищецът бил спрял производствена дейност и не разполагал с н.
п. т. и. г. д. л., д. п. ф. о. н. г. с. и. о. с. н. „Филикон - 97“ АД. След прекратяване на
договора ответникът не вдигнал наличния запас – частна държавна собственост – газьол
248,192 тона, по –голямата част от който, опазван до месец *** ***г. вкл., като
първоначално това ставало в наети от “Пловдивска консерва” АД резервоари, ситуирани на
площадка на „Балканкар - Рекорд“ АД, в *** ***, *** „*** ***“ № ***, а през процесния
период в собствени на “Пловдивска консерва” АД. След прекратяване на договора за
1
съхранение бил съставен Констативен протокол № *** ***-***-*** / *** г., с констатации
от проверяващите органи на ТД „ДР“ –***, че се опазва процесното дизелово гориво, което
е освободено с Протокол № *** / ***г. – 499,000 тона, а останалото количество с Протокол
№ *** от ***г. Твърди се, че първото количество следвало да бъде реализирано или
преместено в друг склад на Агенцията или при друг съхранител в срок до ***г., а
останалото в срок до ***г., което не било сторено от ответника в установения от ЗДРВЗ
едногодишен срок. През ***г. бил сключен Борсов договор № *** за продажба на горивото
– газьол за промишлени и комунални цели, което било в количество от 969,358 тона. След
сключване на борсовия договор въз основа на Заповеди на П. на ДА „ДРВЗ“ от месец ***г.
до ***г. купувача ЕТ „*** -*** – *** ***“ е получил от ищеца гориво на стойност 655.824
тона, като остатъкът от 313,534 тона гориво останали при ищеца. На *** и ***г. по-голямата
част от последното количество било задържано и запечатано от митнически органи, с
поставяне на митнически пломби на наети от ищеца резервоари, ситуирани на площадка на
„Балканкар - Рекорд“ АД, в *** ***, *** „*** ***“ № ***, а впоследствие оставено за
отговорно пазене на ищеца съгласно Протокол от ***г. и Складова разписка № *** от ***г.,
които факти били известни на ответника. Собствеността върху процесното количество от
248.192 тона /203.236 тона + 44.956 тона – останало в собствени на ищеца цистерни/ не била
преминала върху друго лице. Твърди се, че от дата на поставяне на митническите пломби до
момент на преместване на горивото в собствени на ищеца 13 броя цистерни през месец юли
2011г., ответникът бездействал, като към настоящият момент горивото се намирало в
цистерните на ищеца. Твърди се, че през ***г. ищецът бил уведомен с Писмо с изх.№ *** /
***г. от ДА „ДРВЗ“, че е сключила Анекс с купувача от ***г., по силата на който при ищеца
следвало да е налично 313.776 тона гориво, вместо коректното количество от 313.534 тона,
от което следвало да се приспадне отнетото от ДА„ДРВЗ“ в полза на Държавата гориво от
65.342 тона, поради неплатен акциз.
Твърди се, че ищецът се е обеднил от невъзможността да използва собствените си
цистерни, тъй като били пълни с гориво на ответника, респективно е пропуснал да
реализира доход от отдаването им под наем. Счита се, че по този начин ответникът
неоснователно се е обогатил, спестявайки си разходи за плащането на наем за ползване през
процесния период, като обедняването и обогатяването произтичали от общ факт –
законовото задължение на ищеца да продължи да съхранява ВВЗ и след прекратяването на
договора за влог. Твърди се, че ищецът неоснователно е пропуснал да увеличи имуществото
си, чрез реализиране на среднопазарен месечен наем /от 2233.73 лева на месец/ от отдаване
на собствените си цистерни, който за процесния период ищецът оценява в размер на
13 402.38 лева.
С оглед изложеното се моли за уважаване на предявения иск. Претендира се и
законна лихва върху главница от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която
счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Твърди се, че до края на ***г. при
действиeтo на сключен между ДА ДРВВЗ и ищеца договор за съхранение на ВВЗ № *** /
***г. по – голямата част от горивото /707,991 тона/ се е съхранявало на ГСМ площадка,
собственост на „Балканкар - Рекорд“ АД, ползвана съгласно договор за наем от ищеца, а
останалата част /261,555 тона/ - на територията на ищеца в *** ***, *** „*** ***“ . Твърди
се, че след непостигане на договореност относно цената за съхранение и нежеланието на
ищеца да бъде съхранител на военновременни запаси, агенцията е реализирала гориво –
газьол за промишлени и комунални цели. С Борсов договор № *** / ***г. цялото количество
гориво в размер на 969,358 тона било продадено на ЕТ „*** - *** – *** ***“ с окончателно
изплащане на цената на запаса на 30.11.2010г. Съгласно издадени заповеди на П. на
Агенцията в периода от ***г. до ***г. били издадени предавателни сведения за 655,26 тона
ГПКЦ. С Доклад вх.№ *** / ***г. са приспаднати фири в общ размер на 0,564 тона и общото
предадено количество гориво на купувача възлизало в размер на 655,824 тона. С Анекс от
***г. към сключения борсов договор се променило количеството гориво, предмет на
2
договора, като същото било намалило до 313,776 тона ГПКЦ, представляващо разлика
между цялото договорено и предадено по договора количество. Причина за това били
запечатаните от митническите органи резервоари с гориво и невъзможността ответника да
предаде останалото количество на купувача. След извършена проверка от Агенция Митници
на *** и ***г. на ГСМ площадка, собственост на „Балканкар - Рекорд“ АД, била установена
наличност на гориво в общо количество на 268,578 тона, представляващо непредадено на
купувача по борсов договор гориво, запечатано поради неплатен акциз. Твърди се, че по
изрично настояване на *** *** на дружеството ищец в периода *** - ***г. това количество
гориво било преместено на площадка, собственост на ищеца, намираща се на адрес: ***
***, *** „*** *** “№***, без присъствието на представител на ответника. Горивото е
оставено на отговорно пазене на ищеца с Протокол от ***г. Твърди се, че ищецът е
мотивирал искането си за преместване с факта, че на собствена територия има свободни
цистерни с денонощна охрана и видеонаблюдение, като по този начин отпадали разходите за
наеми на резервоари, работни заплати и осигуровки за охранители на наетата площадка.
Твърди се, че в полза на държавата са отнети 65,342 тона „тежко масло - газьол“, а за
останалото количество, което съгласно счетоводни данни следва да е останало на
съхранение не били ангажирани доказателства от ищеца. Липсвали и доказателства, че
процесното количество се водило на отчет в счетоводството на ищеца като чужд запас на
отговорно пазене, за което следвало да бъдат направени съответни счетоводни записвания,
както и доказателства за точния размер и вида на съхраняваното гориво. Въз основа на
писмените доказателства за преместване и оставяне на отговорно пазене - протоколи от
***г. не можело да се направи извод, че ищецът е опазвал процесното количество. От
посочените протоколи количеството гориво, което било преместено в резервоарите на
територията на ищеца било 203,236 тона. За разликата до пълния твърдян размер от общо
248,192 тона, не били представени доказателства, че ищецът опазва на своя територия
включително и тези количества. Твърди се, че на ***г. комисия от ТД ДР *** е извършила
оглед и проверка за наличие на пломби на резервоарите, находящи се на територията на
ищеца, в които се съхранявало горивото. Резултатите от проверката били обективирани в
констативен протокол №***/***г. Установено било, че при някои от резервоарите има
скъсани пломби, както и корозирали такива, на които не се четат номерата, имало и
липсващи пломби и капаци. Счита се, че при това положение част от горивото е
компроментирано, не било ясно и от кога резервоарите са без капаци и се поставяло под
съмнение състоянието на съхраняваното гориво, оставено на отговорно пазене на ищеца.
Излагат се твърдения, че към дата на възникване на облигационното отношение по
съхраняване на запасите между агенцията и ищеца, дружеството съхранител е било в
договорни отношения с „Филикон - 97“ АД по силата на сключен договор за наем, който е
регламентирал отдаване под наем на цялата складова площ, намираща се на *** „*** ***“
№ ***. Твърди се, че когато ищецът е спрял производствена дейност и не е разполагал с
наети по договор лица, дейностите по охрана на горивото са се извършвали от служители на
„Филикон - 97“ АД. Счита се, че в случая ищецът не е бил лишен от възможността да ползва
имота, като в същото време съгласно клаузите на договор за наем не е имал право да го
преотдава на трети лица, поради което липсвала една от основните предпоставки на
неоснователно обогатяване, а именно – обедняването на ищеца. Счита, че неплащайки
възнаграждение за съхранение на горивото, агенцията би се обогатила до размера на
утвърдените предели и цени, но не и с претендираната от ищеца сума, която била
определена на база чисто пазарни аналози. Моли се за отхвърляне на предявения иск.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД.
За да бъдe уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че в периода *** г. до *** г. в съответния брой цистерни
3
собственост на “Пловдивска консерва” АД, находящи се в *** ***, *** „*** ***“ № ***,
които са пълни с гориво, собственост на ответника, че ответникът се е обогатил за сметка на
този ищец със сумата в размер на 13 402.38 лева, представляваща средномесечния пазарен
наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
посочените по- горе обстоятелства, както и да установи основание за съхраняване на
процесното гориво.
С Определение от 19.08.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че между
“Пловдивска консерва” АД и ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е бил
сключен договор за съхранение на военновременни запаси № *** от *** г., по силата на
който “Пловдивска консерва” АД съхранявало военновременния запас от гориво на
ответното дружество срещу възнаграждение. Безспорно е че този договор е прекратен в края
на *** г. Безспорно е че между страните в процесния период *** г. до *** г. не са налице
договорни правоотношение, както и че цистерните, в които се съхранява горивото са
собственост на ищеца.
От представения договор за съхранение на военновременни запаси № *** от *** г.
/л.9/ се установява, че ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е възложила на
“Пловдивска консерва” АД да съхранява собствени на ответника военновременни запаси от
гориво срещу възнаграждение.
Видно от Констативен протокол от *** г. /л.19/, изготвен и подписан от
представители на ответника се установява, че ищецът „Пловдивска консерва“ АД съхранява
дизелово гориво, собственост на ответника в размер на 969.358 тона, като от тях 263 тона се
намира в база на Пловдивска консерва, а останалото количество от 706.358 тона – се
съхранява на територията на „Балканкар Рекорд“ АД в *** ***, *** „*** ***“ № ***.
Видно от договор за наем от *** г. /л.26/ „Балканкар Рекорд“ АД е предоставило под
наем на “Пловдивска консерва” АД площадка за съхранение на петролни продукти,
находяща се в *** ***, *** „*** ***“ № ***.
Видно от Констативен протокол от *** г. /л.20/, изготвен и подписан от
представители на ответника се установява, че при ищеца “Пловдивска консерва” АД се
съхранява промишлено дизелово гориво в размер на 969.546 тона, разпределено в 13 броя
хоризонтални и 1 бр. вертикален резорвоари на територията на Пловдивска консерва и 3 бр.
вертикални резервоари на територията на „Балканкар Рекорд“ АД.
Количеството е констатирано и в протокол за фактическо замерване на промишлено
дизелово гориво от *** г. /л.24/
Видно от протокол за отговорно пазене от *** г. от Агенция „Митници“ /л.28/ се
установява, че на *** ***, в качеството му на *** *** на „Пловдивкса консерва“ АД е
оставено за отговорно пазене стоки, намиращи се в метални резервоари в *** ***, *** „***
***“ № *** – площадка на „Балканкар Рекорд“ АД, а именно: тежки горива в размер на
203.236 тона и газьол в размер на 65.342 мт.
По искане на ищеца „Пловдивкса консерва“ АД до Агенция „Митници“ с 6 бр.
Протоколи за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни
стоки от ***, *** г., *** г., *** г., *** и *** г. /л.33-38/, посоченото по-горе количество
гориво е преместено от металните резервоари в *** ***, *** „*** ***“ № *** на площадка
на „Балканкар Рекорд“ АД в *** броя резервоари на “Пловдивска консерва” АД в
производствената база на последното дружество на *** „*** ***“ № *** в *** ***, като
всички *** резервоара са запечатани с пломби.
Ответникът не оспорва, че количеството гориво запечатано от митническите органи,
което не е отнето в полза на държавата е в размер на 203.236 тона, а отнетото в полза на
държавата и също предадено за съхранение на „Пловдиска консерва“ АД е 65.342 мт.
4
Още повече съдът приема, че Протоколите на митническите органи, в частта в която
е констатирано количеството гориво, което е открито в цистерните, находящи се в *** ***,
*** „*** ***“ № *** на площадка на „Балканкар Рекорд“ АД в размер на 203.236 тона –
тежко гориво и 65.342 мт – газьол и което гориво е запечатано с пломби, представлява
официален свидетелстващ документ за тези факти. Това е така, доколкото документите са
изготвени от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност, по време на изпълнение
на служебните задължения и са обстоятелства, които лично и непосредствено са възприети
от съставителя. Това количество не се оспорва от ответника.
Видно от Борсов договор от *** г. /л.74/ ДА „Държавен резерв и военновременни
запаси“ е продала на трето лице, чрез Софийска стокова борса, гориво в размер на 969.600
тона, съхранявано от Пловдивска консерва АД /л.80/, като с Анекс към борсовия договор от
*** г. /л.82/, продаденото количество от горивото съхранявано при ищеца се намалява с
313.776 тона и става 655.824 тона. Тоест при ищеца, продължава да се съхранява гориво в
размер на 313.776 тона
С вляло в сила решение на Административен съд – гр. София по адм. д. № 3166/2013
г. е потвърдено Наказателно постановление №***/*** г. на Агенция „Митници“ за отнемане
на 65.342 тона от посоченото по-горе гориво от 313.776 тона, собственост на ДА „Държавен
резерв и военновременни запаси“ в полза на държавата.
С Влязло в сила решение на Административен съд – Пловдив по адм.д. № 1493/2014
г. е отменено Наказателно постановление № *** от *** г., с което е наложена имуществена
санкция на Пловдивска консерва АД, както и е отнето в полза на държавата тежко гориво в
размер на 203.236 т.
От приета и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.231/, която
съдът кредитира, се установява, че към момента на проверката, извършена от *** *** се
установява, че поставените от Агенция „Митници“ пломби на *** броя цистерни, съгласно
посочените по-горе протоколи, са налични, като в счетоводството на ответника към дата ***
г. количеството гориво, което се води по партидата на ищеца е 248.192 тона „Газьол за
промишлени и комуникационни цели“.
С влязло в сила на Решение на ОС – Пловдив по в.гр.д. № 451/2021 г. постановено за
същото вземане за предходния на процесния период, а именно *** г. до *** г. е прието, че в
собствените на ищеца цистерни се съхранява 248.192 тона „Газьол за промишлени и
комуникационни цели“.
Същото е прието и с Решение на ВКС к.гр.д. № 434/2020 г., постановено за същото
вземане за предходен период *** г. до *** г., че количеството съхранявано гориво в
цистерните на ищеца – „Газьол за промишлени и комуникационни цели“ е в размер на
248.192 тона.
По делото не се установиха обстоятелства, които да са довели до промяна на
количеството гориво, съхранявано от ищеца. Ответникът не доказа, че е измерено по-малко
количество гориво за процесния период. Това не се установява от представените Актове за
вземане и разработване на средна проба и сертификати за стоков контрол, протокол за
изпитване и експертизи /л.120-220/, доколкото в тях липсва измерване на количеството
гориво, находящо се в цистерните на ищеца. Не се установява и различно количеството от
разпитания свидетел, доведен от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че горивото, което се съхранява собствените на
ищеца цистерни е 248.192 тона.
По отношение на възражението на ответника, че той не е собственик на
съхраняваното от ищеца „Пловдивса консерва“ АД тежко гориво Газьол, което се съхранява
от ищеца, доколкото не бил предоставял такъв вид гориво, следва да се посочи, че е в тежест
на ответника да докаже това си възражение, а именно, че е предоставил на ищеца друг вид
гориво с други характеристики и качество. Това не се установява от представените
5
експертизи. Напротив от представените от ответника доказателства, в това число борсов
договор, с който се продава, находящото се при ищеца гориво в размер на 969.600 тона, в
последствие намалено на 313.776 тона, същото е определено като „Газьол за промишлени
цели“, по този начин е отразено горивото, съхранявано от ищеца и в счетоводството на
ответника.
Ответникът е направил възражение, че процесното гориво е предоставено на ищеца
„Пловдиска консерва“ АД за отговорно пазене от органите на Агенция „Митници“, като с
това се навежда довод за наличие на основание за съхраняване на процесното гориво от
ищеца „Пловдиска консерва“ АД.
В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.107б Закон за акцизите и данъчните
складове, на основание на която разпоредба процесното гориво е предоставено за отговорно
пазене на ищеца, ал.1 - до приключване на административнонаказателното и наказателното
производство иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се съхраняват от
митническото учреждение, а при невъзможност от тяхна страна се предоставят за отговорно
пазене на нарушителя или на други лица, които отговарят за тях – ал.2.
Посочената разпореда не създава основание за съхранение на процесното гориво от
ищеца, което да освободи ответника от заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД.
Независимо, че процесното гориво е предоставено за отговорно пазене на ищеца с протокол
от органите на Агенция „Митници“, собственикът им дължи запалащане на разходите, които
това друго лице прави за съхраняване на имуществото, както и да го обезщети за
пропуснатите ползи от съхраняването. Както се установи между „Пловиска консерва“ АД и
ответника липсват договорни отношения, въз основа на които, за процесния период, да се
уреждат въпросите по съхраняване на процесното гориво, поарди което и вземанията,
свързани с него се уреждат по правилата на чл.59 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът приема за установено по делото, че при ищеца
„Пловдивска консерва“ АД за периода *** г. до *** г. се съхраняват, в 13 на брой, негова
собственост, цистерни тежко гориво в количество 248.192 тона, собственост на ответника,
за съхранението на което липсва договорно првоотношение.
От приетата и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че пазарният наем за
съхраняване на гориво за един месец е в размер на 9 лева за 1000 л. /тон/. Съхраняваното
гориво е 248.192 тона х 9 лева = 2 233.73 лева – месечен наем. За периода *** г. до *** г. –
*** месеца – пазарния наем е в общ размер на 13402.38 лева, като именно с тази сума
ищецът се е обеднил за сметка на обогатяването на ответника, доколкот не е могъл да
реализира приход от отдаване на цистерните под наем, за която сума искът ще се уважи.
Като законна последица от уважаване на иска е се присъди върху главницата и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – *** г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Ищецът доказа следните разноски: 536.10 лева – платена д.т. /л.6/, 1000 лева – а. в., за
реалното плащне на което е представена разписка, обективирана в договор за правна защита
и съдействие /л64/ и 100 лева – депозит за ССчЕ /л.121/. Общо напрвени разноски в размер
на 1636.10 лева, които ще се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, със
седалище и адрес на управеление: гр. София, ул.“Московкса“ № 3, представлявана от ***
*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35, представлявано от *** ***
сумата в размер на 13402.38 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на
ищеца цистерни, пълни с гориво, собственост на ответника, разположени в площадката на
„Пловдивска консерва“ АД, в *** ***, *** „*** ***“ № *** за периода *** г. до ***г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – *** г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1636.10 лева – разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7