Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., 05.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа доклдваното от съдията
н.а.х.д. №897/2019 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Х.М.,***,
срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000210/13.08.2019 г., издадено от началник
ОО АА, гр. В., с което на основание чл.93в, ал.11 ЗАвП, за нарушение по чл.34,
пар.3, б.Б от Регламент (ЕС) №165/2014 г., на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1500 лв.
В жалбата се твърди, че НП следва
да бъде отменено, тъй като същото неправилно е субсумирано по чл.34, пар.3, б.Б
от Регламент (ЕС) №165/2014 г. вместо по чл.34, пар.3, б.А от
Регламент (ЕС) №165/2014 г., както и без да е доказано
вмененото нарушение, а също без да е приложена нормата на чл.28 ЗАНН, въпреки,
че са налице предпоставките за това.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от адв. М. Г. –ВрАК, кото поддържа жалбата и излагайки съображения
за неправилност на приложената като нарушена разпоредба, моли за отмяна на
санкционния акт.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. К. К..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 30.07.2019 г., около 14:10
часа, в гр. В., път I-1, на
500 м преди бензиностанция Ромпетрол с посока на движение към гр. В.,
жалбоподателят управлявал товрен автомобил Рено Мидлум кат. N2 с рег. №*** и извършвал превоз на товари от
гр. С.до гр. В.. Същият бил спрян за проверка от Ю. Ф. и св. К. К. – инспектори
при ОО АА В., които установили, че превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф марка Siemens АG №**********, както и че водачът не е въвел необходимите данни за времето, в
което е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
тахографа, а именно за времето от 18:26 часа на 29.07.2019 г. до 08:33 часа на 30.07.2019 г.
С оглед установеното, Ю. Ф. съставил
на жалбоподателя АУАН №266746, в който посочил, че като не е въвел ръчно,
автоматично или по друг начин необходимите данни за времето, в което е бил
извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа, а
именно за времето от 18:26 часа на 29.07.2019 г. до 08:33 часа на 30.07.2019 г., жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.34, пар.3, б.Б от Регламент (ЕС) №165/2014
г. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен лично, като същият
в графа възражения не е вписал такива.
Въз основа на така съставения акт,
при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена
разпоредбата на чл.34, пар.3, б.Б от Регламент (ЕС) №165/2014
г., на 13.08.2019 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.93в,
ал.11 ЗАвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитания по делото свидетел К. К., показанията на който съдът
кредитира като обективни и безпристрастни, както и от останалите събрани по
делото материали. От доказателствената маса се установява датата и мястото на
извършеното нарушение, кой е нарушителят и в какво се изразява деятелността му,
както и се установяват обстоятелствата около съставения АУАН. Съдът кредитира
доказателствената маса в цялост, намирайки я за обективна, безпристрастна и
еднопосочно установяваща релевантните по делото обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно
постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално
допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът
намира следното:
АУАН е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното
нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и
точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната
законосъобразност на НП, съдът приема, че от установеното по делото от фактическа
страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 30.07.2019 г., около
14:10 часа, в гр. В., път I-1, на
500 м преди бензиностанция Ромпетрол с посока на двиение към гр. В.,
жалбоподателят извършвал превоз на товари от гр. С.до гр. В. с товарен
автомобил Рено Мидлум кат. N2 с
рег. №***, оборудван с дигитален тахограф марка Siemens АG №**********, без да е въвел необходимите данни за
времето, в което е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да
използва тахографа, а именно за времето от 18:26
часа на 29.07.2019 г. до 08:33 часа на 30.07.2019 г. С това
същият е осъществил от обективна страна нарушение по чл.34, пар.3, б.Б от
Регламент (ЕС) №165/2014 г.
Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знааел, че при
извършването на превоз е длъжен да
въведе необходимите данни за времето, в което е бил извън превозното средство и
не е бил в състояние да използва тахографа. Съзнавал е също, че при
неизпълнението на това си задължение, нарушава обществествените
отношения, регламентиращи условията при които се извършва превоз, но въпреки
това е извършил нарушението.
При изложените доводи съдът отчете наведеното в
жалбата, че описаната като нарушена норма е несъотносима към конкретния случай.
Така твърдяното, обаче, не се споделя от настоящата инстанция. Разписаните в
Регламет №165/2014 г. норми са приложими в Р Б., като съгласно посоченото в чл.34,
пар.1, 3 и 5, всички дейности (включително периодите на почивка), следва да се
записват в тахографа чрез използване на подходящи механизми за превключване,
като в случай на отсъствие от превозното средство, водачът трябва да регистрира
дейността си със задна дата чрез ръчно въвеждане на данни в момента, в който
възобнови управлението на превозното средство, когато то е оборудвано с
дигитален тахограф. Ако това не е възможно поради някакви обективни, технически
причини, водачите могат да използват удостоверението за дейности съгласно
Решение 2009/959. В разглеждания случай жалбоподателят не е въвел данните, в
липсата на които е обвинен и не е представил удостоверение за дейности, при
което съдът приема, че е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Действително, вярно е отразеното в жалбата и поддържано в с.з., че в б.Б на
пар.3 от чл.34 от Регламент №165/2014 г., касаеща дигиталния тахограф, е
посочено, че данните се въвеждат ръчно, а в б.А на същата разпоредба, касаеща
аналоговия тахограф е посочено, че данните се въвеждат ръчно, автоматично или
по друг начин. Вярно е и това, че в АУАН и НП е отразено, че процесното
превозно средство е оборудвано с дигитален тахограф и данните е следвло да се
въведат „ръчно, автоматично или по друг начин“, както граматически
законодателят е разписал нормата касаеща аналоговия тахоргаф. С това, обаче,
съдът не приема, че е направена неправилна квалификация на нарушението и че е
повдигнато фактическо обвинение по чл.34, пар.3, б.А от Регламент №165/2014 г.
с юридическо обвинение по б.Б на същата норма. За изводите си съдът отчита, че
при излагането на фактическото обвинение наказващият орган не е длъжен да
преписва нормата, която вменява като нарушена в пълния й граматически вид.
Неговото задължение е във фактическото обвинение да посочи обстоятелствата,
обуславящи съставомерността на деятелността под нормата на юридическото обвинение,
което се повдига. В случая жалбоподателят е обвинен, че не е въвел необходимите
данни за времето, в което е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва тахографа, а именно за времето от 18:26
часа на 29.07.2019 г. до 08:33 часа на 30.07.2019 г., както и
че превозното средство е било оборудвано с дигитален тахограф. Това, че
дигиталния тахограф позволява и посочената като нарушена норма уточнява, че
това въвеждане е възможно да бъде извършено „ръчно“, а във фактическото
обвинение е посочено както „ръчно“, така и „автоматично или по друг начин“ не
води до объркване на нарушителя какво е повдигнатото му обвинение и не може да
се приеме, че води до процесуално нрушение, опорочаващо
административно-накаателното производство до степен, непозволяваща пораждането
на валидни правни последици от санкционния акт и обуславящи наличието на
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Не се споделят
и доводите за недоказаност на обвинението. От кредитираната доказателствена
маса безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят като водач, извършващ
превоз на товари на 30.07.2019 г., не е въвел необходимите данни за времето, в
което е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
тахографа, а именно за времето от 18:26 часа на 29.07.2019 г. до 08:33 часа на 30.07.2019 г. А същият безспорно е бил длъжен при наличието
на дигитален тахограф да въведе всички дейности, включително периодите на
почивка, като последните се въвеждат със задна дата чрез ръчно въвеждане на
данни в момента, в който се възобнови управлението на превозното средство.
Правилно е и
приложението на чл.93в, ал.11 ЗАвП. Съгласно тази норма, „водач, който не е въвел
данните относно периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка",
когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф,
поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 1500 лв.“ Именно в такъв размер е наложената на жалбоподателя
санкция и с оглед абсолютния размер, в който законодателя е предвидил същата,
правилата на чл.27 ЗАНН не могат да намерят приложение. Не се споделят
изложените в тази насока доводи в жалбата, че неправилно не е приложена нормата
на чл.28 ЗАНН. В разглеждания случай не са ангажирани каквито и да е
доказателства, представляващи многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи случая като такъв с по-ниска обществена
опасност от останалите такива случаи. При това не е налице основание да се
приеме, че случаят е маловажен и да се претендира приложението на чл.28 ЗАНН.
При горните доводи, след като при
извършената служебна проверка не се констатираха допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, ВрРС приема, че атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000210/13.08.2019
г., издадено от началник ОО АА, гр. В., с което на основание чл.93в, ал.11
ЗАвП, за нарушение по чл.34, пар.3, б.Б от Регламент (ЕС)
№165/2014 г., на М.Х.М.,***, е наложена глоба в размер на 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: