Решение по дело №411/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към Решение № 237/ 15.02.2022 год. по НАХД № 411/
2022 год. по описа на РС – Варна.

Производството по делото е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура - Варна, с което на основание чл. 375 НПК е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия
Я.Н.Т. с ЕГН: *** за извършено от него престъпление по чл. 343в., ал. 3, вр. с
ал. 1 НК, а именно: За това, че на 30.05.2021 г. в гр. Варна, по главен път І-9,
на „Дървен мост“, срещу комплекс „Слънчев ден“, в посока гр.Варна е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.
№ В 40-09 ВХ, в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС,
наложена със ЗППАМ № 21 – 0247 - 000024/ 26.04.2021 год., издадена от
М.К.Е. – Началник РУ към ОД МВР – Русе, РУ – Бяла, упълномощен със
Заповед № 336з – 1120/23.06.2017 г. на Директор ОЗ МВР – Русе, изменена
със Заповед № 336з – 571/2018 г., за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, връчена му на 17.05.2021 год. и
влязла в законна сила на 01.06.2021 год.

Районна прокуратура – Варна, редовна призована, не изпраща
представител за съдебно заседание.

В съдебно заседание обвиняемият редовно призован се явява лично и
с процесуален представител – адвокат А., ВАК. В пледоарията си по
същество моли съда да наложи минимално наказание за извършеното от под
защитния му деяние.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Я.Н.Т. с ЕГН: ********** е роден на *** год. в
гр.Варна, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неженен, неосъждан, работи. Към дата 30.05.2021 год. същият е
1

правоспособен водач, като има издадено СУМПС с № *********, за
категории „В“, „М“, „А“, „АМ“.

На 30.05.2021 год., обвиняемия Я.Н.Т.. управлявал лек автомобил марка
"Хонда Сивик" с peг. № В 40-09 ВХ в гр.Варна по главен път І-9 , на „Дървен
мост“, срещу комплекс „Слънчев ден“, в посока гр.Варна когато бил спрян за
проверка от полицейските служители - свидетелите И.Я. и Г.Г.. По време на
проверката било установено, че Т. управлявал лекия автомобил в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство - СУМПС
№ *********, издадено от ОД МВР - Варна. Тази мярка му била наложена
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 21 – 0247 - 000024/ 26.04.2021 год., издадена от М.К.Е. – Началник РУ към
ОД МВР – Русе, РУ – Бяла, упълномощен със Заповед № 336з –
1120/23.06.2017 г. на Директор ОЗ МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з
– 571/2018 г., за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, връчена му на 17.05.2021 год. и влязла в законна сила
на 01.06.2021 год.

На обвиняемия Т. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, серия „GА“ № 425110/30.05.2021 год., а по
случая било образувано ДП № 174 / 2021 г. по описа на Пето РУ при ОД
МВР - Варна.

В хода на разследването обвиняемият бил привлечен в това качество,
с постановление предявено му на 12.11.2021 год., като в последвалия разпит,
същият не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания
в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите И.
Я. (л. 6 от ДП); Г.Т. (л. 7 от ДП) .
От писмените доказателства: справка за водач/нарушител (л. 9-14 от
ДП); справка за съдимост (л. 44 от ДП); АУАН серия „GА“ №
425110/30.05.2021 год. (л. 8 от ДП); Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21 – 0247 - 000024/ 26.04.2021 год.. (л. 22 от ДП).
2

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. От така
кредитираните доказателствени материали, безпротиворечиво се установява
гореописаната фактическа обстановка, като не са налични противоречиви
доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за
сметка на други.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва по никакъв начин
от обвиняемия, който в досъдебното производство изрично е заявил, че желае
да сключи споразумение с РП-Бургас, поради което и настоящият състав
намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените
материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343в., ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че
действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Варна, по главен път І-9, на
„Дървен мост“, срещу комплекс „Слънчев ден“, в посока гр.Варна ,
представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът
отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а. на ППВС № 1/1983
г., според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо
дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил
марка „Хонда Сивик“, с рег. № В 40-09 ВХ, който обвиняемия е управлявал е
"моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението
по пътищата.
3

На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия,
законът изисква управлението на МПС да се осъществява в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемана
не свидетелство за управление на моторно превозно средство. В конкретния
случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от
приложената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
ЗППАМ № 21 – 0247 - 000024/ 26.04.2021 год., СУМПС на обвиняемия е било
временно отнето на основание чл. 171, т. 1, б. "Д" от ЗДвП до заплащане от
негова страна на дължимите глоби, наложени му с няколко НП и фиша,
изчерпателно изброени в ЗПАМ. Въпросната ЗПАМ е била връчена на
обвиняемия лично, срещу подпис на 17.05.2021 год., поради което и същият е
бил запознат с ограниченията, които същата му налага. Заповедта не е била
обжалвана и е влязла в сила на 01.06.2021 год. Дори и да не беше влязла в
сила, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не
спира изпълнението на приложената административна мярка. Когато законът
разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той
презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.
60 АПК, поради което и наложената ПАМ е проявила в обективната
действителност своите правни последици и обвиняемият е следвало да
съобразява поведението си с нея.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият Т. е
съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява
МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС /лично е уведомен на 17.05.2021 год. за заповедта, с
която му е наложена/, както и че с действията си привежда в движение лекия
автомобил и го предвижва в пространството, като от волева страна
обвиняемият е искал да управлява МПС-то и то именно в срока на забраната,
наложена му с процесната ЗПАМ.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години и
глоба от двеста до хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия
Я.н Т. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

4

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са налице
множество престъпления.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а. НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият е в сравнително
млада възраст, както и че до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени противообществени прояви, чистото съдебно минало на Т.,
доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на
чл. 78а НК). На следващо място обв. Т. е трудово ангажиран, като изразява
съжаление за постъпката си. Същият е оказал пълно съдействие на органите
на разследването.

Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със
сравнително ниска степен на обществена опасност, като настоящето
престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е
осъзнал стореното и се разкайва за него. Поради тези съображение и като
съобрази имущественото положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо
същия следва да се определи наказание при наличие на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно –
"Глоба" в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.

Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло
за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и
5

добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху
него и възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.

Съгласно разпоредбата на чл. 78а., ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три
години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление.
По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на чл.
343в., ал. 3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева, следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на
извършителите на престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК да бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС.
В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г. от НК, където са
посочени лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание
лишаване от право да управлява МПС, като сред тях законодателят не е
посочил престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК. Волята на законодателя да
не се налага наказание лишаване от право да управлява МПС на
извършителите на престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК, каквото е
процесното деяние, не може да се тълкува в обратния смисъл, поради което и
допълнителни разсъждения в тази насока са ненужни.

По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства, които да
налага произнасяне от страна на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
постанови решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

СЪДИЯ при ВРС:
6

Номер на акта:	237
Дата:	9 март 2022 г. (в сила от 3 март 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20223110200411
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 февруари 2022 г.

Решение по дело №411/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите