РЕШЕНИЕ
№ 1121
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501462 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. Я. Т. против
решение № 1475/01.04.2025г. по гр.д.№ 17731/2024г. на ПдРС, VIII гр.с., с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателката искове против „Кредисимо“ЕАД и против
„Ай тръст“ЕООД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата- жалбоподател в
настоящето производство, съответно сумата от 376,83 лева, платена без основание по
договор за потребителски кредит от 19.09.2022г. и сумата от 806,21 лева, платена без
основание като възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство
от 19.09.2022 г. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Погрешно РС приел, че горепосочените два договора са валидни и
действителни. На първо място, договорът за потребителски кредит не отговарял на
изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формиран ГПР.
По- нататък директно се сочи, че ГПР е погрешно посочен в договора за потребителски
кредит, тъй като при изчисляването му не били включени разходите за възнаграждение за
поръчител. Сочи се, че при справка в Търговския регистър се установява, че „Ай
тръст“ЕООД и „Кредисимо“АД са свързани лица и реализираните от първото дружество
печалби от възнаграждение по договор за поръчителство в действителност постъпвали в
полза на второто дружество. Твърди се, че сключените договори накърняват добрите нрави,
поради наличието на значителна нереципрочност на насрещните престации. Иска се
цялостна отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
От въззиваемите „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД не са подадени отговори на
въззивната жалба. С подадените от пълномощниците им молби за проведеното на
17.09.2025г. публично съдебно заседание въззивната жалба се оспорва като неоснователна. В
молбата от „Кредисимо“ЕАД са изложени доводи в подкрепа на изводите на
1
първоинстанционния съд.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Н. Я. Т., с която
са предявени искове за това ответникът „Кредисимо“ЕАД да бъде осъден да й заплати
сумата 376,83 лева / съобразно с изменение на иска, допуснато в о.з. на 30.01.2025г./,
платени от нея без основание по сключен между тях нищожен договор за потребителски
кредит № 2641682/19.09.2022г., както и ответникът “Ай тръст“ ЕООД да бъде осъден да й
заплати сумата 806,21 лева/ съобразно с изменение на иска, допуснато в о.з. на 30.01.2025г./,
платено от нея без основание възнаграждение за поръчител по сключен между тях на
19.09.2022г. договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху
двете главници. В исковата молба се твърди, че по договора за потребителски кредит на
ищцата била предоставена сумата от 3000 лева. Съгласно чл.4 от договора за потребителски
кредит, тя трябвало да сключи с „Ай тръст“ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, като обезпечение на кредита. Възнаграждението за поръчителя било в
размер от 2500 лева. Това възнаграждение следвало да се включи в общия разход по кредита
и да се отчете при изчисляване на ГПР. Това не било сторено, поради което се твърди, че
съдържанието на договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията по чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, а също така, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
същия закон относно пределно допустимия размер на ГПР. По отношение на договора за
поръчителство се твърди, че същият е нищожен, тъй като е в противоречие с добрите нрави
и е сключен при явно несправедливи и неравноправни условия. Със същия се целяло
единствено допълнително облагодетелстване на кредитодателя във вреда на
кредитополучателя. Твърди се, че по договора за потребителски кредит ищцата е платила
3150 лева, а по договора за поръчителство- 500 лева.
От ответниците “Кредисимо”ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД са подадени отговори на
исковата молба, с които исковете са оспорени като неоснователни. Изложени са подробни
доводи за това, защо считат, че горепосочените два договора не са нищожни.
Не се спори между страните, а и от приетите по първоинстанционното дело писмени
доказателства се установява, че действително между жалбоподателката Н. Т. и
„Кредисимо“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2641682/19.09.2022г. за
сумата от 3000 лева, вземанията по който са обезпечени с поръчителство от „Ай
тръст“ЕООД по силата на договор за предоставяне на поръчителство от 19.09.2022 г.,
сключен между Н. Т. и „Ай Тръст“ ЕООД, което дружество се е задължило да сключи
договор за поръчителство с кредитодателя.
В разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК се сочи, че ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните
премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки,
гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълняват сключените между
кредитодателя „Кредисимо“ЕАД и кредитополучателя договори с „Ай тръст“ЕООД, с които
следва да са обезпечени задълженията на кредитодателя. Дефиницията по §1, т.1 не съдържа
изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия разход по
кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
2
трябва да заплати“. В чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено
заплащане на дължимото на поръчителя възнаграждение по сметка на кредитодателя, като
при това в случаите, когато извършеното от кредитополучателя плащане е недостатъчно за
погасяване на вноската по договора за потребителски кредит и на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, с приоритет се ползват вземанията на
поръчителя. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се направи обосновано
предположение, че информацията в договора за потребителски кредит относно ГПР и общия
размер на дължимите от кредитополучателя суми е некоректна, т.е. че съдържанието му не е
в съответствие с императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК и същият
е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД,
поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което
приемайки, че тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен,
недействителен се явява и договорът за поръчителство, поради което договорът за
предоставяне на поръчителство е безпредметен и не поражда задължение за заплащане на
уговорените в него суми.
С молби от 28.01.2025г. от „Кредисимо“ЕАД и от „Ай тръст“ЕООД са представени
справки относно извършените плащания по двата договора. Видно от същите, по договора за
потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство е платена сума в общ
размер от 4183,04 лева, от които 3000 лева- главница, 376,83 лева- договорна
възнаградителна лихва, и 806,21 лева- възнаграждение за поръчителя. Съгласно чл.23 от
ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, кредитополучателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Ето защо, сумата от 376,83 лева се
явява недължимо платена и следва да бъде платена на жалбоподателката от
„Кредисимо“ЕАД. Сумата от 806,21 лева, платена по договора за предоставяне на
поръчителство е изцяло недължима, поради което и искът против „Ай тръст“ЕООД се явява
основателен. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде отменено изцяло, като
предявените искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД бъдат уважени.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за
държавна такса в размер от 100 лева по първоинстанционното дело и в размер от 50 лева по
настоящето дело, като същите бъдат разпределени по равно между двете въззиваеми
дружества. Н. Т. е представлявана по делото от адв.Д. М. по договор за предоставяне на
безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- поради материално
затруднение на ищцата / жалбоподател в настоящето въззивно производство/.
Размерът на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя по правилата на
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Тази наредба е
предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския
съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е
записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия
за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали
така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно
противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки
един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на
предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до
3
ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не
би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. В конкретния случай,
тъй като размерът на адвокатското възнаграждение не се определя по договор между
ответника и пълномощника му, а се присъжда от съда, въпросната преценка ще следва да се
извърши на база на това, дали предвиденото в наредбата минимално адв.възнаграждение е в
съответствие с правната и фактическа сложност на спора по делото.
Сборът от материалния интерес по двата обективно съединени иска е 1183 лева и при
приложение на чл.7, ал.2, т.2 минималното възнаграждение е в размер от 412 лева. В
мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017г., I т.о.,
ТК е записано следното: „Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно
материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички
претенции“. В същия смисъл са и Определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г.
на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III
г. о., Определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от
цената на отделните искове“. В цитираната съдебна практика се приема също така, че
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки
предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание
искове, но не и когато исковете произтичат от едно и също правоотношение. В случая са
предявени искове за прогласяване нищожността на два отделни договора и за връщане на
недължимо платени суми по тях. Следва обаче да се отчете пряката връзка между тези
договори, като нищожността на договора за потребителски кредит се предпоставя от
сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а от друга страна нищожността
на договора за предоставяне на поръчителство се предпоставя от нищожността на договора
за потребителски кредит. Ето защо, съдът намира, че с оглед на не особено високата правна
и фактическа сложност на спора по делото, за адв.Д. М. ще следва да бъде определено по
едно общо адв.възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство в
минималния размер от 400 лева по чл.7, ал.2, т.1 от наредбата.
Предоставената от пълномощника правна помощ по чл.38 от ЗА е безплатна за
клиента, но не и за самия адвокат, тъй като на него се дължи възнаграждение, определено от
съда в тежест на насрещната страна. Както се сочи и в мотивите към Определение №
82/18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г. на ВКС, І т.о., „При присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената
правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г.
възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на
адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които
адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Предоставените от
процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна
доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред“. В
този смисъл са и цитираните в същия съдебен акт Определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д.
№ 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на
ВКС, I т.о., Определение № 699/18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о., както и
много други. На л.51 по делото на ПдРС е налице извлечение от портала за електронни
услуги на НАП, видно от което адв.Д. М. е регистриран по ЗДДС. Ето защо, към
адв.възнаграждения от по 400 лева ще следва да бъде добавен ДДС в размер от 80 лева, като
общо дължимите възнаграждения от по 480 лева бъдат възложени поравно в тежест на двете
въззиваеми дружества. В полза на жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени
4
направените от нея съдебни разноски за държавна такса в размер от 100 лева по
първоинстанционното дело и в размер от 50 лева по настоящето дело.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1475/01.04.2025г. по гр.д.№ 17731/2024г. на ПдРС, VIII гр.с., с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателката Н. Я. Т. от гр.***** искове против
„Кредисимо“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, и против „Ай
тръст“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, за осъждане на
ответниците да заплатят на ищцата- жалбоподател в настоящето производство, съответно
сумата от 376,83 лева, платена без основание по договор за потребителски кредит от
19.09.2022г., и сумата от 806,21 лева, платена без основание като възнаграждение за
поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 19.09.2022г., като вместо това
ОСЪЖДА „Кредисимо“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на Н. Я. Т. от гр.***** сумата от 376,83 лева, платена без основание по
договор за потребителски кредит № 2641682 от 19.09.2022г., ведно със законните лихви
върху същата, считано от 15.10.2024г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и да й заплати сумата от 50 лева- съдебни разноски в
първоинстанционното производство и 25 лева- съдебни разноски в настоящето въззивно
производство.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на Н. Я. Т. от гр.***** сумата от 806,21 лева, платена без основание по
договор за предоставяне на поръчителство от 19.09.2022г., ведно със законните лихви върху
същата, считано от 15.10.2024г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане, както и да й заплати сумата от 50 лева- съдебни разноски в
първоинстанционното производство и 25 лева- съдебни разноски в настоящето въззивно
производство.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на адв.Д. В. М. от АК- гр. ****, с адрес на кантора: гр.***** общо 480
лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство на Н. Я. Т. в
първоинстанционното и във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на адв.Д. В. М. от АК- гр. ****, с адрес на кантора: гр.***** общо 480
лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство на Н. Я. Т. в
първоинстанционното и във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5