Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 822 / 09.12.2019 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 2253 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са на 31.07.2019 г. от Й.В.Д. с
ЕГН **********,*** офис ***, адв. В.Л.; против Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ /ГД „ПБЗН“/ - МВР, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от директора главен комисар Н.С.Н.-
обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр.
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е държавен служител в МВР и работи като младши инспектор на длъжността
„водач на специален автомобил" в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението" - Хасково към РД „ПБЗН" - Хасково, при ГД „ПБЗН" -
МВР - София. Работното му място било в РД „ПБЗН" - Хасково. Работата
изпълнявал на 24 часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат характер.
Дежурствата били от по 24 часа с продължителност на работното време от 8 до 8
часа, съгласно организацията на работа на служителите в посоченото работно
място, като включвали и положения от ищеца нощен труд от 22 часа до 6 часа или общо по 8 часа
на смяна. Отработеното време се изчислявало сумирано за отчетен
период, който предвид приложимата редакция на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР бил
тримесечен. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна
седмица, съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. През периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., ищецът положил 1 560 часа нощен труд на
посочената длъжност, който труд не бил преобразуван/ преизчисляван в дневен в
съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ, обн. ДВ от 26.01.2007г.) и получените часове
извънреден труд /след преобразуване на нощен към дневен труд/ в рамките на
работното време, допълнително не са били заплащани като извънреден труд от
работодателя. В случая приложими били разпоредбите на чл.176, чл.178 ал. 1 т. 3
и чл. 187 ал. 3, ал.5 т.2 и ал.9 от ЗМВР, както и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ - при
наличие на непълнота в специалната уредба. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР.
През посочения исков период, действали последователно Наредба № 8121з-407/
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби били идентични, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В първата от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата
била отменена с приемането на втората наредба, отменена с решение №
8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. била
обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., поради което до този
момент била действаща предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №
81213- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. липсвала изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Затова следвало да се приеме, че за исковия период е действало правилото на чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент 0.143, която запазила действието си след постановеното
съдебно решение до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване
бил неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121 з- 407/11.08.2014 г. за
исковия период от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г. Липсата на изрична норма, не следвала да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като
такава забрана би била и противоконституционна. Налице била празнота в уредбата
относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Доколкото в последните две наредби било
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не бил
посочен алгоритъм за преизчисляване, налице била нормативна празнота по този
въпрос.
За процесния период от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., ищецът положил нощен труд, както следва:
- За календарната 2016 година: за м. август - 48 часа, за м. септември - 48
часа, за м. октомври - 48 часа, за м. ноември - 48 часа и за м. декември - 48
часа; всичко общо 240 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в
размер на 274,32 часа;
- За календарната 2017 година: общо за м. януари, м. февруари и м. март - 136
часа; общо за м. април., за м. май, и за м. юни - 136 часа; общо за м. юли, за
м. август, и за м. септември - 144 часа; общо за м. октомври, за м. ноември, и
за м. декември -144 часа; всичко общо 560 часа нощен труд, който преобразуван
към дневен бил в размер на 640,08 часа;
- За календарната 2018 година: общо за м. януари, м. февруари и м. март- 136
часа; общо за м. април., за м. май, и за м. юни - 136 часа; общо за м. юли, за
м. август, и за м. септември - 144 часа; общо за м. октомври, за м. ноември, и
за м. декември - 144 часа; всичко общо 560 часа нощен труд, който преобразуван
към дневен бил в размер на 640,08 часа;
- За календарната 2019 година до 30.06.2019 г.: общо за м. януари, м.
февруари и м. март - 120 часа; общо за м. април., за м. май, и за м. юни - 80
часа; всичко общо 200 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в
размер на 228,6 часа;
или всичко общо за периода – 1 560 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143, възлизал на 1783,08 дневни часа. Преизчисляването на нощния
към дневен труд водело до извънреден труд от 223 часа, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на размера за основното
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран от по 6 лева, т.е задължението на
ответника към ищеца за исковия период било в размер на 1 338 лева, което до
момента не било изплатено. Ответникът дължал и лихва за забава върху тази сума
за същия период - от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г. в размер от 395,46 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 178 ал. 1 т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 187 от ЗМВР, в т.ч. след изменението на исковете по искане на
ищеца в открито съдебно заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника, да му заплати за главница сумата от 1 547,26 лв.
за периода 01.08.2016 г. – 30.06.2019 г. и за обезщетение за забава сумата от
190,21 лв. за периода 01.10.2016 г. – 30.06.2019 г.; ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно
заседание от пълномощник – адвокат на ищеца.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по същество
– за неоснователни и недоказани, като се иска отхвърлянето им изцяло. Признава,
че ищецът през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника
ГДПБЗН - МВР, възникнало на основание ЗМВР. Възразява, че претенцията на ищеца
била неоснователна, защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на
КТ, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилагал чл. 107а КТ (чл. 2 ал. 2 от НСОРЗ). Ищецът
бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в
специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към
дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ
била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния
труд - през деня до 8 часа (чл. 136 ал. 3 от КТ), а през нощта при 5-дневна
работна седмица - до 7 часа (чл. 140 ал. 1 изр.ІІ от КТ). Съгласно специалния
закон ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при
работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6
ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на
правната уредба. Да се извърши исканото от ищеца преизчисляване, означавало да
се дерогира действието на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. През процесния период
действали сочените от ищеца две наредби, съдържащи идентични чл.3 ал.3,
съответстващи на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР. Ето защо не била налице празнота, а имало специфична
законова уредба, различна от общата, с която допусната била продължителност на
нощния труд от 8 часа. Затова нямало основание, да се приложи общата разпоредба
за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба
на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия
закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в МВР била 8 часа (чл. 187 ал.1 от ЗМВР), а положеният труд през
нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно, съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187 ал.1 ЗМВР) към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187 ал. 3 от ЗМВР) бил 8
часа : 8 часа, равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа : 7 часа,
равно на коефициент 1,143. За държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен
такъв, а се заплащал по смисъла на заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Че не е необходимо
транформиране на часовете положен нощен труд, било и виждането на министъра на
вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з—592/
25.05.2015 г., възприето от докладната записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015
г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР. Действително,
за период от около девет месеца, който бил извън процесния, през който е
действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
като същият подход бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо твърденията на ищеца за приложимост на
НСОРЗ към предмета на този спор били несъстоятелни и искът му бил
неоснователен.
Неоснователна била и ищцовата претенция, за заплащане на
нощния труд като извънреден такъв. В чл. 176 от ЗМВР изрично било посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР били посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР правел ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179 ал. 1
от ЗМВР. В ал. 2 на същия било посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил
определен в чл. 187 ал. 6 от ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично било
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на
ищеца - служители, работещи на смени, се компенсирало с възнаграждение за
извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничавал извънреден
от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона,
а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи, която за
процесния период била - № 8121 з-791/ 28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта било
посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22 и 6 часа
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с
текста на чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, като търсел допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно
възнаграждение, което не му се следвало, защото по този ред се формирал
размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Извънреден бил
този труд, който се полагал от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попадал извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в
рамките на установеното работно време, не се явявал извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като нощен по смисла на т.1 от
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Дори и при
общата хипотеза (КТ, НСОР) налично било разбирането, че часовете в повече,
които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват
извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за
заплащане на нощен труд, в каквато насока било и писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП. Предвид изложеното, положеният от ищеца през процесния
период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение било правилно определено и заплатено. Така претенцията на ищеца
за заплащане на извънреден труд била неоснователна. Претенцията за лихви имала
акцесорен характер и била в пряка зависимост от дължимостта на главницата,
поради което същата се явявала неоснователна. Предвид изложеното,
ответникът иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и
недоказани като му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане
той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – юрисконсулт, като прави
възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено.
Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с допълнително
предоставени му от ответника документи. То е установило, че ищецът е назначен
на длъжността „водач на специален автомобил" в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност" в РСПБЗН - Хасково към РДПБЗН -
Хасково, като изпълнявал служебните си задължения на 24 часов сменен режим с
начален час 8 ч. и краен час 8 ч. на следващия ден за периода 01.08.2016 г. –
30.06.2019 г. За исковия период броят на смените и часовете експертизата е
установила, както следва:
- 2016 г. – 29
броя 24-часови дежурства по 8 броя нощни часове на дежурство – общо нощни
часове – 232;
- 2017 г. – 71
броя 24-часови дежурства по 8 броя нощни часове на дежурство – общо нощни
часове – 568;
- 2018 г. – 69
броя 24-часови дежурства по 8 броя нощни часове на дежурство – общо нощни
часове – 552; и
- 2019 г. – 33
броя 24-часови дежурства по 8 броя нощни часове на дежурство – общо нощни
часове – 264;
всичко общо - 202
броя 24-часови дежурства по 8 броя нощни часове на дежурство – общо нощни
часове – 1 616.
Вещото лице
сочи, че ищецът осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при
режим на труд 24-часови дежурства. В разчетно-платежните ведомости и платежни
бележки, приложени по делото, броят на смените не били отразени. Имало данни за
брой часове нощен труд, който бил заплатен по 0,25 лв. на час. Но положеният от
ищеца нощен труд не бил преобразуван към дневен с коефициент 1,143, според чл.9
ал.2 от НСОРЗ. При това преизчисление в заключението си, вещото лице прилага
разпоредбите на КТ, НРВПО и НСОРЗ, както и чл.187 ал.3 и ал.5 т.2 от ЗМВР, на
база основното месечно възнаграждение на ищеца. Така е установило, че за
процесния период 01.08.2016 г. – 30.06.2019 г. за ищеца броят на отработените
нощни смени са 202 дежурства, броят на отработените нощни часове са 1 616
часа, превърнати в дневни /с коефициент 1,143 за отработени нощни смени от 22 ч
до 6 ч./ - 1 847,09 часа, с разлика в часове и минути за доплащане – 227
часа, с приложена часова ставка за определяне стойността на положения
извънреден труд и според чл.262 ал.1 т.4 от КТ – брутен размер от 1 547,26
лв. и нетен размер от 1 392,53 лв., който не бил изплатен на ищеца.
Посоченият коефициент се получавал от разделянето на 8-часовата нормална
продължителност на дневното работно време на 7-часовата нощна такава,
установени за подневното отчитане на работното време. Същият се прилагал при
сумирано отчитане на работното време и при превръщането на нощните в дневни
часове и то само при смени с 4 и повече часа нощен труд, т.е. при нощните смени
и само по отношение на нощните часове. Вещото лице е изчислило дължимото
обезщетение за забава върху нетната главница от 1 392,53 лв., с натрупване
за периода 01.10.2016 г. – 31.07.2019 г. в общ размер от 190,21 лв. Обезщетението
се дължало на база отчетни 3-месечия до датата на входиране на исковата молба.
Представените по делото множество
писмени доказателства не следва да бъдат коментирани от съда, доколкото същите
са били предмет на анализ от съдебно-счетоводната експертиза, чието заключение
съдът кредитира изцяло; както и предвид спорните между страните въпроси, които
не касаят фактите, а приложимите към тях правни норми.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове:
Не се
спори от страните, а и от представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице се установява, че те са в служебно правоотношение,
по силата на което ищецът
заема длъжността „водач на специален автомобил" в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" в РСПБЗН - Хасково към
РДПБЗН - Хасково, като е изпълнявал служебните си задължения на 24- часов
сменен режим с начален час 8 ч. и краен час 8 ч. на следващия ден за процесния
период 01.08.2016 г. – 30.06.2019 г. Не се спори още и от заключението на
експертизата се установи, че в този период той е положил 1 616 часа нощен труд. Основният
спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен
такъв, така както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент 1.143, и
следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да
се начисли и заплати като такъв. След съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, съдът
достига до положителен отговор на този въпрос. Брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 от ЗМВР, като
в чл.178 ал.1 т.3 от същия е предвидено допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период са действали последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., прдхождани от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Съдът
споделя изцяло ищцовия анализ на така приложимата към случая уредба. Текстовете
на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби са идентични, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
първата по време от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата е отменена с
приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. /ден след началото на процесния
период/ е обнародвана третата - Наредба № 81213-776/ 29.07.2016 г., поради
което до този момент /за първия ден от процесния период/ е действаща
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Това
води до
празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.
В чл.9 ал.2 от цитираната
наредба се предвижда, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза именно на 1.143 /8 : 7/. Предвид
заключението на вещото лице, че извънреден труд, след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на
изложените съображения - съдът намира претенцията на ищеца за главницата за основателна,
поради което следва да бъде уважена в цялост. За процесния период 01.08.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е отработил 1 616
часа нощен труд, превърнати в дневни с коефициент 1,143 и възлизащи на 1 847,09
часа дневен труд, с разлика в часове и минути за доплащане – 227 часа, с
приложена часова ставка за определяне стойността на положения извънреден труд и
според чл.262 ал.1 т.4 от КТ – брутен размер от 1 547,26 лв., който не му
е бил изплатен. В този размер и изцяло предявеният главен иск следва да се
уважи.
По отношение на обезщетението за забава, следва да се приеме,
че падежът за изплащане на възнаграждението за гореописания извънреден труд е
настъпил с изтичането на съответния 3-месечен период, през който е следвало да
бъде начислено и изплатено. Така за процесната главница, но в нетен размер от 1 392,53
лв., отнасяща се за периода 01.08.2016 г. – 30.06.2019 г., се дължи обезщетение
за забава, считано от 01.10.2016 г. до 30.07.2019 г. /датата предхождаща предявяването
на иска/, вкл., с натрупване. За този период и върху посочената главница
акцесорният иск се явява основателен. Ищецът обаче го претендира за по-кратък
период, а именно за
периода 01.10.2016 г. – 30.06.2019 г. По делото не се събраха
достътъчно доказателства за неговия размер, доколкото вещото лице е правило изчисления
за различен период. Ето защо и на основание чл.162 от ГПК, съдът определи
размера на този иск по своя преценка и с помощта на www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, а именно в размер на общо 178,17 лв. за претендирания период 01.10.2016 г. – 30.06.2019 г. До този размер акцесорният иск следва да се
уважи, а за разликата до пълния му предявен размер от 190,21 лв. като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска 31.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Основателно
е ответното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие /л.8/, ищецът и адвокатът му са договорили
възнаграждение в размер на 450 лв., което е било изплатено в брой. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която и според уважената част от иска, по
правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 350,78 лв.,
при което уговореното и изплатено възнаграждение от 450 лв. е прекомерно и
следва да бъде намалено от съда до минимално предвидения за това размер. Ето
защо и на основание чл.78 ал.1, вр. ал.5 от ГПК, вр. т.3 от ТР №
6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 350,78 лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно –
сумата от 111,89 лв. /61,89 лв. + 50 лв./, както и сумата от 200 лв., изплатена
от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещо лице; а така също и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и държавна такса
от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от директора главен комисар Н.С.Н.; ДА ЗАПЛАТИ
на Й.В.Д. с ЕГН **********,***
офис **, адв. В.Л.; сумата от 1 547,26
лв., представляваща брутен размер на дължимото му допълнително възнаграждение
за извънреден труд, положен в периода 01.08.2016 г. – 30.06.2019 г., в
резултат на преизчисляването на нощния му труд към дневен; ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане; както
и сумата от 178,17 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2016 г. –
30.06.2019 г., изчислено върху нетния размер на главницата от 1 392,53
лв.; както и 350,78 лв. за деловодни разноски; като
акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 190,21
лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от директора главен комисар Н.С.Н.; ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Хасково – сумите от 111,89 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице;
а така също и случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им
– и държавна такса от още 5 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.