№ 827
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора А. К. Т.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100604061 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. М. С. М. срещу решение от
14.06.2022 г. на СРС, НО, 105-ти състав по НОХД № 6113/2022 г., с която подс. М. М. е
признат за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение за извършено престъпление по
чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена административно наказание глоба в размер на 1
000 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваният акт е необоснован, неправилен и
постановен при нарушение на процесуалния закон. Излагат се и доводи за несправедливост
на наложеното административно наказание. Предлага се намаляване на размера на
административното наказание.
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на подс. М. М. поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения за прекомерност на наложеното
административно наказание и невъзможност на подсъдимия да заплати глобата.
Представителят на СГП оспорва жалбата, като счита, че обжалваната присъда е
1
постановена при правилно приложение на закона.
Подс. М. М. поддържа доводите, изложени от неговия защитник.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка
на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 22.07.2021 г., около 9.30 ч., подс. М. М. се е намирал в магазин „Фантастико“,
находящ се в гр. София, жк „Люлин“, бул. ****, като решил да вземе 2 /два/ броя
електрически скари „Тефал Севила Колормания“ всяка на стойност 129,99 лв., на обща
стойност 259,97 лв., без да ги плати на касата и да ги изнесе от магазина.
В изпълнение на това решение, подс. М. взел опакованите в кашони скари от щанда и
носейки ги подмишница се отправил към вход – изхода на магазина, откъдето решил да
излезе, за да избегне касовата зона. Видян бил обаче от свидетеля И.П.С., служител на
магазина, който изчакал идването на охранителя на магазина Ю.С.М., който веднага отишъл
на мястото и след като установил, че подс. М. се е опитал да изнесе незаплатената стока
през вход - изхода на магазина, го задържали. След това подали сигнал за задържано лице до
тел. 112 и искане за съдействие от полицейските органи.
На място дошли полицейските служителите – свидетелите Л.В.Г., В.Е.П., М.Р.Б.,
които задържали извършителя, който установили като М. С. М. и го отвели в 09 РУ - СДВР.
След това подс. М. предал стоките доброволно, обективирано в протокол за доброволно
предаване и
разписка от К.М.С. за връщане на стоката.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена, като се е позовал на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които е обсъдил по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал
необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил
правата на страните да правят относими доказателствени искания. Материалите от
разследването, които са използвани по предвидения в процесуалния закон ред за формиране
на фактически изводи, са обсъдени подробно и пълно, като е посочено защо същите са
кредитирани и какви конкретни обстоятелства са приети за установени от тях. Въззивният
съдебен състав не намира основания да преповтаря доказателствения анализ, изложен
подробно в мотивите към протестираното решение, доколкото напълно споделя неговите
заключения.
При така установената и от въззивния съдебен състав фактическа обстановка,
правилни се явяват и изводите от правна страна на първоинстанционния съд, че подс. М. С.
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал.
3, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Както е посочил първоинстанционният съд, от обективна страна подс. М. на
2
22.07.2021 г. е направил опит да отнеме чужди движими вещи от владението на К.М.С. –
управител на магазин „Фантастико“ – два броя електрически скари “Тефал Севиля
Колормания“ на обща стойност 259,98 лева, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, но е бил възпрян и опитът е останал недовършен по
независещи от него причини – подсъдимият е бил заловен и задържан от служителите на
магазина.
Районният съд правилно и обосновано е посочил и че от субективна страна
подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че вещите са
чужди, като действията му сочат, че той е имал намерение противозаконно да ги присвои,
без съгласието на техния законен владелец.
Първоинстанционният съд е изложил съображения, споделяни и от въззивната
инстанция, че инкриминираното деяние съответства на признаците по чл. 194, ал. 3 от НК, с
оглед стойността на предмета на престъплението и невисоката обществена опасност на
деянието и на подсъдимия.
Първоинстанционният съд правилно е установил наличието на основанията на чл. 78а
НК за освобождаване на подсъдимия от наказателно отговорност с налагане на
административно наказание, с оглед предвиденото за престъплението наказание, чистото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на причинени имуществени вреди от
престъплението. Доколкото с обжалваното решение е наложено минималното предвидено в
закона административно наказание, решението не подлежи на въззивна намеса, чрез
намаляване на размера на глобата.
Първоинстанционният съд е изложил съображения в отговор на доводите на
защитата, които въззивният съдебен състав споделя напълно, относно неприложимост на
хипотезата на чл.78а ал. 5 от НК, доколкото за престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК
предвиденото наказание глоба е алтернативно на по-тежки наказания, каквито се явяват
пробацията и лишаването от свобода.
Първоинстанционният съд е изложил и обосновани съображения за невъзможност за
приложение на разпоредбата на чл. 218б ал. 1 от НК, с оглед на издаваното вече наказателно
постановление, препятстващо повторно прилагане на този институт.
При така извършената от въззивната инстанция проверка на обжалваното решение,
доколкото не бяха установени основания за неговото изменение и отмяна, същото следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2022 г. на СРС, НО, 105-ти състав по НОХД №
6113/2022 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И
ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4