Мотиви към Решение №47 от 19.05.2020г., постановено по АНД №42/2020г. по описа на РС -
Левски.
В Районен съд – Левски
е внесено мотивирано постановление от Районна прокуратура – Плевен за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК на И.И.А. ***,
за това, че на 07.06.2018 г. в гр.Левски, обл.Плевен, около 13:20 часа
управлява моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег.№***, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№16-1275-000234/21.04.2016 г. на Началник Сектор към ОДМВР Велико Търново,
Сектор Пътна полиция Велико Търново, връчена на 22.06.2016 г., влязла в законна
сила на 06.07.2016 г. – престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
В проведеното по делото съдебно заседание Районна
прокуратура – Плевен не се представлява.
Защитникът на обвиняемата – адв.П.Ч. – АК-В.Търново оспорва
правните изводи на прокурора във внесеното мотивирано постановление. Излага
съображения, че обвиняемата е правоспособен водач на МПС, с наложена ПАМ, с
която временно е била лишена да управлява МПС поради незаплатени глоби,
давностният срок за заплащане на които обаче бил изтекъл на 03.02.2018г. Позовава
се на ТР №2/04.12.2017г. на ВАС. Навежда довод, че предвид погасяването на
задълженията за наложените глоби по давност, принудителната административна
мярка била отпаднала, също като погасена. Като аргумент в подкрепа на изложения
правен довод моли да бъде взето предвид приложеното по делото писмо от Началник
сектор „ПП” към ОДМВР – Велико Търново, съгласно което, към 07.06.2018г., когато
било констатирано нарушението, основанието на процесната заповед за прилагане
на ПАМ било отпаднало, като на 02.07.2019г. отнетото СУМПС е било върнато. В
заключение на изложеното изразява становище, че обвиняемата не е извършила
престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, а е допуснала административно нарушение –
управление без СУМПС, за което следва да бъде санкционирана.
Обвиняемата И.И.А. не се признава за виновна и моли да бъде
снето повдигнатото й обвинение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемата И.И.А. е родена на ***г***, с постоянен адрес:***,
българка, с българско гражданство, с висше образование, разведена, неосъждана,
ЕГН:**********. Същата била правоспособен водач на МПС. Притежавала
свидетелство за управление на МПС.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №16-1275-000234/21.04.2016г. на Началник Сектор към ОДМВР Велико Търново,
Сектор Пътна Полиция Велико Търново по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, на
обвиняемата била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.”д” ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба. От направена справка в
ИИС-АИС се установило, че обвиняемата управлявала моторно превозно средство в
нарушение на Разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП. НП №2119/13, 2903/13 и НП
№15-1275-003161, с които били наложени незаплатените глоби, били издадени от
Сектор ПП гр.В.Търново, връчени били на 16.01.2016г., не били обжалвани, влезли
в законова сила и не били заплатени.
Заповедта била връчена лично на обвиняемата А. на
22.06.2016г. и влязла в законна сила на 06.07.2016г. По тази причина и на това
основание, от 06.07.2016г. обвиняемата се намирала в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата
глоба.
На 07.06.2018г. в гр.Левски, обвиняемата И.И.А. управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил „***" с peг. №*** в срока на
изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на
СУМПС, наложена с горепосочената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №16-1275-000234/21.04.2016г. на Началник Сектор към ОДМВР
Велико Търново, Сектор Пътна Полиция Велико Търново по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП.
Около 13.20 часа управляваният от обвиняемата А.,***,
автомобил бил забелязан от свидетелите В. П. и В. С. - служители при РУ на МВР Левски. Тъй
като водачът бил без поставен обезопасителен колан, полицейските служители
спрели автомобила за извършване на служебна проверка. В хода на проверката
установили самоличността на обвиняемата И.И.А., която заявила, че забравила
СУМПС. При извършена проверка се установило, че свидетелството за управление на
МПС на обвиняемата А. било отнето.
За констатираните нарушения на обвиняемата бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение №0664219, който бил подписан без
възражения и иззети СРМПС № ********* и 2 бр. peг. табели с номер ***.
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на досъдебното производство и ценени на основание чл.378, ал.2 от НПК:
гласни доказателствени средства - показанията
на свидетелите В. А. П., В.Н. С.; писмени доказателства
и доказателствени средства – Заповед за прилагане на ПАМ №16-1275-000234 от
21.04.2016г., Наказателно постановление №15-1275-003161 от 08.01.2016г.,
Наказателно постановление №16-1275-000892 от 21.04.2016г., АУАН сер. Д №0664219
от 07.06.2018г., справка от началник РУ – Левски към ОДМВР – Плевен, картон на
ЗППАМ, писмо от ВПД Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Велико Търново,
справка за нарушител/водач, справка за съдимост, както и приобщените в хода на
съдебното следствие Удостоверение №1849/28.01.2020г. от ОДМВР В.Търново и
Удостоверение от ТД НАП – Велико Търново за наличие/липса на задължения.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на описаната в мотивираното постановление на РП –
Плевен и приета за установена от съда фактическа обстановка.
Съдът даде изцяло вяра на депозираните свидетелски показания,
като логични и безпротиворечиви, от лица, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения. От същите
се установява по безспорен начин, датата и мястото на осъществяване на
деянието, че именно обвиняемата е лицето, управлявало процесния л.а., както и
установеното от полицейските служители по време на осъществената проверка.
Кредитирани бяха изцяло и приобщените писмени
доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред. От приобщените
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че по отношение на
обвиняемата е била издадена от ОДМВР – Велико Търново заповед за прилагане на
принудителна административна мярка
№16-1275-000234/21.04.2016г. на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП,
поради това, че е управлявала МПС с наложени наказания глоба по НП №2119/13,
2903/13 и НП №15-1275-003161 на ОДМВР – Велко Търново. Установява се, че ЗПАМ е
била връчена на обвиняемата на 22.06.2016г. и е влязла в сила на 25.06.2018г.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че обвиняемата И.И.А. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна,
на 07.06.2018 г. в гр.Левски, обл.Плевен,
около 13:20 часа управлява моторно превозно средство – лек автомобил „***” с
рег.№***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№16-1275-000234/21.04.2016 г. на Началник Сектор към ОДМВР Велико Търново,
Сектор Пътна полиция Велико Търново, връчена на 22.06.2016 г., влязла в законна
сила на 06.07.2016г.
Безспорно установено от доказателствата по делото е, че към
датата на извършената проверка от служителите на РУ – Левски – 07.06.2018г.,
заповедта за налагане на принудителна административна мярка е била влязла в
сила. Същата съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1, б.”д” от ЗДвП има действие
до заплащане на дължимите глоби. По делото не се твърди и не са събрани
доказателства към инкриминираната дата глобите, във връзка с които е била
издадена ЗППАМ, да са били платени. Предвид на това, основанието за налагане на
принудителната мярка не е било отпаднало и обвиняемата е управлявала процесното
МПС по време на изтърпяването й. Макар и правоспособен водач, по силата на
наложената й ПАМ обвиняемата е била временно лишена от възможността да
управлява МПС, с отнето СУМПС с цел принудително събиране на наложените глоби. Свидетелството
за управление на МПС на обвиняемата А. е било възстановено след инкриминираната
дата – на 02.07.2019г.
Съдът намира за неоснователен изложения от защитата довод,
че поради погасяване на глобите, чието принудително събиране цели наложената
ПАМ по давност, е отпаднало действието на принудителната мярка. По делото не са
налице доказателства за предаване на глобите за принудително събиране, като
съгласно писмо на ВПД Началник СПП ОДМВР – В.Търново, същите са погасени по
давност, поради което е изразено становище, че основанието за налагане на ПАМ е
отпаднало. Настоящият съдебен състав приема, че дори неплатените глоби, във
връзка с които е била издадена ПАМ, да са били погасени по давност, това не
отменя автоматично действието на принудителната административна мярка. Въпреки
погасеното право на държавата да събере принудително дължимите глоби, същите не
са били платени, което е основание за отпадане на ПАМ, съгласно чл.171, ал.1,
б.“д“ от ЗДвП. Към датата на извършената проверка обвиняемата не се е
възползвала от правото си да се позове на изтеклата давност пред органите на
МВР и да възстанови отнетото й СУМПС. По този начин, управлявайки автомобила
след като е била принудително временно лишена от това право и с отнето СУМПС, А.
е нарушила обществените отношения, свързани с безопасността по транспорта и е
осъществила престъпния състав на чл.343в, ал.3 НК. Представената от защитата
съдебна практика и наведен довод, че ЗППАМ е незаконосъобразна, тъй като СУМПС
вече е било отнето по друга наложена ПАМ е ирелевантно в настоящото
производство. Относимо към предмета на делото е обстоятелството, че към датата
на инкриминираното деяние ЗППАМ е била влязла в сила. Преценка за нейната
законосъобразност е следвало да бъде извършена в производство по обжалването й
по реда на АПК, от което право обвиняемата не се е възползвала и ЗППАМ е влязла
в законна сила.
От субективна страна престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Заповедта за налагане на ПАМ е била връчена лично на
обвиняемата, същата е била с отнето СУМПС, поради което И.А. е съзнавала, че
управлява МПС по време на действие на наложената й принудителна административна
мярка. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, нарушаващо
обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, но въпреки това
е осъществила същото.
По
наказанието:
Налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване
на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба.
За престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода – лишаване от свобода до
три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Обвиняемата е неосъждана и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
От процесното престъпление няма съставомерни имуществени
вреди. При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид невисоката степен
на обществена опасност на извършеното престъпление, както и наличието само на
една актуална влязла в сила санкция за нарушаване на ЗДвП по съставен фиш, видно
от представеното удостоверение от ОДМВР – Велико Търново и справка за
нарушител/водач. Предвид на изложеното, съдът намери, че следва да освободи
обвиняемата от наказателна отговорност и да наложи административно наказание
глоба в размер на 1000 лв., което е от естество да постигне необходимото
превъзпитателно и възпиращо действие спрямо личността на А..
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: