Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 27.09.2018 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на пети септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Т. П., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 399 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищцовото дружество
твърди, че за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.20. г. е доставяло топлинна
енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава, за
обект, находящ се в гр. П.,ул.“С.“,бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 366,07
лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била
налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди,
действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество
нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с
публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане на
взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното
дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Посочва, че на 22.12.20. г. било
подадено до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № .г. на ПРС, препратено по компетентност на
РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № .г. против длъжника и
настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 366,07 лева за
ползвана, но незаплатена от ответницата топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. П.,ул.“С.“,бл. ., вх. ., ап. ., ведно с мораторна лихва за забава в размер
на 93,34 лева, начислена за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.20. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
изплащане. В законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 459,41
лева, от които: 366,07 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.20. г. за
обект, находящ се в гр. П.,ул.“С.“,бл. ., вх. ., ап. ., мораторна лихва за
забава в размер на 93,34 лева, начислена за периода от 08.07.2013 г. до
15.12.20. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.20. г.
до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, чрез упълномощен представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 22.12.20. г. до
Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответницата Й.В.П. за дължими суми за топлоенергия за обект,
находящ се в гр. П.,ул.“С.“,бл. ., вх. ., ап. .за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.20.
г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № .г. на ПРС,
препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.П.“
АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. П.,ул.“С.“,бл. ., вх. ., ап. .е открита партида на
името на Й.В.П., с абонатен номер ..
По делото е представен и приет договор
за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от
21.12.1990 г., по силата на който съгласно заповед на председателя на ОбНС
(РНС) на Л.С.П.е продаден недвижим имот, представляващ апартамент № ., находящ
се в гр. П., ул.“Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., с площ от 65,36 кв. м.
Представени са също и удостоверение от
04.09.2018 г., издадено от Община Перник, от което става ясно, че недвижим
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Лом“, бл.
42, вх. „Б“, ап. ., е идентичен с имота, представляващ ап. ., находящ се в гр. П.,ул.“С.“,бл.
., вх. ., а така също и удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от кметство с. Долна Диканя, от което се
установява, че Л.С.П.е починал на 16.01.2012 г. и е
оставил за наследници Й.В.П. – съпруга, Л.Л.С.– дъщеря и Д.Л.П.– син.
От представеното по делото писмо с
изх. № .г. от Община Перник се установява, че за процесния недвижим имот,
представляващ ап. ., находящ се в гр. П.,ул.“С.“,бл. ., вх. ., в информационния
масив на Дирекция МПТ няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ.
По делото са представени и
свидетелства за проверки на топломер, тип 2WR4 № 60085604, извършвани съответно
през 2007 г., 2009 г., 2011 г. и 2013 г., от които се установява, че топломерът,
монтиран в процесния апартамент, съответства на одобрения тип.
По делото е представен и протокол № .г.
за извършен демонтаж и последващ монтаж на топломер на адрес: гр. П.,ул.“С.“,бл.
., вх. ..
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми,
относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2013
г. до 30.04.20. г. за абонат № ., с титуляр Й.В.П., стойността на ползваната,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент № ., находящ се в гр. П.,ул.“С.“,бл.
., вх. ., е както следва: главница в размер на 366,07 лева, като лихвата за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.20. г. е в
размер на 93,34 лева. Според вещото лице счетоводството на ответното дружество
за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.20. г. е водено редовно във връзка с
издаваните фактури и отразяване на сумите като задължение на абоната.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.20. г. възлиза на 366,07 лева. От заключението
се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични
проверки, за последно през 20. г., а системата за дялово разпределение е
въведена в сградата – етажна собственост на 19.12.2000 г. Посочено е, че за
процесния период „Т.П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за
дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в
абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани вярно от „Т.П.“
АД. За процесния период няма подадени от ответника възражения срещу
изравнителните сметки. Вещото лице е констатирало, че преди и по време на
процесния период в имота не е имало свързани към СИ отоплителни тела, като
последните са отсъединени от СИ и отклоненията са затапени с метални тапи,
поради което за процесния период не е разпределяна топлоенергия, отдадена от
отоплителни тела и не са начислявани суми. Според вещото лице в процесния имот
е демонтирана и връзката към СИ за битово-горещо водоснабдяване за исковия
период и от ищцовото дружество не е разпределяна топлоенергия за БГВ и не са
начислявани суми.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Й.В.П. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата
е потребител на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането
си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че ответницата
притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ като съсобственик на
топлоснабдения имот, което се установява от представените
по делото удостоверение за наследници,
издадено от кметство с. Долна Диканя, от което е видно, че ответницата Й.П. е
наследник по закон на Л.П.и договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти, по силата на който съгласно заповед на
председателя на ОбНС (РНС) на наследодателя на ответницата е продаден недвижим
имот, представляващ апартамент № ., находящ се в гр. П., ул.“Л.“, бл. ., вх. .,
ет. ., с площ от 65,36 кв. м, който е идентичен с имота, описан в исковата
молба, а именно: апартамент № ., находящ се в гр. П.,ул.“С.“,бл.
., вх. .. Макар вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза да е
констатирало, че в процесния имот липсват отоплителни тела, свързани към СИ и
че връзката за топла вода към СИ е прекъсната, тези констатации не променят
извода на съда, че ответницата притежава качеството „потребител на топлинна
енергия“, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия“, а съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ „клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата“. С оглед ангажираните от
ищцовото дружество доказателства и във връзка с разпределената от съда
доказателствена тежест, следва да се приеме, че ответницата е придобила имота в
съсобственост с останалите двама наследници, при равни квоти от правото на
собственост - по 1/3 ид. ч. (чл. 9, ал. 1 ЗН).
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът
и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите
и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. Касае
се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по
отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е
специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които изискват писмено приемане на Общите
условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
Общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
С оглед констатацията, направена от
съда в проведеното на 11.06.2018 г. открито съдебно заседание, а именно, че
Общите условия са публикувани в един централен и един местен всекидневник, се
налага изводът, че топлоснабдителното дружество е спазило изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответницата.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за процесния
период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 366,07 лева. Вещото лице е
констатирало, че за процесния имот в рамките на исковия период от ищцовото
дружество не е разпределяна топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в
жилището, както и не е разпределяна топлоенергия за БГВ и не са начислявани
суми.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № ., находящ се в гр.
П.,ул.“С.“,бл. ., вх. ., е както следва: главница в размер на 366,07 лева, като
лихвата за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.20.
г. е в размер на 93,34 лева.
С оглед ангажираните по делото доказателства,
от които е видно, че ответницата притежава 1/3 ид. ч. от правото на собственост
върху процесния апартамент и предвид заключението по допуснатите експертизи,
съдът приема за доказано, че задължението на ответницата за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия възлиза на сумата от 122,02 лева – главница за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.20. г., съобразно
дела на последната в съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС (в същия
смисъл: решение № 222 от 29.06.2018 г. по в. гр. д. № 283/2018 г. по описа на
ОС - Перник). До тази сума предявеният иск за главница се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а
след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не освобождава потребителя
от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответницата има
задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е
изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което същата е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото
лице, е 93,34 лева, от която ответницата дължи 31,11 лева, съобразно дела на
последната в съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС. За разликата между
сумата от 31,11 лева и претендираната от ищеца сума в размер на 93,34 лева
искът подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù плащане.
В последното проведено открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е релевирал
възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност, по което
съдът не дължи произнасяне, тъй като правото на ответника да направи възражение
за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК (решение №
.7 от 26.11.2010 г. по т. д. № 46/2010 г. по
описа на ВКС, ТК, II т. о.) и
наред с това длъжникът в заповедното производство не се е позовал изрично на
погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, в
който случай, според разясненията, дадени в цитираното по-горе решение съдът
следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал
писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът, като
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа
и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които:
50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство.
Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 100,00 лева, 25,00 лева – заплатена такса за издадени съдебни
удостоверения и 300,00 лева – възнаграждения за вещи лица, като съобразно
уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сума в размер на 191,66 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата
също има право да иска присъждане на разноски, които възлизат на сумата от 1200,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение (400,00 лева – в заповедното
производство и 800,00 лева – в исковото производство). С исковата молба процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът, преценявайки фактическата и правна сложност на
делото, намира за основателно, като счита, че същото следва да бъде определено
в минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
600,00 лева (по 300,00 лева – за заповедното и за исковото производство). От
така определената сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
сторените от последната разноски, които съобразно отхвърлената част от исковете,
възлизат на 400,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Й.В.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация – Перник“
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“, сумата
от 122,02 лева (сто двадесет и два лева и две стотинки), представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П.,ул.“С.“,бл. ., вх. ., ап. . за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.20. г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 31,11 лева (тридесет
и един лева и единадесет стотинки), начислена за периода от 08.07.2013 г. до
15.12.20. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.20. г.
до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата, претендирана
като главница за разликата между сумата от 122,02 лева (сто двадесет и два лева
и две стотинки) до пълния предявен размер от 366,07 лева (триста шестдесет и
шест лева и седем стотинки) и за мораторна лихва за забава за разликата между
сумата от 31,11 лева (тридесет и един лева и единадесет стотинки) до пълния
предявен размер от 93,34 лева (деветдесет и три лева и тридесет и четири
стотинки) като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й.В.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“ сумата от 191,66 лева (сто деветдесет
и един лева и шестдесет и шест стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на Й.В.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 400,00 лева (четиристотин лева) –
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.