Решение по дело №1787/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   1478                                   12.12.2022 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,           XXII-ри административен състав,

на петнадесети ноември                    две хиляди и двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1787 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Д.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000590/20.09.2022г., издадена от Началник група, сектор Пътна полиция, ОДМВР гр.Сливен, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 20.09.2022г., 10,20ч., като са отнети СРМПС №********* и регистрационни табели с № А 1106 РА.

            Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон. Възразява, че е предоставило управляваното МПС под наем, поради което не е наясно наемополучателят на кого го е предоставяло. Иска се отмяна на заповедта. Ангажира доказателства.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него се явява адв.К., който моли жалбата да бъде уважена и да се отмени заповедта. Претендира разноски.

            Ответникът – Началник група, сектор Пътна полиция, ОДМВР гр.Сливен, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката, в качеството на собственик на лек автомобил „Фолксваген Еос“, с рег. № А 1106 РА, е допуснала или предоставила управлението на водача Делян Иванов Цанков, ЕГН **********, който е лишен/ неправоспособен водач.

По делото е представен АУАН № 740302/20.09.2022г., за който е отбелязано, че е съставен на път І-6, км.385, в посока към гр.Казанлък. Против Делян Иванов Цанков бил съставен АУАН № 740302/20.09.2022г., а впоследствие и наказателно постановление № 22-0804-003950 от 18.10.2022г. , в които са посочени нарушения на чл.174, ал.3 и чл.150а от ЗДвП, за това че на път І-6, км.385, в посока от гр.Сливен към гр.Казанлък управлява лек автомобил „Фолксваген Еос“, с рег. № А 1106 РА, като водачът отказва проба за упойващи и наркотични вещества и след справка с ОДЧ и РСОД е установено, че е неправоспособен /СУМПС/  е отнето/иззето с административен акт от 10.09.2020г.

Въз основа на горните фактически данни ответникът – Началник група, сектор Пътна полиция, ОДМВР гр.Сливен, е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложил по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка –  прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 20.09.2022г., 10,20ч., като са отнети СРМПС №********* и регистрационни табели с № А 1106 РА.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 23.09.2022г., а жалбата е подадена на 03.10.2022г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-3031/31.12.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Сливен, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.6  от посочената заповед Началник група, сектор Пътна полиция, ОДМВР гр.Сливен, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Фактическата обстановка е описана освен чрез възпроизвеждане на част от обстоятелствената част от акта за нарушение, но и чрез изрично позоваване в същата на съставения АУАН. Последното е допустимо с оглед обезпечаване спазване изискването за мотивиране на акта, с оглед Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му е временно отнето, както и на собственик чийто МПС е управлявано от лице за което са налице сочените обстоятелства.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от неправоспособен водач. Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния казус е налице хипотезата-собственото на физическото лице-жалбоподател МПС е управлявано от лице, което не притежава правоспособност. Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик, чиито автомобил се управлява от неправоспособен водач. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП. По делото е представена справка за наказанията на водача, от която се установява, че е наказан с 30 месеца лишаване от право да управлява МПС по наказателно постановление № 20-4332-015965 от 21.09.2020г., влязло в сила на 01.10.2020г., т.е. към датата на настоящото нарушение 20.09.2022г. не са изтекли 30 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, ПАМ се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Отношенията между собственика на автомобила и лицето управлявало автомобила, времето на управление са ирелевантни за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като ПАМ имат за цел преустановяване на административни нарушения, а не цел наказване на определено лице. От тази гледна точка принудителните мерки винаги засягат собственика на вещта, независимо от това кой я е ползвал и на какво основание, след като с нея е осъществено нарушението. Представеният по делото договор за наем е с дата 11.08.2022г., в чл.3 от него е посочено, че се сключва за два дни, а в края на договора от неизвестно лице е вписано, че е „удължен до 01.09.2022 . часа, и върнат и върнато капаро“. При тези данни към датата на установяване на нарушението 20.09.2022г. автомобилът не е предоставен под наем на Кристиян Марков Спасов, поради което е неотносим към настоящия казус.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържащ правни и фактически основание, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски се дължат на ответника, но той не е  направил искане.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

                                          

                                          Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000590/20.09.2022г., издадена от Началник група, сектор Пътна полиция, ОДМВР гр.Сливен.

        

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

 

                                                       СЪДИЯ: